МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№ 395/2021г.НА ДнРС
Районна
прокуратура гр.Кюстендил е предявила обвинение срещу К.С.И. , за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
В
обвинителният акт се сочи, на 13.08.2015г. в гp. Дупница, обл. Кюстендил е присвоила чужди
движими вещи, а именно: парична сума в размер на 950 лева (деветстотин и
петдесет) лева, собственост на М.В.О., които е владяла, като парите са
предоставени от пострадалия, като премии по негова застрахователна полица № EDW10011881 с „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД, с
квитанция №1852927/13.08.2015г. на застрахователния му агент към „ДЗИ -
Животозастраховане“ ЕАД К.С.И., за да ги внесе по сметка на застрахователното
дружество и да ги отчете по партидата на застрахователната му полица .
По искане на
подсъдимата и нейния защитник, съдът е разпоредил предварително изслушване на
страните.
Подсъдимата И. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Защитника излага доводи за приложение
на привилегирования състав на
чл.206,ал.6,т.1 НК и предлага на подсъдимата да и се наложи административно
наказание на осн.чл.78а НК, като представя доказателства,че
щетата е възстановена.
С определение по реда на чл.372,
ал.4 НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата ,без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Прокурора поддържа обвинението ,като
предвид,че подсъдимата е внесла дължимата сума преди даване ход на делото,
предлага да бъде призната за виновна за престъпление по чл.206,ал.6 т.1 НК и
предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност и да и се наложи
административно наказание на осн.чл.78а НК
Съдът, като взе предвид самопризнанията
на подсъдимата , които се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства-показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата И. работела като застрахователен
агент към ДЗИ от 06.06.2006г. по сключен граждански договор, като след
преименуване на дружеството в „ДЗИ -Животозастраховане“ ЕАД,продължила работата
си до 07.06.2018г., когато договорът за застрахователно агентство бил
прекратен.
Съобразно
клаузите за застрахователно агентство, застрахователния агент сключвал и
посредничил при сключването на застрахователни договори с физически и
юридически лица.,като имал възможността да получава застрахователните премии на
ръка от клиентите, които следвало да внася по сметка на дружеството.
На
25.11.2011г. свид.О. сключил застраховка „Живот“ със ЗПОД „ДЗИ“,чрез
посредничеството на подсъдимата, за което била издадена и съответната
застрахователна полица. Свидетелят заплащал дължимите застрахователни премии на
ръка на подсъдимата, в качеството и на застрахователен агент, като последната
му издавала квитанция за платената вноска и съответно внасяла сумата в касата
на дружеството.
На
13.08.2015г. свидетелят О. дал на подсъдимата сумата от 950лв.,представляваща
застрахователна премия по сключената застраховка“Живот“ за периода
28.08.2015г.-28.08.2016г., за което последната му издала квитанция. Подсъдимата
не внесла сумата в касата на дружеството, а я задържала за себе си.
След
прекратяване на договора за застрахователно агентство с подсъдимата,
портфолиото с клиенти/между които и
договора със свид.О./ на последната, било прехвърлено служебно на друг
застрахователен агент- Венера Владимирова- дъщеря на подсъдимата.
Във
връзка с подаден сигнал за нередности по сключени застраховки, през м.февруари
2018г. от централата на дружеството била извършена проверка на целия портфейл
от застраховки, за които отговаряла Владимирова, при която било установено,че
за сумата от 950лв. застрахователна премия от свид.О. има издадена квитанция за
заплащането и на ръка на подсъдимата, но същата не е внесена по сметка или в
касата на дружеството.Последното възстановило служебно липсващата сума по
партидата на О..
От
представената по делото вносна бележка е видно, че подсъдимата И. е
възстановила сумата от 950лв. по сметка на дружеството застраховател.
С
оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият Стоянов е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани с посегателството върху собствеността върху
движими вещи, а в конкретния случая пари. От събраните по делото доказателства,
се установи,че подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението. Същата, противозаконно-без съгласието на собственика
на парите- свид.О., е присвоила същите. Подсъдимата се е разпоредила с паричната
сума , като ги е задържала за себе си .Последната
е владеела парите на правно основание-
предоставени и от собственика като застрахователна премия в качеството и на
застрахователен агент. До приключване на съдебното следствие, подсъдимата е
възстановила изцяло сумата.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
От субективна страна, деянието е
извършено умишлено-при пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е и искала настъпването на общественоопасните
последици.
С оглед гореизложеното, съдът прие,че подсъдимата
И. е осъществила състава на престъплението по чл.206, ал.6,т.1
във вр. с ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна я за на
и на осн.чл.78а и наложи административно наказание глоба в размер на 1000лв.
За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че
са налице предпоставките,визирани в този текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят е
предвидил наказание”лишаване от свобода” до три години.
Подсъдимата е неосъждана,като
причинените имуществени вреди са възстановени , и по отношение
на последната до сега не е прилаган този институт.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, както и ниската степен на обществена опасност на
подсъдимата , и наложи такъв в предвидения от закона минимум.
Съдът прие,че с така определеното наказание на подсъдимата ,ще се постигнат
целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимата ,
като и се отнеме възможността да
извършат друго престъпление, както и да се въздейства предупредително и
възпитателно и на останалите членове от обществото.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: