Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………
гр.ЛОВЕЧ,30.06.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 60 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 3764/18.06.2020 г. (п.кл. от 16.06.2020 г.), подадена от Г.К.У., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му –адвокат Н. Н. Д.,
служебен адрес: ***, полуетаж, офис 4 против AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ-
регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******,
в качеството му на кореспондент, с правно основание чл.432 КЗ и цена на иска:
109 509.00 лева, от които 100 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 9 509.00 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 01.11.2019 година.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 01.11.2019 година, в резултат на което е претърпял телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на
ниво L2.
Посочва, че виновният за
катастрофата водач на л.а. марка „БМВ” модел „Х5”, с д.к.№ ****** –Р.С., е имал
сключена валидна застраховка ГО в ответното дружество. Предявил извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение на 08.01.2020 г. и е образувана Щета №
BGS- 00013/2020 г. по описа на “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на
щети” ЕООД, но застрахователят отказал плащане.
Твърди, че във връзка с ПТП е
образувано ДП № 591/2019 г. по описа на РУ МВР Ловеч и пр.пр.
№ 2792/2019 г. по описа на ОП Ловеч.
Посочва, че вследствие
настъпилото ПТП ищецът е изживял изключително тежко период от няколко месеца,
тъй като преди това е водил активен живот, движил се е и поддържал социален и
материално независим начин на живот, който бил заменен от едно обвързващо и
обременяващо околните положение. Това го променило и от един активен и силен
мъж, в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, е станал след инцидента
по-уязвим, по-неуверен и несигурен в своите възможности и доходи. Направил е и
разходи във връзка с лечението.
Моли, да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие причиняването на телесни увреждания
при въпросното ПТП от 01.11.2019 г., ведно със законната лихва по чл.429 КЗ,
считано от датата на ПТП- 01.11.2019 г. и до окончателното изплащане, законна
лихва върху посочената сума, считано от 15 дни след уведомяването с
извънсъдебната претенция, съгласно чл.497, ал.1 ГПК, а именно- 30.01.2020 г. до
окончателното изплащане; имуществени
вреди в размер на 9509.00 лева, представляващи разходи за лечение, ведно
със законната лихва по чл.429 КЗ върху тази сума, считано от 22.01.2020 г.до
окончателното изплащане, законна лихва върху посочената сума, считано от 15 дни
след уведомяването с извънсъдебната претенция, съгласно чл.497, ал.1 ГПК, а
именно- 30.01.2020 г. и до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
„АКСА БЕЛГИЯ” С.А. , чрез адвокат Т.Б.,***,
в който ответникът изразява становище, че исковете са частично основателни, но
размерите им са завишени.
Не оспорва наличието
на валиден към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с „АКСА Белгия С.А” относно л.а. „БМВ” модел „Х5”, с д.к.№ ******.
Оспорва наличието единствено на
виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил и прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици, поради
неизползване на обезопасителен колан. Освен размера
на иска за вреди, оспорва изцяло и претенциите за лихви, като се позовава на
липсата на изискани от застрахователя доказателства, които ищецът не е
представил.
С Определение № 260359 от
20.08.2021 г. съдът е спрял производството по делото, на основание чл.229,
ал.1,т.4 от ГПК, до влизане в сила на присъдата по НОХ дело № 213/2021 г. на
ЛОС, а след отпадане на пречките делото е възобновено с Определение от
23.03.2022 г.
С
Определение от 04.05.2022 година, постановено в открито съдебно заседание,
съдът е уважил искането на ищеца за изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК, като предявеният иск за неимуществени вреди се счита предявен за
сумата 20 000 лева, ведно със законна лихва за забава по чл.429 КЗ от 01.11.2019 г. и до окончателното изплащане, както и законна лихва върху
горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), съгласно чл.497, ал.,т.1 КЗ,
считано от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; а искът за имуществени вреди – за сумата 430
лева, ведно със законна лихва за забава по чл.429 КЗ от 22.01.2020 г. и
до окончателното изплащане, както и законна лихва върху горната сума (главница
и лихва по чл.429 КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 КЗ, считано от 30.01.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане.
В
съдебно заседание ищецът се
представлява от адвокат Н.Д. –ШАК и адвокат С.Х.–САК, които с писмена молба поддържат
предявените искове и молят да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от адвокат Т.Б. ***, който в
писмена молба поддържа становище за неоснователност на претенциите.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 89 от 01.11.2019
г. на Г.Д.- дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Ловеч, се
установява, че на посочената дата, около 11.20
на път III-3505 км.6+700, водачът на ППС с рег.№ ******, марка „БМВ”, модел „Х5”, рама ****** , Р.С., който е
и собственик, е управлявал с несъобразена скорост с релефа на местността и на дясна крива се
преобръща извън пътното платно. Пострадали са водачът, ищецът Г.У., а возещият
се в автомобила П.Х.Н.е починал.Посочено е, че по случая е образувано ДП № 591/2019
година по описа на РУ-Ловеч.
С присъда № 7 от 10.06.2021, постановена по НОХ дело №
213 по описа за 2021 година, Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Р.Ш.– роден в
Република Турция на 10.07.1976 год., гражданин на Кралство Белгия, за виновен в
това, че на 01.11.2019 г. около 11:20 часа на път III - 3505 /пътя
Априлци-Ловеч/ при км. 6+700 на кръстовището за с. Българене, Ловешка област,
при управление на л.а. БМВ X 5, с рег. № *******, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - при избиране
скоростта на движение, въпреки наличието на пътен знак В26, ограничаващ
стойността на същата до 30 км/ч, се движил с 67 км/ч. и по непредпазливост
причинил смъртта на П.Х.Н., ЕГН: ********** от гр. Габрово и средна телесна
повреда на Г.К.У., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в травматично счупване на
втори поясен прешлен, затрудняващо движението на
снагата за период от около шест - седем месеца, поради което и на основание чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б", предл. 1 и във вр. с чл. 342, ал.
1, предл. 3, във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на 4
години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал.1 от НК във
връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК намалил размера на така определеното наказание с
1/3, като Р.Ш.фактически да изтърпи наказание от 3 години лишаване от свобода и
приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като отложил изтърпяването на
наказанието от 3 години лишаване от свобода за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.Присъдата
е потвърдена с Решение № 114 от 07.10.2021 г. по ВНОХД № 268/2021 година на
Апелативен съд-Велико Търново, а с Решение № 7 от 22.02.2022 година по КНД №
1055/2021 година на ВКС, Второ н.о. решението на въззивната
инстанция е оставено в сила.
От приложените по делото листове за прегледи,
амбулаторни листове изследвания и резултати от МРТ, Епикриза
на Клиника по неврохирургия при Болница Токуда,
гр.София се установява, че след
произшествието ищецът е постъпил в ЦСМП Ловеч, където на 05.11.2019 г. му е направено
рентгеново изследване, установена е компресорна фрактура на L2 и му е сложена ортеза на гръбначен стълб. На 17.12.2019 г. е направена
магнитно резонансна томография с
препоръка за лечение и операция. На 13.01.2020 г. ищецът е приет в „Аджибадем Сити Клиник- Болница Токуда” , ДКЦ Токуда ЕАД ,
Клиника по неврохирургия, където е поставена окончателна диагноза: състояние след ПТП. Полифрагментна
фрактура на Ел2. Извършена е операция и според оперативния протокол на пациента
е извършено имплантиране на перкутанна, транспедуктурална, миниинвазивна стабилизационна система в телата на прешлени
Л 1-2-3-4 под рентгенов контрол посредством
Приложени са писмени доказателства- фактури и касови бонове от които се
установява, че ищецът е заплатил общо сумата 9 509 лева, в която се
включени прегледи, проведено лечение, стойността на консумативи и болничния
престой.
Ответникът е представил писма, от които може да се направи извод, че е
положил усилия за доброволно уреждане на спора чрез подписване на споразумение
и след като се е съгласил с предложението на пълномощника на ищеца за плащане
на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени
вреди (стр.189), е изплатил сумата по посочената му сметка с преводно нареждане
от 28.06.2021 година (стр.169 от делото), както и сумата от 9 070 лева на
08.02.2022 г. (стр.173), по образуваната при него щета № BGS-00013.2020.В проведеното на 04.05.2022
година открито съдебно заседание ищецът Г.У. признава, че е получил посочените
суми.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения
на съдебната автотехническа експертиза и на
съдебно-медицинска експертиза, изготвени
съответно от вещите лица инж.Д.Д. и д-р М.А.Г., от
които се установява мястото на произшествието, пътната обстановка, механизма на
ПТП, причините за ПТП, както и вида на телесните увреждания на ищеца, съобразно
приложените документи. Същите са пълни, ясни и обосновани, като не възниква
съмнение за тяхната правилност.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От страна на ищеца са разпитани В.Ц.А.и Н. С.И..
Св. Виктория
Ангелова е от приятелския кръг на ищеца.Потвърждава, че след катастрофата
ищецът откаран в Спешно отделение на
болницата в Ловеч и се е оплаквал от силни болки. След операцията и престоя му
в Болница Токуда е отишъл да живее в къщата си в гр.Севлиево.
Не е можел да работи, едва се движел и то само с помощни средства. Първоначално
е ползвал инвалидна количка и е било невъзможно да се обслужва сам, дори за
елементарни неща като обуване, обличане, ходене до тоалетна и е гледан от
сестра си.Това е продължило около 3-4 месеца. Според свидетелката ищецът вече
не е същия човек, тъй като претърпяната катастрофа се е отразила на психологическото
му състояние- станал е по-плашлив, а в
момента не шофира. Физически също не се е възстановил напълно, защото не е така
изправен като преди и няма същата физическа сила. В момента при работата му в
строителството не извършва вече тежка работа, а по- лека („боядисва нещо“).
Свидетелят Н. И.е
втори братовчед на Г. и двамата са близки. Работили са заедно в Белгия и се
виждат често. След катастрофата и извършения преглед е закарал ищеца в
Севлиево.Твърди, че е изглеждал зле и с мъка го е качил в колата, тъй като се е
оплаквал от болки в гръбначния стълб. Заявява, че сестрата на Г. се е грижела
за него и около 6-7 месеца е имал нужда от помощта ѝ. Изразява
становището си, че ищецът не се е възстановил напълно и изпитва страх да пътува.
Преди катастрофата е работел в строителството, а след нея работи по-рядко и
по-дребни работи, защото се затруднява с движението в кръста.
Съдът преценява показанията на свидетелите на ищеца
като обективни и добросъвестно депозирани.
При така изложените от страните обстоятелства
съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищеца Г.К.У. със следните, предявени срещу ответника АКСА Белгия С.А (AXA
BELGIUM S.A), чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД
обективно съединени осъдителни искове :
- главни искове, с правно
основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 за заплащане на обезщетение в размер на 20 000.00
лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, и за имуществени вреди в размер на 430.00
лева – направени разходи за лечение, които
вреди са настъпили за ищеца вследствие на претърпяно ПТП на 01.11.2019 г., причинено от водач на застраховано при
ответника МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
- акцесорни искове за присъждане на:
законна лихва за забава по чл. 429 от КЗ върху главницата от 20 000.00 лева от 01.11.2019 г.
и до окончателното изплащане,
законна лихва по чл.497, ал.,т.1 от КЗ върху горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), считано
от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
законна лихва за забава по чл.429 КЗ върху главницата 430.00 лева
считано от 22.01.2020 г. и до окончателното изплащане,
законна лихва по чл.497, ал.,т.1 КЗ върху
горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), считано
от 30.01.2020 г. и до окончателното ѝ изплащане.
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материално-правна
легитимация на ответника, поради това, че с отговора на исковата молба не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между представлявания от него
застраховател и собственика на автомобила марка „БМВ” модел „Х5”, с д.к. № 1WRD-158,
причинил процесното пътнотранспортно произшествие. Този факт съдът е
приел в доклада си, че не се нуждае от доказване, на основание чл.146,ал.1,т.4
от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ допустимостта
на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин
законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на
право на иск на увреденото лице и в случая тази предпоставка е осъществена,
предвид подадената извънсъдебна претенция от ищеца до ответното дружество и
отказа за плащане на заявената сума. Видно е от доказателствата към исковата
молба, че на 08.01.2020г. пред застрахователя е отправена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в размер на 100 430.00 лева от името на ищеца, чрез неговия пълномощник, във връзка с което е
образувана застрахователна преписка/ щета № BGS-00013.2020. Пълномощникът на ищеца е бил
уведомен от „АВУС България- Регулиране на щети“ЕООД, че е необходимо да
представи преписи от посочените документи: автотехническа
и съдебно медицинска експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство;
препис от крайния акт по ДП 591/2019 г. по описа на РУ Ловеч. Не е посочена и
сметка на пострадалия. На 27.01.2020 г. от името на ищеца са депозирани пред ответника доказателства за
извършени допълнителни разходи за лечение, като е претендирана
сума в размер на 9079 лева за имуществени вреди.
Доколкото отговорността на ответника е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за
непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички
елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, според
презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът е
задължен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право.Такъв факт е именно влязлата в сила присъда по
НОХ дело № 213/2021 г. на ЛОС.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, следва да
бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени
средства в настоящето производство. Възражението
на застрахователя за съпричиняване от пострадалия е своевременно
направено и допустимо и следва да се разгледа в настоящето производство,
като относимо към присъждането, съответно определяне
размера на обезщетението.Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от
наказателния съд с оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и на
размера на наказанието, поради което мотивите на
присъдата в тази част не са задължителни за гражданския съд. Приетите от
съда заключения на съдебно автотехническата
експертиза, изготвена от инж.Д.Д. и на съдебно медицинската
експертиза на вещото лице д-р М.Г.,
следва да бъдат съобразени като професионално изготвени и защитени, тъй като са
от съществено значение за изясняване на спора и особено във връзка с
възражението на ответника за съпричиняване на
резултата от пострадалия ищец.
Като причина за ПТП е посочена несъобразената с
конкретните пътни условия скорост от страна на водача на л.а. „БМВ“, която е
била твърде висока-67 км/ч и е над критичната за завоя (която е 45 км/ч). Не е
съобразен и поставения пътен знак, предупреждаващ за опасен завой, както и знак за ограничение на скоростта – до 30
км/ч. По този начин водачът Р.Ш.е нарушил правилата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Това нарушение е в пряка причинна връзка, както със смъртта на возещия се в
автомобила П.Х.Н., така и с причинената на ищеца по настоящето дело Г.К.У.
средна телесна повреда.
В заключението си инж.Д. е приел, че Г.У. е бил без
предпазен колан или с неправилно поставен такъв, като основанието за този извод
са констатациите от огледа и фотоалбума, намиращи се в приложеното наказателно
дело. Описано е, че при фронтален удар на МПС, когато пътник и водач са с
поставени колани, коланът блокира в положението, в което е бил, т.е. в разтегнато
положение, докато в случая те се движат свободно.В медицинската документация
липсва описание на травма, причинена от задържане на тялото с колан. Според
експерта при правилно поставен колан вероятността от травми е 50%.
Вещото лице, изготвило СМЕ
е приело, че при станалото на 01.11.2019 г. ПТП Г.У. е претърпял травматично
счупване на втори поясен прешлен- смачкване на същия
с последващо оперативно лечение- метална остеосинтеза- повреда, причинила затруднение в движението
на снагата за около 7-8 месеца.Тези увреждания са съпроводени със значителни болки
в областта на кръста и с промяна на походката от „болеви
тип“.В съдебно заседание при изслушване на експертизата, д-р Г. поясни, че почти
три години след инцидента ищецът не е предприел действия за последваща
операция за премахване на металната пластина. Именно последица от това негово
бездействие са субективните му оплаквания за болка, която ще продължи, докато
не се махне пластината.Механизмът, при който е получено увреждането е описан
като „огъвъчен“, като е категорично становището на
експерта, че смачкването на прешлена може да настъпи независимо от това дали
пътникът е бил с поставен предпазен колан или не. Посоченото увреждане, установено и в наказателното производство, е
елемент от състава на престъплението, следователно е доказана и причинната
връзка между деянието и неимуществените вреди.
Налице е основание за обезщетяване на ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди.Според
чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Анализът на обективните данни относно посочените увреждания на ищеца дават
основание да се направи извод, че в резултат на увреждането е имал затруднение
в движението на снагата за около 7-8 месеца.Увреждането е съпроводено
със значителни болки в областта на кръста. При прегледа е констатирано, че ищецът
има субективни оплаквания- болки и парене в областта на кръста, както и
обективни- промяна в походката от „болеви тип“.
Същият обаче не е предприел по-нататъшни действия за премахване на металната пластина,
което обяснява болката му в момента.
Това заключение, което страните не са оспорили, както и показанията на
разпитаните свидетели, следва да бъдат съобразени от съда при определяне
размера на обезщетението. С оглед което съдът приема, че претърпените от ищцата
болки и страдания са били изключително интензивни в момента на настъпване на
произшествието и в началото на възстановителния процес, като постепенно са намалели.
Затрудненото му придвижване е довело до допълнителни страдания и трудности в
ежедневието. Наред с това, първоначално
ищецът е чувствал и неудобство, причинено от невъзможността да се обслужва
самостоятелно, в каквато насока са показанията на двамата свидетели, чиито
показанията могат да бъдат съобразени, поради това, че са непротиворечиви и
последователни.
При определяне размера на
обезщетението съдът съобразява възрастта на пострадалия към датата на ПТП (43
години), вида и тежестта на травматичното увреждане, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК и продължителния период на
възстановяване- 7-8, неудобствата и ограниченията,
които е търпял от личен, битов, трудов и социален характер, От друга страна макар субективно да усеща
болки и дискомфорт в увредената област,
възстановяването му е протекло без усложнения, а с премахването на пластината, което
зависи изцяло от него, ще отпаднат и субективните му оплаквания за болка.
С оглед на тези обстоятелства,
съдът намира, че сумата, която е изплатена от застрахователя в размер на
80 000 лева с преводно нареждане от 28.06.2021 година (стр.169 от делото) обезщетява
напълно ищеца за претърпените от него болки и страдания .Това е и сумата, която той е поискал от застрахователя (стр.188 от делото)
за сключване на спогодба. Тя надхвърля размера на присъжданите от съдилищата
обезщетения по сходни казуси. С оглед на това искът за обезщетяване на неимуществени вреди за още 20 000 лева се явява недоказан
и следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди д-р Г. е посочила в заключението си, че всички отразени
във фактурите медицински дейности са свързани с лечението на пострадалия във
времето след произшествието и до днес. Застрахователят е заплатил на ищеца
имуществени вреди общо в размер на 9079 лева, които са претърпени от него във
връзка с извършените прегледи и проведено лечение, включително и престоя в
болницата, според приложените към молбата му от 27.01.2020 година писмени
документи- фактури № *********/08.01.2020 г. за 120 лв., фактура №
**********/22.01.2020 г.на стойност 900 лв. фактура № 03300009/22.01.2020 г. на
стойност 7939 лв. и ф-ра № **********/22.01.2020 г.
на стойност 120 лева, издадени от Болница Токуда
Претенцията за имуществени
вреди на стойност общо 430 лева е заявена пред застрахователя на 08.01.2020 г.
и включва стойността на ортеза за гръбначен стълб-210
лв. и МРИ на лумбални прешлени-220 лв., за което са
издадени фактури № 8910/07.11.2019 г. и № 535/16.12.2019 г. на МЦ „Св.Иван
Рилски“ ЕООД Габрово. Предвид становището на вещото лице, изготвило СМЕ, съдът
приема, че тези разходи са във връзка с лечението и са необходими. Искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на акцесорните
искове:
Поради приетата неоснователност
на претенцията за главница в размер на 20 000 лева на неимуществени вреди,
то и акцесорните искове за заплащане на лихви върху главницата
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, поради обусловеността
им от главния иск.
По акцесорните
искове за заплащане на лихви върху сумата от 430 лева имуществени вреди:
В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 128 от 4.02.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК се приема изрично, че: „В хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка“ Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.“
Претенцията за процесните суми за имуществени вреди е предявена на
08.01.2020 г., поради което от тази дата застрахователят е в забава, но тъй
като е поискано присъждането на лихви, считано от 22.01.2020 г., то от тази
дата следва да се присъдят лихвите за забавено плащане на обезщетението за
имуществени вреди и до окончателното им изплащане. Втората претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата и лихвата по чл.429 КЗ, с посочено
основание чл.497, ал.,т.1 КЗ, считано от 30.01.2020 г. до окончателното
изплащане, следва да се отхвърли като неоснователна, поради нейната неяснотата
и предвид забраната да се начислява лихва върху лихва.
По
отношение на разноските:
На
основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. С молба от 22.06.2022 г. пълномощникът на ищеца-
адвокат Н.Д., е представил списък по чл.80 от ГПК за разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.,т.2 от ЗАдв. в размер на
3842.84 лева с ДДС и с оглед изхода на делото ответникът следва да му заплати разноски
в размер на 3141.00 лева с включен ДДС.Следва да бъде съобразено, че плащането
на обезщетенията е извършено след завеждане на делото.
С молба от същата дата пълномощникът на ответника- адвокат Т.Б. също е описал направените от страната разноски, които включват адвокатски хонорар от 900.00 лева и депозит за вещи лица- 800.00 лева. Като съобрази, че с определение от 22.06.2022 г. ответникът е осъден да внесе допълнително разноски за експертизата в размер на 153.80, то общият размер на разноските му възлиза на 1853.80 лева. С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 339.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 50.00 лева върху уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.У., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му –адвокат Н. Н. Д., служебен адрес: ***, полуетаж, офис 4,
против AXA BELGIUM S.A.Place du
Trone 1, BE- 1000, Bruxelles,
Belgiumq чрез “АВУС
БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******,
ул*******, в качеството му на кореспондент, иск
по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45,ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди- болки и
страдания, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 01.11.2019 г. ,около
11,20 часа, на път
III - 3505 ( Априлци-Ловеч) при км. 6+700 на кръстовището за с. Българене,
Ловешка област, по вина на водач на л.а. БМВ X 5, с рег. № *******, със
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, иск за заплащане на законна лихва за забава по чл. 429 от КЗ върху главницата от 20 000 лева от
01.11.2019 г. и до окончателното ѝ изплащане и иск за заплащане на законна лихва по чл.497, ал.1,т.1 от КЗ върху
горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), считано от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати на Г.К.У., ЕГН **********,***, сумата 430.00 (четиристотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- стойността на ортеза за гръбначен стълб и МРИ на лумбални прешлени, съгласно фактури № 8910/07.11.2019 г. и № 535/16.12.2019 г., претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 01.11.2019 г., около 11,20 часа, на път III - 3505 (Априлци-Ловеч) при км. 6+700 на кръстовището за с. Българене, Ловешка област, по вина на водач на л.а. БМВ X 5, с рег. № *******, със сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2020 г. и до окончателното ѝ изплащане, като иска за лихва по чл.497, ал.1,т.1 от КЗ върху главницата и лихвата по чл.429 КЗ, считано от 30.01.2020 г. и до окончателното изплащане- ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на адвокат Н.Н.Д. от АК-Шумен, служебен адрес: ***, полуетаж, офис 4, разноски по делото в размер на 3141.00 (три хиляди сто четиридесет и един) лева с включен ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.К.У., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му –адвокат Н. Н. Д., служебен адрес: ***, полуетаж, офис 4, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, да заплати на AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******, разноски по делото в размер на 339.00 (триста тридесет и девет) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА AXA
BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС
БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******,
ул*******, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 50.00
(петдесет) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при
Окръжен съд - Ловеч: