Решение по дело №250/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е   № 117

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ 01.04. 2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд,  търговско отделение в открито заседание  от 28. 02. 2020 г. в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                           

                                                                                          РАДКА ЧОЛАКОВА

 

с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ  т. дело № 250 по описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

          Повод за образуване на делото е изходяща от М.Н. в качеството му на синдик на „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/, с. К. и „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/, с. Д., общ. В. въззивна жалба против постановено по т. дело № 36/2016 г. по описа на Пз ОС решение № 134 от 01.06.2018 г., с което са уважени искови претенции по чл. 694 от ГПК на „И.“ АД, *** против  „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/ и „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ за съществуване на вземания на банката към всяко от двете несъстоятелни дружества по договор за банков кредит № *-*-*/****-* от 20.08.2007 г. и анекси към него като е прието за установено, че съществуват при условията на пасивна солидарност следните вземанията на ищеца срещу двамата ответници, които не са неприети в производствата по несъстоятелност срещу длъжниците по т. дело № 74/2015 г. и т. дело № 76/2015 г. по описа на ПзОС:

-                     67 438,34 евро лихва за забава върху просрочена главница по инвестиционен кредит,

-                      671 893, 65 евро неустойка за забава върху просрочени лихви по инвестиционен кредит,

-                     84 529, 46 евро такси по инвестиционен кредит,

-                     374 684, 01 евро просрочена договорна лихва по кредит за оборотни средства,

-                     305 881, 28 евро лихва за забава върху просрочена главница по кредит за оборотни средства,

-                     384 225,08 евро неустойка за забава върху просрочените лихви по кредит за оборотни средства и

-                     45  525, 76 евро такси по кредит за оборотни средства.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.

От останалите участници в производството по чл. 694 от ТЗ становище по жалбата е изразено от кредитора с неприето вземане, който намира същата за недопустима, респ. за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 27.01.2016 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „И.“ АД, *** против  „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/, „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ и „П.“ ООД искова молба.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 20.08.2007 г. между банката като кредитодател, „П.“ ООД като кредитополучател и  „ЕС П.“ АД и „С.Е.“ ЕООД като солидарни длъжници бил сключен договор за банков кредит № *-*-*/****-*. По него били отпуснати инвестиционен кредит и кредит за оборотни средства в общ размер от 4 355 780 лв. Така сключеният договор за кредит бил изменян и допълван с общо 7 анекса. Първият бил от дата 20.09.2007 г., а последният от 08.12.2009 г.

Посочено е, че в чл. 25, ал.1 от договора за кредит била постигната договорка, че кредиторът можел да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя или солидарните длъжници, на което и да е от поетите с него задължения. В тази връзка се сочи, че на длъжниците на 25.10.2013 г. била връчена  нотариална покана за доброволно изпълнение на просрочени към 10.10.2013 г. задължения по договора. На 06.11.2013 г. кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, като на 22.11.2013 г. на длъжниците било връчено обявление за предсрочната изискуемост.

С оглед на същата ищецът споменава за предприети действия за снабдяване с изпълнителни листове за породените от тази сделка задължения, като следва:

-                      Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 4554/2013 г. на Пз РС и са издадени заповед за изпълнение  № 2855 от 11.12.2013 г. и ИЛ за сумата от 3 017 000 лв. ведно със законната лихва от 06.12.2013 г., която сума съставлява част от цялата дължима главница по договора в размер на 2 451 831, 06 евро и направените по делото разноски. Сочи, че във връзка с тази заповед било подадено възражение, предявен иск по чл. 422 от ГПК и е образувано т. дело № 57/2014 г. на Пз ОС.

-                     Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело № 9/2015 г. по описа на Пз РС и са издадени заповед за изпълнение и ИЛ за  100 000 лв. ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. и разноски по делото, която сума е част от главница по договора за кредит в общ размер на 909 263,45 евро. Сочи се, че  във връзка с тази заповед е подадено възражение, предявен е иск по 422 от ГПК и е образувано т. дело № 103/2015 г. по описа на Пз ОС,

-                     Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. д. № 584/2015 г. на Пз РС и са издадена заповед за изпълнение  и ИЛ за част от главница по инвестиционния кредит  в размер на 26 519, 44 евро със законната лихва до изплащане на задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 779 532,66 евро за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница по оборотния кредит в размер на 831 614,82 евро, както  и за направените в заповедното производство разноски. Сочи се, че  във връзка с тази заповед е подадено възражение, предявен е иск по 422 от ГПК и е образувано т. дело № 122/2015 г. по описа на Пз ОС,

-                     Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. д. № 193/2016 г. на Б. РС и са издадени заповед за изпълнение и ИЛ за  67 438,34 евро лихва за забава върху просрочена главница по инвестиционен кредит, 671 893, 65 евро неустойка за забава върху просрочени лихви по инвестиционен кредит, 84 529, 46 евро такси по инвестиционен кредит, 374 684, 01 евро просрочена договорна лихва по кредит за оборотни средства, 305 881, 28 евро лихва за забава върху просрочена главница по кредит за оборотни средства, 384 225,08 евро неустойка за забава върху просрочените лихви по кредит за оборотни средства и 45  525, 76 евро такси по кредит за оборотни средства.

На база изложеното е направен извод, че към 01.09.2015 г. вземанията на банката към трите ответни дружества срещу по договора за кредит и анексите към него били :

-         5 165 541 присъдени вземания  в евро,

-         362 132, 98 присъдени вземания в лева и

-         421 719 лв. вземания за разноски.

Сочи се, че с решение № 109 от 07.08.2015 г. по т. дело № 76/2015 г. на Пз ОС била обявена неплатежоспособността на „ЕС П.“ АД с начална дата 30.04.2015 г., било открито производство по несъстоятелност, дружеството било обявено в несъстоятелност  и била прекратена дейността му. Вземанията на банката били предявени в производството на 02.09.2015 г. по реда на чл. 685 от ТЗ. На 15.09.2015 г. били включени в списъка с неприети предявени вземания по чл. 686, ал.1, т. 3 от ТЗ. Кредиторът направил възражение по реда на чл. 690, ал.1 от ТЗ и по повод на същото по ч.т. дело № 195/2015 г. на 15.01.2016 г. било постановено определение оставящо възражението без уважение. Този акт бил публикуван в ТР по партидата на дружеството на 18.01.2016 г.

С решение № 108 от 06.08.2015 г. постановено по т. дело № 74/2015 г. по описа на Пз ОС била обявена неплатежоспособността на , „С.Е.“ ЕООД с начална дата 31.12.2014 г., било открито производство по несъстоятелност, дружеството било обявено в несъстоятелност  и била прекратена дейността му. Вземанията на банката били предявени в производството на 02.09.2015 г. по реда на чл. 685 от ТЗ. На 15.09.2015 г. били включени в списъка с неприети предявени вземания по чл. 686, ал.1, т. 3 от ТЗ. Кредиторът направил възражение по реда на чл. 690, ал.1 от ТЗ и по повод на същото по ч.т. дело № 186/2015 г. на 15.01.2016 г. било постановено определение оставящо възражението без уважение. Този акт бил публикуван в ТР по партидата на дружеството на 18.01.2016 г.

На база изложеното от страна на „И.“ АД, *** е направен извод, че за него в качеството му на кредитор с възражения по чл. 690, ал.1 от ТЗ е налице интерес да предяви искове са установяване съществуване на неприетите вземания. Направено е описание на същите.

От него е видно, че част процесният иск касае вземанията предмет на заповедта за незабавно изпълнение на Б. районен съд :

-                     67 438,34 евро лихва за забава върху просрочена главница по инвестиционен кредит,

-                      671 893, 65 евро неустойка за забава върху просрочени лихви по инвестиционен кредит,

-                     84 529, 46 евро такси по инвестиционен кредит,

-                     374 684, 01 евро просрочена договорна лихва по кредит за оборотни средства,

-                     305 881, 28 евро лихва за забава върху просрочена главница по кредит за оборотни средства,

-                     384 225,08 евро неустойка за забава върху просрочените лихви по кредит за оборотни средства,

-                     45  525, 76 евро такси по кредит за оборотни средства

          Друга част е свързана с вземания за такси, адвокатски възнаграждения разноски по изпълнителни дела и др., като следва:

-         144 387,06 лв. съдебни разноски,

-         168 573, 29 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,

-         108 882, 50 лв. разходи и такси по изп. дело        № ************** по описа на ЧСИ Г. Т.,

-         780 лв. ДТ за присъединяване по т. д. № 74/2015 г. и т. д. № 76/2015 г.,

-         800 лв.  разноски за особен представител по същите търговски дела,

-         52, 50 лв. нотариални такси,

-         3 900 лв. разходи за охрана и  

-         8 173, 17 лв. застрахователни премии по служебно подновени застраховки.

Наред с изложеното до тук в обстоятелствената част на исковата молба са изложени факти и твърдения свързани с обезпеченията на задълженията породени от процесния договор за кредит. Споменава се също и за сключен на 27.02.2012 г. договор за заместване в дълг, с който „Ю.Д.“ АД   замествал „П.“ ООД като кредитополучател и  „ЕС П.“ АД и „С.Е.“ ЕООД като солидарни длъжници в породените от договора за кредит и анексите към него задължения към банката –ищец. Споменато е обаче, че същият е развален считано на 09.10.2013 г. поради неизпълнение от страна на поелия дълга на група подробно описани задължения. В тази връзка е направен извод, че с оглед развалянето длъжници по договора за кредит са „П.“ ООД като кредитополучател и  „ЕС П.“ АД и „С.Е.“ ЕООД като солидарни длъжници

В хода на делото с влязло в сила определение от 23.03.2016 г. е прекратено производството по отношение на ответника „П.“ ООД, т.е. същото е продължило срещу останалите двама ответници.

По отношение на същите е разпоредено изпращане на преписи от исковата молба и доказателствата.

Съобщения за това са редовно връчени.

Респективно отговор от „ЕС П.“ АД не е подаден.

Има постъпил писмен документ наименуван отговор, в който е посочено, че изхожда от „С.Е.“ ЕООД. В него обаче липсва индивидуализация на физическото лице автор на същия. Това е дало основание на съда да поиска уточнение по този въпрос. Такова не е направено, което съотнесно с невъзможността да се прецени дали отговора изхожда от лице с представителна власт налага извод, че такъв не е подаван.

С определение от 15.06.2017 г. съдът на основание 694, ал. 4 от ТЗ е конституирал синдика на двете дружества в несъстоятелност и разпоредил изпращане преписи от исковата молба и доказателсвата за отговор в 14 дн. срок.

С това определение е поискано и уточнение от страна на ищеца дали вземанията предмет на исковата молба са предявени в производствата по несъстоятелност и са включени в общия размер неприети вземания в.

Молба уточнение по този въпрос е подадена на 10.07.2017 г. с приложени към нея доказателства установяващи предявяването на процесните вземания.

По повод на тази молба следва да се посочи, че преписи на двамата ответници бяха връчени  в рамките на производството пред ПАС, но същите не взеха отношения по изложеното в нея.

Синдикът от своя страна по повод исковата молба е подал отговор.

В него той говори за неоснователност на исковете и несъществуване на вземанията с оглед на това, че солидарната отговорност на двамата ответници възниквала на основание представения с исковата молба договор за поръчителство Той спрямо поръчителите имал характер на безвъзмездна сделка. На тази база и с оглед текста на чл. 616, ал.2, т.3 от ТЗ се прави извод, че отговорността на двете несъстоятелни дружества с оглед този договор следвало да се ангажира едва след пълното удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност.

В тази връзка е посочено и че двете дружества не са получавали суми по договора за кредит и анексите и по тази причина не са длъжници. Това пък водело до извод, че няма как в рамките на производството по несъстоятелност срещу тях да се предявяват и приемат вземания породени от този договор това следвало да стане само по отношение на кредитополучателя.

Наред с този отговор и в срока по чл. 367 от ГПК от страна на синдика е постъпило и допълнение на същия.

Направените в него възражения за неоснователност са свързани с договора за заместване в дълг. В тази връзка се сочи, че с оглед на същия са настъпили правните последици, както на субективната новация /смяна на длъжника/, така и на обективната новация/ възникнало е ново задължение, с нов размер, нов погасителен план, период на погасяване и различни месечни вноски/.

В отговора не е оспорено извършване на действия по разваляне на заместването в дълг от страна на ищеца, но се изразява мнение, че то не може са породи последиците на възстановяване на старото правоотношение. Изразено е мнение, че договорът за заместване е в сила с оглед на неоттегляемостта на веднъж даденото от кредитора съгласие по смисъла на чл.102 от ЗЗД.

Сочи се и че развалянето не може да настъпи без кредиторът да даде подходящ  срок за изпълнение с оглед изискванията на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Твърди се по повод на това становище, че такъв не е даван. По отношение предвиденото в чл.10, ал.3 от договора за заместване „автоматично разваляне“ е споменато, че то не може да дерогира императивната разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД.

Синдикът свързва развалянето със злоупотреба с право и липса на обратно действие на същото. Споменат е и факта, че поемателят на дълга „Ю.Д.“ АД  започнал на изпълняна задълженията и погасил 589 058,37 лв.

В ДИМ от страна на ищеца се излагат съображения за неоснователност на възраженията на синдика направени в отговора и допълнението към него. Оспорена е и възможността синдикът да извърша процесуални действия от този тип.

Подобно е положението и в подадения отговор на ДИМ от страна на синдика.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

          В него след анализ на доказателствата е приел, че договорът за заместване в дълг е преустанови своето действие  поради разваляне  или автоматично му прекратяване, ако се възприеме терминологията на самия договор. Това е довело до извод за възстановяване на правното положение преди сключване на договора за заместване в дълг, т.е. кредитополучателя „П.“ ООД отново придобил качеството на длъжник по кредитното правоотношение. По тази причиа е направен и извод за наличие на основания за ангажиране отговорността и на двамата солидарни длъжници за изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения по отношение на банката – ищец.

          По отношение размера на процесните вземания е посочено приетото по делото заключение установявявало липсата на дублиране на процесните вземания с тези, за които има издадени по-рано заповеди за изпълнение. Било установено и съществуването им в размера посочен в исковата молба.

          Така на 01.06.2018 г. е било постановено решение № 134, с което са признати за съществуващи вземанията предмет на заповедта за незабавно изпълнение на Б. районен съд :

-                     67 438,34 евро лихва за забава върху просрочена главница по инвестиционен кредит,

-                      671 893, 65 евро неустойка за забава върху просрочени лихви по инвестиционен кредит,

-                     84 529, 46 евро такси по инвестиционен кредит,

-                     374 684, 01 евро просрочена договорна лихва по кредит за оборотни средства,

-                     305 881, 28 евро лихва за забава върху просрочена главница по кредит за оборотни средства,

-                     384 225,08 евро неустойка за забава върху просрочените лихви по кредит за оборотни средства,

-                     45  525, 76 евро такси по кредит за оборотни средства

          По повод на така описания диспозитив е видно, че в него са пропуснати описаните в исковата молба вземания за такси, адвокатски възнаграждения разноски по изпълнителни дела и т.н..

          По повод на това по делото е била подадена молба по чл. 250 от ГПК. С оглед на същата е постановено на 18.10.2018 г. допълнително решение № 245, с което са признати за съществуващи и вземания за такси, адвокатски възнаграждения разноски по изпълнителни дела и др., като следва:

-         144 387,06 лв. съдебни разноски,

-         168 573, 29 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,

-         108 882, 50 лв. разходи и такси по изп. дело        № ************** по описа на ЧСИ Г. Т.,

-         780 лв. ДТ за присъединяване по т. д. № 74/2015 г. и т. д. № 76/2015 г.,

-         800 лв.  разноски за особен представител по същите търговски дела,

-         52, 50 лв. нотариални такси,

-         3 900 лв. разходи за охрана и  

-         8 173, 17 лв. застрахователни премии по служебно подновени застраховки.

Предмет на въззивно обжалване обаче е само решение решение № 134 от 01.06.2018 г., т.е. решението признаващо за установено съществуването на вземанията предмет на заповедта за изпълнение издадена от Б. районен съд

Жалба срещу същото е подадена от синдика на двамата ответници М.Н. на 20.06.2018 г.

Изложените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението се базират изцяло на довода, че двете дружества не дължат вземанията признати за съществуващи с оглед на факта, че същите са освободени от същите с оглед сключването на договор за заместване в дълг от 27.02.2012 г. В подкрепа на това си становище от страна на синдика са изложени подробни съображения преповтарящи се с тези изложени пред Пз ОС и описани по- горе.

По повод на тази жалба ПАС намира за нужно да спомене, че към дата на постъпването й в Пз ОС Н. видно от отбелязванията по партидите на двете дружества е бил техен синдик. В това си качество и с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ той е длъжен да участва в процеса по иск с основание чл. 694 от ТЗ. С това си участие той реално не придобива качество на същинска страна в процеса, нито пък е подпомагаща такава. Неговото участие е обусловено от изискването да се защитят правата на всички лица участващи в производството по несъстоятелност. По тази причина в случая за ПАС синдикът има особено процесуално качество, което е идентично с това на прокурора по ч. 26, ал. 3 от ГПК и респективно като участник в процеса има право да извършва всички процесуални действия с изключение на тези по разпореждане с иска. В този смисъл е и решение № 125 от 04.07.2017 г. постановено по т. дело № 2591/2016 г. по описа на ВКС,  I т. о.

          Това от своя страна прави така подадената жалба допустима, като за яснота е нужно да се спомене, че в хода на разглеждане на жалбата от страна на ПАС участие в производството е взел синдикът на двете дружества в съответния момент-Г.Г.Ч..

Обжалваното решение е валидно при условие, че по делото липсват данни актът предмет на обжалване да е постановен от ненадлежен орган или от ненадлежен състав. Решението от своя страна е подписано от съдията и е в предвидената от закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост на същото или, че е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

Допустимостта на същото е обусловена от това дали е налице спор между правоспособни лица, дали е  налице интерес да се иска той да бъде разрешен със СПН, дали е подсъден на съответния съд и дали съдът се е произнесъл по предявения пред него иск.

В случая пред съда са предявени и разгледани пасивно субективно съединени искове по чл. 694, ал.2 от ТЗ. С тях кредитор на несъстоятелността е поискал да се признаят за съществуващи вземания невключени в одобрения с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ списък на приетите вземания. Интересното в случая е, че с една искова молба са предявени искове за установяване съществуване на вземания срещу две различни дружества в производства по несъстоятелност. Връзката между тях е общият правопораждащ вземанията факт, както и обстоятелството, че и на двете дружества синдикът е един и същ.

С оглед така изложеното следва да се посочи, че всеки един от двата иска би следвало да се разгледа отделно. Според ПАС обаче не е налице пречка и за съвместното им разглеждане с оглед разпоредбата на чл. 215 от ГПК, т.е. не може да се говори за недопустимост на обжалваното решение на това основание.

 Исковата молба видно от печата на регистратурата е постъпил в Пз ОС на 27.01.2016 г. Той обаче е бил изпратен по пощата, където е бил подадена на 25.01.2016 г. видно от клеймото. Същата изхожда от кредитор предявил вземанията си по чл. 685 от ТЗ в производствата по несъстоятелност на двамата ответници и направил възражения по чл. 690 ТЗ пред П. окръжен съд (съда по несъстоятелността). Тези възражения са разгледани в самостоятелни производства /по дела с номера различни от тези на делата за несъстоятелността/ и са били оставени без уважение. Съответно определенията по чл. 692, ал.4 от ТЗ са  обявени в ТР по партидите и на двете дружества на 18.01.2016 г., което сочи, че срокът по чл. 694, ал.6 от ТЗ/14 дневен/ е спазен. Исковата молба е разгледана и решението е постановено от друг състав на съда по несъстоятелността.

Казаното сочи, че не е налице НЕДОПУСТИМОСТ на съдебния акт на тези основания.

Това налага с оглед чл. 271 от ГПК въззивният съд да разгледа повдигнатият пред него спор за съществуване на вземанията по същество и респективно на тази база да формира извод за правилност или неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд в рамките на изложените в жалбата съображения за неправилност.

В нея видно от казаното и по- горе липсата на вземания породени от процесиня договор за банков кредит и анексите към него в патиромниума на ищеца към двамата ответници се извежда от сключването на дата 27.02.2012 г. на договор за заместване в дълг и действието на същия.

Във връзка с даване отговор на въпроса за това е или не е налице такъв договор и дали с оглед на същия двамата ответници са освободени от задълженията си към ищеца следва да се посочи, че по въпроса за съществуване на вземания породени от сключен на 20.08.2007 г. между банката като кредитодател, „П.“ ООД като кредитополучател и  „ЕС П.“ АД и „С.Е.“ ЕООД като солидарни длъжници договор за банков кредит № *-*-*/****-*  и анексите към него има постановени три на брой съдебни решения, които са влезли в сила .

Първото е постановено по т. дело № 57/2014 г. по описа на Пз ОС и с него е признато за съществуващо в отношенията между  „И.“ АД, ***,  „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/ и „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ вземане предмет на заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 4554/2013 г. на Пз РС № 2855 от 11.12.2013 г. за сумата от 3 017 000 лв. ведно със законната лихва от 06.12.2013 г., . В това решение, както и актовете на ПАС и ВКС е взето отношение и по действието на споменатия договор за заместване в дълг. Изразено е становище, че същото е отпаднало поради прекратяване на договора. В тази връзка е направен и извод, че задълженията по договора са възникнали в патримониума на ответниците по настоящия спор.

Второто решение е постановено по т. дело № 103/2015 г. по описа на Пз ОС. С него в отношенията между  „И.“ АД, ***,  „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/ и „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ са признати за съществуващи вземанията предмет на издадената по ч. гр. дело № 9/2015 г. по описа на Пз РС  заповед за изпълнение за  100 000 лв. ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. и разноски по делото, която сума е част от главница по договора за кредит в общ размер на 909 263,45 евро. В решенията на ПЗ ОС, ПАС и акта на ВКС също е изразено становище, че не е налице заместване в дълг и че за задълженията по договора за кредит отговарят солидарно и двамата ответници-солидарни длъжници.

Третото решение е по т. дело № 122/2015 г. по описа на Пз ОС. С него в отношенията между  „И.“ АД, ***,  „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/ и „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ е признато за съществуващо вземането предмет на заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 584/2015 г. на Пз РС за главница по инвестиционния кредит  в размер на 26 519, 44 евро със законната лихва до изплащане на задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 779 532,66 евро за периода от 27.12.2009 г. до 05.11.2013 г., за главница по оборотния кредит в размер на 831 614,82 евро, както  и за направените в заповедното производство разноски. В това решение, решението на ПАС, а и актът на ВКС по недопускане също е прието, че заместването в дълг не е породило действие и за задълженията по договора отговарят солидарно и двамата ответници-солидарни длъжници.

          Така изложеното води до извод, че между ищеца и двамата ответници въпросът за действието на договора за кредит и анексите към него, респ. това за отпадане това на договора за заместване в дълг е разрешен със СПН и на основание чл. 297 от ГПК и чл. 299 от ГПК този въпрос не може да бъде преразглеждан в настоящето съдебно производство.

          Това съобразено с липсата на оспорване във въззивната жалба досежно размерите на вземанията признати съществуващи в решението на Пз ОС сочи, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          Независимо от това ПАС намира за нужно да посочи, че съществуването на вземанията предмет на настоящия спор и то в посочените с исковата молба размери се установява в приетата по делото счетоводна експертиза.

          В случая ПАС намира за неоснователно изложеното в рамките на производството пред ПАС от страна на новоназначения синдика Ч. твърдение за погасяване на част от процесните вземания в рамките на изпълнителното производство пред ЧСИ Г. Т. по причина, че видно от съдържанието на това изпълнително дело по същото предмет на погасяване са били вземанията предмет на заповедта издадена по ч. гр. д. № ****/**** г. на Пз РС и тези предмет на тази издадена по ч. гр. д. № 584/2015 г. на Пз РС. Това от своя страна изключва извода, че част от процесните вземания са погасени в хода на настоящето производство.

          Така изложеното води до извод, че те съществуват в размерите посочени в исковата молба. В този смисъл е и решението  на П з ОС и то следва да се потвърди.

          Водим от това съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА постановено по т. дело № 36/2016 г. по описа на Пз ОС решение № 134 от 01.06.2018 г., с което са уважени искови претенции по чл. 694 от ГПК на „И.“ АД, *** против  „ЕС П.“ АД /несъстоятелност/ и „С.Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ за съществуване на вземания на банката към всяко от двете несъстоятелни дружества по договор за банков кредит № *-*-*/****-* от 20.08.2007 г. и анекси към него като е прието за установено, че съществуват при условията на пасивна солидарност следните вземанията на ищеца срещу двамата ответници, които не са неприети в производствата по несъстоятелност срещу длъжниците по т. дело № 74/2015 г. и т. дело № 76/2015 г. по описа на ПзОС:

-                     67 438,34 евро лихва за забава върху просрочена главница по инвестиционен кредит,

-                      671 893, 65 евро неустойка за забава върху просрочени лихви по инвестиционен кредит,

-                     84 529, 46 евро такси по инвестиционен кредит,

-                     374 684, 01 евро просрочена договорна лихва по кредит за оборотни средства,

-                     305 881, 28 евро лихва за забава върху просрочена главница по кредит за оборотни средства,

-                     384 225,08 евро неустойка за забава върху просрочените лихви по кредит за оборотни средства и

-                      45  525, 76 евро такси по кредит за оборотни средства.

Решението може да се обжалва в 1 м. срок от съобщаването за изготвянето му пред ВКС.

                                                                                     

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                                                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                              

                                                                                                           2.