№ 3891
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Х.а
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20241100109168 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на С. Х. Б. срещу Ю. В. Г., за присъждане на
сумата 400000.00лв., представляваща главница дължима по Договор за заем от 29.06.2022г.,
сключен между ищеца, като заемодател и ответника, като заемател, със срок за връщане на
заетата сума 31,01,2023г., както и сумата 42000,00лв., представляваща договорна лихва
върху главницата считано от 30,06,2022г. до 31,01,2023г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и
сумата 15179,00лв., представляваща сторените в производството по обезпечение на иска
разноски, както и разноските сторени в настоящото производство.
В исковата молба С. Х. Б. твърди, че като заемодател сключил с ответника, като
заемател, Договор за заем от 29.06.2022г., за сумата 400000,00лв., със срок за връщане на
заетата сума 31,01,2023г.
Твърди, че е изправна страна по договора, т.к. с платежно нареждане от 30,06,2023г.
превел по банкова сметка на ответника заетата сума, но последният е неизправна страна, т.к.
не върнал същата в уговореният срок.
Твърди, че съгласно чл. 3,1 от договора ответникът му дължи месечна лихва върху
главницата в размер на 1,5%, за периода от 30,06,2022г. до 31,01,2023г. или за седем месеца
общо 42000,00лв.
Излага, че провел срещу ответника производство за обезпечение на настоящият иск,
по което с Определение № 3108/14,12,2023г. по ч.гр.д. № 20231000503336 на САС молбата
му е уважена, в рамките на което производство сторил разноски в общ размер 15179,00лв.
Ответникът оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за заем с твърдените
параметри.
1
Възразява, че представеният с исковата молба Договор за заем от 29.06.2022г., за
сумата 400000,00лв., със срок за връщане на заетата сума 31,01,2023г. е антидатиран и
съставен само с оглед процеса.
Възразява и, че ищецът е неизправна страна, т.к. не е изпълнил задължението си да
предаде заетата сума на заемателя и такава не е получавана от последния по твърдяната в
исковата молба негова сметка. Позовава се на клаузите на договора, съгласно които
предаването на заетата сума от заемодателя на получателя се извършва при поискване от
страна на заемополучателя, по посочена в договора банкова сметка, каквото поискване не е
отправяно – заемополучателят не е изразявал воля да получи сумата.
Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за
установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно
наличието на облигационно отношение между него и ответника с характер на договор за
заем, с твърдените параметри, по който е изправна страна.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.
Видно от Договор за заем от 29.06.2022г., между С. Х. Б., като заемодател и Ю. В. Г.,
като заемополучател, е сключен договор за заем за сумата 400000,00лв., със срок за връщане
- 31,01,2023г. Договорът е изпълнен с печатен текст и подписан с ръкописен подпис, като за
заемополучател на ръка е изписано и името: „Ю. В. Г.“. Цифрите обозначаващи деня и
месеца на сключване на договора – „29.06.“ са изписани на ръка, с химикална паста.
Договорът за заем е частен, диспозитивен документ, който носи подписа на страната,
която го оспорва. Авторството на документа не е оспорено.
Съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица.
Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или
от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа- чл. 181, л. 1
ГПК.
Константна и непротиворечива е практиката на ВКС по отношение на
доказателствената сила на частните документи, според която при оспорване верността на
отразените в тях обстоятелства, без оспорване на подписа и авторството им, същите нямат
материална доказателствена сила. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за
неистинност на документа и съдът няма задължение да открива нарочно производство по
реда на чл. 193 от ГПК, ведно с всички негови последици /така решение по г. д. № 1347/2011
2
г. на ВКС, ІV г. о., решение по г. д. № 943/2009 г., ІV г. о. на ВКС, решение по г. д. №
856/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о, решение по г. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІVг. о. и др. /. В този
случай, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът преценява оспорените документи заедно с
останалите събрани по делото доказателства, за да установи достоверната дата и
съдържанието им, а именно че са съществували към посочения момент и са
противопоставими на третите лица.
В настоящият случай видно от Платежно нареждане от 30,06,2022г. заемоподателят
С. Х. Б. е превел по сметка на ответника заемополучател Ю. В. Г. сумата 400000,00лв., с
вписано основание: „по договор за заем от 29,06,2022г.“. Видно от платежно нареждане от
30,06,2022г. с печат на обслужващата банка на наредителя – Тексим Банк, на дата
30,06,2022г. банковата сметка на получателя с титуляр Ю. В. Г. е заверена със сумата
400000,00лв., внесена от С. Х. Б., чрез негова сметка.
При така установеното и т.к. Платежно нареждане от 30,06,2022г. е неоспорено от
страните досежно неговата истинност съдът приема, че този документ, респ. факта на
внасяне на заетата сума от замодателя по процесния договор за заем по сметка на заемателя
на 30,06,2022г., установява по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на Договор за
заем от 29.06.2022г. Следователно последният има достоверна дата. Без съмнение е съставен
преди 30,06,2022г. или на сочената в него дата - 29.06.2022г.
Съдът намира за несъстоятелно и възражението на ответника за неизпълнение
задължението на ищеца за фактическо предаване на заетата сума. Това е така, т.к.
преведената с Платежно нареждане от 30,06,2022г. от заемоподателят С. Х. Б. по сметка на
ответника заемополучател Ю. В. Г. сума 400000,00лв., с вписано основание: „по договор за
заем от 29,06,2022г.“, е реално получена от ответника заемополучател, което е удостоверено
с платежно нареждане от 30,06,2022г. с печат на обслужващата банка на наредителя –
Тексим Банк, на дата 30,06,2022г., видно от което банковата сметка на получателя с титуляр
Ю. В. Г. е заверена със сумата 400000,00лв., внесена от С. Х. Б. на същата дата, чрез негова
сметка.
Действително в чл. 1,2 от договора е предвидено, че заетата сума ще бъде
предоставен на части, при поискване от заемополучателя, по посочени банкови сметки, но
не е уговорена форма на това поискване. Затова съдът приема, че предприемайки предаване
на заетата сума по банков път, заемодателят е получил такова неформално поискване – устно
или по друг начин. Дори да се приеме, че поискване не е отправено предоставената,
преведена по банков път сума по договора е приета от заемополучателя със заверката на
сметката му. Следователно е налице мълчаливо приемане и поискване или заемното
правоотношение е реално възникнало.
Поради изложеното съдът приема, че наличието на горните предпоставки за
основателност на иска е установено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
главницата по договора за заем в размер на 400000,00лв. Поради основателност на иска за
главницата и предвид разпоредбата на чл. 3,1 от договора, съгласно която дължимото от
заемополучателя възнаграждение представлява месечна лихва в размер на 1,5%,
3
основателен е и иска за присъждане на сумата 42000,00лв., представляваща договорна лихва
върху главницата считано от 30,06,2022г. до 31,01,2023г. Съобразно направеното искане
главницата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на иска до окончателното и изплащане.
Видно от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, ищецът е сторил
в производството по обезпечение на иска, допуснато с Определение № 3108/14,12,2023г. по
ч.гр.д. № 20231000503336 на САС, както и в производството по налагане на
обезпечителната мярка разноски в общ размер 15179,00лв., които следва да му бъдат
възстановени за сметка на ответника.
Съобразно изхода от спора разноски сторени в настоящото производство следва да се
присъдят в полза на адв. В. А. В., в качеството на процесуален представител на ищеца, в
претендираният размер 32472,00лв., определени по реда на чл. 38 ЗА, за осъществената
безплатна правна защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. В. Г., ЕГН **********, от гр.София, бул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х.
Б., ЕГН **********7, със съдебен адрес: гр.София, кв. „Манастирски ливади“ ЖК „Бокар“,
бл. ****, адв. В. А. В., сумата 400000.00 /четиристотин хиляди/лв., представляваща
главница дължима по Договор за заем от 29.06.2022г., сключен между ищеца, като
заемодател и ответника, като заемател, със срок за връщане на заетата сума 31,01,2023г.,
както и сумата 42000,00 /четирдесет и две хиляди/лв., представляваща договорна лихва
върху главницата считано от 30,06,2022г. до 31,01,2023г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска - 08,08,2024г., до окончателното и
изплащане, както и сумата 15179,00 /петнадесет хиляди сто седемдесет и девет/лв.,
представляваща разноски сторени в производството по обезпечение на иска, допуснато с
Определение № 3108/14,12,2023г. по ч.гр.д. № 20231000503336 на САС, както и в
производството по налагане на обезпечителната мярка, на основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. В. Г., ЕГН **********, от гр.София, бул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.
А. В., в качеството на процесуален представител на С. Х. Б., ЕГН **********7, сумата
32472,00 /тридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и два/лв. с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38 ЗА, за
осъществената безплатна правна защита.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото
на страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5