РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Благоевград, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100203 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "...“ ООД, ЕИК ..., представлявано от
управителя ..., със седалище и адрес на управление: ..., чрез пълномощника адвокат М. А.,
АК - гр.Благоевград, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: ... против
Национална Агенция за Приходите, представлявана от изпълнителния директор ..., с адрес:
....
Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 08.09.2017г., издаден по адм.д. №
106/2015г. по описа на АССГ-София на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението“ - София при ЦУ на НАП, е адрес: гр.София, ул.“Аксаков“ №21 бил осъден да
заплати присъдени разноски в размер на 2406 лв. Навежда, че въз основа на издадения в
полза на ответника ИЛ било образувано изп. д. № 685/2023г. по описа на ЧСИ .... Поддържа,
че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл.
110 ЗЗД, изтекла в периода 30.05.2017г.- 30.05.2022г.
Ответникът заявява, че признава предявения иск. Иска да се приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 2 406 лв. (две хиляди
четиристотин и шест лева), представляваща присъдени разноски с изпълнителен лист от
08.09.2017 г. издаден на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ - София при
ЦУ на НАП, е адрес: гр.София, ул.“Аксаков“ №21 поради настъпила петгодишна
погасителна давност.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
1
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищецът е бил осъден да заплати сумите, предмет на издадения
Изпълнителен лист от 08.09.2017г. по адм.д. № 106/2015г. по описа на АССГ-София; 2/
наличието на образувано въз основа на процесния ИЛ изпълнително производство; 3/
вземанията по ИЛ са погасени по давност и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия,
които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други
обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително
осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 08.09.2017г., е бил издаден ИЛ по адм.д. № 106/2015г. по описа на АССГ-София в
полза на ответника срещу ищеца, като последният е бил осъден да заплати присъдени
разноски в размер на 2406 лв.;
2/ Въз основа на ИЛ било образувано на 13.12.2023г. изп. д. № 685/2023г. по описа на ЧСИ
...;
3/ За вземанията по ИЛ била настъпила погасителна давност, изтекла в периода 30.05.2017г.-
30.05.2022г.
В конкретния случай, съобразно процесуалните си позиции, страните по делото признават
фактите, подлежащи на доказване в настоящото производство.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Относно разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява
гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на
едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на
другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно
правния спор.
Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.
Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно
правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото,
право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено
изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено,
че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от
противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
той няма право на разноски, а трябва да възмезди ищеца за направените от него съдебно-
деловодни разходи. В настоящия случай е спорно дали ответникът е станал причина за
завеждане на делото. Съдът намира, че ответникът е станал причина за предявяване на иска,
тъй като ответникът е образувал на 13.12.2023г. изп. д. № 685/2023г. по описа на ЧСИ ...,
въпреки че е знаел, че вземанията по процесния изпълнителен лист са били погасени по
давност още на 30.05.2022г., както и сам признава. Следва да се отбележи, че по искане на
ответника (взискател по процесното изпълнително дело) са били наложени на ищеца запори
2
върху банковите му сметки в три банки, както следва: на 13.12.2023г. в „Юробанк България“
АД, на 24.07.2024г. в „Първа инвестиционна банка“ АД и на 24.07.2024г. в „Банка ДСК“ АД.
Установява се, че процесното изп. д. № 685/2023г. по описа на ЧСИ ... е било прекратено с
Постановление от 10.09.2024г. от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тази връзка следва да се има предвид, че извънпроцесуалното поведение на ответника е
поводът за завеждането на делото, тъй като последният е разполагал с изпълнителен титул,
въз основа на който е образувал процесното изпълнително дело, по което са били извършени
и изпълнителни действия.
Горните принципни положения, пренесени в полето на настоящия казус, дават основание
за извод, че ищецът има право на търсените от него разноски.
Ето защо ответникът Национална Агенция за Приходите следва да заплати на ищеца "...“
ООД разноски в производството в общ размер на 816,24 лв., от които 96,24 лв. заплатена
държавна такса и 720 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че "...“ ООД, ЕИК ...,
представлявано от управителя ..., със седалище и адрес на управление: ..., не дължи на
Национална Агенция за Приходите, представлявана от изпълнителния директор ..., с адрес:
... сумата от 2 406 лв. (две хиляди четиристотин и шест лева), представляваща присъдени
разноски с изпълнителен лист от 08.09.2017 г. по адм.д. № 106/2015г. по описа на АССГ-
София, издаден на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ - София при ЦУ
на НАП, е адрес: гр.София, ул.“Аксаков“ №21 поради настъпила петгодишна погасителна
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Национална Агенция за Приходите,
представлявана от изпълнителния директор ..., с адрес: ... да заплати на "...“ ООД, ЕИК ...,
представлявано от управителя ..., със седалище и адрес на управление: ..., разноски в
производството в размер на 816,24 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и двадесет и
четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3