№ 7179
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110172082 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постановено решение № 20972/18.12.2023 г.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК са депозирани две молби за изменение и допълване на
решението в частта за разноските - молба от 18.01.2024 г. от адв. К. Б., процесуален
представител на ответника В. К.а, и молба от 18.01.2024 г. от адв. М. Л., процесуален
представител на ответника В. В..
Ищецът е получил преписи от молбите, но не е депозирал становище.
Съдът намира исканията на адв. Б. и адв. Л. за неоснователни.
По молбата на адв. Б..
С решението съдът не е присъдил претендираното от адв. Б. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответницата В. К.а. Тезата, възприета в
решението, се поддържа и към настоящия момент от съда - независимо от факта, че е
представен договор за правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, сключен между адв. Б. и В. К.а,
от анализа на извършените за двамата ответници действия е очевидно, че те са
осъществявани от един процесуален представител. Двата отговора на искова молба имат
абсолютно идентично съдържание - факт, от който се извежда единствения възможен извод,
че са подготвени от едно лице. В открити съдебни заседания се явява единствено адв. Л.,
преупълномощен от адв. Б.. Цялостното поведение на процесуалните представители на
ответниците разкрива, че единствената причина да се сключат два договора за процесуално
представителство с двама различни адвокати, е вероятно свързана с генерирането на
разноски, които да се възложат в тежест на насрещната страна. Съдът поддържа
разбирането, че възнаграждение се дължи за труд на адвокат, за действително оказано
съдействие, а не за простото сключване на няколко договора за правна помощ.
По молбата на адв. Л.
1
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – т.е.
в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с
чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от минималния
размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото определеното с решението
възнаграждение е адекватно на извършените от адв. Л. процесуални действия.
Така мотивира, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 16809/18.01.2024 г. от адв. К. И.
Б. за допълване на решение № 20972/18.12.2023 г. по гр. д. 72082/2021 г. по описа на СРС,
178 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 16735/18.01.2024 г. от адв. М. Л.
2
Л. за изменение на решение № 20972/18.12.2023 г. по гр. д. 72082/2021 г. по описа на СРС,
178 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3