Решение по дело №1721/2019 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 119
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20192220101721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр. Нова Загора, 22.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на единадесети юни  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

 

                                                               

при секретаря Диана Дечева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 1721 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.439, във вр.124 от ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от ищеца К.С.Д., с ЕГН: **********, чрез адв. Т.Д. против Национално бюро за правна помощ - Централно управление с адрес: гр. София, ул.„Развигор” №1, за недължимост на суми по издаден изпълнителен лист, поради погасяване на задължението по давност.

Ищеца посочва, че  с Определение № 132/29.07.2014 г. по н.о.х.д.№ 519 по описа за 2012 г., Новозагорският районен съд издал изпълнителен лист от 18.08.2014 г. в полза на Национално бюро за правна помощ - Централно управление   срещу К.С.Д. за сумата от 150.00 лв. - възнаграждение на служебен защитник и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Ищеца твърди, че с молба от 27.09.2019 г., Националната агенция за приходите поискала от ЧСИ Павел Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ и район на действие - ОС Сливен, да образува изпълнително дело срещу него. ЧСИ Павел Георгиев с разпореждане от 01.10.2019 г. образувал изпълнително дело № 20198370401694 с взискател Национална агенция за приходите - Централно управление и длъжник К.С.Д..

Сочи се, че на 04.10.2019 г. бил наложен запор на сметка на длъжника в „ОББ” АД, а на 04.10.2019 г. бил наложен запор върху лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с рег. № СН1342АК, собственост на ищеца.

Насрочен бил и опис на движими вещи в жилището по постоянния адрес на К.С.Д. ***.

Разяснява, че от 29.07.2014 г. - датата на произнасяне на Определение №132 по н.о.х.д. № 519/2012 г. за издаване на изпълнителен лист/възможно най-късната дата от която вземането е било изискуемо/ до 27.09.2019 г. - датата на подаване на молба за образуване на изпълнително дело са изминали повече от 5 години.

Счита, че с оглед правната регламентация в чл.110 и следващите в ЗЗД и TP № 2\26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС към момента на образуването на изп.дело № 20198370401694 на ЧСИ ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ, рег.№ 837 на КЧСИ, задължението му спрямо Националното бюро за правна помощ било погасено по давност и за него възникнал правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, с който моли да бъде прието за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че поради изтекла обща погасителна давност от 5 години, се е погасило претендираното право на взискателя, произтичащо от чл.27А и чл.27Б от Закона за правната помощ, да събира чуждото вземане по принудителен път, както и че всички вземания от страна на ответника, спрямо него са погасени.

Ищцовата страна счита, че е необходимо налагането на обезпечителна мярка -спиране на изпълнението по изпълнителното дело, тъй като в противен случай било възможно ответникът да усвои неправомерно суми, респ. ищеца да търпи вреди.

Според ищеца в настоящия случай обезпечителната мярка „спиране на изпълнението”  била оправдана, с оглед на обезпечителната му нужда от спиране на изпълнението на едно вземане, което считаа, че било погасено по давност.

Твърди, че в процесния случай съществуването на обезпечителната нужда се предполагало с оглед всички данни по делото и се изразявало в риска, спрямо ищеца да бъде реализирано едно право, чието съществуване се отрича по силата на закона.

Твърди също, че понеже спорното правоотношение с Националното бюро за правна помощ било възникнало на територията на гр. Нова Загора - оказване на правна помощ по н.о.х.дело № 519/2012 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, то местната подсъдност следвало да се определи по реда на чл.108, ал.2, пр.1 от ГПК, т.е. искът да се предяви пред Районен съд - Нова Загора.

Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи претендираната сума от 155.00 лв., поради погасяване на задължението по давност.

Ищецът моли съда на основание чл.389, ал.1 от ГПК, да допусне и наложи обезпечителна мярка, като издаде обезпечителна заповед за спиране на принудителното изпълнение по и.д. № 20198370401694 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ с район на действие - ОС Сливен.

 Ищеца е представил документи и е отправил доказателствени искания към съда, на основание чл.186 от ГПК да изиска от ЧСИ Павел Георгиев, заверени копия от материалите по изпълнителното дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозирало отговор.

Счита иска за недопустим, с оглед разпоредбата на чл.105 от ГПК, относно правилата на местната подсъдност и на основание чл.119 от ГПК и прави възражение за това, като смята, че следва делото пред Районен съд - Нова Загора да бъде прекратено.

Твърди, че иска е неоснователен и недоказан.

Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение, а първото действие по принудителното изпълнение, което прекъсвало давността било издаването на изпълнителен лист. Ответникът разяснява, че от този момент започвала да тече нова 5 годишна погасителна давност, която била спазена с образуването на изпълнително дело и извършените от частния съдебен изпълнител действия.

Моли съдът да не допуска налагане на исканата обезпечителна мярка, тъй като към исковата молба нямало приложени доказателства, потвърждаващи твърденията на ищеца по делото.

Моли производството да бъде прекратено, поради нарушение на правилата за местна подсъдност. Моли също исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

От представените доказателства и наличието на предпоставките на чл.391 от ГПК, на основание чл.389 и сл. от ГПК, съдът е допуснал обезпечение в полза на ищеца против ответника, чрез спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 20198370401694 на ЧСИ Павел Георгиев.

На 16.06.2020 г. с вх.№ 2043 в съда е постъпила писмена защита от ищцовата страна, с която ищеца поддържа изцяло предявения иск, излагайки подробно съображенията си и моли съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че К.С.Д. не дължи процесната сума, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът е претендирал направените в настоящото производство разноски.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В подкрепа на исканията си ищецът в настоящото производство е представил като писмени доказателства: Изпълнителен лист от 18.08.2014 г. по НОХД №519/2012 г. по описа на РС – Нова Загора, Покана за доброволно изпълнение със вх.№ 45029.04.10.2019 г. по изп.дело № 20198370401694 на ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 на НК, Пощенски плик с пощенско клеймо от 11.11.2019 г., Удостоверение с изх. № 1721/2019 г. от 18.11.2019 г. на л.16 от делото, Заверено копие от изп.дело № 20198370401694 на ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 на НК, в т.ч. писмо с изх. № 94-П-374/27.09.2019 г. от Национална агенция за приходите до ЧСИ Павел Георгиев с правно основание чл.426 от ГПК, Родствени връзки на К.С.Д., Справка за превозни средства /Данни от КАТ/ за **********, актуална към 31.07.2019 г., Пълномощно на л.34 от делото, Пълни данни за лицето К.С.Д. с ЕГН **********, Разпореждане  с изх. № 44425/01.10.2019 г. от  ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 на НК, Регистър на банковите сметки и сейфове – справка за банковите сметки на физическото и юридическо лице за лицето К.С.Д., Справка за наличие/липса на задължения на К.С.Д., Запорно съобщение с изх. № 45027/04.10.2019 г. от ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 на НК, Уведомление на л.41 от делото, Писмо с изх. № 45031/04.10.2019 г. от ЧСИ Павел Георгиев до НАП, Съобщение до ТД на НАП – Сливен на л.43 от делото, Съобщение до Началника на Сектор ПП КАТ при ОД МВР – Сливен от ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 на НК, Известие за доставяне, Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, Служебна бележка на л.47 от делото, Известие за доставяне на л.48 от делото, Известие за доставяне на л.49 от делото, Писмо с изх. № 230-ОПЗ/*********/15.10.2019 г.от ОМБМ до ЧСИ Павел Георгиев, Съобщение/призовка на л.53 от делото, Фактура № **********/08.11.2019 г., Сметка № ********** от 08.11.2019 г., Сметка № ********** от 08.11.2019 г., Известие за доставяне на л.56 от делото, Съобщение с изх. № 52783/12.11.2019 г., Уведомление до К.С.Д. с изх. № 52792/12.11.2019 г. и Разписка №0200009909385840 за платена държавна такса.

Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими и следва да бъдат допуснати от съда като такива.

Производството е образувано по предявен иск, депозиран на 06.11.2019 г. от К.С.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Д. против Национално бюро за правна помощ – Централно управление с адрес – гр.София, ул.„Развигор” № 1.

Видно от изпълнителният лист от 18.08.2014 г., издаден с определение № 132 /29.07.2014 г. по НОХД № 519/2012 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, ищеца К.С.Д. бил осъден да заплати на ответника Национално бюро за правна помощ – Централно управление, сумата от 150.00 лв. – възнаграждение за служебен защитник и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Твърди се, че с молба от 27.09.2019 г. Националната агенция за приходите е поискала от ЧСИ Павел Георгиев, с рег.№ 837 на КЧСИ и район на действие – ОС-Сливен да образува изпълнително дело срещу К.С.Д..

            Твърди се, че с молба от 01.10.2019 г. ЧСИ образувал изпълнително дело № 20198370401694 с взискател: Национална агенция за приходите – Централно управление с адрес – гр. София, бул.„Княз Дондуков” № 52 и длъжник – К.С.Д., с ЕГН **********.

            На 04.10.2019 г. бил наложен запор на сметка на длъжника К.С.Д. в „ОББ” АД.

            На 04.10.2019 г. бил наложен запор върху лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с рег.№ СН1342АК, собственост на К.С.Д..

            Насрочен бил опис на движими вещи в жилището по постоянния адрес на К.С.Д. ***.

            Твърди се още, че от 29.07.2014 г. – датата  на произнасяне на определение № 132 по НОХД № 519/2012  г. за издаване на изпълнителен лист до 27.09.2019 г. – датата на подаване на молба за образуване на изпълнително дело били изминали повече от 5 години.

            В исковата молба се твърди, че с оглед правната регламентация в чл.110 и следващите в ЗЗД и ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС към момента на образуването на изп.дело № 20198370401694 на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 на КЧСИ задължението на длъжника спрямо Националното бюро за правна помощ е погасено по давност, поради което ищеца има правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, с който моли да бъде прието за установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответника, че поради изтекла обща погасителна давност от 5 години, се е погасило претендираното право на взискателя, произтичащо от чл.27А и чл.27Б от Закона за правната помощ, да събира чуждото вземане по принудителен път, както и че всички вземания от страна на ответника, спрямо ищеца са погасени.

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендираната сума от 155.00 лв., поради изтекла погасителна давност на вземането.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответната страна, представлявана от Елена Чернева – Маркова, Председател на НБПП е депозирала отговор на исковата молба, с който заявява, че счита иска за недопустим, с оглед разпоредбата на чл.105 от ГПК, относно правилата за местната подсъдност и на осн. чл.119 от ГПК прави възражение, като счита че делото пред Районен съд - Нова Загора следва да бъде прекратено. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Сочи, че първото действие по принудителното изпълнение, което прекъсва давността и издаването на изпълнителен лист, като оттогава започвала да тече нова 5 годишна погасителна давност, която било спазено в конкретния случай.

Навежда, че са нарушени правилата за местна подсъдност и моли исковата молба за бъде отхвърлена от съда, като неоснователна и недоказана.

В откритото съдебно заседание проведено на 11.06.2020 г. ищеца К.С.Д., редовно призован – лично се явява и с адв. Т.Д. ***.

Ответника Национално бюро за правна помощ, гр. София, редовно призован – не се явява представител.

В дадения от съда срок на страните да изложат становището си е депозирана писмена защита от ищцовата страна, с която ищеца поддържа изцяло предявения иск, излагайки подробно съображенията си и моли съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че К.С.Д. не дължи процесната сума, поради изтекла погасителна давност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.439 от ГПК и чл.124 от ГПК -  отрицателно установителен иск за недължимост на определени суми поради настъпила давност.

Предявеният иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, е  допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо, недължимостта на това вземане на ответника, поради погасяването му по давност.

По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Възражението на ответната страна за неподсъдност на делото на Районен съд – Нова Загора, съдът счита за неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2, изр.1 от ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и 110 от ГПК. Видно от обстоятелствата изложени в исковата молба, спорното правоотношение е възникнало на територията на гр. Нова Загора, поради което местно компетентен се явява Районен съд – Нова Загора.

При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на страните бе да установят фактите, на които основават своите искания или възражения.

При предявен отрицателен установителен иск, ответникът следва да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца носи тежестта да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответника да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, а едва след това ищеца следва  да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищецът се позовава единствено на изтекла погасителна давност на вземането, настъпила след издаването на изпълнителния титул, т.е. поради настъпване на пет годишна давност от последното изпълнително действие по изпълнително дело, образувано през 2012 г.  до образуването на изпълнителното дело през 2019 г.

Видно от представените доказателства, а именно покана за доброволно изпълнение от 04.10.2019 г., от датата на образуване на изпълнителното дело – дата на подаване на молба за образуване на изпълнително  дело - 27.09.2019 г. и дата на образуване на изп. дело са от 01.10.2019 г. до датата на издаване на изпълнителния лист - 18.08.2014 г. /с Определение № 132/29.07.2014 г. по НОХД 519/2012 г. по описа на Районен съд – Нова Загора/  са изминали повече от пет години /5 години и 40 дни до издаване на изпълнителен лист/, т.е. предявения иск е вероятно основателен.

Твърдението на ответната страна за неизтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.116, буква „в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, сочейки издаването на изпълнителен лист, като първо действие по прекъсване на давността, от който момент започвала да тече нова 5 годишна погасителна давност, съдът също счита за неоснователно и недоказано, тъй като визираните от ответника изпълнителни действия, а именно образуването на изпълнително дело и извършените от частния съдебен изпълнител действия са сторени едва след изтичане на 5 годишния давностен срок.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнително тело, както и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване имущественото състояние на длъжника, не са изпълнителни действия. Валидни изпълнителни действия са: насочване на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис, насрочване и извършване на продан, извършване на опис и оценка на вещ и т.н., а такива в случая са наложените запори на лек автомобил и банкова сметка ***.10.2019 г.

От гореописаното следва, че в този случай не е настъпила нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД.

Следва да се признае, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 155.00 лв. по изпълнителен лист от 18.08.2014 г., поради погасяване на задължението по давност.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

 

Относно разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 350.00 лв., от която 50.00 лв. платена държавна такса и 300.00 лв. платен адвокатски хонорар.

            По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, във вр. с чл.110 от ЗЗД, по отношение на Национално бюро за правна помощ - Централно управление, с адрес: гр. София, ул.„Развигор“ № 1, че  К.С.Д., с ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ следните суми в общ размер на 155.00 лв. /сто петдесет и пет лева/, от които 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ възнаграждение на служебен защитник и 5.00 лв. /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, по изпълнителен лист от 18.08.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 519/2012 г. на Районен съд – Нова Загора, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Национално бюро за правна помощ - Централно управление с адрес: гр. София, ул.„Развигор“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ  на К.С.Д., с ЕГН: **********, СУМА в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, деловодни разноски.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

                                                                                                                   

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: