№ 527
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107169 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Я. С. П., ЕГН
********** от *** против “Стик- кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл.“Оборище“ 13б, представлявано от С. Н. Т. за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит от 15.01.2024г.
Твърди се от ищцата, че е сключила посочения договор за кредит, по силата на
който й е предоставен кредит от 390 лева. В договора било записано, че заемателят се
задължава до три дни от получаване на заемната сума да осигури поемането от трето
физическо лице на солидарното задължение за заплащане на заема или банкова гаранция,
чийто срок на валидност е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. За третото
лице поръчител са определени редица условия, на които да отговаря. Ако заемателят не
изпълни задължението си да осигури поръчител или банкова гаранция, той според договора
дължи неустойка от 445.90 лева. Понеже ищцата не е осигурила обезпеченията, в нейна
тежест е била начислена неустойка от 445.90 лева. Ищцата счита, че договорът за кредит е
недействителен по чл.22 ЗПК, понеже е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото не е налице
правилно определен ГПР. Не са посочени основните данни, които са послужили за
изчисляване на ГПР. Описаните в договора лихва и неустойка водят до различен размер на
ГПР от посочения. Има изначална невъзможност за заемателя да осигури в толкова кратък
срок поръчител, съгласно всички изисквания на договора. Касае се за типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, понеже излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С неустойката в полза на заемодателя
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на недаването на
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Така се заобикаля чл.33 ЗПК, според който
при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума. Клаузата за
неустойка всъщност предвижда възнаграждение, дължимо под условие. Клаузата е и
неравноправна по чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, понеже потребителят е задължен да заплаща
необосновано висока неустойка. Кредиторът не е включил в ГПР разходите за неустойката,
която всъщност е печалба за него, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Ако
1
неустойката беше включена в ГПР, той щеше да е по-висок от 42.58%. Грешното посочване
на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Ето защо целият договор за кредит трябва да се обяви за недействителен на
основание чл.22 ЗПК. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява,
че при изчисляването на ГПР е взета предвид главницата, срока на договора и договорната
лихва. Уговорената неустойка не е взета предвид, понеже тя не се включва по закон в ГПР.
Договорът е сключен от разстояние, във формата на електронен документ. Спазена е
законовата процедура по сключване на договора. Уговорената неустойка не е начислявана и
събирана от кредитора. Тя е валидна, като възниква при непредставянето на обезпечение по
договора. Дължи се само за периода, в който заемателят не е представил обезпечение. След
това спира да се начислява. Размерът на неустойката не води до неоснователно разместване
на блага. Тя не противоречи на добрите нрави. Няма законово ограничение за размера на
неустойката, като той може да бъде по-голям от основното задължение. Прекомерността на
неустойката не я прави принципно нищожна. Не е налице начална невъзможност да се
осигури в срок нужният поръчител, като ищцата още преди сключване на договора е можела
първо да открие лице, което да отговаря солидарно и след това да подпише документите.
Моли се за отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд намира иска за основателен.
Представен е договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от
15.01.2024г., сключен между кредитора “Стик-кредит“ АД и длъжника Я. С. П.. Според
договора, в полза на потребителя е предоставен кредит от 390 лева, който е следвало да се
върне на общо 6 месечни погасителни вноски. Датата на последното плащане на вноските
по кредита е 16.07.2024г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер
на 36% на година. Общият размер на всички плащания е 439.54 лева. ГПР е в размер на
42.58%. Според чл.17 от договора, той следва да бъде обезпечен в срок от три дни с поне
едно от посочените обезпечения, а именно: 1. да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза
на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя или 2. да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно
и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Според
чл.17, ал.2 поръчителят и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени
в ОУ и се одобрява от кредитора. Съгласно чл.20, ал.1 от ОУ, поръчител може да е
дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с
постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните
дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по
трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката
за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди
датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде
поръчител само на един потребител. В ал.2 са изброени и допълнителните изисквания към
поръчителя: минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева, валидно трудово или
служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в
ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ
кредит в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ
потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6
месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Според чл.27 от
договора, ако не предостави обезпечение, потребителят дължи на заемодателя неустойка от
0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
2
договореното обезпечение.
В погасителния план е записано, че неустойката се дължи с всяка месечна вноска и
сборуването показва, че общо за неустойка се дължи сумата от 445.90 лева.
Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод
попълнена от ищцата електронна заявка и е обвързал формално страните.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше
казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора и в ОУ се
предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и
то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора.
Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички
посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими
пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, валидна най-малко 30 дни
след падежа на последната вноска, като банката трябва да се задължи да заплати всички
задължения в срок от едва един работен ден от поискването. Доколкото срокът за снабдяване
с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.17, ал.1 от договора всъщност не
дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много
трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като
следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 445.90 лева /при главница от 390 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна
печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва. След като обаче вземането
по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР.
Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на
42.58%. Ако т.нар неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият
размер би бил много над законовия максимум от 50%. Смисълът на закона е в договора да се
посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за
изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е
3
включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
По горните съображения искът се явява основателен и следва да се постанови
решение, с което се приеме за установено, че процесният договор е недействителен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски от 400 лева за адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, понеже ищцата е била освободена от заплащане на
такси и разноски, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на БРС такса от 50
лева за разгледания иск.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Я. С. П., ЕГН ********** от *** против
“Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
пл.“Оборище“ 13б, представлявано от С. Н. Т., че сключеният между страните договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***/15.01.2024г. е недействителен
/нищожен/ поради противоречие със Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА “Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, пл.“Оборище“ 13б, представлявано от С. Н. Т. да заплати на Я. С. П., ЕГН
********** от *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, пл.“Оборище“ 13б, представлявано от С. Н. Т. да заплати по сметка на БРС
сумата от 50 лева /петдесет лева/ такса за уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4