Р Е Ш
Е Н И Е-115
Гр.В.
05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при
секретаря В. К. .................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 404
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 400 от 19.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 47/2019 г. по описа на Районен съд, VII състав е
отхвърлен предявеният от „В. и к. – В."
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. В. ул.., против Ц.М.Т., ЕГН : **********,
с адрес: *** иск за признаване за
установено по отношение на Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***, че „.В.и к. –
В. ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. В. ул.., има вземане спрямо Ц.М.Т.,
ЕГН : **********, с адрес: ***, за сумата от : 568,31 лева - главница,
представляваща стойност на изразходената питейна вода и отведени канални води
за периода от 14.12.2015г. до 15.10.2017г. и за периода от 14.12.2017г. до
15.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от
17.10.2018г. до изплащане на вземането, като недоказан.
Отхвърлено е искането на „В. и к. – В." ЕООД, ЕИК:.. със седалище:
гр. В. ул.., за присъждане разноски в настоящето производство и в заповедното
производство, като неоснователни.
Осъден е ищъцът „В. и к. – В." ЕООД, ЕИК: ., със
седалище: гр. В., ул., да заплати на Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 500,00лева разноски по производството.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от „В. И К. В." ЕООД, ЕИК. със
седалище и адрес на управление: гр. В. ул., представлявано от управителя инж.Г.
В. В., чрез адвокат П. П. П. АК – В.
.В жалбата се твърди,че постановеното решение
е неправилно и незаконосъобразно.Поддържа
се ,че първоинстанционният съд бил приел
за доказано, че на 12.01.2015 г. е констатирана неизправност на индивидуалния
водомер в имота на ответника, както и че инкасаторката е съставила декларация
за уведомяване за повреден водомер и разписка за отстраняване на повредата.
Тези обстоятелства се потвърждавали и от показанията на разпитаните свидетели -
инкасаторката М. Т. и П. П., който е живял под наем в имота към момента на
констатиране на неизправността на водомера и свидетелства, че знае за
констатираната неизправност, уведомил е собственика, както и че инкасаторката е
записала показанията на измервателния уред и е свалила пломбата на водомера.
Въпреки тези показания обаче първоинстанционният съд бил приел, че предявения иск е недоказан, тъй като
по делото нямало данни пломбата на водомера да е била демонтирана. Поддържа се
,че този извод е неправилен.На първо
място, отчитането на показанията на водомера и свалянето на пломбата били
потвърдени от свидетелите Т. и П..На следващо място, ответникът никога не бил
възразявал за недемонтирана пломба, което да го е възпрепятствало от извършване
на ремонт на водомера. Ответникът нито твърдял, нито представил доказателства,
че някога е правил опити да извърши ремонт на водомера в имота си, но е бил
възпрепятстван от недемонтирана пломба или по друга причина.На последно място
се поддържа ,че обстоятелството дали
пломбата е била демонтирана или не е ирелевантно за правния спор, защото
съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия: „След отстраняване на повредата
потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване
на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра." - т.е. от момента на
констатиране на неизправността до отстраняване на повредата е без значение дали
има пломба или какво отчита водомера, защото съгласно Общите условия на
дружеството и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. неизправността на измервателния уред
е приравнена на липса на такъв и консумираното количество вода се отчита по
един и същ начин. В конкретният случай това, което е от значение , е била ли е
констатирана неизправност на водомера и кога е била констатирана тя - от този
момент започвал да тече едномесечния срок за отстраняване на повредата, след
изтичането на който и при неремонтиран водомер количеството изразходвана вода
започва да се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия. По
делото се установило от събраните писмени и гласни доказателства, а и
първоинстанционният съд е приел за доказано, че е констатирана неизправност на
индивидуалния водомер в имота на ответника, както и че това се е случило на
12.01.2015 г.
С оглед на гореизложеното се иска да се отхвърли като неправилно и незаконосъобразно
Решение № 400 от 19.07.2019 г.,
постановено по ГД № 47/2019 г. по описа на РС-В., VII състав и да се постанови
решение, с което да се уважи изпяло, като основателен и доказан иска, предявен от "В. И К. – В."
ЕООД срещу Ц.М.Т., както и да се осъди ответника да заплати на дружеството
направените разноски в хода на производството по делото.
Въззиваемият е представил отговор на въввизвана жалба
,в който е изложил подробни аргументи относно законосъобразността на решението
.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Пред Районен съд-В. е предявен иск е правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, от „В. и к. –В. ЕООД, ЕИК: . със седалище: гр. В. ул.., против Ц.М.Т., ЕГН
: **********, с адрес: ***.
Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите
услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди,
както и отвеждане на отпадни води на територията на област В.. Облигационните
отношения между страните се уреждали от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Ответната страна бил титуляр на партида с уникален абонатен № 012002 и адрес на
потребление: гр. В., ж.к.Ищцовото дружество било изпълнило задълженията си да
достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадните води. От
своя страна ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати извършените
от ищцовото дружество услуги. С покана за доброволно плащане с изх. № 01 - 892
от 20.08.2018г. ищцовото дружество било поканило ответника да изпълни своето
задължение по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 -
дневен срок от получаването й. Поканата за доброволно плащане била върната като
непотърсена на 04.10.2017г. Твърди се, че до момента на подаване на исковата
молба ответната страна не била предприела действия за погасяване на дължимите
суми. Вземанията по издадените фактури били станали ликвидни и изискуеми след
датата на фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите
условия потребителите били длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок
след датата на фактурирането им. Чл. 34, ал. 1 от Общите условия давал
възможност на потребителите писмено да възразят срещу размера на дължимата сума
в 30-дневния срок за плащане на фактурата. По нито една фактура за процесния
период не било направено възражение относно размера на дължимата по нея сума.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника, за което било образувано гр. д. № 2634 / 2018г. на Районен
съд- В. По делото била издадена заповед за изпълнение. Против Заповедта за
изпълнение било постъпило възражение от ответната страна.
Твърди се, че на 12.01.2015г. била констатирана
неизправност на индивидуалния водомер на адрес гр. В. ж.к.. Инкасаторът бил връчил разписка, с която абонатът бил
уведомен, че индивидуалния му водомер е неизправен и че следва в срок от един
месец да предприеме действия по ремонт или подмяна, като бил посочен и начинът на изчисляване на потребеното количество вода в случай, че не бъдат предприети съответните
мерки. Разписката била получена от П. В., който бил декларирал, че имота се
обитава от двама обитатели. Декларацията била подписана от управителя на етажната
собственост. Тъй като не били предприети действия по ремонт или подмяна в
указания срок, от месец февруари на 2015г. количеството доставена питейна вода
и отведени канални води започнало да се
начислява на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите
условия. На 01.12.2017г. били извършени
необходимите действия по
ремонт / подмяна
на индивидуалния водомер
и оттогава потребеното
количество питейна вода и отведени отпадни води се изчислява на база
показанията на индивидуалния водомер. Въведени са обстоятелства относно трети
лица, титуляри на процесната партида и неизпълнение на задължението по чл. 58,
ал. 1 от Общи условия /в сила до 11.08.2014г./ за промяна името на партидата
при промяна на собствеността. Иска се да бъде постановено решение с което бъде
признато за установено по отношение на ответната страна, че ищецът има вземане
за сумата от 568,31 лева стойност на изразходена питейна вода и отведени
канални води за периода от 14.12.2015г. до 15.10.2017г. и за периода от
14.12.2017г. до 15.06.2018г., ведно със съответната законна лихва. Иска разноски
по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна е
постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на иска. Въведени са
възражения относно различен постоянен адрес и настоящ адрес на ответника от
адреса на процесния имот.Поддържа ,че констатираната неизправност на
индивидуалния водомер и указанието за отстраняването й са нищожни, тъй като не
са извършени на собственика на имота;ответникът твърди ,че не познава П.В дче същият никога не е живял в
жилището и че ответникът не го е допускал до имота. Твърди, че пломбата на
водомера не била демонтирана и че показанията му не са описани.Предписанието не
е връчено на ответника. Липсвали и данни да е извършвано служебно начисляване
на вода.
От събраните по
делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност
се приема за установено от фактическа
страна следното :
Между страните през исковия период са налице облигационни отношения, които се
регулират от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Ответникът е собственик
на 1 / 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот от
07.06.2012г. - обстоятелство, което се установява от справка по лице от Служба
по вписвания – В.. Като собственик на имота ответникът, съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Общите условия е потребител на ВиК услуги. Общите условия, съгласно чл.
71, имат действие по отношение на ответника. Същият не посочва доказателства
относно предложени други условия, различни от публикуваните.
Свидетелят М. Ц. Т. на длъжност инкасатор в ищцовото предприятие, инкасира
жилищния блок ,в който се намира имотът на ответника. Свидетелят М. Т. на 12.01. 2015г. констатирала повреда на индивидуалния водомер
в жилището на ответника,като констатацията се изразявала в това ,че червената
стрелка не се въртяла при течаща вода. При констатирането на повредата в
жилището имало един обитател -свидетелят П. В. П., който се представил за наемател.
Свидетеля Т. съставила декларация от 12.01.2015г.
за повреден водомер /л.26 от делото/ , подписана от свидетеля П. В.П. и приподписана
от свидетеля В. В. в качеството му на управител на етажната собственост . В
декларацията е записано ,че имотът се обитава от двама души.Свидетелят П. П.
подписал разписка ,че е уведомен за неизправността на водомера и че в срок до 1
м.следва да го ремонтира или подмени.В с.з.на 01.07.2019 г. свидетелят П. П.заявява
,че си спомня за случая и че след като бил уведомен за неизправността на
водомера ,се обадил на собственика.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза е дало заключение : стойността на изразходената питейна вода и
отведените канални води на адреса на ответника е начислена в размер на
519,85куб. м. на стойност 1 136,62лева за исковия период. Количеството вода се
начислява на базата на такса за брой обитатели, в настоящия случай двама
обитатели, на основание чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. В. на 28.11.2017г.
като е образувано гр.д. № 2634/ 2018г. по описа на Районен съд гр. В. По делото
е издадена Заповед № 2036-РЗ от 19.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца процесиите суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със
съответната законна лихва, както и разноски по производството. Против Заповедта
за изпълнение е постъпило възражение от ответника.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда
на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.;
решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385
от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на
ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява основателна,
поради следните съображения:
Предявения иск е допустим. Против Заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от ответната страна в срока за това, като за
ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на
вземанията си по заповедното производство.
Искът е доказан. Страните са били в твърдяното
облигационно отношение, регулирано от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Ищецът е провел необходимото пълно доказване на размера на вземанията си,както
и на материалноправните предпоставки за
служебно начисляване на стойност на В и К услуги в хипотезата на чл. 20, ал. 3
във връзка с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия, според която на
абонатите се начислява определено количество при липса на монтиран или при
неизправен водомер. По безспорен начин се установява от събраните по делото
доказателства ,че повредата на индивидуалния водомер е констатирана от
свидетеля Т. на 12.01.2015г.и че наемателят
на имота П. В. П. е подписал декларация
за уведомяване за повреден водомер, както и разписка за отстраняване на
повредата. По делото са събрани
категорични доказателства,че ищецът е спазил предписаната в чл. 33 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. процедура при констатиране на повреда на измервателен уред да даде предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й-в тази насока са
представените писмени доказателства ,както и показанията на наемателя П. В. П.
.
Районният съд е приел,че няма данни по делото пломбата
на холендъра да е демонтирана,че последното
било необходимо, за да се даде
възможност на абоната да провери изправността, респ. да отстрани повредата,
доколкото няма правомощие да разрушава целостта на пломбата и само единствено
на това основание е отхвърлил предявения иск.
Тези доводи на районния съд са в противоречие със
закона .
На първо място следва да се отбележи ,че е недопустимо
да бъде отхвърлян иск поради недоказаност на факт ,доказването на който не е
вменено в тежест на ищеца с доклада по делото .Видно от доклада по делото /л.42
от делото/ на ищеца не е указано ,че трябва да докаже ,че е демонтирал пломбата
на холендъра след констатирането на неизправност на водомера .Следва да се
отбележи и факта ,че ищецът е доказал изцяло фактите ,които следва да докаже
съгласно разпределената в доклада доказателствена тежест .
На второ място следва да се отбележи следното :
Принципните положения, от които следва да се изхожда
при отговора на въпроса налице ли е правно основание за корекция на
сметката на потребителя при констатирано неизмерване на потребената от вода са
видът на правоотношенията и целите на правното регулиране на тези
правоотношения. Правоотношенията между ВиК дружествата и крайните потребители възникват по силата на договори за
продажба/доставка/ на вода . Поради специфичния предмет на тези договори, част
от правата и задълженията на страните се регламентират с редица други правни разпоредби
в Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги,Закона за водите ,Закона за защита
на потребителите и др. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите,
които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че В и К
дружества са по-силната страна в правоотношението.
Защитата на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор
за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на Закона за
задълженията и договорите във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД.
От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество вода, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл
решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
В Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на ВиК оператор се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира
едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството потребена вода , без да е необходимо виновно поведение на
потребителя,като дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на потребената
вода и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители.
Ето зашо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за
заплашане на реално потребената вода , а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.В този
смисъл е задължителната съдебна практика ,формулилана в решение № 124/
18.06.2019 г. на ВКС ,трето отделение на Гражданска колегия по гр. д. № 2991 по описа за 2018 г. –решението
касае неотчетена ел.енергия ,но правните
доводи са напълно относими и в случаите на потребена ,но неотчетена вода.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи
и следното :
При доказана неизправност на средството за търговско
измерване на потребената вода доставчикът на вода има правото да получи цената на потребената вода
както по силата на общата забрана за
неоснователно обогатяване /Чл.59 ал.1 ЗЗД /,така и по силата на специалната
норма на Чл.183 ал.1 ЗЗД ,предвиждаща ,че продавачът има право да получи цената
на продадената вещ .Това право съществува независимо от това дали има или няма
специални правила за определяне на цената на водата или съществуващите правила са неясни или непълни.В случай ,че
няма специални правила за определяне на цената на водата или
съществуващите правила са неясни или
непълни ,съдът следва да приложи общия разум на закона ,основните начала на
правото ,обичая и морала /Чл.5 ГПК/-обратното означава отказ от правосъдие
,който е неприсъщ на една правова държава. При доказана неизправност на средството
за търговско измерване на потребената вода искът винаги е доказан по основание ,като
съдът следва да определи само неговия размер.При липса на данни за размера на
вземането съдът не следва да отхвърля иска ,а да определи размера по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице.В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС в
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от
18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от
2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г.
по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. №
1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./. В тях е прието, че при наличие на
доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по
съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно
разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи
размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице.Ако отхвърли иска, който счита
за основателен, съдът постановява
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
В конкретния случай
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се доказва по
безспорен начин, че "ВиК – В." ЕООД е изпълнило задълженията си, като
през процесния период е доставило вода с питейни качества и е отвело отпадните
води от имота на ответника, находящ се на адрес: гр. В. ж. к..,като от своя
страна ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение да заплати предоставените му услуги-факт ,който
ответникът не отрича.Установява се ,че ответникът Ц.М.Т. е придобил ½ идеална част от имота на 07.06.2012 г.-от представената
справка по имотната партида на ответника е видно, както че той е собственик на
имота, така и че няма последващи разпоредителни сделки, т.е. както през
процесния период, така и към настоящия момент ответникът е собственик и като
такъв, въпреки недобросъвестното му поведение ,изразяващо се в незаявяване
промяна на партидата, има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия.От представените по делото писмени
доказателства се установява както основанието, въз основа на което са изчислени
дължимите суми, така и техния размер. Вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза констатира, че размерът на дължимата сума
съответства на претендирания от "ВиК-В." ЕООД, че процесиите фактури
са отразени и осчетоводени в Счетоводството на дружеството,че потреблението на вода е отчитано и изчислявано
съобразно изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия на
дружеството, както и че няма извършено плащане по нито една от тях.С оглед на
гореизложеното следва предявеният иск да бъде изцяло уважен като се приеме ,че
е налице хипотезата на Чл.20 ал.3 във връзка с Чл.25 ал.8 и ал.10 от Общите
условия за служебно начисляване на потребената вода съобразно броя на
обитателите.При констатирането на неизправността на индивидуалния водомер в
имота - собственост на ответника, са спазени всички изисквания, регламентирани
в нормативните актове и Общите условия, като е съставена декларация, от която е
видно, че лицето, живеещо в имота е декларирало, че е уведомено за
констатираната неизправност и че жилището се обитава от двама обитатели, а така
също е съставена разписка - предписание. Свидетелят П. В. П. потвърди, че е
живял под наем в имота към момента на констатиране на неизправността на
водомера,че знае за констатираната
неизправност и че е уведомил
собственика.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: *** следва
да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к.– В."
ЕООД, ЕИК:., със седалище: гр. В. ул.. направените пред Районен съд-В. разноски
в размер на 612,50 лв.,включващи 25 лв.държавна такса по заповедното
производство ,150 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
на основание Чл.78 ал.8 ГПК,25 лв. държавна такса за исковото производство,80
лв.депозит за вещо лице,20 лв.депозит за двама свидетели,5 лв.държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение ,7,50 лв.такси за издаване на удостоверение
за постоянен и настоящ адрес и 300 лв.адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Ц.М.Т., ЕГН : **********,
с адрес: *** следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к.– В." ЕООД, ЕИК:. със седалище: гр.
В., ул.. направените пред Окръжен съд-В.
разноски в размер на 25 лв.за заплатена държавна такса .
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 400 от 19.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 47/2019 г. по описа на Районен съд ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че „В.и к. – В." ЕООД, ЕИК: ., със седалище:
гр. В. ул.. има вземане спрямо Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: *** за сумата от : 568,31 лева - главница,
представляваща стойност на изразходената питейна вода и отведени канални води
за периода от 14.12.2015г. до 15.10.2017г. и за периода от 14.12.2017г. до
15.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от
17.10.2018г. до изплащане на вземането.
За вземането е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по Чл.410 ГПК №2036-РЗ
от 19.10.2018 г. по гр.д.№2634/2018 г. по описа на Районен съд-В. .
ОСЪЖДА Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „В. и к.– В." ЕООД, ЕИК:.,
със седалище: гр. В., ул.. направените пред Районен съд-В. разноски в размер на
612,50 лв.,включващи 25 лв.държавна такса по заповедното производство ,150 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство на основание Чл.78
ал.8 ГПК,25 лв. държавна такса за исковото производство,80 лв.депозит за вещо
лице,20 лв.депозит за двама свидетели,5 лв.държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение ,7,50 лв.такси за издаване на удостоверение за постоянен
и настоящ адрес и 300 лв.адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „В. и к. – В. ЕООД, ЕИК: .,
със седалище: гр. В., ул. направените
пред Окръжен съд-В. разноски в размер на
25 лв.за заплатена държавна такса .
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/