№ 8234
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110129294 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищцата В. ВЛ. АНГ. чрез адв. Алгая С. е предявила срещу ответника „ФИРМА“
ЕООД обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 08
от 09.04.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за в размер
4902 лв. за периода от 6 месеца след уволнението считано от 09.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С определение от 13.09.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено
на същата дата, е допуснато уточнение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, както
претенцията е заявена за периода от 09.04.2021 г. до 13.09.2021 г. за сумата в общ размер на
2432,07 лева, изчислена на база на последното получено брутно трудовото възнаграждение
за пълен отработен месец – март 2021 г. С влязло в сила определение от 04.04.2022 г.,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата (лист 303),
производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане
на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, е прекратено на
основание чл. 232 от ГПК, за сумата над 1818,07 лева до пълния заявен размер от 2432,07
лева, както и за периода от 18.08.2021 г. до 13.09.2021 г., тъй като ищцата е заявила, че
оттегля предявения иск за тази част.
1
Ищецът В. ВЛ. АНГ. твърди, че по силата на сключен с ответника „ФИРМА“ ООД
трудов договор за обучение заемала длъжността „Компютърен аниматор“ при ответника. На
09.04.2021 г. на ищцата била връчена заповед № 8 от 09.04.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа без уважителна
причинна и без разрешение от страна на работодателя от 01.03.2021 г. до 09.04.2021 г.,
както и злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в унищожаване на
интелектуалната му собственост и възпрепятстване на дейността му – чл. 190, т. 2 и т. 4 КТ
вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 8 и т. 9 КТ. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно,
тъй като не е извършила описаните в заповедта нарушения, че няма фиксирано работно
време, че на посочения ден 01.04.2021 г., не е имала достъп до офиса, че не са извършени
умишлени действия, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това
поддържа, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195,
ал. 1 от КТ – в заповедта липсва посочване на дисциплинарното нарушение и описание на
тежкото нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че наложеното дисциплинарно
наказание уволнение не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от
КТ. Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна. Твърди , че е останала без
работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати
обезщетение вследствие на незаконното уволнение, след допуснатото изменение, в размер
на 1818,07 лева за периода от 09.04.2021 г. до 17.08.2021 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда –
26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява, че адвокатско възнаграждение на насрещната
страна се дължи само за един адвокат. В представени по делото писмени бележки по чл.
149, ал. 3 от ГПК поддържа предявените искове и посочените основания за незаконност на
уволнението, като навежда довод, че са налице нарушения от страна на работодателя. Прави
обстоен доказателствен анализ, като поддържа, че не се установява да е извършила
твърдените действия, за които е наказана.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „ФИРМА“
ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че правата и задълженията на работниците и
служителите са определени с Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Твърди,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е връчен на ищцата при
отказ на 09.04.2021 г., като преди това - на 01.04.2021 г., на ищцата са поискани обяснения
във връзка с нарушенията, за които й е наложно наказание, поради което процедурата по чл.
193 от КТ е спазена. Твърди, че страните не са уговаряли плаващо работно време в трудовия
договор и че служителят не е бил освободен от задължение да се явява на работа. Сочи, че
договорът не е прекратен на друго основание, тъй като работодателят не е приел
предложението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ. Твърди, че нарушенията са установени по безспорен начин, а наложеното
наказание съответства на извършените нарушения по чл. 189, ал. 1 от КТ. Поддържа, че
уволнението е извършено законосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е издадена от
2
компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е обоснована и мотивирана чрез
посочване на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването
им, наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага. Не оспорва размера на
претендираното обезщетение за периода, в който ищцата е останала без работа вследствие
на уволнението. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност
на разноските на ищцата. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от
ГПК оспорва предявените искове. Прави обстоен доказателствен анализ, като поддържа, че
в хода на съдебното дирене безспорно се установява, че ответницата е извършила
твърдените нарушения.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е
заемала длъжността „Компютърен аниматор“.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 8 от 09.04.2021 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
установява, че същото е наложено на ищцата за това, че от дата 01.03.2021 г. до 09.04.2021 г.
същата не се е явявала на работа без уважителна причина и без разрешение от страна на
работодателя, като на 01.04.2021 г. престоят в офиса от страна на работника е под 2 часа за
целия работен ден; за умишлен отказ за осъществяване на телефонен контакт с
работодателя; злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в унищожаване на
01.04.2021 г. на интелектуална собственост на работодателя чрез изтриване на работни
файлове от компютъра в офиса – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4
и т. 7 от КТ, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
Между страните не е спорно и се установява, че на 01.04.2021 г. на ищцата са
поискани обяснения и в указания срок тя е депозирала становище по тях, както и че Заповед
№ 8 от 09.04.2021 г. е връчена на 09.04.2021 г. В депозираните пред работодателя
обяснения, които са взети предвид при налагане на наказанието, ищцата е заявила, че на
01.04.2021 г. действително е закъсняла за работа, но това е първото й закъснение, а по
отношение на злоупотреба с доверието на работодателя е заявила, че всички завършени
работни файлове се намират на сървъра на дружеството, като е отрекла да е трила файлове
от персоналния си компютър.
От събраните по делото доказателства – електронна кореспонденция по Viber,
приобщена по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК (лист 69), както и от показанията на разпитаните
свидетели и от видеозаписите, приобщени по реда на чл. 204 от ГПК чрез оглед,
3
автентичността на които се установява от заключението по съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Х., на което съдът дава вяра като обективно и
безпристрастно, както и от разясненията на вещото лице, направени в открито съдебно
заседание, проведено на 21.02.2022 г. (лист 294 гръб), се установява, че на 01.04.2021 г.,
около 09,00 часа, управителят на дружеството М.Р.А. отишла в офиса, в който са се
помещавали работните места на служителите като не е установила никой там.
От доказателствата по делото се установява, че помещението било оборудвано с
камера за видео наблюдение, за която работниците знаели.
Около 9,00 часа в офиса, за да получи заплата си, дошла и свидетелката И.И.Д., която
по това време имала устно разрешение от управителя на дружеството да работи от вкъщи с
оглед усложнената епидемична обстановка (лист 247). Информация, че следва да се яви в
офиса и да получи плащане на заплата си в брой, свидетелката получила от управителя на
дружеството на 31.03.2021 г. по телефон.
Свидетелката Диманова получила заплатата си в брой и с М.Р.А. започнали да
обсъждат свършената от Диманова работа. Около 9,40-9,50 часа никой от останалите колеги
не дошъл в офиса, поради което М.Р.А. помолила свидетелката Диманова да остане, за да ги
изчака, тъй като ключове за офиса имали само Анчева и свидетелят Р.С.Г., след което
Анчева излязла. В офиса останала Диманова. След около половин час Анчева се обадила на
Диманова, за да я попита дали някой е дошъл, тя отговорила, че е сама, поради което Анчева
се върнала, за да заключи офиса и да освободи Диманова.
Около 11,40 часа на 01.04.2021 г. в офиса дошли свидетелят Р.С.Г., ищцата В. ВЛ.
АНГ., свидетелят И.К.И. и Мануела Тошева, след което седнали на работните си станции.
Около 12,12 часа ищцата В.А. избрала от мобилния си телефон М.Р.А., като дала на
свидетеля Р.С.Г. телефона, за да говори с нея. Обстоятелството, че Гъров е разговарял с
Анчева се установява и от показанията на свидетелката И.И.Д., която заявява, че след като
си тръгнала от офиса на 01.04.2021 г. Анчева й се обадила, за да й каже, че е говорила с
Гъров. От огледа на видеозаписа, който не е манипулиран, се установява, че Гъров заявил на
Анчева да дойде до офиса, за да даде заплатите на присъстващите (лист 296) и между тях
възникнал спор.
От възпроизведения запис се установява, че след като затворил мобилния телефон,
свидетелят Гъров заявил на останалите присъстващи „Аз ще ги изтрия, не аз ще ги изтрия.
Мисля да изтрием всичко.“ От записа се установява, че след това всички лица пускат
компютрите си, като на компютъра на свидетеля Гъров се появява диалогов прозорец. В
12:15:48 часа свидетелят Гъров заявил, „Като не с и е платила, няма да получи това, което
е изработено.“ както и „Имаме готовите файлове, работили сме, така че всичките ще ги
изтриеме.“ (лист 296 гръб).
Обстоятелството, че свидетелят Гъров е приканил и останалите присъствали в офиса
да изтрият работните файлове, поради факта, че М.Р.А. е забавила изпащане на дължимите
на 31.03.2021 г. заплати с един ден и с оглед вече създалото се напрежение, се установява и
4
от показанията на свидетеля И.К.И., който заявява, че всички били емоционални и
обсъждали изтриване на файловете в този момент (лист 298 гръб). Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Гъров в частта, в която заявява, че са обсъждали единствено
триене на лични файлове и разлогване от служебните профили на компютрите, тъй като на
първо място той е заинтересован от изхода на делото, показанията му в тази част пряко
противоречат на тези на свидетеля Иванов, освен това са нелогични с оглед репликите на
самия Гъров, заявени след разговора с Анева, съдържанието на които се установява от
видеозаписа без съмнение.
От записите от камерите, както и от показанията на свидетелите се установява, че
около 12,30 часа в офиса дошла М.Р.А., която платила заплатите на ищцата, свидетеля
Гъров и свидетеля Иванов, след което взела от Гъров ключа за офиса, след което
работниците вече нямали достъп до това помещение. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля Гъров, че са обсъждали триене на файлове, както и че са трили лични файлове,
след като в офиса е дошла М.Р.А. и в нейно присъствие, тъй като те не се подкрепят от
хронологията, която се установява от видеозаписите и показанията на свидетеля И.К.И..
На 02.04.2021 г., колко обяд, Р.С.Г., И.К.И. и ищцата В.А., отишли до офиса на
дружеството, където било заключено, след което повече не се върнали там.
От показанията на свидетелката И.Д. се установява, че на 05.04.2021 г. същата
отишла в офиса, за да работи и по молба на М.Р.А. проверила наличните файлове на
компютрите. Свидетелката не открила работни файлове на компютрите на колегите си,
освен на този на свидетеля И.К.И., поради което се наложило да възстановят файловете с
помощта на софтуер, което се оказало невъзможно (лист 248). Част от файловете, но във
формат, който не позволява пълна обработка, предал и свидетелят И.К.И., тъй като ги
съхранявал на външен харддиск. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Диманова,
тъй като същите кореспондират в частта относно факта, че служителите са знаели паролите
на работните си станции, с показанията на свидетеля И.К.И. (лист 298). Освен това
обстоятелството, че копия от работните файлове не са се съхранявали на друго място освен
на персоналните работни станции на служителите се установява и от показанията на Иванов,
който заявява, че към края на месец март същата година, сървърът на дружеството изгорял и
освен наличните при него на външен харддиск файлове, други копия не са били налице.
Обстоятелството, че част от работните станции – един брой, озаглавена РС 1, ведно с
един брой SSD карта е предадена за диагностика на дружество „ФИРМА ЕООД се
установява от констативния протокол на лист 193. От същия не се установява, обаче, кое е
лицето, което е трило фалове от тази работна станция и какво е било съдържанието на
изтритите файловете.
При установяване на сочената фактическа обстановка съдът не следва да обсъжда
разпита като свидетел на Ю.Р.А тъй като както се установява от справка по партидата на
дружеството в Търговски регистър, той е вписан като управител на „ФИРМА“ ЕООД,
поради което тези гласни доказателствени средства не са събрани по реда на чл. 177 от ГПК.
По аналогична причина съдът е следва да обсъжда и заявеното от М.Р.А. в устните
5
състезания.
От представеното копие на трудова книжка на ищцата (лист 213), което не е оспорено
и е идентично с оригинала, предоставен за констатация в открито съдебно заседание, се
установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника,
считано от 09.04.2021 г. е вписано, че ищцата е започнала работа при друг работодател на
11.06.2021 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, като липсват други
вписвания.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Й., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се установява,
че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение на ищеца при
ответника за пълен отработен месец (март 2021 г.), е в размер на 817,00 лева, като същата е
започнала работа на 11.06.2021 г. при друг работодател при по-ниско месечно
възнаграждение. Според заключението на вещото лице, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
КТ, изчислено за периода от 09.04.2021 г. до 17.08.2021 г. е в размер на 1818,07 лева, при
съобразяване на получаваното считано от 11.06.2021 г. по-ниско възнаграждение при новия
работодател.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 08 от
09.04.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер
1818,07 лв. за периода от 09.04.2021 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон. Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно чл. 195,
ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога
е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи, т. е искането и вземането на устни или писмени
обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото
съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си,
след като се е ориентирал в обстоятелствата (така Решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр.
дело № 193/2011 г. на IV ГО на ВКС). В конкретния случай тези изисквания са спазени по
отношение на две от описаните нарушения като съдът дължи преценка относно
обстоятелството извършила ли е ищцата описаните нарушения, за които й е наложено
6
наказанието.
От събраните по делото доказателства не се установява на първо място ищцата да не
се е явявала на работа без уважителна причинна и без разрешение от страна на работодателя
от 01.03.2021 г. до 01.04.2021 г. За периода от 02.04.2021 г. до 09.04.2021 г. действително се
установява, че ищцата не е работила, но това е поради причина, че работодателят не я е
допускал до работа, доколкото по делото се установи, че вследствие на влошените
отношения между страните, работодателят е ограничил достъпа на работниците до
работното им място като е взел единствения ключ, чрез който те са имали достъп до офиса и
независимо, че на следващия ден след конфликта – 02.04.2021 г. те са се явили пред
работното си място, с което са изявили желание са полагат труд, работодателят не ги е
допуснал до работа, поради което не може да ги санкционира за това.
По отношение на второто описано в заповедта за дисциплинарно наказание
поведение, изразяващо се в умишлен отказ за осъществяване на телефонен контакт с
работодателя, на първо място твърдяното нарушение не е индивидуализирано по време и
място на неговото извършване в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, което
възпрепятства и преценката за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ. На второ място
соченото действие не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като в нормативен акт
или в акт на работодателя не е установено задължение за работника да осъществява
телефонни контакти със своя работодателя, поради което и ангажиране на дисциплинарната
отговорност на работника за това действие е незаконосъобразно.
Според настоящият състав на съда обаче по делото се установява, че ищцата е
извършила нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ - злоупотреба с доверието
на работодателя, изразяващо се в унищожаване на 01.04.2021 г. на интелектуална
собственост на работодателя чрез изтриване на работни файлове от компютъра в офиса.
Нарушението на задължението за лоялност към работодателя може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник и работодател. То е налице не само когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага, а и когато, без да е извлечена имотна облага, работникът е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие. Такива действие безспорно представляват
унищожаването на файлове, изготвени в хода на работния процес за работодателя, без
значение от причината, мотивирала работника да стори това. Изтриването на работните
файлове на 01.04.2021 г. от компютъра на ищцата, в настоящия случай съдът счита за
установено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и пряко от
показанията на разпитаната по делото свидетелка И.И.Д., на които съдът давя вяра. От
показанията на Диманова се установява, че на 05.04.2021 г. същата не е открила работните
файлове на компютрите в офиса, до които на 01.04.2021 г. достъп са имали Р.С.Г., И.К.И.,
Мануела Тошева и ищцата В. ВЛ. АНГ., които са коментирали афектирани действия по
тяхното изтриване поради конфликт с Мирослава Анчева. След като са предприели
неустанови действия по компютрите си, след скандал с работодателя, четиримата са
7
напуснали офис, след което на 05.04.2021 г. е установено, че работната информация липсва.
Това води до единствения възможен извод, че работниците, в частност ищцата, е
реализирала гласно изявеното общо намерение да изтрие файлове от компютъра си, с което
е увредила работодателя. Тъй като фактите може да се установяват и с верига от косвени
доказателства, нито едно от които пряко не доказва правнорелевантния факт, но съвкупната
им преценка да води до единствения възможен извод, че фактът се е осъществил в
действителност, според съда в конкретния случай събраните по делото доказателства, водят
до единствения възможен извод, че описаното в заповедта нарушение е осъществено.
Същото е особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и
самостоятелно може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” (така и
Решение № 108 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 5516/2014 г. на III ГО на ВКС).
Поради горното съдът приема, че от обективна и субективна страна ищцата е
осъществила соченото в оспорената заповед нарушение, представляващо злоупотреба с
доверието на работодателя по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ, като наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ правилно е било преценено от работодателя при
спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника.
В тази връзка предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“
наложено на ищцата със Заповед № 08 от 09.04.2021 г. на управителя на „ФИРМА“ ЕООД,
се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, като следва да бъде
отхвърлен и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 1818,07 лева
за периода от 09.04.2021 г. до 17.08.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, има ответникът. Ответникът е сторил разноски за адвокат в размер на 1200 лева по
договор за правна защита и съдействие от 09.07.2021 г. (лист 334), платени по банков път,
съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС, което се установява от представените преводни нареждания. Възражението на
ответника, че сумата следва да се подели между двамата адвокати съдът счита за
неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено като едно, дължимо за
представителство от двамата адвокати както заедно, така и поотделно, платено е единствено
на адвокат Т., освен това е в рамките на минимума по Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено на ответника
изцяло.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ВЛ. АНГ., ЕГН ********** , с адрес в гр. София, пл.
„***********“ № 1А, срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********7 , със седалище и адрес на
управление в гр. Благоевград, ул. „***********“ № 7, ет. 4, ап. 7, искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, за отмяна на наложеното със Заповед № 08 от 09.04.2021 г. на управителя на
„ФИРМА“ ЕООД дисциплинарно наказание „уволнение“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата в размер на 1818,07 лева, представляваща
обезщетение за оставане на ищцата без работа за периода от 09.04.2021 г. до 17.08.2021 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. ВЛ. АНГ., ЕГН ********** , , с адрес в гр. София, пл. „***********“
№ 1А, да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********7 , със седалище и адрес на
управление в гр. Благоевград, ул. „***********“ № 7, ет. 4, ап. 7, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 1200 лева -разноски в производството пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9