Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 06.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3918
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове от Д.Д.Т. срещу Национална агенция по приходите – гр.София, с правно
основание чл.125 във вр.с чл.32, ал.1 във вр.с чл.67 и чл.61, ал.2 от ЗДСл и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че заемал длъжността –
главен инспектор по приходите, ранг V старши
в ТД на НАП – гр.Варна, Дирекция „Контрол“, Отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“,
ИРМ – Русе с основна месечна заплата в размер на 1 300.00 лева по силата
на Заповед № I-85/17.02.2016г.
на изпълнителния директор на НАП – гр.София. Със Заповед № 3-1313/21.04.2016г.
на Директора на ТД на НАП – гр.Варна, ищецът е бил преназначен на същата
длъжност, но с размер на основна месечна заплата от 1 050.00 лева, считано
от 01.05.2016г. Последната заповед е била обявена за нищожна по съдебен ред с
влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 190/2016г. по описа на АС – гр.Русе,
потвърдено от ВАС. Със Заповед № 33-415/21.03.2017г. на изпълнителния директор
на НАП – гр.София, служебното правоотношение на Д.Т. е прекратено, считано от
02.04.2017г. Ищецът твърди, че в резултат на обявената за нищожна Заповед №
3-1313/21.04.2016г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна за преназначаване, в
определен период от време и до прекратяване на служебното му правоотношение на
02.04.2017г., му е била изплащана заплата в по-нисък размер от дължимата в
размер на 1 300.00 лева, определена с предходната Заповед № I-85/17.02.2016г. на изпълнителния
директор на НАП – гр.София. Освен това твърди и при прекратяване на служебното
му правоотношение му е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Размерът на това обезщетение е бил определен върху месечно
възнаграждение от 1 092.00 лева, вместо върху 1 300.00 лева.
Платеното по-малко обезщетение е в брутен размер на 1 257.30 лева или
1 154.34 лева нетна сума. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да му заплати сумите от: 2 624.00 лева в
брутен размер или 2 361.60 лева в нетен размер, представляваща неизплатено
възнаграждение за периода м.май 2016г. до м.март 2017г.; 597.88 лева, представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода 01.06.2016г. до
22.04.2019г.; 1 282.70 лева в брутен размер или 1 154.43 лева в нетен
размер, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
241.15 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск за периода 03.04.2017г. до 22.04.2019г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Национална агенция по
приходите – гр.София, оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че
възнаграждението на ищеца е било съобразено с длъжността, която е заемал от
м.май 2016г. до прекратяване на служебното му правоотношение, а от там и
правилно му е бил определен размера на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е заемал длъжността – главен инспектор
по приходите, ранг V
старши в ТД на НАП – гр.Варна, Дирекция „Контрол“, Отдел „Ревизии“, сектор
„Ревизии“, ИРМ – Русе с основна месечна заплата в размер на 1 300.00 лева
по силата на Заповед № I-85/17.02.2016г.
на изпълнителния директор на НАП – гр.София. Със Заповед № 3-1313/21.04.2016г.
на Директора на ТД на НАП – гр.Варна, ищецът е бил преназначен на същата
длъжност, но с размер на основна месечна заплата от 1 050.00 лева, считано
от 01.05.2016г. Последната заповед е била обявена за нищожна по съдебен ред с
влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 190/2016г. по описа на АС – гр.Русе,
потвърдено от ВАС. Със Заповед № 33-415/21.03.2017г. на изпълнителния директор
на НАП – гр.София, служебното правоотношение на Д.Т. е прекратено, считано от
02.04.2017г. При прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е било
изплатено от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като
размерът на това обезщетение е бил определен върху месечно възнаграждение от
1 092.00 лева.
За периода от 03.01.2011г. до
30.04.2016г. Д.Т. е изпълнявал длъжността „главен инспектор по приходите“ с
функциите на ръководител екип. След 01.05.2016г. съгласно длъжностното щатно
разписание Т. не е изпълнявал функциите на ръководител екип. Съобразно
изготвената в НАП длъжностна характеристика, утвърдена със заповед №
ЗЦУ-25/04.01.2010г., функциите на ръководител екип „Ревизии“, се изпълняват от
органи по приходите на длъжност: „инспектор по приходите“, „старши инспектор по
приходите“, „главен инспектор по приходите“ от отдел „Ревизии“.
Не се спори по делото, че лихвата за
забава върху главницата от 2 624.00 лева възлиза в размер на 597.88 лева
за периода 01.06.2016г. до 22.04.2019г., а лихвата за забава върху главницата
от 1 257.30 лева възлиза в размер на 241.15 лева за периода 03.04.2017г.
до 22.04.2019г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Спорният момент по делото е - Как и
с какъв акт се определя размерът на възнаграждението на държавния служител и от
там респективно, как се определят дължимите обезщетения при прекратяване на
служебното правоотношение. Съгласно чл.67, ал.4 от ЗДСл органът по
назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния
служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и
професионалния опит. В ал.6 на с.чл. е посочено, че определянето и
увеличаването на индивидуалния размер на основната заплата на държавния
служител се извършва по реда на Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация по ал. 3 – основна заплата и допълнителни възнаграждения. Там е
определено и че основната месечна заплата се определя по нива и степени
съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност,
квалификацията и професионалният опит. Определяне размера на възнаграждението
на държавния служител обаче е един двустранен акт, който се определя с акта за
назначаване и приемане на назначаването от страна на държавния служител или
последващи актове на изменение, които обаче трябва да инкорпорират волята и на
двете страни по служебното правоотношение. В чл.81 от ЗДСл е изрично предвидена
забраната, че служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде
едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в същия закон.
Чл.82, ал.1 от ЗДСл разпорежда и че държавен служител може да бъде преназначен
на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за
назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. В този
смисъл е и влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№ 190/2016г. по описа на АС
– гр.Русе, потвърдено от ВАС, с което е била обявена за нищожна Заповед №
3-1313/21.04.2016г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с която е бил намален
размера на основната месечна заплата на ищеца. В тях е прието, че независимо по
какви причини и въз основа на какви вътрешноадминистративни или структурни
промени, органът по назначаването е приел, че даден служител няма да изпълнява
част от възложените му функции, не може едностранно да променя размера на
възнаграждението. Към момента на издаване на Заповед № 3-1313/21.04.2016г. на
Директора на ТД на НАП – гр.Варна, обявена за нищожна, договореният размер на
възнаграждението на ищеца е бил 1 300.00 лева – със Заповед № I-85/17.02.2016г. на изпълнителния
директор на НАП – гр.София, за което Д.Т. е изразил писмено съгласие. Промяна
във функциите, в длъжността, мястото на работа в администрацията, в която се
полага труд, се извършва само при съгласие на двете страни – аргумент от чл.81
от ЗДСл. Всички актове, които са представени от ответника по делото
удостоверяват дейността на администрацията – вътрешноорганизационно, но те по
никакъв начин не влияят върху индивидуалния размер на възнаграждението. От
горепосочените законови разпоредби на ЗДСл, частично по аналогия въпроизвеждащ
разпоредби на КТ, е видно, че държавната служба е възмездна, а размерът на
трудовото възнаграждение подлежи на договаряне. При липса на друг действителен
двустранен документ, извън обявената за нищожна заповед, то възнаграждението на
ищеца е определено с предходната Заповед № I-85/17.02.2016г. на изпълнителния
директор на НАП – гр.София и то в размер на 1 300.00 лева, която той е
приел и изразил воля, че се съгласява. Това е възнаграждението, което се дължи
на Д.Т. за периода от 01.05.2016г. до момента на прекратяване на служебното му
правоотношение на 02.04.2017г. За този период обаче му е било изплащано
по-малко възнаграждение въз основа на нищожната заповед, като разликата за
периода м.май 2016г. до м.март 2017г. включително възлиза в брутен размер от 2 624.00
лева. Този иск като основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло. Върху
тази главница следва да се присъди и законна лихва считано от датата на
предявяване на иска – 23.04.2019г. до окончателното й изплащане.
При забавено плащане на трудовото
възнаграждение се дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа. Задължението на работодателя е срочно и същият е поставен в
забава от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото
възнаграждение. Лихвата за забава се определя на база законната лихва,
установена за страната – чл.245, ал.2 от КТ. В конкретния случай е налице
неизпълнение на задължението на ответника за заплащане трудовите възнаграждения
на ищеца в пълен размер за периода м.май 2016г. до м.март 2017г., поради което
иска за осъждането му да заплати обезщетение за забава в размер на законната
лихва е доказан по своето правно основание. По делото не се спори, че лихвата
за забава върху главницата от 2 624.00 лева възлиза в размер на 597.88
лева за периода 01.06.2016г. до 22.04.2019г. Този иск също като основателен и
доказан по размер следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1
от ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, а ал.3 от с чл.
разпорежда, че размерът на паричното обезщетение по ал.2 се определя съобразно
размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на
прекратяване на служебното правоотношение. От заповедта за прекратяване
служебното правоотношение на ищеца е видно, че му се дължи обезщетение за 127
дни неизползван платен отпуск. Обезщетението му обаче е било определена върху
месечно възнаграждение от 1 092.00 лева, вместо върху дължимото се от
1 300.00 лева по изложените по-горе съображения. Разликата в изплатеното и
дължимото се обезщетение при изчисляване на действителния размер на основната
заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на
служебното правоотношение възлиза в брутен размер от 1 282.70 лева, който
се дължи на ищеца. Този иск като основателен и доказан по размер следва да се
уважи изцяло. Върху тази главница следва да се присъди и законна лихва считано
от датата на предявяване на иска – 23.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск се дължи от датата на прекратяване на служебното правоотношение,
което в случая е 02.04.2017г. и от тази дата на ищецът се дължи лихва за забава
в размер на законната лихва. По делото не се спори, че лихвата за забава върху
главницата от 1 257.30 лева възлиза в размер на 241.15 лева за периода
03.04.2017г. до 22.04.2019г. Този иск също като основателен и доказан по размер
следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 000.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на предявените искове от 189.83
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
– гр.София, с адрес: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 52, да заплати на Д.Д.Т.
***, с ЕГН: ********** *** – адвокат П.И., сумите от: 2 624.00 /две хиляди
шестстотин двадесет и четири/ лева в брутен размер, представляваща неизплатено
възнаграждение за периода м.май 2016г. до м.март 2017г.; 597.88 лева /петстотин
деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното възнаграждение за периода 01.06.2016г. до
22.04.2019г.; 1 282.70 лева /хиляда двеста осемдесет и два лева и
седемдесет стотинки/ в брутен размер, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и 241.15 лева /двеста четиридесет и един лева и
петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода 03.04.2017г. до 22.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 23.04.2019г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева –
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – гр.София, с адрес: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 52, да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 189.83 лева
/сто осемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ - държавна такса върху
уважените размери на предявените искове.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: