О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №
29.03.2021г.,
гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева
разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №637 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е било образувано по повод на жалба от „г.б.г.“ ООД, с ХХХ, със
седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя СТ. П. против Решение
на ръководителя на ОПКИ, с което е одобрен списък на предложените за отхвърляне
проектни предложения по 18 –та оценителна сесия за отказ от предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16RFOP002-2.073.
С
Определение №434/16.12.2020г. Съдът оставил без разглеждане така подадената
жалба на осн чл.159, т.3-4 от АПК и постановил прекратяване на съдебното
производство. Предвид направено искане в жалбата за присъждане на разноски,
приел, че на осн. чл.143, ал.2 от АПК следва да осъди Министерство на
икономиката да заплати на жалбоподателя разноски за един адвокат в размер на
500 лева и заплатената ДТ в размер на 27 лв. или общо разноски в размер на 527
лв.
Определението е съобщено на страните, като на
ответния орган това е извършено на 29.12.2020г /вж. л.143/. На 31.12.2020г. от
името на Гл. директор гл. дир.”Европейски фондове и конкурентноспособност” при
МИ, чрез гл.експерт юрист отд.”Законосъобразност на процедури и процесуално
представителство” при Гл.дир. „ЕФК” в МИ била подадена частна жалба против
определение №434/16.12.2020г. В нея се сочи, че Ръководителят на УО на ОПИК,
считал въпросното определение в частта му на присъдените разноски за неправилно
и поради това го обжалвал. Според частния жалбоподател Съдът правилно се
позовавал на чл.143, ал.2 от АПК, но неправилността на присъдените разноски се
явявало в това, че техният размер не бил съобразен с правната и фактическа
тежест на спора. Поради това и предвид направено възражение за прекомерността
на същото следвало да се намали. Такова възражение било направено още с
изпращането на административната преписка.
На второ
място се мотивира, че следвало и да се прецени, че инициативата за преоценка на
отхвърленото предложение на оспорващия се дължала на добрата воля на органа.
Поради това присъждането на разноски, които изцяло не съответствали на правната
и фактическа сложност на спора било неправилно. По тези съображения се иска
отмяна на Определение №434 в частта му, в която Министерството на икономиката е
осъдено да заплати разноски в размер на 527 лева, като неправилно поради
постановяването му в нарушение на закона и съдопроизводствените правила и
защото нямало произнасяне по възражението за прекомерност.
В срока за
становище по частната жалба е подадено от оспорващото дружество възражение, в
което на първо място се мотивира недопустимост на частната жалба, поради
просрочие и липса на правомощия за процесуалния представител, подписал и подал
жалбата, тъй като същият не бил упълномощен от Министъра на икономиката.
На следващо
място сочи, че по същество жалбата била неоснователна. Според страната имало
произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
това не задължавало Съда автоматично да намали същото. Правилно Съдът присъдил
разноските съобразно представения списък на същите и реално липсвало конкретика
в съдържанието на понятието на администрацията „липса на правна и фактическа
сложност”. Това правело невъзможно да се установяло същността на възражението.
Мотивира се и, че размерът на възнаграждението за един адвокат бил съобразен и
материалния интерес по делото. Изготвени били становища и молби, изпълнена била
командировка от София до Стара Загора. Това възражение също касаело вече
заплатения хонорар.
Съдът,
като съобрази данните по делото, намира искането с правно основание чл.248,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за процесуално недопустимо, като съобрази
следното:
Видно
от постановения от този Съд осъдителен диспозитив, разноските са възложени в
тежест на Министерството на икономиката, което съгласно чл.2, ал.1 от УП на
Министерството на икономиката е ЮЛ на бюджетна издръжка, т.е. осъдителен
диспозитив по отношение на Главен Директор на Гл. дир. „ЕФК”, нито дори против
Главна дирекция „ЕФК”, доколкото въпросните субекти нямат качеството на ЮБ,
няма постановен.
При
това положение процесуално легитимно да подаде частна жалба против акта на
съда, с който той присъжда разноските, принадлежи на Министерството на
икономиката, което процесуално следва да се извърши от неговия законен
представляващ, т.е. Министъра на икономиката, съотв. от надлежно упълномощено с
това правомощие от Министъра длъжностно лице с юридическа правоспособност. В
конкретния случай обаче това не е сторено, а така подалото частната жалба с
характер на искане по чл.248 от ГПК длъжностно лице, не се легитимира като
процесуален представител на Министъра на икономиката, вкл. като такъв не се
легитимира и гл. експерт юрист при МИ.
При
това положение възражението за недопустимост на искането, което се навежда от
жалбоподателя се явява основателно, макар и по малко по-различно съображение.
Не
на последно място следва да се посочи и, че в производството по чл.248 от ГПК
Съдът разполага единствено с възможностите или да измени съдебния акт в частта
му на разноските или да допълни съдебния акт с диспозитив, касаещ присъждане на
разноски, ако това е било пропуснато от съда, но последният не разполага с
процесуалната възможност да отменя сам своя акт в частта му на разноските,
каквото де факто се обективира като искане в така наименуваната „частна жалба”
на Главния Директор на гл. дир. „ЕФК”.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна
жалба, с характер на искане по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, на Гл. директор гл. дир.”Европейски фондове и
конкурентноспособност” при МИ, чрез гл. експерт юрист в отд.”Законосъобразност
на процедури и процесуално представителство” при Гл. дир. „ЕФК” в МИ за отмяна
на определение №434/16.12.2020г., в частта му, в която Министерството на
икономиката е осъдено да заплати в полза на „Гифт бг. Ком” ООД, разноски в
размер на 527лв.
Настоящото подлежи на обжалване в 7 дневен срок
от съобщаването му на страните пред ВАС с частна жалба.
Съдия: