Определение по дело №775/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3890
Дата: 3 октомври 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200500775
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 683

Номер

683

Година

6.12.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.06

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Димова

дело

номер

20124100101364

по описа за

2012

година

Normal;за да се произнесе, взе предвид:

"Е - П П.", - гр.В., длъжник по изп.д. № *0788 на Частен съдебен изпълнител Д Ко, рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В. Т., е обжалвало постановлението на съдебния изпълнител по делото от 03.09.2012 година, с което не е уважено искането на дружеството за намаляване на заплатения от взискателя адвокатския хонорар поради прекомерност. В жалбата си "Е - П П.", - гр.В. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от дружеството постановление. Посочва, че по делото процесуалният представител на взискателя е подал само и единствено молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочил способ за изпълнение, при което изпълнителното производство не е спорно по своя характер; няма фактическа и правна сложност и участието на адвоката е несъществено. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител се позовава на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите по чл.78,ал.5 ГПК, която разпоредба задължава частния съдебен изпълнител да направи преценка на вида и характера на съществуващата защита и на действителната праÔна и фактическа сложност на случая. В конкретния случай, посочва "Е - П П.", - гр.В., единственото, което е направено от адвоката, е подаването на бланкетна молба за образуване на делото, с посочен способ за изпълнение, което е изискване по чл.426,ал.2 ГПК, т.е. налице е само единствено образуване на изпълнително дело по смисъла на чл.10,ал.1 от Наредба № 1 на ВАдвС. Подкрепя това си становище с посочена от него практика на ВКС. Моли атакуваното от него постановление на съдебния изпълнител, като порочно, да бъде отменено, а адвокатският хонорар да бъде редуциран до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателят по изп.д № *0788 на Частен съдебен изпълнител Д К Ю. Н. И., чрез своя пълномощник адв С Л , заема становище, че жалбата на "Е - П П.", - гр.В. е неоснователна и недоказана. Твърди и развива съображения в подкрепа на това си твърдение, че изпълнителното производство е спорно по своя характер, при което страните по договора за правна помощ - в казуса взискател и адвокат, нямат възможност да предвидят по какъв начин и до къде ще се развие изпълнителното производство. Посочва, че ако производството приключи с доброволно плащане на изпълняемото право, очевидно е ,че работата на пълномощника няма да изисква особени умения и усилия, респективно - ако се стигне до публична продан, разпределение, плащане,всевъзможни усложнения от гледище на страни и изпълнителни способи, дори уговореният в настоящото изпълнително дело адвокатски хонорар би могъл да се окаже символичен. Ето защо, заключава адв.Л, посочените два варианта сочат както фактическата, така и правната сложност на изпълнителния процес сам по себе си, при което, когато хонорарът е уговорен и заплатен в началото на изпълнителното производство, за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК не може да се говори. Твърди и развива съображения, че съжденията на "Е - П П.", относно приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения са неоснователни, тъй като пряка връзка между чл.78,ал.5 ГПК и Наредбата липсва. Моли жалбата, като неоснователна, да бъде отхвърлена, а обжалваното постановление на съдебния изпълнител - потвърдено.

Частен съдебен изпълнител Д К излага мотиви по обжалваното от "Е - П П.", - гр.В. постановление, като посочва, че макар и допустима, жалбата на дружеството е неоснователна и недоказана.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата на "Е - П П.", - гр.В. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да остави без уважение с обжалваното от "Е - П П.", - гр.В. постановление от 03.09.2012 година възражението на дружеството за намаляване на адвокатския хонорар по изп.д. № *0788, Частен съдебен изпълнител Д К е приела, че адвокатското възнаграждение съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2, от Наредбата и е определила дължимото на адв. С Л адвокатско възнаграждение, като е включила в него такова за образуване и за водене на изпълнителното дело,

Изводите на съдебния изпълнител са неправилни и не намират опора в закона и извършеното от процесуалния представител на взискателя адв. Л по делото действие.

Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." , като фактическата и правна сложност следва да се преценяват за всяко едно производство самостоятелно. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да бъде определено при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя по делото, същото не би могло да бъде определено от съдебния изпълнител в размер, по-малък именно от посочения по-горе минимален такъв , като се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая единственото извършено от адв. С Л по него действие е подаване на молба за образуване на делото, при което в подадената от него молба адв.Л дори не е посочил способ за изпълнение, каквото изискване има разпоредбата на чл.426,ал.2 ГПК. Възложил е определянето на начина на изпълнение при условията на чл.18,ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Каквито и да било други действия по водене на делото адв Любчев не е извършил, поради което неправилно съдебният изпълнител е приел, че следва да му бъде определено и възнаграждение по чл.10 ,т.2 от Наредба № 1 на ВАдвС. Неправилно с атакуваното по делото постановление Частният съдебен изпълнител е приел, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение по делото не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2 от Наредбата.Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК няма. Ето защо правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация, поради което не може и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78,ал.5 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода, че при прилагането на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на "Е - П П.", - гр.В. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, като порочно, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.437,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановлението от 03.09.2012 година на Частен съдебен изпълнител Д К, рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В. Т. , по изп.д. № *0788,с което не е уважено искането на "Е - П П.", - гр.В. за намаляване на заплатения от взискателя адвокатски хонорар поради прекомерност.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

A60DA220A1BDBF11C2257ACC0028FA42