Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1923
гр. Пловдив, 25.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
девети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3944/2019г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Й.П.К., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 1321214
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство „TFR1-M“ № 511 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 200 лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува
цитирания по-горе електронен фиш изцяло, като се
позовава на изтекла погасителна давност. В съдебно заседание се явява лично и в
хода на съдебните прения моли съда да отмени издадения електронен фиш като
излага своите съображения в тази насока.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание, редовно призована. В писмо рег. № 273000-2793/20.06.2019г. представя необходимата информация съобразно
изискването на чл. 189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 24.05.2019г. в 14:10 часа на път 2-64, Карловско
шосе, км. 23, разклона за с. Горна махала, посока на движението от гр. Карлово
към гр. Пловдив, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с пътен знак
В26, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 511, като при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 107 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 47 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС
е с регистриран с. Й.П.К..
За така констатираното нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложена глоба от 200.00 лева.
Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по
делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила
и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка
обосновава следните правни изводи:
От приложената по делото обратна
разписка за връчване на ел. фиш е видно че същия е бил връчен на жалбоподателя
на 26.05.2019г. жалбата е подадена на 06.06.2019г. поради което настоящия
състав приема че жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява допустима. Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, с изявен правен
интерес. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от
Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч.,
а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. По силата на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление, за
превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 km/h до 50 km/h е предвидена глоба 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната
проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният
номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден по установения
за това в закона ред. При извършената служебна проверка съдът не установи в
административната процедура да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
По преписката е приложен
снимков материал към Клип № 15379, радар 511, от който се установяват точните дата, място и
посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските
координати на разположение на техническото средство и на регистриране на
нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния
автомобил. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5
ЗДВП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият
материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по
административно наказателната преписка, което позволява на съда да направи
преценка за законосъобразност на електронния фиш.
Налице са всички кумулативно
предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност
на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство "TFR 1-M" № 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
Техническото средство е
преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения
Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Мястото за контрол е
обозначено с пътен знак Е 24. Поставянето на същия към времето на проверката е
удостоверено в представения протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., така и от
приложения към протокола снимков материал.
Спазени са изискванията на чл.
7, ал. 1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. мястото на проверката да е посочено
на официалната интернет
страницата на МВР, което е видно от извършена служебна справка на интернет
адреса на министерство на вътрешните работи в раздел „Полезно
за вас“, разпечатка от който е приложена по делото, видно от която път 2-64,
Карловско шосе, км. 23, разклона за с. Горна махала, е определено като място на
което е обявено че биха могли да бъдат поставяни мобилни камери за видеоконтрол
и в двете посоки и е посочено че е въведено ограничение на скоростта от 60км/ч.
Спазени са изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа
предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци
на деянието: на 24.05.2019г. в 14:10 часа на път 2-64, Карловско шосе, км. 23, разклона за с. Горна махала, посока на
движението от гр. Карлово към гр. Пловдив, при въведено ограничение на
скоростта 60 км/ч. с пътен знак В26, автомобил „Мазда 6“ с рег № … се движел с
наказуема скорост 107 км/ч. след приспаднат толеранс от +/-3км.ч. в полза на водача. Изрично е
посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП. Посочени са и правните признаци на нарушението: при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен
знак „В26“ е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 47 км/ч. отново след приспаднат
толеранс от +/-3км.ч. в полза на водача. По делото е приложено писмо от Областно пътно
управление видно от което знак „В26“ /ограничение на скоростта/ е поставен от
двете посоки на около 200м. преди и след пешеходната пътека попадаща в обхвата
на пътното кръстовище за с. Горна махала. Същия е комбиниран с пътен знак „А18“
/пешеходна пътека/.
Изложената в Електронния фиш
фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка
фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и
законово установения толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена
скорост 110 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от
измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В конкретния
случай 110 км/ч -3 км/ч е
равно на 107 км/ч., т.е
скоростта посочена в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се
ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Наложеното наказание точно
съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП в редакцията на закона към датата на извършване
на нарушението, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, поради което и не се дължат допълнителни мотиви относно нейната
индивидуализация.
Санкционираното нарушение
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от
този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Що се отнася до
възражението на жалбоподателя относно изтекла давност следва да се отбележи
следното. Нарушението
санкционирано с издадения електронен фиш /ЕФ/
е извършено на 24.05.2016г.
В административнонаказателното производство чл.
81, ал.3 от НК следва да се разглежда във връзка с чл.
80, ал.1, т.5 от НК както това изрично е посочено в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС.
Съгласно чл.
80, ал.1, т.5 на НК (в редакцията ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.),
наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение
на три години. В чл.
81, ал.3 от НК е въведена абсолютна погасителна давност, а именно:
независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се
изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени при действие на
новата редакция на чл.
80, ал.1, т.5 от НК (какъвто е настоящият случай), срокът на абсолютната
погасителна давност е четири години и половина. В разглежданата по делото
хипотеза е установено, че нарушението е извършено на 24.05.2016г., а видно от справка в официалната страница на МВР която е общодостъпна,
подраздел „Проверка на задължения по
СУМПС (шофьорска книжка) или ФИШ/АУАН/НП с възможност за извършване на плащане“ извлечение от която е приложено по делото, същия е бил издаден на 23.08.2016г.
от
която дата е започнал да тече срокът на относителната погасителна
давност. Давностният срок по чл.80 ал.1 т.5 от НК е три години, а съгласно
нормата на чл.81 ал.2 от НК „Давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което
е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.”. В настоящия случай ЕФ
е издаден на 23.08.2016г. което се явява действие пряко насочено
за реализацията на административната отговорност действия спрямо жалбоподателя Й.П.К., с което относителната погасителна давност е била прекъсната и е
започнала да тече нова такава. Преди да изтече три годишен срок от датата на
която електронния фиш е бил издаден – на 23.08.2016г., който срок изтича на
23.08.2019г. е било извършено ново действие което прекъсва давността и което
също е насочено пряко към реализацията на административната отговорност действия
спрямо жалбоподателя Й.П.К., а именно връчването на
електронния фиш на 26.05.2019г., като същевременно не е изтекъл абсолютния
давностен срок от четири години и половина, който изтича на 24.11.2020г., което
го прави законосъобразен.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХХV н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1321214 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 511 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 200 лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.