О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 9.07.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия
в закрито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Цекова
ВЧНД № 251 по описа за
Производството
по делото е образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА на Д.Й.Ч., ЕГН **********
срещу Определението на КнРС от 12.03.2020 г., постановено по ЧНД № 270/2020 г.
по описа на съда, с което на основание чл.243 ал.6 т.1 НПК е потвърдено
Постановлението на КнРП от 27.01.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство за извършено престъпление по чл.286 ал.1 НК. В жалбата са
релевирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
определението на КнРС и за постановяването му при непълнота на доказателства по
съображения, че определението е с бланкетни мотиви, част от които неотносими
към настоящото дело, необсъден е довода на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение в ДП и
не е обсъдено дали жалбоподателят Ч. е извършил престъпление, както и
необсъждане подадения от Й. сигнал на тел.112 , както и заявеното от него на
разпитите му по приключилото дело. Поддържа се в тази връзка, че е трябвало да
се приобщят протоколите за разпит като свидетели на Е.И., М.Д.и К.М.от ДП, които
са заявили, че поддържат казаното по НОХД № 111/2016 г. и протоколите с тяхно
участие и тогава да се правят изводи има ли извършено престъпление по чл.286
ал.1 НК, или по чл.290 НК. Моли се за отмяна на определението и на
прекратителното постановление и връщане делото на прокурора с даване на
указания по приложението на закона и действията, които да бъдат извършени.
Жалбата е
допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество.
След
запознаване с контролирания съдебен акт и доказателствата по делото, в рамките
на законовите му правомощия по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.6 НПК,
Кюстендилският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и
потвърденото с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното
производство.
Досъдебното
производство е образувано с Постановление на КнРП от 28.11.2018 г. за това, че на 18.07.2016 г. в гр.Кюстендил пред надлежен орган на властта – началника
на РУ Кюстендил Д.Й.Ч.,***, е набеден в престъпление по чл.286
ал.1 НК.
В периода
от образуване на досъдебното производство до настоящия момент са извършени
различни процесуално-следствени действия. Събирани са писмени и гласни
доказателства – копия от съдебните протоколи и съдебните актове по НОХД №
111/2016 г. на КнРС и по ВНОХД № 379/2017 г на КнОС, разпитвани са свидетели. Сред разпитаните свидетели са и
посочените от Ч. три лица Е.И., М.Д.и К.М.. Тримата посочени свидетели са разпитани
по няколко пъти, като те са разказали за възприетото от всеки от тях при
случайната среща между Ч. и Й. пред магазин „Феста” на 15.07.2016 г., което е
идентично с показанията им пред районен и Окръжен съд по делото с предмет
чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК и подсъдим по него Д.Ч. или пък са заявили, че
каквото имат да казват, са го казали пред съда и потвърждават показанията си
пред ъсда оп приключилото дело.
С процесното Постановление от 28.11.2020 г. на
КнРП е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство с цифрово посочено правно основание за това чл.243 ал.1 т.1 НПК. Прокурорът
е приел в него следната фактическа обстановка: Свидетелите Д.Ч. и Й.К.били в
обтегнати отношения. На 15.07.2016 г. към 21,30 часа св. Ч. спрял автомобила си
пред магазин”Феста” в гр.Кюстендил, за да си купи цигари.С него били св.А. Ч. –
негов брат и приятелката на А. – св.А..В същото време пред магазина бил и св.Й.К.,
който разговарял със свидетелите М.И.и Е.И..
Св. Ч. тръгнал към магазина, но преди да
влезе вътре, спрял до св.К. и му се заканил, че ще го убие, ще го заколи и ще
го закопае, след което блъснал св.К. и влязъл в магазина.
На
18.07.2016 г. св.Й.К.подал сигнал в РУ – Кюстендил, в който заявил, че на
15.07.2016 г. бил заплашен от Д.Ч. с нож и с думите:”Ще те убия, ще те изкормя
и ще те закопая някъде”. По сигнала било образувано ДП № 736/2016 г.по описа на
РП-Кюстендил , по което впоследствие като обвиняем бил привлечен за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК Д.Ч..В това ДП като свидетели са
разпитвани Е.И., М.Д.и К.М.. В показанията си те са заявили, че са чули и
видели Ч. как извадил нож и се заканвал с убийство на Й.. Съдебното дело с
подсъдим Д.Ч. за това престъпление приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, послужила като основание за Ч. да подаде сигнал за набедяване и по
него е образувано процесното сл.д. № 119/2018
г.
От правна
страна прокурорът е приел, че е налице депозиран сигнал от К. пред надлежен
орган на власт - РУ Кюстендил по см.на
чл.286 НК. За съставомерността на деянието обаче е от изключително значение
последният компонент – деецът да знае, че набеденият е невинен. И именно този
елемент прокурорът е приел, че липсва. Защото при така установената фактология К.
е действал със съзнанието, че подавайки процесния сигнал, съобщава на надлежен
орган достоверна информация, което изключва умисъла като форма на вината и
признак от субективната страна на престъплението.
И тъй като престъплението е единство от
обективна и субективна страна, а субективната страна липсва, е налице
несъставомерност на деянието.
Не са събрани и доказателства за виновно
поведение на свидетелите Е.И., М.Д.и К.М., е приел още прокурорът. Те заедно с
останалите разпитани по делото свидетели –Д. А. и А. Ч. са заявили, че
поддържат дадените пред съда показания по делото срещу Ч.. А принципът на
непосредственост не позволява транспонирането на доказателства от едно
производство в друго.
И предвид изложеното и на основание чл.243
ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 НПК прокурорът е прекратил наказателното
производство.
Фактическата обстановка правилно е установена от
прокурора, като към горното въззивният съд намира за важно да допълни още
следното:
Жалбоподателят Д. Ч. е бил признат за
невиновен и оправдан за извършено на 15.07.2016 г. престъпление по чл.144 ал.3 НК с влязла в сила на 21.11.2017 г. Присъда № 39/2.05.2017 г. нта КнРС,
постановена по НОХД № 111/2016 г. по описа на съда - за това, че на 15.07.2016 г. пред
магазин”Феста” в гр. Кюстендил , на ул.”Веса Паспалеева”, се е заканил с
убийство с думите: „ще те заколям, ще те изкормя, ще те закопая”, както и с
действия – извадил нож, на Й.П.К., от с. ******, обл. Кюстендил и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Присъдата е потвърдена с Решение № 141/21.11.2017 г. на КнОС, постановено по
ВНОХД № 379/2017 г. Основанията за оправдаване на Ч. във въззивното решение са,
че не е осъществен изцяло фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 НК от обективна страна – установено е, че Ч. е отправял закани към Й., но не е
установено носенето на нож у него и че тези закани не са могли са възбудят и не
са възбудили у Й. основателен страх от осъществяването им. В подкрепа на този
извод е мотивирано, че деянието е осъществено на оживена улица, пред магазин,
посещаван по всяко време на денонощието и оборудван с камери. затова е прието,
че отправените от Ч. към Й. думи не сочат на действително намерение за
осъществяване на закана за убийство, а са
отдушник на влошените отношения между двамата и по тези съображения
оправдателната присъда на КнРС е приета за законосъобразна като краен резултат
и е потвърдена.
На
7.06.2018 г. жалбоподателят Д.Ч. е
подал Сигнал/на л.18 от ДП/, адресиран
до РП-Кюстендил , че въз основа на жалбата и показанията на Й.П.К., от с. ******,
той е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, но НОХД № 111/2016 г. на КнРС е
приключило с оправдателна присъда. Така се оказало според Ч., че Й. и
приятелите му са го набедили в неизвършено престъпление и моли, след
запознаване с материалите по делото, да
се потърси отговорност на Й.К.и неговите приятели Е.И., М.Д.и К.М.за това, че същите пред
разследващия полицай и пред съда/районен и Окръжен/ при разпитите си като
свидетели и при очните ставки са потвърдили неистина.
С
атакуваното определение районният съд е приел, че постановлението на КнРП
съдържа изискващите се от чл.199 НПК реквизити и е обосновано, както и не се
налага допълнително разследване. Тези лаконични изводи на КнРС са
законосъобразни и се споделят от настоящия състав, който добавя и следните собствени
правни съображения в насока законосъобразност на атакуваното постановление и като
отговор и на оплакванията във въззивната частна жалба: Като правно основание на прекратяването
прокурорът е посочил чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК. Разп.на
чл.243 ал.1 т.1 НПК препраща към разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1-6 НПК като
възможност за прекратяване на наказателното производство. Чл.24 ал.1 т.1 НПК
съдържа две алтернативни хипотези за прекратяване на наказателното производство:
че деянието не е извършено или че не съставлява престъпление. В случая за
прецизност следва да се посочи, че е налице първата алтернатива –
престъплението не е извършено - както от
Й., така и от останалите трима свидетели. И това е така, защото остава
недоказана субективната страна на набедяването по чл. 286 НК. Този извод се
налага както от анализа на свидетелските показания по процесното сл.д.№
119/2018 г., така и от мотивите на въззивното решение по ВНОХД № 379/2017 г., с
което е потвърдена І-инстанционната оправдателна присъда по отношение на Д.Ч. за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК. Съображенията на въззивиня съд за
оправдаване на Ч. и респ. за потвърждаване на оправдателния резултат на първия
съд са, че не е налице един елемент от обективната страна на
престъплението”закана за убийство”, а именно – че заканата не е могла и не е
възбудила основателен страх у заплашения Й.. Т.е съдът е приел и това е
безспорно, че заканата, изразила се в думите:” ще те заколям, ще те изкормя, ще
те закопая”, е отправена към Й., като недоказано е показването на нож от Ч., он
тя не еби могла да възбуди основателен струх у заплашения. Този извод на
въззивния съд, съотнесен към показанията на св.Й. е достатъчен, за да се
формира извод за субективната несъставомерност на набедяването по отношение на Й..
Т.е. Й., като е подал сигнала срещу Ч. *** и с показанията си от сл.д.№
119/2018 г. и пред съда е изнесъл непосредствените си впечатления за нещо,
което наистина се е случило, а не за нещо неистинно. Нещо повече. Това е било
възприето и от останалите трима свидетели
Е.И., М.Д.и К.М.. Те обаче, с изключение на св.Евг.Иванов, на досъдебното
прозиводство оп посоченото сл.дело с предмет чл.286 НК са заявили, че
потвърждават това, което са казали пред съда по първото дело срещу Ч.. И в тази
връзка е законосъобразен извода на прокурора, че разпити на свидетели, дадени
по друго дело, не могат да се приобщават по настоящото досъдебно производство
поради противоречие с един от основните принципи на наказателния процес –
принципа на непосредственост при събиране на доказателства. А е безспорно, че
престъплението набледяване се извършва само и единствено при форма на вината
пряк умисъл. Т.е. за да е съставомерно набедяването от субективна страна, е
необходимо деецът, като подава сигнал
пред надлежен орган на власт, да знае, че набеденият е невинен. В случая , за да
е субективно съставомерно набедяването по отношение на Й. и останалите трима
свидетели всеки от тях, първият със сигнала и показанията си, последните трима
– с показанията си пред разследващ орган, трябва да съзнава, че изнася невярна
информация и че деецът –Д.Ч. – е невинен. Но свидетелите Микев и Деянов са
заявили, че поддържат показанията си по другото дело и по процесното сл.дело не
са заявили нищо конкретно. А св.Е.И. добросъвестно е изложил какво е видял и
чул, т.е. изложил е собствените си и непосредствени възприятия на случилото се,
а не някакви неистини, които не са се случили и не е целял да набедят Ч. в
престъплението”закана за убийство”, като е знаел, че е невинен. А и показанията
на четиримата свидетели относно изречените от Ч. към Й. закани/конкретизирани по-горе/
са кредитирани от въвззивния съд по ВНОХД № 379/2017 г. като обективни, а не като
недостоверни. И тъй като четиримата свидетели са изложили личните си възприятия
за нещо случило се между Й. и Ч. пред очите им е абсолютно недоказан пряк умисъл в действията
им за случая на 15.07.2016 г. - че са
изнесли факти, които са недостоверни и те знаят, че Ч. е невинен. И тук следва
да се посочи още, че само поради недоказаност на втория обективен елемент от „заканата за убийство” - че
не е могла и не е възбудила основателен страх от осъществяване на заканата -
присъдата по отношение на Д.Ч. за престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК е
оправдателна. По тези съображения и престъплението по чл.290 НК е
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна по отношетние на
свидетелите Е.И., М.И.и К.М.– че съзнателно са са потвърдили неистина.
С горното изложение съдът даде отговор на част
от оплакванията във въззивната жалба
за незаконосъобразност на атакуваното определение. І-инстанционният съд
действително не се е произнесъл по довода в депозираната пред него жалба, че Ч.
е сезирал прокуратурата за престъпление по чл.286 НК срещу Й. и за престъпление
по чл.290 Нк срещу останалите трима свидетели и това е съществено процесуалон
нарушение. Но затова пък прокурорът в постановлението си е изложил отделни
доводи за несъставореност на престъпление както срещу Й., така и срещу
останалите трима свидетели, които се споделят от настоящия състав и които се
разшириха в настоящото определение. Въпреки че образуваното сл.дело № 119/2018
г. е само за престъпление по чл.286 НК, при събиране на доказателства за друго
престъпление няма пречка това да се отрази в ново постановление. Но в настоящия
случай не са събрани доказателства за извършени други престъпления, извън
чл.286 НК, вкл. и по чл.290 НК. Затова по никакъв начин не са нарушени права на
Ч., както се твърди в частната жалба. А дори и да беше установена
съставомерност и на двете сочени престъпления или дори само на едно от тях, то
и двете са престъпления на просто формално извършване, при които няма фигура на
пострадало лице. Затова твърдението в жалбата за лишаване от възможност на Ч. да участва в наказателното производство
е лишено от правна опора. Бланкетността на мотивите на съда не се отразява на
правилността на определението като краен резултат, а в настоящото определение
се допълниха съображенията в насока законосъобразност на прекратяването на
наказателното производство на посоченото от прокурора основание. Изводите на
прокуратурата не противоречат нито на материалния, нито на процесуалния закони
по изложените в настоящото определение съображения и оплакването за необоснованост
на постановлението не намира опора в доказателствата. Протоколите от
проведените очни ставки от досъдебното производство и от разпита на свидетелите
по приключеното НОХД № 111/2016 г. на КнРС няма как да се приобщят като годни
доказателства към настоящото дело предвид принципа на непосредственост и
съображения за това са изложени както от
прокурора в постановлението му, така и от въззивния съд в настоящото
определение. Що се отнася до това, че
свидетелите поддържат показанията си по НОХД № 111/2016 г. на КнРС не е основание
за приобщаване като годно доказателствено средство протоколите от тогавашните
им разпити. Защото чл.281 НПК е пределно ясен и урежда изчерпателно всички
хипотези на приобщаване на свидетелски показания от досъдебното производство, но
по едно и също дело. Твърдяното в
жалбата искане – за приобщаване на свидетелски показания от досъдебно
производство по друго дело с друго обвиняемо, респ.подсъдимо лице и за друго
престъпление - няма законова регламентация от чл.281 НПК и това е напълно
логично не заради друго, а заради принципа на непосредственост при събиране на
доказателствата в наказателния процес. А пък оплакването за неизследване на
подадения от Й. сигнал на телефон 112 е извън предмета на сл.д.№ 119/2018 г.,
тъй като предмет на делото е сигнала пред надлежен орган на власт,
каквито властнически функции Националната система 112 не притежава.
Като обобщение, по посочените съображения в прекратителното
постановление на прокурора на посоченото правно основание – че деянията/ и такова
по чл.286 НК, и такова по чл.290 НК/ не са извършени по см.на чл.24 ал.1 т.1
алт.І-ва НПК – то е обосновано и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди, което е сторил КнРС с обжалваното определение. Последното е правилно
като краен резултат по част от правните съображения, споделени от настоящия съд
и описани по-горе и допълнени с настоящото определение и поради липса на
основания за отмяната му то следва да се потвърди. Несподелянето на останалите
правни съображения в определението на КнРС е поради това, че те са извън
предмета на досъдебното производство, но те не се отразяват на неговата
правилност като краен резултат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 243 ал.8 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на КнРС от 12.03.2020 г.,
постановено по ЧНД № 270/2020 г. по описа на съда.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: