ОПРЕДЕЛЕНИЕ №532
Гр. Бургас, 13 декември 2019г.
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева
като разгледа докладваното от съдията Христина Марева, ч.т.д. № 322 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
търговско дело № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК подадена от адвокат Г. като пълномощник на С. Я. Б. срещу определение № 1* от 23 октомври 2019 година по т.д. № 207/2019 година на БОС, с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за освобождаване от разноски по делото, в това число - депозит за особен представител на ответницата Д. . Определението се обжалва като необосновано и неправилно по следните съображения:
Оспорен е изводът на съда, че релевантните обстоятелства касаещи предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на страната от задължение за заплащане на разноски, не са променени след постановения отказ по същото искане, с определение от 10 юни 2019 година. Твърди се, че след като частната жалбоподателка е освободена от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 1 227 лв., който размер е в пъти по-висок от размера на задължението за заплащане на разноски за възнаграждение на особения представител, то логически следвало, че не е в състояние да заплати и сума в по-малък размер. При постановяване на първото определение съдът съобразило само предвидимите разноски, но не и такива за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, каквито е било невъзможно както за съда, така и за ищцата да предвидят, че ще са необходими. Поддържа твърдение за наличие на интерес да обжалва отказа, какъвто следва според изложението в частната жалба и от вероятната основателност на предявените искове. Оспорена е логиката на съда, според която частната жалбоподателка като ищец няма да е затруднена да заплати разноските за особен представител на ответницата Д. като се изтъква размера на общия доход на семейството – 574 лв, декларираните обстоятелства, касаещи разходи за комунално-битови услуги за храна за лечение и влошеното здравословно състояние, което не им позволява да заплатят определения депозит за особен представител на насрещната страна в размер на 532 лв.
Пространно се изложени съображения, че отказът на съда да освободи ищцата от задължение за заплащане на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК я лишава от правосъдие и възможност да възстанови дадените от нея с оглед на отпаднало основание парични средства, като се твърди, че това са били всичките й парични средства. Поддържа се, че липсата на различие между обстоятелствата декларирани към месец май 2019 година и към месец октомври 2019 година единствено подкрепят тезата, че е невъзможно заплащането на такси и разноски по делото и единствено оборва предполагаемите аргументи на Бургаския окръжен съд в обратна посока.
В частната жалба е направено подробно изложение на движението на делото от 16-ти април 2019 година до момента, въз основа на което като цяло се поддържа оплакване, че ищцата е лишена от правосъдие в разумен срок което представлява нарушение на ГПК и Европейската конвенция за защита на правата и човешките основни свободи.
Иска се Бургаски апелативен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да освободи частната жалбоподателка от задължението заплащане на разноски по делото във връзка с предявените от нея искове.точнено е, че в интерес на своевременното разглеждане на частната жалба, пълномощникът е заплатил дължимата от неговата доверителка държавна такса
Бургаски апелативен съд, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу преграждащо развитието на делото определение, но разгледана по съществото си е неоснователна.
С молба от 22 октомври 2019г., по повод указанията за предплащане на разноски в размер на 532 лв. частната жалбоподателка отново е поискала да бъде освободена от задължение за заплащане на разноски по делото. С обжалваното определение от 23 октомври 2019г. по т.д. № 207/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, е постановен отказ по тази молба, мотивиран с постановения преди това отказ за същото искане – с определение № 710 от 10 юни 2019г. , както и констатацията, че с изключение на несъществената разлика в размера на доходите, с представената нова декларация не са посочени нови обстоятелства, които да обосновават изменение на вече постановения по делото отказ. Развити са й съображения, че с оглед постановеното освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса от 1 227 лв. е облекчено финансовото положение на ищцата, което й позволява да заплати разноски по делото.
От фактическа страна по делото се установява, че с молбата на частната жалбоподателкта за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски, подадена на 8 май 2019 година са приложени фискални бонове за плащане на суми в аптека „ П. “ от общо около 30 лв в периода от първи февруари 2019 до първи март 2019 година. О. това е приложено експертно решение на ТЕЛК от 1-ви октомври 2010 година, в което по отношение на Я. В. Б. е признато 100% намаление на работоспособността поради злокачествено новообразувание на дебелото черво, карцинома в лимфни възли както и че подлежи на следоперативна химиотерапия и комплексното лечение, а от експертно решение и от 20 ноември 2012 година по отношение на ищцата е призната намалена работоспособност - 83% , поради наличие на сърдечни и съдови импланти и трансплантанти, едноклонова коронарна болест хипертонична болест - трета степен, двустранен неврит на слуховите нерви тежко чуване, деформираща лумбална спондилоза и други заболявания. Деклариран е общ доход за семейството от 255лв.
При тези обстоятелства с определение от 10 юни 2019г. е постановено освобождаването на ищцата от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 1 227 лв., но е постановен отказ за освобождаване от задължението за заплащане на разноски. Определението относно отказа не е било обжалвано
С молбата от 22 октомври 2019г. са декларирани същите обстоятелства с незначителна промяна в общия доход – 574 лв.
Видно от приложената справка от СВ – Р. , за лице – С. Я. Б. , за периода 01.01.1992г. – 22.10.2019г. в периода от 30 август 2016г. до 29 декември 2017г. ищцата и съпруга й са отчуждили възмездно общо три свои имота.
Въз основа на гореизложеното Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е неоснователна, като следва да бъде потвърдено обжалваното определение.
Във връзка с частната жалба срещу определението от 23 октомври 2019г. – предмет на настоящото производство, е недопустимо извършване на проверка за законосъобразност и правилност на постановения по-рано по делото – с определение от 10 юни 2019 година, отказ за същото искане с основание по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Постановеният по-рано отказ за същото искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК не е бил обжалван, поради което същият е окончателен. Преценката на съда по въпроса относно наличието на средства за заплащане на разноски не е била оспорена от ищцата и след изтичане на срока за обжалване страната е обвързана от постановения и необжалван отказ, както по същия начин, както и при осъществен инстанционен контрол. Такъв в случая не се е развил, поради липсата на подадена жалба, с което съдебният акт е влязъл в сила по смисъла на чл. 296, т. 2 ГПК. (в този смисъл - О. № 203 от 21.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4089/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З. П. )
С втората молба за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, не са посочени нови обстоятелства, нито са представени нови доказателства, установяващи изменение на обстоятелствата, отнасящи се до възможността на ищцата за заплащане на разноски, в сравнение с тези, при които вече е постановен отказ за същото искане, по същото дело.
Изложените аргументи, че предплащането на разноски за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК представлява ново обстоятелство, което да обосновава изменение на постановения отказ, не намират опора в закона. Изменението, засягащо преценката за основателност на искането, следва да се отнася до посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, а такива данни не са посочени и не се установяват от представените доказателства.
Мотивиран от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1290/23.10.2019г. по т.д. № 207/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове: