№ 8461
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110130889 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца А. К. Т. искове с правно основание чл. 124 ГПК
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника „а“ ООД,
че клаузата на чл. 20 от Договор за кредит А1 Карта от 09.02.2022 г., с която е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение и клауза
на чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит А1 Карта от 09.02.2022 г., с която е
предвидена такса разходи за действия на събиране на задълженията са
нищожни като противоречащи на добрите нрави, евентуално
неравноправни поради неспазване на нормите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл.
21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33 ЗПК, чл. 143 ЗЗП.
Ищцата А. К. Т. твърди, че на 09.02.2022 г. страните са сключили
Договор за кредит А1 Карта, по силата на който ответникът, в качеството си
на кредитодател се задължава да предостави на ищцата, в качеството й на
кредитополучател, револвиращ кредит в размер на 300 лв. В договора било
предвидено в чл. 20 задължение за потребителя да предостави допълнително
обезпечение в 3-дневен срок от договора, като при неизпълнение дължи
неустойка в размер на 4,8 % от усвоената главница. Посочва, че съгласно чл.
21, ал. 4 от договора при забава ищцата дължи разходи за действия по
събиране на вземането в размер на 15 лв. до заплащане на съответното текущо
задължение по договора, а именно по 15 лв. на всяко шесто число на
съответния месец. Поддържа, че клаузите, съдържащи се в чл. 20 и чл. 21, ал.
4, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и като сключени при
неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 и чл. 33 ЗПК,
както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че неустойката за забава
била нищожна, тъй като цели заобикаляне на закона и размерът й е
необосновано висок. Посочва, че клаузата за неустойка цели да прехвърли
риска от неизпълнение нна задължението на финансовата институция за
1
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличение на задълженията.
Твърди, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е такава,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно
обогатяване. Поддържа, че така уговорена неустойката представлява скрита
възнаградителна лихва. Заявява, че се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Също така навежда
твърдения, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, поради
което също следва да се приеме за неравноправна. Поддържа се нищожност
на клаузата по чл. 21, ал. 4 от договора за заем като заобикаляща закона,
противоречаща на добрите нрави и на принципа за справедливост. Посочва,
че клаузата за неустойка цели да прехвърли риска от неизпълнение нна
задължението на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличение на задълженията. Твърди се, че с процесната клауза
по чл. 21, ал. 4 се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение и същата представлява добавък към
възнаграждението по договора. Оспорва да е индивидуално уговорена. Моли
за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „а“ ООД подава отговор на исковата молба, в срока по чл.
131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
процесните клаузи са действителни. Оспорва същите да противоречат на
закона, на добрите нрави или на принципа за справедливост, респекивно да
заобикалят закона. Твърди, че неустойката не следва да се включи в ГПР, тъй
като същата възниква при неизпълнение на договора. Посочва, че
начисляването на неустойката зависи единствено от поведението на
кредитополучателя. Включването на неустойката в ГПР би объркало
потребителя, тъй като няма да даде реална информация за кредита. Поддържа,
че в договора ясно е посочено при какви условия е изчислен ГПР. Поддържа,
че не следва да се посочва математическият алгоритъм, по който е изчислен.
Сочи се, че в договора за кредит не следва да се изброяват всички разходи, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Поддържа, че уговорената неустойка минимизира риска от неизпълнение и
осигурява добросъвестно поведение от длъжника. Твърди, че ищцата, като
потребител, била предварително уведомена за размерът на неустойката и
възнаградителна лихва, тоест е могла изобщо да не встъпва в договорни
отношения или да предостави обезпечението преди да бъде сключен самият
договор. Оспорва твърденията на ищеца, че действията по събиране на заема
и свързаните с него разходи представляват дейност по управление на кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
2
е сключен Договор за кредит А1 Карта от 09.02.2022 г., по силата на който „а“
ООД е предоставил на А. К. Т. револвиращ кредит в размер на 300,00 лева,
при фиксиран ГЛП 17,8 % и ГПР 18,95 %.
Разпоредбата на чл. 20 от сключения между страните договор гласи, че
в случай, че Кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение
в посочения срок по чл. 15 от настоящия договор, последният дължи на
Кредитодателя неустойка в размер на 4.8 % /четири цяло и осем процента/ от
усвоената главница към последно число на предходния месец, която не е
погасена от Кредитополучателя до второ число на съответния месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Неустойката се начислява на шесто число на месеца, в който
Кредитополучателят не е погасил изцяло задължението си по Договора в срок
до 2-ро число на текущия месец, като не е предоставил и допълнителното
обезпечение в срока по чл.15 до 5-о (пето) число на месеца без
междувременно да е погасил изцяло задължението си.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от сключения между страните договор
гласи, при забава за плащане общото задължение или на сумата по чл.12, ал.1,
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разход за действия по събиране
на задълженията в размер на 15.00 /петнадесет/ лева. Разходът по
предходното изречение се начислява на шесто число на съответния месец, в
който не е погасено до 2-ро число на месеца общото задължение или сумата
по чл.12, ал.1. В случай че Кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение по чл.15 от Договора, но заплати 10 % /десет
процента/ от общото задължение, съгласно чл.12, ал.1, същият не дължи
разхода за действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но
дължи неустойката по чл.20 от Договора в размер на 4.8 % /четири цяло и
осем процента/ от усвоената главница.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът се е задължил да
предостави на ищеца заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като
такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК.
Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да
разгледа основанията за недействителност на сделките в поредност според
сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия
порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките,
каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на
форма. Аналогичен подход следва да се приложи и за исковете за
недействителност на отделни клаузи от сключения между страните договор.
Клаузата на чл. 20 за дължимост на горепосочената неустойка изпълва
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал.
3
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати
необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство има
за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността
на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на
специалния закон (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен,
разполага с възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води
само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите и
обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна и поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Горепосочената клауза не може да се приеме, че е индивидуално
уговорена, доколкото е част от предварително подготвен от кредитора типов
договор. С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 20 от Договора
се явява нищожна и предявеният иск следва да бъде уважен.
Съдът намира, че клаузата на чл. 21, ал. 4 от сключения между страните
договор за заплащане такса разходи по събирането на кредита е нищожна.
Посочената "такса" по своята правна същност представлява неустойка за
неизпълнение на договора и обезщетява кредитора за претърпени вреди под
формата на сторени разходи, вследствие на забавата на длъжника да изпълни
своите договорни задължения по заплащане на вноска по кредита на
падежната дата. Неизпълнението на парично задължение на падежа винаги е
забавено по аргумент на чл. 81, ал. 2, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което и
посочената неустойка е мораторна. За обезщетяване на вредите от забавата по
договора обаче освен посочената неустойка е уговорена по-надолу в същата
разпоредба и неустойка върху цялостната предоставена в кредит сума в
размер на 4,8 % на месец, а се дължи и законна лихва за забава на основание
чл. 86 ЗЗД, която също обезщетява вредите от неизпълнението. Кумулирането
на неустойки за неизпълнение със законна лихва за забава само по себе си не
прави неустойките нищожни, тъй като за вредите в размер, надвишаващ
законната лихва за забава кредиторът съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД може
да претендира обезщетение по общите правила, а съгласно правилото на чл.
92 ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е необходимо
те да се доказват, като неустойката също така може да има и наказателен
характер.
Доколкото в процесния случай обаче се касае за договор за
4
потребителски кредит, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.
143 ЗЗПотр. и на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбите на
чл. 10а и на чл. 33, ал. 2 ЗПК, които са приложими в случая, кредиторът може
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не
може да надвишава законната лихва. Доколкото разпоредбата на чл. 33, ал. 2
ЗПК се съдържа в специален закон, уреждащ отношенията при предоставяне
на потребителски кредит между търговец и потребител, последната се явява
специална на чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и поради това дерогира приложението
на последната въз основа на принципа lex specialis derogat legi generalis.
Поради това следва да се приеме, че при договор за потребителски кредит е
забранено кумулирането на законна лихва за забава и неустойка за забава,
като кредиторът при неизпълнение на падежната дата от страна на длъжника
може да претендира единствено законна лихва за забава, без да може да търси
обезщетение за вредите над този размер. Нарушението на посочената
имплицитна забрана с клаузи от договор води до нищожността на тези клаузи
поради противоречие на закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Заедно с това, както вече беше посочено, извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя, а
скрита неустойка. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов
интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с
управлението на кредита. При така възприето съдът приема, че уговарянето
на тези такси е в нарушение и на чл. 10а от ЗПК. С оглед гореизложеното
съдът приема, че клаузи по договора за потребителския кредит, уговарящи
при забава за изпълнение на задължения от потребител по договор за
потребителски кредит кредитополучателят да дължи плащане на такси и
разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, противоречат
на императивните разпоредби на чл. 10а и на чл. 33 от ЗПК, поради което и са
нищожни.
Доколкото клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора се явява нищожна като
противоречаща на закона, и вторият предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на сторените
разноски в размер 160 лева – държавна такса.
В полза на адв. М. М. – процесуален представител на ищеца в исковото
производство следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство в размер
на 300 лева, определени от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно правната и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на
5
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16,
съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може
да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от А. К. Т., ЕГН
********** с адрес **, ул. „******” № 5 срещу „а” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****” № 1, бл. 9, ет. 2
искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл.
20 от Договор за кредит А1 Карта от 09.02.2022 г., с която е уговорена
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение и клаузата на чл.
21, ал. 4 от Договор за кредит А1 Карта от 09.02.2022 г., с която е предвидена
такса разходи за действия на събиране на задълженията.
ОСЪЖДА „а” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*****” № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на А. К. Т., ЕГН
********** с адрес: **, ул. „******“ № 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 160,00 лева – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „а” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*****” № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на адв. М. В.а М. от АК –
Пловдив, с адрес: г********* „**********“ № 83, ет. 3, ап. Б на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300,00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство е производството пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6