№ 108
гр. Свиленград, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100434 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от М. М. Б. срещу „БиСи Индъстрис“
ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.150 от КТ, вр. чл.262 от КТ, и
чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.12, ал.1 от НСОРЗ.
Ищцата иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 4000,00 лева, частично
от 5718,87 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.03.2024 г. до 26.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба /30.05.2024г./ до окончателното й изплащане, и сумата 500,00
лева, частично от 2000,00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за месеците март и април 2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба/ 30.05.2024г./ до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника - работодател,
считано от 12.03.2024 г., като изпълнявал длъжността „Специалист труд и работна заплата”,
при уговорено основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 3608,00 лева и място
на работа - комплекс „Голдън Ай” № 1 в село Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл.
Хасково. Твърди, че било уговорено работно време с нормална продължителност, от
понеделник до петък, от 9,00 часа до 18,00 часа. Твърди, че от започването си на работа на
12.03.2024 г. до 26.04.2024 г. ищцата положила извънреден труд от общо 176,5 часа, посочен
по брой часове и дати в таблица в исковата молба. Ищцата полагала извънредния труд както
след края на работния ден и преди началото му (119,5 часа), така и в почивни дни (57 часа).
Освен възнаграждение за положения от ищцата извънреден труд, ответникът й
дължал и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
общ размер на 2000,00 лв., от които 1000,00 лв. – за месец март 2024г. и 1000,00 лв. – за
месец април 2024г.
По изложените съображения ищцата иска от съда да уважи предявените искове и да й
присъди направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Конкретни възражения за
1
недопустимост на исковите претенции не се правят с отговора. По съществото на исковите
претенции се правят следните възражения:
Ответникът оспорва наличието на трудово правоотношение сключено с ищцата, в
посочените в исковата молба параметри. Прави възражение, че няма положен извънреден
труд от страна на ищцата, респ. тя нямала вземане от ответника за възнаграждение за
извънреден труд. Твърди, че в отношенията между страните било установено сумирано
изчисляване на работното време, така че положената в повече работа се компенсирала с
почивка в границите на отчетния период, като по този начин балансът на работното и
свободното време се запазвал средно за периода на отчитане. Счита, че не дължи
възнаграждение за извънреден труд, тъй като трудът, полаган от ищцата, не попадал в нито
едно от изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.144 от КТ, нито било налице
разпореждане или знание и непротивопоставяне на работодателя. Напротив, в случая имало
данни, че ищцата получавала изрични указания от прекия си ръководител в обратна посока.
Конкретни възражения за недължимост на претендираното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит не се правят с отговора.
По изложените съображения ответникът иска от съда да отхвърли предявените
искове. Оспорва размера на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение и моли
то да бъде намалено поради прекомерност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Трудов договор № 596HR/ 12/03/2024, сключен между страните, считано от
13.03.2024г. ищцата е заемала длъжността „Специалист труд и работна заплата” в ответното
дружество - работодател, с място на работа – офисът на работодателя, намиращ се в село
Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, извън регулация, комплекс „Голдън ай“
№ 1. В т.4.1 от трудовия договор е уговорено служителят да получава основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 3608,00 лева, както и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит „в минималните размери, дължими
съгласно приложимите актове“.
Съгласно т.6.1 от трудовия договор, „Работното време на Служителя е с нормална
продължителност от 40 часа на седмица. Служителят изрично се съгласява и потвърждава,
че Работодателят има право по своя преценка да определи начина на разпределение на
работното време и неговото изчисляване, в това число да въвежда ненормирано работно
време. Освен ако не бъде определено друго от Работодателя към съответния момент,
разпределението на работното време е от 9.00 ч. до 18.00 ч., от понеделник до петък“. По
делото не са събрани доказателства за установяване възражението на ответника за въведено
по отношение на ищцата сумирано изчисляване на работното време.
По делото не е представена и длъжностна характеристика за длъжността „Специалист
труд и работна заплата”, подписана от ищцата, като според твърдение на пълномощника на
ответника в о.з. на 15.10.2024г., ищцата е отказала да подпише такава при подписване на
трудовия договор. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля П. П. – директор
на отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество и пряк ръководител на ищцата.
Представена е впоследствие, с молба от 24.10.2024г. длъжностна характеристика за
длъжността „Специалист труд и работна заплата”, върху която е удостоверено с имената и
подписите на две лица, че на дата 12.03.2024г. ищцата М. М. Б. е отказала да я подпише.
Представени са с исковата молба два броя еднотипни пълномощни, видно от които
ищцата е упълномощена от управителя на дружеството – работодател „БиСи Индъстрис“
ЕООД и от законния представител на друго дружество – „Джи и Резортс“ ЕАД да
представлява двете дружества пред „Главна инспекция по труда“ и пред ТД на НАП, и да
подава и получава от името на дружествата съответни документи. Фактът, че ищцата е
престирала труд по трудовия договор и по отношение на двете дружества намира отражение
в показанията на свидетеля П. П., доколкото той сочи, че в момента, в който е работила
2
ищцата, същата дейност са извършвали общо трима души, като брои и себе си, без да има
разпределение на функциите. Според свидетеля, в периода от време, в който е работила
ищцата, били „наистина малък екип, особено като се сравни с размера на предприятието“,
когато „може би били леко над 600 служители“ и се падало до около 300 човека на ТЗР –
специалист.
Видно от писмо от ТД на НАП – Пловдив (л.188), като адресат на двете дружества е
посочена ищцата. С писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“ е постъпила по делото
информация за подавани по електронен път с КЕП от лицето М. М. Б., декларации по
отношение на дружеството „БиСи Индъстрис“ ЕООД в периода м. март 2024г. – м. април
2024г. С писмо от ТД на НАП – Хасково е постъпила по делото информация за подавани по
електронен път с КЕП от лицето М. М. Б., декларации по отношение на дружеството „Джи и
Резортс“ ЕАД в периода 12.03.2024г. – 26.04.2024г.
По делото е постъпило и писмо от НОИ, ТП – София (л.283), с приложена
информация за дата и час на подаване на документи с КЕП от М. М. Б. за периода
12.03.2024г. – 26.04.2024г., относно дружествата „БиСи Индъстрис“ ЕООД и „Джи и
Резортс“ ЕАД.
Видно от справките, в процесния период са били подавани от ищцата до ТД на НАП
– Пловдив, офис Хасково, данни за сключени/изменени/прекратени трудови договори,
относно „БиСи Индъстрис“ ЕООД (л.193 – л. 209), както и подавани от ищцата до НОИ
документи чрез осигурител „Джи и Резортс“ ЕАД (л.331) извън уговореното в трудовия
договор работно време от 9.00 ч. до 18.00 ч., от понеделник до петък. От справката от НАП
се установява, че в процесния период, за времето преди 9.00 ч. и след 18.00 ч. в работни дни,
както и в почивни и в празнични дни М.на Б. е подавала данни към ТД на НАП, както
следва: 23.03.2024г. (почивен ден) – 1 мин. (л.204); 25.03.2024г. – 22 мин. (от 19.41 ч. до
20.03 ч. – л.203); 26.03.2024г. – 1 мин. (л.203); 12.04.2024г. – 5 мин. (от 22.55 ч. до 23.00 ч. –
л.196); 16.04.2024г. – 1 час и 27 мин. (от 19.46 ч. до 21.13 ч. – л.195); 19.04.2024г. – 5 ч. и 35
мин. (от 18.09 ч. до 23.44 ч. – л.193, 194); 22.04.2024г. – 9 мин. (от 22.37 ч. до 26.46 ч. –
л.192, 193). От справката от НОИ (л.331) се установява, че в процесния период, за времето
преди 9.00 ч. и след 18.00 ч. в работни дни, както и в почивни и в празнични дни М.на Б. е
подавала документи, както следва: на 30.03.2024г. (почивен ден), на 02.04.2024г. в 19,26 и на
17.04.2024г. – от 18.04ч. до 21.03ч.
По делото няма спора, а и от показанията на свидетеля П. П. става ясно, че ищцата е
работила и с програмен продукт „План ИТ“, „което било ТРЗ“. В тази връзка, по искане на
ищцата, в производство по реда на чл. 207 от ГПК, съдът е задължил трето неучастващо по
делото лице - „ПланИТ“ ЕООД да представи по делото извлечение разпечатка от системата
„ПланИТ“, от която да е видно влизане, излизане от системата, въвеждане на записвания и
всички операции от акаунта на ищцата М. М. Б. за периода 12.03.2024 г. до 26.04.2024 г., по
дати и часове, относно дружествата „БиСи Индъстрис“ ЕООД и „Джи и Резортс“ ЕАД.
Изисканото извлечение е представено и по него е назначена съдебно-техническа експертиза
СТЕ/, от заключението на която се установява, че съдържащата се в него информация
отразява всички извършени дейности по акаунта на М.на Б. в системата на „ПланИТ“ ЕООД
за периода 12.03.2024 г. до 26.04.2024 г., по дати и часове, относно дружествата „БиСи
Индъстрис“ ЕООД и „Джи и Резортс“ ЕАД, в работно и в извънработно време. Видно от
допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. З. И., за процесния
период, за времето преди 9.00 ч. и след 18.00 ч. в работни дни, както и в почивни и в
празнични дни М.на Б. е работила в системата на „ПланИТ“ ЕООД общо 47 часа, 32 минути
и 6 секунди.
На основание чл.190 от ГПК съдът е задължил ответника да представи по делото
видеозаписи от работните помещения на комплекс „Голдън Ай“ №1 в с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, обл. Хасково – работното място на ищцата за периода от 12.03.2024 г. до
26.04.2024 г. по дати и часове, както и да представи по делото извлечение от системите за
достъп /чрез чип-карти/ до работните помещения по отношение на издадената чип-карта на
ищцата М. Б. в комплекс „Голдън Ай“ №1 в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл.
3
Хасково – работното място на ищцата за периода от 12.03.2024 г. до 26.04.2024 г. Ответникът
не е представил изисканите електронни документи, след като е бил предупреден, че
непредставянето им в указания срок може да се цени от съда по правилата на чл. 161 от
ГПК, във вр. с чл. 192, ал. 3 от ГПК.
Съгласно приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от
вещото лице О. Б., на база твърденията на ищцата за часовете извънреден труд, размерът на
възнаграждението за извънреден труд е 6303,33 лева, от които 2127,13 лв. – за 55 часа
извънреден труд през м. март 2024г. (като вещото лице е отчело, че трудовото
правоотношение е възникнало на 13.03.2024г., според договореното в трудовия договор, а не
на 12.03.2024г.), и 4176,20 лв. – за 120,5 часа извънреден труд през м. април 2024г. Според
заключението, размерът на придобития от ищцата трудов стаж и професионален опит на
сходна длъжност възлиза на 13 г., 2 мес. и 29 дни, като минималният размер (по НСОРЗ) е
0,6% за всяка навършена година. Вещото лице е изчислило, че размерът на дължимото се на
ищцата допълнително възнаграждение за придобития от нея трудов стаж и професионален
опит възлиза на 281,42 лв. или за процесния период – 438,76 лв. Вещото лице е посочило в
заключението си, както и в допълнителното такова, а и е потвърдило при изслушването му,
че от страна на ответното дружество не са му били предоставени Правилник за вътрешния
трудов ред, ведомости и фишове от работна заплата на ищцата, както и други документи,
описани в писмо, адресирано до ответника (л.445).
Вследствие оспорване на заключението от страна на ответника, по делото е назначена
повторна съдебно-икономическата експертиза, по която е депозирано заключение, изготвено
от вещото лице Н. Л.. В заключението на повторната експертиза е посочено, че съгласно
чл.51, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника, извънредният труд е
забранен, поради което вещото лице „не можело да изчисли задължение на работодателя за
такъв“. Според заключението, размерът на придобития от ищцата трудов стаж и
професионален опит на сходна длъжност възлиза на 13 г., 9 мес. и 29 дни, като вещото лице
е описала съответното време и длъжност от трудовия стаж на ищцата, съответни на
отразеното в извлечението от трудовата й книжка, приета като писмено доказателство по
делото. Видно от заключението на повторната експертиза, размерът на дължимото се на
ищцата допълнително възнаграждение за придобития от нея трудов стаж и професионален
опит възлиза на 281,42 лв. или за процесния период – 438,77 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите П.
Христов П., Е. Г. М. и Г. Р. А., като от тях преки впечатления за полагането на труд от
ищцата в процесния период има само първият, който се явява и неин пряк ръководител, в
качеството му на Директор на отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество. Свидетелят
П. П. посочва, че на ищцата не било възлагано полагане на труд извън установеното работно
време, но „със сигурност няколко пъти поне“ я бил виждал да остава след работа. Уточнява,
че тя свършвала работа в 18.00 часа, автобусът тръгвал в 18.20 ч., а следващият – в 20.20 ч.
Според свидетеля ищцата не уплътнявала работното си време, защото на него, като на неин
пряк ръководител, няколко пъти му било обръщано внимание, че я виждат да пуши цигари,
да пие кафе, може би повече от позволеното време за почивка. Затова, започнал да настоява
да я прибира с колата си (понеже той се движил с колата си, а не с автобуса), за да не чака тя
следващият автобус в 20.20 ч. Свидетелят не е категоричен в показанията си, относно негови
непосредствени впечатления за неуплътняване на работното време от страна на ищцата,
както и за противопоставяне от негова страна на извършването на работа извън
установеното време. Заявява, че „по мекия начин се опитал да прекрати това, като й казвал
да тръгва с него, защото ставало късно“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място, съдът намира, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, почиващо на сключен между тях трудов договор от 12.03.2024г., с
параметрите, посочени в исковата молба. Направеното с отговора от ответника възражение в
тази връзка бе опровергано по делото с представяне на оригинала на трудовия договор,
4
подписан от страните.
При наличие на валидно трудово правоотношение, на основание чл.128, т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Според разпоредбата на чл. 150 от КТ за положен
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от
КТ, според която разпоредба, за извънредния труд се дължи възнаграждение според
уговореното, а ако липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери.
За да възникне паричното вземане за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, необходимо е да са се осъществили следните материални предпоставки: 1).
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или
служителя извън уговорената продължителност на работно време и 2). работникът или
служителят ефективно да е престирал своята работна сила, съгласно нарежданията на
работодателя извън установената в трудовия договор продължителност на работно време.
Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при полагане на
извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника или
служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи, независимо от това дали при
полагането на извънредния труд са спазени законоустановените изисквания. Затова,
възражението на ответника, че в случая не се дължало възнаграждение за извънреден труд,
тъй като трудът, полаган от ищцата, не попадал в нито едно от изключенията по чл.144 от
КТ, се явява неоснователно. Независимо дали попада или не в тези изключения по КТ,
извънредният труд се заплаща, щом е бил положен. Ирелевантно за спора е и вписаното в
Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, че извънредният труд е забранен. Без
значение е и дали работодателят е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и
е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния
труд. Извънредният труд се заплаща, щом е положен, като доказването му в рамките на
съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – в този смисъл е
Решение № 228/24.06.2011 г. по гр. д. № 1625/2010 г. на ВКС, III г. о.
Съгласно чл.136 от КТ нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, с
40-часово седмично работно време и 8-часово работно време през деня. В случая не се сочи
как работодателят е разпределил работното време (чл. 139 КТ), нито се твърди да е
удължавал същото с писмена заповед (чл. 136а КТ). Не се твърди и въвеждане на
ненормиран работен ден (чл. 139а КТ). Възражението на ответника, че в случая е налице
сумирано отчитане на работното време (чл. 142, ал. 2 КТ) остана недоказано. Въвеждането
на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност за работодателя
по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в
сменен режим или на график и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и
сменна организация на труда. Сумираното изчисляване на работното време се въвежда с
едностранен акт на работодателя – заповед, която трябва да съдържа информация за
основанието за въвеждане на СИРВ, периода на отчитане (според чл. 142, ал. 2 от КТ),
продължителността на работната смяна, звената (цехове, отдели и др.) и длъжностите, за
които се въвежда, продължителността на работното време за дневните и нощни смени,
отговорните длъжностни лица за изготвяне на графиците и отчитането на действително
изработените часове през периода, и др.
След като липсват доказателства по делото за въведено сумирано отчитане на
работното време, съдът приема, че ищцата е била длъжна да престира труд по 8 часа дневно,
каквато е нормалната продължителност на работното време, във времето от 9.00 часа до
18.00 часа. Трудът, положен от нея в повече от уговорената между страните 8-часова
продължителност, е извънреден, ако работата е извършвана по разпореждане или при
знанието и без противопоставянето на работодателя или прекия ръководител на работника –
чл.143, ал.1 от КТ.
Съдът приема за доказано по делото, че в процесния период ищцата е полагала труд,
повече от 8-часова продължителност на нормирания работен ден – преди и след края на
работното време (9.00 ч. - 18.00 ч.), както и в почивни дни – така, както е посочено в
5
исковата молба. Този извод на съда почива на справките от НАП и НОИ, и от заключението
на СТЕ, досежно работата с „План ИТ“ (програмата, с която е работила ищцата от работното
си място), и при съобразяване на чл.161 от ГПК, доколкото ответникът не представи
изисканите електронни документи, удостоверяващи, че ищцата е била на работното си
място извън работно време - във времето, посочено в исковата молба.
Съдът приема също, че трудът е положен от ищцата със знанието и без
противопоставянето и на работодателя й, и на прекия й ръководител. Ответното дружество
мълчаливо е приемало работата на ищцата, доколкото несъмнено е било наясно, че тя
осъществява трудовите си функции на работното си място извън работно време. Нито има
нарочна заповед на работодателя, с която да й забрани това, нито по друг начин той е
демонстрирал пред нея противопоставяне по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ (напр. да й
ограничи или отнеме достъпа до работното й място извън работно време). Не се доказа
противопоставяне по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ и от прекия ръководител на ищцата.
Възражението на ответника за неуплътняване на работното време от ищцата, също остана
недоказано. Не се установи на ищцата да са отправяни забележки или да е санкционирана с
по-тежки дисциплинарни наказания за това, а дори и прекият й ръководител не е
категоричен в показанията си за такова неуплътняване на работното време.
С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, ведно с акцесорния иск за законната лихва, се явява доказан и основателен,
и ще се уважи изцяло.
Съдът намира за доказан по основание и частично по размер и иска за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със
законната лихва върху претендираната сума.
Съгласно постановеното в Решение № 241 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5294/2014 г., IV г. о., ГК, „Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в сила от 1.7.2007 г./ се заплаща в процент върху основната заплата,
опредЕ. с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща
винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл.
66, т. 7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в
трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането
му не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение.
Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита
стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в
предприятието, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от
ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, който е в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов
стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно характера на
работата спрямо опредЕ.та длъжност се определят с вътрешни правила за организация на
работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. За уважаването на иска
по чл. 12 от Наредбата ищецът следва да докаже, че е изпълнявал при друг работодател
длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от
работодателя условия.“.
В случая, налице са основания за изплащането на ищцата на допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, тъй като се доказа, че тя има трудов
стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия, равняващ се на 13 години, 9 месеца и 2
дни. Ответникът не е представил вътрешни правила за организация на работната заплата в
„БиСи Индъстрис“ ЕООД, поради което в случая следва да се приложи минимален размер на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в
размер на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и възлиза на 438,77 лв. за исковия
6
период. Затова, предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит ще се уважи до този размер, а за разликата до пълния предявен
размер от 500,00 лв. (частично от 2000,00 лева) ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Ищцата претендира разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК, според който направените от нея разноски по
делото възлизат на 2640,00 лв. – адвокатско възнаграждение, видно и от представените
доказателства за действителното им извършване. Изчислени по съразмерност, дължимите
на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 2604,08 лв.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като
между размера на адвокатското възнаграждение и усилията на защитата при упражняването
на процесуалните права на ищцата няма значително несъответствие, предвид вида на
исковата защита, а и платеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерно и с
оглед правната и фактическата сложност на делото.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.71, ал.1 от ГПК,
вр. чл.1 и чл.3 от Тарифа за ДТССГПК и чл.77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Свиленград държавна такса в размер на 209,32 лв., общо
за двата оценяеми иска, от която 160,00 лв. – за уважения изцяло иск и 49,32 лв. – за
уважения частичен иск. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Свиленград и разноски по делото за експертизи в общ размер на 1578,23 лв.,
изчислени по съразмерност от общия размер разноски от 1600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БиСи Индъстрис“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шейново“ № 7, да заплати на М. М. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *********, сумата от 4000,00 лева - предявен като частичен иск от общата сума от
5718,87 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.03.2024 г. до 26.04.2024 г., въз основа на Трудов договор № 596HR/ 12/03/2024, сключен
между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.05.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БиСи Индъстрис“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шейново“ № 7, да заплати на М. М. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *********, сумата от 438,77 лева - уважена част от предявения като частичен иск за
сумата от 500,00 лева от общата сума от 2000,00 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месеците март и април
2024г., въз основа на Трудов договор № 596HR/ 12/03/2024, сключен между страните, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба/
30.05.2024г./ до окончателното й изплащане, като за разликата над сумата 438,77 лева
ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА „БиСи Индъстрис“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шейново“ № 7, да заплати на М. М. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *********, сумата 2604,08 лв. – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА БиСи Индъстрис“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шейново“ № 7, да заплати по сметка на Районен съд –
Свиленград сумата 209,32 лв. – държавна такса по обективно съединените искове и сумата
1578,23 лв. – разноски по делото, както и сумата 5,00 лв. - държавна такса, в случай на
7
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 22.05.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8