№ 17856
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110119878 по описа за 2025 година
Ищецът И. Б. Б. твърди, че на 12.2.2022г. е сключил ДПК тип кредитна линия А1 с
ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД № *** при който е поето задължението да му бъде
предоставена в заем главница от 3000лева, с който било предвидено предоставяне на
поръчителство, без посочен ГПР, отбелязан в приложение до 48,47 % и лихвен процент 40 %
при 12 погасителни вноски, размер на вноска 307,41 лева и обща сума за плащане 3688,92
лева. Твърди се, че наред с изложеното му е възложено заплащане на възнаграждение за
поръчител 1549,32 лева, разсрочено с вноските по кредита от още 129,11 лева, одобрен от
кредитора – Кредит Гаранция ЕООД с икономически свързано с кредитора дружество, като
сумите по ДПК и по договора за поръчителство постъпвали по една и съща банкова сметка
Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи
– възнаграждението за поръчителство следва да се включват в ГПР, като по този начин,
неговият размер надвишава 50 %, Разпоредбата за неустойка е нищожна – противоречие
със закона и добрите нрави, като се стига до неверен ГПР, нарушена е разпоредбата на
чл.19,4 ЗПК, както и чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, и клаузите са неравноправни.
Предявява иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен с иск за
признаване договора за поръчителство за нищожен.
Ответното дружество „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД в срока за отговор, е депозирало
отговор, в който заявява, че признава предявения против него иск и прави искане по
чл.78,ал.2 ГПК и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца.
В срока за отговор Кредит Гаранция ЕООД е депозирал писмен отговор, в който
1
оспорва иска, с доводи, че договорът за поръчителство е сключен при спазване на закона, и
свободно договаряне.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото е отделено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото, че : : на 12.2.2022г. ищецът е сключил с
ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит№ ********* при
който му е била предоставена в заем главница от 3000лева, при посочен в приложение 1 към
договора договора ГЛП 40 % и ГПР 48,47 % за срок на връщане на сумата, заедно с
възнаградителна лихва 688,92 лева отдоговора 12 месеца, 12вноски при общо дължима сума
3688,92 лева, че, на същата дата, Кредит Гаранция ЕООД и ищцата са сключили договор за
предоставяен на поръчителство, в който договор е посочено, че се дължи възнаграждение,
непосочено като размер, че Кредит Гаранция ЕООД с икономически свързано с кредитора
дружество, като сумите по ДПК и по договора за поръчителство постъпвали по една и съща
банкова сметка.
Със същото определение, съдът е съобщил на страните, че му е известно служебно,
че към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на
10 % и е намерил, че страните не спорят, че, аритметично, ако възнаграждението за
поръчителя се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %
Не е формиран спор, че в предвидения срок, ищецът е усвоила сумата 3000 лева
главница, преведена от страна на ответното дружество.
Договорът за заем е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
По доводите за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното. Ищецът
основава твърденията си за нищожност на целия договор при твърдения, че тъй като
възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, се стига до заобикаляне на закона,
заблуждаваща търговска практика.
По делото е отделено за безспорно,че ако възнаграждението за поръчителя се включи
в ГПР, то и същият ще надвиши 50 %. Относно твърдението на двамата ответници, че ГПР
не включва възнаграждението на поръчителя, което влече със себе си нищожността на целия
договор. Неизпълнението на задължението на ищеца да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Възнаграждението на поръчителя се следва заедно с
обезщетението за забава, като същото увеличава задължението на заемателя с малко над 1/2
, като не предвижда насрещно задължение за кредитора.Това възнаграждение следва да се
включи в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото
2
от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси];
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на поръчителя / свързано с кредитора лице/ – позволено от закона
правно средство, да се постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата
на чл.19,ал. ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради
заобикаляне на закона, на основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на
договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито
волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на
договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на
целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество – кредитор, както
без разпоредбата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, така и без ГПР. Ето защо,
искът е основателен, на главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение
на СЕС по дело С – 714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия
въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.“/ .
Неоснователни са доводите на ответника – поръчител, че длъжникът е имал избор,
включително информиран. Ответникът не предоставя по делото СЕФ, от който да е видно, че
е предложил на потребителя друг вариант за обезпечение на задължението. Формално, в
договора е посочено, че самият потребител е избрал поръчителство чрез свързаното с
кредитора лице, тъй като предпоставка за одобрение на заявлението за кредит е поръчителят
да предостави поръчител или да поиска сключва на договор с поръчителя, посочен от
кредитора, като възнаграждението за поръчителство се дължи изначално, а не при
неизпълнение на задължението на потребителя да върне дадената в заем сума. Изложеното
налага извод, че на потребителя не е предоставен действителен избор, в случай, че иска да
получи заемната сума, на следващо място, възнаграждението е предвидено изначално, и
3
дължимо още със сключване на договора /намаляването му е допустимо, според посоченото
в договора, само в хипотезата на предсрочно погасяване,което е неприложимо /, поради
което и обстоятелството, че на поръчителя ще се дължи възнаграждение, е било известно на
кредитора. Следователно, това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР, като горе се
посочиха последиците от непредвиждането му в рамките на общите разходи по кредита-
изложеното води до недействителност на целия договор и главният иск е основателен, а
евентуалният следва да се остави без разглеждане, поради несбъдване на вътрешно-
процесуалното условие за разглеждането му.
Изложените доводи са приложими и по договора за поръчителство. По делото е
отделено като безспорно, че Кредит Гаранция ЕООД с икономически свързано с кредитора
дружество, както и че е предвидено сумите по кредит по договора за гаранция да постъпват
по една и съща банкова сметка.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора за поръчителство се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към
чл.143 до 148 ЗЗП.
Неизпълнението на задължението на поръчителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Ответникът- поръчител, обезпечава точното изпълнение, от страна на длъжника, на
задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно задължението на
ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в следното. ответникът
следва да заплати цялото неплатено от ищеца задължение. Страните не са формирали спор,
че възнаграждението по договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на
вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за поръчителство е „пряко свързан“
с договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
4
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок,
през който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор.
Съдът намира, че уговореното в договора за гаранция възнаграждение заобикаля
закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма
забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със
солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на
възнаграждение.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на поръчителя, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено. От договора за поръчителство е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника - поръчител, а не на кредитора, следователно се налага извод, че ГПР 48,47 %,
посочен в договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за
поръчителство. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК
предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада
под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на
изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се
избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищцата ще
дължи възнаграждението на гаранта.
Иизчислено математически, ако уговореното възнаграждение за поръчител се
включи като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава
50 %.
Договорът противоречи на закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е
нищожен изцяло и следва искът за признаването му за нищожен, да се уважи. До нищожност
на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена разпоредбата на
чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на закона, при
това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на възнаграждението / което е
в размер почти половината от отпуснатата главница в заем/, е сключен при нарушение на
изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по него,
поради което накърнява правата на потребителя, а съдът намира, че тъй като ответникът -
5
поръчител няма интерес от договора, без предвиденото в него възнаграждение, то и по
аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е нищожен. Изложеното
влече нищожност и на договора за поръчителство, тъй като поръчителят не би го сключил
без него.
Тук е моментът да се посочи, че по възраженията на ответника, с Решение на СЕС от
21.3.2024г. по дело С – 714/2022г., СЕС се произнесе по въпроса, че възнаграждението за
поръчителя е част от общия разход по кредита.
Ето защо, предявените два установителни искове са основателни. Следва да се
остави без разглеждане евентуалният иск за признаване на конкретна разпоредба от договора
за кредит за нищожна, поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането му.
По разноските. По искането по чл.78,ал.2 ГПК направено от ответника – кредитор.
За да е приложима сочената разпоредба, то страната трябва едновременно да не е станала
повод за завеждане на делото, и да признае заявената против нея претенция. Налице е само
една от хипотезите – признание на иска, но ответникът не е представил никакви
доказателства, че поведението му не е довело до предявяване на иска, например –
премахване на неравноправните клаузи от договора. На собствено основание, отговорността
за разноски е обективна.
Ищецът претендира заплащането на разноски от 160лева държавна такса, която
следва да се раздели поравно между ответниците и определяне на адвокатско
възнаграждение, по реда на чл.38 ЗАдв.
На първо място, съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в списък за
разноски, защото възнаграждението се определя от съда, тъй като процесуалното
представителство се осъществява безплатно. Същата е неоснователна, защото разпоредбата
на чл.7,ал.2 НМРАВ е изрична – възнаграждението за процесуално представителство по
оценяеми искове, е определяемо въз основа интереса. Действително, налице е изрична
разпоредба на чл.2,ал.5 НМРАВ, която предвижда определяне на възнаграждението по всеки
иск, прието с изменение на същата наредба.
Цитираното изменение на НМРАВ, пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на
СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
6
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за такса от 50 лева, ищецът следва да заплати адвокатско възнаграждение от
400 лева без ДДС, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като
пряко не води до предотвратяване на злоупотребата с право.
Следователно, искането за определяне на самостоятелно възнаграждение за всеки иск
е неоснователно.
При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че защитата и по трите иска е една и съща, спорният въпрос, разгледан от
съда е относно ГПР, в която посока е и защитата на ищеца, същата защита не изисква
множество процесуални действия, защита по доводи, поради което и при условие, че
разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание / без присъствие
на страните/, по един спорен и то правен въпрос, следва да се определи възнаграждение от
общо 600 лева, което да се раздели между двамата ответници. Съдът не споделя доводите на
двамата ответници, че възнаграждението следва да се определи под минимума /предявени са
два иска, касаещи два отделни договора/..
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че договор за потребителски кредит тип кредитна
линия А1 № ***/12.2.2022г., сключен между И. Б. Б. ЕГН ********** с адрес *** и „Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.Света Троица, улица Зографски манастир № 15, вход Г, етаж 6 , е недействителен, на
основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск от И. Б. Б. ЕГН
********** с адрес *** против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, ж.к.Света Троица, улица Зографски манастир № 15, вход Г,
етаж 6 за признаване на нищожността на разпоредбата на чл.2 от договор за потребителски
кредит тип кредитна линия А1 № ***/12.2.2022г за нищожна.
ПРИЗНАВА за установено, че договор за поръчителство, сключен на 12.2.2022г. към
паричен заем тип кредитна линия А1 № ***/12.2.2022г., сключен между И. Б. Б. ЕГН
7
********** с адрес *** и Кредит Гаранция ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул. Александър Стамболийски № 24, етаж 3, ап.7 е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, ж.к.Света Троица, улица Зографски
манастир № 15, вход Г, етаж 6 да заплати на И. Б. Б. ЕГН ********** с адрес *** сторените
по делото разноски от 80 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, Кредит Гаранция ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, бул. Александър Стамболийски № 24, етаж 3,
ап.7 да заплати на И. Б. Б. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от
80 лева – държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 600 лева.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Света Троица, улица Зографски манастир № 15, вход Г, етаж 6
да заплати на адвокат К. И. Б., РАК, ЕГН ********** и адрес на кантората град София,
улица Гургулят № 31, офис – партер, сумата 300 лева възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА Кредит Гаранция ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул. Александър Стамболийски № 24, етаж 3, ап.7 да заплати на
адвокат К. И. Б., РАК, ЕГН ********** и адрес на кантората град София, улица Гургулят №
31, офис – партер, сумата 300 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8