№ 3209
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100110885 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
Ищецът Х. З. С. твърди, че на 01.06.2023 г., около 16:15 часа, е
управлявал л.а. „Пежо“ с рег. № ********* в гр. С., по Източна северна
тангента с посока на движение от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Брюксел“.
На около 100 м. след № 84 товарен автомобил „Скания“ с рег. № ********* с
полуремарке „Кроне СПД 2707, управляван от В. К., поради несъобразяване с
пътните условия – мокра пътна настилка и десен завой, поднесъл и навлязъл в
лентата за движение на л.а. „Пежо“. В резултат настъпило ПТП, при което
ищецът получил травматични увреждания: открита рана на лакътя, фрактура
на лопатката вляво, фрактури на 2-ро и 3-то ребро вляво аксиларно с
дислокация, ектраплеврален хематом в зоната на фрактурите вляво с ширина
23 мм, травма в окосмената част на главата, охлузване темпорално вляво,
контузия с разкъсно-контузна рана вдясно париетално и торакоабдоминална
контузия. Ищецът бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и
бил опериран по спешност. Изпитвал изключително силни болки, приемал
обезболяващи, дишането било затруднено. Твърди и към настоящия момент
здравето му да не е възстановено и лечението да продължава. Гражданската
отговорност на водача на т.а. „Сканиа“ към датата на процесния инцидент била
1
застрахована от ответното дружество. На 26.06.2023 г. ищецът предявил
претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която не постъпило плащане. По
изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответната страна, на
основание чл. 432 КЗ, за му заплати обезщетение за претърпени в резултат на
процесния инцидент неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“ АД не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност за водача на т.а. „Скания“ с рег. № *********.
Оспорва механизъм на ПТП и вина на водача на т.а. „Скания“. Прави
възражение за съпричиняване при твърдение към момента на ПТП л.а. „Пежо“
при твърдение да не се е движел плътно в най-дясната част на своята лента, да
е преминал първи осевата линия и да е навлязъл в лентата за насрещно
движение, управлявал е МПС без да го контролира непрекъснато и с
несъобразена с пътната обстановка скорост, както и възражение за непоставен
предпазен колан. Твърди ищецът да не е сторил необходимото за провеждане
на лечение и възстановяване от претърпените вреди. Счита претендираното
обезщетение за несъответно на правилото на чл. 52 ЗЗД. Оспорва да е изпаднал
в забава и да дължи лихва.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез юрк. Ц. оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че към 01.06.2023 г. задължителната гражданска
отговорност на водача на т.а. „Скания“ с рег. № ********* с полуремарке
„Кроне“ е застрахована от ответното дружество.
За установяване механизма на ПТП по делото са приети Констативен
протокол № К-309, изготвен на 01.06.2023 г. от Отдел „Пътна полиция“ СДВР,
Протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум и
скица, както и видеофайлове от охранителни камери до мястото на инцидента,
доказателства по ЗМ № 11169/2023 г. СДВР. В констативния протокол е
отразено настъпило на 01.06.2023 г. в гр. С., Източна скоростна тангента, на
около 100 м. след № 84 ПТП между л.а. „Пежо“ с рег. № *********,
управляван от Х. З. С. и т.а. „Скания“ с рег. № *********, управляван от В. С.
2
К.. Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. К. и А.
Л.. Свидетелят К. сочи, че през м. юни 2023 г. е управлявал т.а. „Скания“ в
района до Летището. Помни, че един от два автомобила навлязъл в лентата за
насрещно движение и за да избегне удара свидетелят навил волана „малко
повече вдясно“. Автомобилите се разминали, но от удара на гумата в бордюра
вдясно влекачът на ремаркето занесъл и ударил л.а. „Пежо“, последният
навлязъл в банкета встрани. Инцидентът станал около 14:00-15:00 часа, пътят
бил мокър, но времето било ясно и се виждало добре. Свидетелят А. Л. сочи,
че пътният инцидент е настъпил в сграда, в която работи и на която са
поставени охранителни камери. След инцидента изгледал случилото се на
камерите, виждало се как ТИР удря със задната си част на ремаркето предна
лява част (шофьорската) на л.а. „Пежо“. Свидетелят сочи, че на това място за 4
години е имало 19 пътни катастрофи, като на левия завой автомобилите,
движещи се с висока скорост, бивали „изхвърляни“.
Съдът кредитира приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Автомобилът Пежо 309 се
е движил по „Източна тангента“ в посока от ул. ”Мими Балканска” към бул
.’’Брюксел”, а товарният автомобил: влекач: марка „Скания Р500” се е движил
по „Източна скоростна тангента ”, от бул. ’’Брюксел” към ул.”Мими
Балканска”. Разрешената скорост преди завоя е ограничена до 30 км/ч с пътен
знак В26, поставен преди сградата на № 84, от която е направен видеозаписа.
Преди да започне занасянето на полуремаркето на т.а. „Скания“, л.а. „Пежо“ се
е движил нормално, около средата на дясната си пътна лента. Най-вероятно
водачът му, възприемайки опасността, е реагирал инстинктивно със завиване
надясно и при удара л.а. „Пежо“ е бил в десния край на дясната си пътна лента.
Вещото лице анализира твърдението на водача на т.а. Скания при разпита в
съдебно заседание: че „черният“ л.а. Пежо е навлязъл в лентата му и го е
принудил да завие надясно и предната дясна гума се е ударила силно в десния
бордюр, от което полуремаркето се е изместило наляво, определяйки го като
недостоверно. Експертът отчита, че процесният л.а. „Пежо“ е светъл на цвят -
сив и е трети по ред автомобил, който т.а. Скания среща в завоя. Пред л.а.
Пежо са се движили 2 черни автомобила, което се виждат на кадрите от
видеоклипа. Ако е имало удар на предната дясна гума на влекача в десния
бордюр, поради ъгъла между надлъжните оси на влекача и полуремаркето,
задните колела на влекача следвало да се плъзнат наляво и автокомпозицията
3
да се сгъне в свързващия ги шарнир. Задната част на влекача и предната част
на полуремаркето са щели да навлязат в лявата лента, в която се е движил л.а
„Пежо“. Тогава ударът би настъпил в задната част на лявата страна на влекача
Скания и в предния ляв ъгъл на полуремаркето му.
Експертът констатира, че ударът е настъпил между крайната задна лява
част на полуремаркето на т.а. „Скания“ и предната лява част и следващо
протриване цялата лява страна на л.а. „Пежо“ по дължина на пътя е на около
115 м, а по широчина е в лентата за насрещното движение на 1,5 -2,0 м. в дясно
от левия край на платното за движение. Скоростта на л.а. „Пежо“ преди удара
му с полуремаркето на т.а. Скания е била около 48 км/ч., а скоростта на т.а.
седлови влекач „Скания“ е е 64,5 км/ч. Експертът отчита, че критичната
скорост за движение на л.а. „Пежо“ в левия за него завой е до 69 км/ч, а
критичната скорост за движение на т.а. влекач „Скания“, теглещ
пролуремарке, е 68 км/ч. Тъй като полуремаркето е триосно, странично
занасяне на гумите му ще настъпи при по-ниска скорост от изчислената -около
60 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобил „Пежо“ при движение със
скорост 48 км/ч е 39 метра, а при допустима скорост 30 км/ч е 20,0 (20,27)
метра, а опасната зона за спиране на автокомпозицията на влекача „Скания“
при движение със скорост 64,5 км/ч е 69 метра (68,78 м), а при допустима
скорост 30 км/ч е 22,0 км/ч. Според вещото лице водачът на л.а. „Пежо“ не е
имал техническа възможност да предотврати удара, нито при действителната
си скорост 48 км/ч, нито при движение с допустимата скорост 30 км/ч. Водачът
на т.а. Скания е имал възможност да не допусне ПТП, като се движи със
скорост до 60 км/ч, при която няма да настъпи странично занасяне
полуремаркето и навлизане на задната част на полуремаркето на влекача
„Скания“ в лентата за насрещното движение. Според вещото лице правилните
действия на водача на т.а. „Скания“ са били да намали скоростта си преди
завоя до допустимата 30 км/ч, при която е нямало да настъпи странично
плъзгане на гумите на полуремаркето - занасяне с навлизане в лявата му лента
за движение. Ето защо експертът приема, че основната причина за настъпване
на произшествието е в действията на водача на т.а. „Скания“, който е навлязъл
в десния завой със скорост, която е била по-висока от критичната за движение
на автокомпозиции с 3-осно полуремарке.
Вещото лице разяснява, че основното предназначение на триточковите
инерционни предпазни колани е да задържат телата на пътуващи при челен
4
удара да не политнат напред и да се ударят в интериора пред тях. Ударната
сила в случая е в посоката отпред-назад и от ляво на дясно. Тялото на водача
не е излетяло напред до удар във волана, нито в предната лява колона. Поради
страничната компонента на удара тялото му се е ударило силно в интериора на
предната лява врата, която е значително деформирана навътре в купето на
автомобила. Предната лява колона е огъната назад и навътре, като стъклото на
предната лява врата е счупено, това не се изключва удар в лявото рамо на
водача. Според вещото лице уврежданията на ищеца са само в лявата част на
тялото на водача, от което следва, че са в резултат на механизма на удара на
лявата страна на л.а. „Пежо“ с полуремаркето на влекача Скания.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът посочва, че в резултат на пътния
инцидент ищецът е получил травматични увреждания: фрактура на лопатката
в ляво, фрактури на 2-ро и 3-то ребра в ляво, рана на лакътя в ляво, охлузване
темпорално в ляво, разкъсно-контузна рана в дясно париетално, контузия на
гръден кош и корем. Относно разкъсно-контузната рана в областта на левия
лакът след анестезия е предприета първична хирургична обработка,
некректомия на девитализираните тъкани, отстраняване на чужди тела,
промиване, щателна хемостаза и зашиаване на раневите повърхности. По
отношение на фрактурите на ляв горен крайник и на ребрата е предприето
консервативно лечение, основно място в терапията заемало обезболяването,
криотерапията и допълнителния постелен режим. За останалите травми в
областта на меките тъкани на ляв горен крайник е приложен неоперативен
подход чрез антисептична обработка на раните и стерилни превръзки.
Експертът посочва, че сроковете за зарастване варират според локализацията и
типа на фрактурата, като при фрактури на ребрата, които не са съпътствани от
усложнения като увреда на плеврата, разхерметизация на гръдната кухина или
нараняване на белия дроб, обичайният период за възстановяване е между 4 и 6
седмици. При личен преглед експертът констатира на лява мишница, лакът и
предмишница: прав цикатрикс с дължина 13 см от хирургично обработена
разкъсно-контузна рана, получена при процесния пътен инцидент,
множествени белези от дълбоки екскориации (охлузвания), свързани със
същия инцидент. Белезите са зараснали вторично с хипопигментация,
определени са от експерта като загрозяващи. По отношение на функционално
възстановяване е отчетено, че при ищеца движенията в лявата раменна става
5
са безболезнени и в пълен обем, без отклонения от анатомичната норма. Няма
данни за остатъчни явления от травмата. Фрактурите са напълно зараснали с
правилна архитектоника на костната тъкан. Няма обективна доказана вреда от
функционален или анатомичен характер, свързана с процесните травми.
Рентгенологичните и клиничните данни изключват наличие на трайни
увреждания.
В съдебно заседание експертът допълва, че първоначално ищецът не е
усещал болките от уврежданията поради шока от пътния инцидент. Първите
203 седмици болката е била много силна поради сериозната мекотъканна
травма на целия ляв горен крайник с много широка площ. Фрактурата на
лопатката е като ивица (фрактурна ивица) и експертът не приема болка в
сходен мащаб. По-скоро болка е била изпитвана по повод фрактурите на
ребрата (2-ро и 3-то), съпроводени от разместване – т.е. комплексна травма на
лявата половина на торса, т.е. ляв раменен пояс, лява гръдна половина, както и
много сериозна мекотъканна травма. След първия месец болките са намалели
като интензитет. Експертът допълва, че болката в гърба не може да бъде
изцяло свързана с инцидента, има дегенеративен характер и са необходими
допълнителни изследвания. Вероятно е свързана с наднормено тегло.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Светлана
С.а, съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че е заварила съпруга си в
автомобила, около него имало много кръв, лекарите го превръзвали, имал
множество рани на лявата ръка. След болничното лечение допълнително още 5
дни посещавали УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за обработка на раните и
сваляне на конците. Свидетелката един месец се грижела за ищеца, след три
месеца ищецът вече можел сам да се обслужва. Психически през този период
и ищецът бил много стресиран, уплашен, сънувал кошмари. При
приближаване на МПС, и досега, изпитва страх. При промяна на времето
изпитва болки в целия гръб, не само в областта на рамото. Имал резки смени
на теглото. Шест месеца ищецът бил болничен. Лекарите не препоръчали
рехабилитация или физиотерапия.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
6
"Гражданска отговорност" на водача на товарен автомобил „Скания“ с рег. №
*********. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. На 26.06.2023 г. Х. С. е предявил пред
ответника претенция по чл. 380 КЗ.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и
тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили
болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка
между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема
за доказани от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства установява, че водачът на товарния автомобил „Скания“ е
нарушил разпоредбите на Закона за движението по пътищата, като е
управлявал МПС със скорост, превишаваща разрешената с 34,5 км/ч, която
едновременно с това не е съобразена с особеностите на пътя – предстоящ ляв
завой, изискващ своевременно намаляване на скоростта до указаната
максимална от 30 км/ч. Това е довело до загуба на контрол над товарния
автомобил и настъпване на ПТП с насрещно движещия се л.а. „Пежо“ -
нарушението на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Не се опроверга презумпцията
деянието да е извършено виновно.
Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза
установяват пряката причинно-следствена връзка между пътния инцидент и
претърпените от ищеца увреждания, имащи характер на средна телесна
повреда: фрактура на лопатката в ляво, фрактури на 2-ро и 3-то ребра в ляво,
както и рана на лакътя в ляво, охлузване темпорално в ляво, разкъсно-контузна
рана в дясно париетално, контузия на гръден кош и корем. Фрактурите са
лекувани консервативно, по отношение на мекотъканните травми е
предприето оперативно лечение.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване. Съдът
кредитира изводите на вещото лице А. – касае се за директен страничен удар,
7
при който коланът няма предпазни функции спрямо претърпените травми.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите,
чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя и минималната работна заплата от 780 лв.
Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания от
произшествието непосредствено след инцидента, като болките са продължили
през първите 20 дни, отшумяващи до месец, основно по повод сериозната
мекотъканна травма. Проведено е консервативно лечение по отношение на
фрактурите и оперативно за мекотъканните увреди. Същевременно, при
съобразяване на разясненията на вещото лице, травмата на лявата половина на
торса, следва да се разглежда като комплексна. В първия месец ищецът е
следвало да съблюдава постелен режим поради фрактурите на ребрата. Няма
приети писмени доказателства за времето на ползване на отпуск за
неработоспособност. Съдът отчита изводите на вещото лице за изцяло
зарастнала фрактура без засягане обема на движение на ляв горен крайник,
като ищецът не твърди и не доказва да е провеждал рехабилитационни или
други процедури. Съдът споделя изводите на експерта увреждането да не води
8
до промени в начина на живот на ищеца - професионален, социален и личен.
Не се очакват усложнения. Съдът взема предвид и изводите на вещото лице
съобщаваните от ищеца болки в гърба да са дегенеративни и да нямат връзка с
процесния инцидент. Твърдения за отключване на диабет по повод на ПТП не
са наведени в исковата молба, поради което съдът не обсъжда свидетелските
показания в тази им част.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедлив
размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 20000 лв. (подобно
Определение № 1054/07.03.2024 г. по гр.д. № 2806/2023 г. на ВКС, III г.о., но
при трайно влошаване функционалност на раменна става, Определение №
484/27.07.2022 г. по т.д. № 1995/2021 г. на ВКС, II т.о., но с увреждане на
ключица и 7 ребра без пълно възстановяване). По отношение на така
определената главница ответникът дължи лихва считано от 14.07.2023 г. (отказ
от изплащане на обезщетение).
По отговорността за разноски:
С определение от 23.01.2024 г. ищецът е частично освободена заплащане
на държавна такса. Съобразно уважената част от иска (0.40%) ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 497,60 лв., в това число
държавна такса и депозити за вещи лица. На основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Н.
следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 860 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 606 лв. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в
полза на ответника следва да бъдат заплатени разноски в общ размер 270 лв.
Внесеният депозит за разпит на свидетел подлежи на връщане, като
неизплатен.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Х. З. С., ЕГН **********:
- на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 20000 лв. -
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.06.2023 г. в резултат на
виновно противоправно поведение на водача на т.а. „Скания” с рег. №
9
*********, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на
присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 50000 лв.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 497,60 лв. - държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД , ЕИК ********* да
заплати на адв. С. К. Н. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1860 -
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 606 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Х. З. С., ЕГН
********** да заплати на ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* сумата от 270 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10