О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.П. 04.12.2018
г.
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния
Петкова и в присъствието на прокурора……......…,
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№61 по описа за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по несъстоятелност по
отношение на „***”АД-гр.П. е открито с решение от 28.02.2018 г. по настоящото дело при условията
на чл.632, ал.1 от ТЗ. Решението на П.ски Окръжен съд е отменено с решение от
13.09.2018 г. по в.т.д. №239/2018 г. по описа на ВТАС и производството по несъстоятелност по отношение на „***”АД-гр.П. е открито, но в хипотезата
на чл.630, ал.1 от ТЗ. Насроченото за 11.10.2018 г. Първо събрание на
кредиторите не е проведено на основание чл.669, ал.3 от ТЗ и е постановено
временният синдик А.С. да продължи да изпълнява правомощията си до избиране на
постоянен синдик от Събрание на кредиторите след одобряване на списъка по
чл.692 от ТЗ от съда по несъстоятелността.
На 18.10.2018
г. синдикът А.С. е представила по делото списък на приетите вземания, предявени
в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ. Този списък е обявен в ТР под №***.
На 31.10.2018
г. възражения са подали кредиторите „***“ЕООД-гр. Д.Д., ЕТ „***“-гр. Д.д. и „***“ЕООД-гр.
П..
На 10.10.2018 г. „***“ЕООД
е предявило вземания от длъжника, цедирани му от „***“ООД, „***“ ЕООД, „***“ООД
и „***“ЕООД.
В списъка на приетите
вземания не фигурират следните предявени вземания:
1. произтичащи от договор
за цесия от 15.11.2013 г., сключен с „***“ООД, за:
-за 8 400 лв. – главница;
-за 529.60 лв. – разноски;
-за 1 391.13 лв. –
законна лихва от 15.11.2013 г. до 10.10.2018 г.
2. произтичащи от договор
за цесия от 15.11.2013 г., сключен с „***“ЕООД, за:
-за 25 034.59 лв. –
главница;
-за 4 145.95 лв. –
законна лихва от 15.11.2013 г. до 10.10.2018 г.
Няма данни към момента на
обявяване в ТР на списъка на приетите вземания да е изготвен, представен по
делото и/или заявен за обявяване в ТР и списък на неприетите вземания.
Във възражението си от
31.10.2018 г. „***“ЕООД заявява, че при това положение счита съответните
предявени вземания за неприети и иска те да бъдат включени в списъка на
приетите вземания.
Синдикът А.С. е депозирала
на 06.11.2018 г. писмено становище, в което потвърждава, че и към този момент
липсва списък на неприетите вземания, поради което възражението на „***“ЕООД се
явява преждевременно.
В о.с.з. на 19.11.2018 г.
адв. Л. е пледирал от името на „***“ЕООД, че не следва списъка на приетите
вземания да бъде допълван от синдика по аналогия на процедурата за допълване на
решение от съда, а следва пропускът на синдика да бъде отстранен от съда в
производството по чл.690 и сл. от ТЗ.
Длъжникът не е взел
становище по възражението на „***“ЕООД.
На 10.10.2018 г. ЕТ „***“ е
предявил следните вземания:
1. произтичащи от договор
за паричен заем от 01.07.2012 г.:
-за 13 600 лв. – главница;
-за 3 248.13 лв. –
договорна лихва до 02.06.2016 г.
-за 1 888.13 лв. –
договорна лихва от 03.06.2016 г. до 13.09.2018 г.;
-за 102.20 лв. – лихва,
възникнала след решението, за времето от 14.09.2018 г. до 10.10.2018 г.
2. произтичащи от договор
за паричен заем от 01.09.2012 г.:
-за 43 000 лв. – главница;
-за 9 825.49 лв. –
договорна лихва до 02.06.2016 г.
-за 5 969.83 лв. –
договорна лихва от 03.06.2016 г. до 13.09.2018 г.;
-за 323.15 лв. – лихва,
възникнала след решението, за времето от 14.09.2018 г. до 10.10.2018 г.
Според представения по
делото списък, синдикът е приел следните вземания:
1. произтичащи от договор
за паричен заем от 01.07.2012 г.:
-за 13 600 лв. – главница;
-за 3 248.13 лв.
– договорна лихва до 02.06.2016 г.
-за 1 888.13 лв. –
договорна лихва от 03.06.2016 г. до 13.09.2018 г.;
-за 102.20 лв. – лихва,
възникнала след решението, за времето от 14.09.2018 г. до 10.10.2018 г.
2. произтичащи от договор
за паричен заем от 01.09.2012 г.:
-за 43 000 лв. – главница;
-за 3 248.13 лв.
– договорна лихва до 02.06.2016 г.
-за 5 969.83 лв. –
договорна лихва от 03.06.2016 г. до 13.09.2018 г.;
-за 323.15 лв. – лихва,
възникнала след решението, за времето от 14.09.2018 г. до 10.10.2018 г.
Според обявения в ТР
списък, синдикът е приел следните вземания:
1. произтичащи от договор
за паричен заем от 01.07.2012 г. и възлизащи на общо 18 838.46 лв.:
-за 13 600 лв. – главница;
-за договорна лихва до
02.06.2016 г. без да е посочен размера на тази лихва;
-за 1 888.13 лв. –
договорна лихва от 03.06.2016 г. до 13.09.2018 г.;
-за 102.20 лв. – лихва,
възникнала след решението, за времето от 14.09.2018 г. до 10.10.2018 г.
2. произтичащи от договор
за паричен заем от 01.09.2012 г. и възлизащи на общо 59 118.47 лв.:
-за 43 000 лв. – главница;
-за 3 248.13 лв. –
договорна лихва до 02.06.2016 г.
-за 5 969.83 лв. –
договорна лихва от 03.06.2016 г. до 13.09.2018 г.;
-за 323.15 лв. – лихва,
възникнала след решението, за времето от 14.09.2018 г. до 10.10.2018 г.
Във възражението си от
31.10.2018 г. ЕТ „***“ иска в списъка на приетите вземания да бъде добавен
размера на вземането му за договорна лихва до 02.06.2016 г., произтичащо от
договор за паричен заем от 01.07.2012 г. Иска също да бъде прието вземането му
за договорна лихва до 02.06.2016 г., произтичащо от договор за паричен заем от
01.09.2012 г., както е предявено, а именно – за 9 825.49 лв. Уточнява, че
иначе в списъка фигурира правилния общ размер на вземанията, произтичащи от договор
за паричен заем от 01.09.2012 г., а именно – 59 118.47 лв., който се явява
сбор на сумите 43 000 лв., 9 825.49 лв., 5 969.83 лв. и 323.15
лв.
Синдикът А.С. е депозирала
на 06.11.2018 г. писмено становище, в което потвърждава, че са допуснати
технически грешки и че има разминаване между списъка, депозиран по делото и
списъка, обявен в ТР, което разминаване се е получило в ***а на сканиране.
В о.с.з. на 19.11.2018 г.
адв. Л. е пледирал от името на ЕТ „***“, че допуснатите технически грешки
следва да бъдат поправени.
Длъжникът не е взел
становище по възражението на ЕТ „***“.
На 10.10.2018 г. „***“ЕООД
е предявило вземания от длъжника, цедирани му от „***“ЕООД, „***“АД и „***“ЕООД.
Синдикът е приел и включил
в списъка така предявените вземания в пълния им размер, но като основание на
цедираното от „***“ЕООД вземане е посочил „договор
за цесия от 15.07.2016 г. с „***“ЕООД, задължение
по 6 броя фактури“.
Във възражението си от
31.10.2018 г. „***“ЕООД иска в списъка на
приетите вземания да бъде посочено като основание на вземането следното: „договор за цесия, сключен на 15.07.2016 г. с
„***“ЕООД, като вземането на „***“ЕООД е възникнало въз основа на фактури и РКО
за отпуснати парични заеми“.
Синдикът А.С. е депозирала
на 06.11.2018 г. писмено становище, в което заявява, че посочването само на
договора за цесия като основание на вземането е достатъчно, защото в този
договор са конкретизирани всички фактури и РКО.
В о.с.з. на 19.11.2018 г.
адв. Л. е пледирал от името на „***“ЕООД, че корекцията в основанието е в
интерес на правната прецизност, както и че договора за цесия легитимира
кредитора, а фактурите и РКО идентифицират вземането.
Длъжникът не е взел
становище по възражението на „***“ЕООД.
На 02.11.2018 г. възражение
е депозирал и кредиторът НАП. То касае поредността на част от предявените и
приети вземания, а именно на вземането за 305 745.22 лв. – главници и
вземането за 159 849.39 лв. – лихви. За тях НАП счита, че важи чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ, защото са обезпечени, съгласно постановление №2029/28.01.2014
г. и постановление №С160015-022-0015677/20.07.2016 г. Сочи, че тези две
постановления са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ под №2014031400169 и
№2016080801022.
Синдикът А.С. е депозирала
на 06.11.2018 г. писмено становище, в което заявява, че възражението на НАП е
основателно и като такова следва да бъде уважено.
Длъжникът не е взел
становище по възражението на НАП.
Възражение е подал и
длъжникът „***”АД срещу следните приети
от синдика вземания:
1.на кредитора „***“ЕООД за общо 7 960.86 лв.,
защото според търговките книги на дружеството, то няма такъв кредитор.
Алтернативно се моли като погасени по давност да бъдат изключени от списъка
вземанията за лихви.
2.на кредитора „***“ООД за общо 1 609.74 лв., защото
според търговките книги на дружеството, то няма такъв кредитор. Алтернативно се
моли като погасени по давност да бъдат изключени от списъка вземанията за
неустойка и лихва.
3.на кредитора „******“ЕАД за общо 167 614.69
лв., защото са погасени по давност.
Длъжникът е оспорил размера на следните вземания:
1.на кредитора „***“ЕООД за 1 040.22 лв. лихви;
2.на кредитора „***“ООД за 185.93 лв. за лихви;
3.на кредитора „******“ЕАД за 70 494.20 лв.
неустойка и за 3 407.67 лв. законна лихва.
Синдикът А.С. е депозирала
на 09.11.2018 г. писмено становище, в което заявява, че възраженията на
длъжника са неоснователни, защото вземанията не са погасени по давност.
В о.с.з. на 19.11.2018 г. ***уалният
представител на „***“ООД и „***“ООД –
адв. Н. е представил у-ния, издадени от ЧСИ Н. В., за да докаже, че вземанията
на тези кредитори не са погасени по давност. Твърди, че за тяхното индивидуално
събиране са били образувани изп. дела, които са спрени при откриване на
производството по несъстоятелност. Според адв. Н., отписването на определени
задължения от счетоводството на длъжника не води до тяхното погасяване. Във
връзка с оспорването на размера на някои от вземанията, адв. Н. заявява, че те
са неконкретни и немотивирани, което възпрепятства взимането на категорично
становище.
В о.с.з. на 19.11.2018 г. ***уалният
представител на „******“ЕАД – юриск. Й. е
пледирала за отхвърляне на възражението на длъжника по аргументи, подробно
изложени в писмено становище.
Съдът, като обсъди доводите на кредиторите,
длъжника и синдика, намира за установено
следното:
Относно възражението на
кредитора „***“ЕООД:
Според чл.686, ал.1 от ТЗ, задължение на синдика е в
рамките на един и същи срок, а именно - 7-дневен от изтичането на срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, да състави както
списък на приетите предявени вземания,
така и списък на неприетите предявени вземания. Така формулирана, разпоредбата
дава основание да се направи извода, че когато бъде представен списък на
приетите вземания, в който не фигурират всички предявени вземания, но
едновременно с това не бъде представен и списък на неприетите вземания,
нефигуриращите в списъка на приетите вземания следва да се считат за неприети.
Казано иначе – пропускът на синдика да се произнесе изрично относно съответните
вземания, следва да се тълкува като тяхно неприемане.
Спорно е дали, доколко и докога синдикът може сам да
санира този си пропуск чрез изготвяне на допълнителен списък на приетите
вземания или чрез допълнително изготвяне на списък на неприетите вземания. В
настоящия случай до 19.11.2018 г. синдикът не е направил нито едното, нито
другото. Не е взел и категорично становище дали приема или не приема ***ните
вземания на „***“ЕООД. При това положение според настоящия съдебен състав, дори
и да е имал възможност сам да поправи неточното изпълнение на задължението си по
чл.686, ал.1 от ТЗ, синдикът вече я е загубил и следва съдът да се произнесе по
въпроса за включването на ***ните вземания на „***“ЕООД в списъка на приетите вземания.
Видно от договор за цесия
от 15.11.2013 г., „***“ООД е прехвърлило на „***“ЕООД следните вземания:
-за 8 400 лв. – главница,
произтичаща от договор за наем от 01.04.2012 г. и издадени във вр. с него
фактури №76/09.11.2012 г. №86/10.12.2012 г. и №101/16.01.2013 г.
-за 529.60 лв. – разноски,
присъдени с влязло в сила решение №1542/02.10.2013 г.
Представен е договора за
наем от 01.04.2012 г. и от него е видно, че наемната цена в размер на
3 000 лв. без ДДС е била дължима между 15-16 число на текущия месец по
банков път. Относно размера на лихвата, начислена от 15.11.2013 г. до
10.10.2018 г., е представено изчисление чрез ***.
Представени са и трите
посочени фактури на обща стойност с ДДС 9 600 лв.
Видно от представения изп.
лист от 04.10.2013 г., с решение №1542/02.10.2013 г. по гр.д. №2864/2013 г. по
описа на П.ски Районен съд са присъдени 230 лв. разноски. Разликата от 230 лв.
до 529.60 лв., се явяват разноски във връзка с предприетото принудително
изпълнение, както се установява от представената покана за доброволно
изпълнение по изп.д. №20137560401034 по описа на ЧСИ Цв. Н..
Видно от договор за цесия
от 15.11.2013 г., „***“ЕООД е прехвърлило на „***“ЕООД следните вземания:
-за 25 034.59 лв. –
главница, произтичаща от договор за услуга от 28.05.2012 г. и издадени във вр.
с него фактури №575/13.08.2012 г. №662/12.09.2012 г., №669/12.10.2012 г. и
№680/03.01.2013 г.
Представен е договора за
услуга от 28.05.2012 г. и от него е видно, че заплащането на извършената услуга
се оформя с фактура един път месечно. Относно размера на лихвата, начислена от
15.11.2013 г. до 10.10.2018 г., е представено изчисление чрез ***.
Представени са и четирите
посочени фактури на обща стойност с ДДС 40 034.59 лв.
Няма данни вземанията на „***“ЕООД
да са обезпечени.
С оглед така ангажираните при предявяването на
вземанията доказателства и липсата на възражения от страна на длъжника, съдът
намира, че в списъка на приетите вземания следва да бъдат включени следните
вземания на „***“ЕООД с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ:
1. произтичащи от договор
за цесия от 15.11.2013 г., сключен с „***“ООД, за:
-за 8 400 лв. – главница;
-за 529.60 лв. – разноски;
-за 1 391.13 лв. –
законна лихва от 15.11.2013 г. до 10.10.2018 г.
2. произтичащи от договор
за цесия от 15.11.2013 г., сключен с „***“ЕООД, за:
-за 25 034.59 лв. –
главница;
-за 4 145.95 лв. –
законна лихва от 15.11.2013 г. до 10.10.2018 г.
Относно възражението на кредитора ЕТ „***“:
Съдът констатира заявеното
несъответствие между съдържанието на списъка на приетите вземания, депозиран по
делото и това на списъка на приетите вземания, обявен в ТР под №****.
Независимо от причината, довела до
несъответствието, неговото съществуване е недопустимо и следва да бъде
коригирано като в списъка на приетите вземания, обявен в ТР под №****, бъдат
внесени следните промени:
1. добавяне на сумата от 3 248.13 лв. като размер на вземането за
договорна лихва до 02.06.2016 г., произтичащо от договор за паричен заем от
01.07.2012 г.
2. изменение на размера на вземането за договорна лихва до 02.06.2016
г., произтичащо от договор за паричен заем от 01.09.2012 г. – вместо
3 248.13 лв. да се чете 9 825.49 лв.
Относно възражението на кредитора
„***“ЕООД:
Видно от молбата от 10.10.2018
г. на „***“ЕООД, вземанията в общ размер на 79 704.34 лв. по договор
за цесия, сключен на 15.07.2016 г. с „***“ЕООД, са възникнали в полза на
цедента въз основа на договор за покупко-продажба на гориво, обективиран в 6
броя фактури и въз основа на 6 броя РКО за отпуснати парични заеми. Касае
се за две различни основания на вземанията, прехвърлени на предявилото ги в
настоящото производство „***“ЕООД. В списъка на приетите вземания синдикът не е
посочил само договора за цесия от 15.07.2016 г., от който действително чрез
препращане могат да се видят и двете основания. Посочил е едното основание – 6
броя фактури, а е пропуснал другото основание – 6 броя РКО. Подобна
непоследователност не е прецизна и може да възбуди колебания относно обема и
основанието на приетите вземания на кредитора.
Ето защо в списъка на приетите вземания, обявен в
ТР под №***, следва да бъде внесена следната промяна: добавяне като основание на
вземанията в общ размер на 79 704.34 лв. по договор за цесия, сключен на
15.07.2016 г. с „***“ЕООД, на следното: 6
броя РКО за отпуснати парични заеми,
наред с 6 броя фактури.
Относно възражението на кредитора
НАП:
В молбата си кредиторът НАП
е предявил следните вземания:
-по т.1 /с 33 подточки/ за
общо 397 999.74 лв., от които 270 493.12 лв. – главници и
127 506.62 лв. – лихви.
-по т.2 /със 74 подточки/
за общо 112 594.23 лв., от които 74 440.64 лв. – главници и
38 153.59 лв. – лихви.
-по т.3 /с 4 подточки/ за
общо 1 050 лв. – главници.
-по т.4 /с 10 подточки/ за
общо 3 376.72 лв., от които 2 289.18 лв. – лихви и 1 087.54 лв.
– лихви.
Уточнил е, че като
обезпечени, в списъка на приетите вземания с поредност по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ следва да бъдат включени следните вземания:
-по т.1, подточки от 1 до 8
вкл. и подточки от 11 до 25 вкл.
-по т.2, подточки от 1 до
48 вкл. и подточка 74.
-по т.3, подточки от 1 до 4
вкл.
-по т.4, подточки от 1 до 8
вкл. и подточка 10.
Във връзка с обезпечаването
на част от вземанията на НАП са представени постановление №2029/28.01.2014 г. и
постановление №С160015-022-0015677/20.07.2016 г., както и доказателства за
тяхното вписване по партидата на длъжника в ЦРОЗ под №2014031400169 и
№2016080801022.
Съдът намира, че възражението на НАП е основателно
и като такова следва да бъде уважено, като в списъка на приетите вземания,
обявен в ТР под №20181024104948, бъде внесена следната промяна: изменение в графата „забележка“
относно поредността за удовлетворяване на
следните вземания на НАП за 305 745.22 лв. – главници и за
159 849.39 лв. – лихви., описани по т.1, подточки от 1 до 8 вкл. и
подточки от 11 до 25 вкл.; по т.2, подточки от 1 до 48 вкл. и подточка 74; по
т.3, подточки от 1 до 4 вкл. и по т.4, подточки от 1 до 8 вкл. и подточка 10 – вместо чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ да се чете
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Относно възраженията на
длъжника „***”АД срещу приемането
на вземанията на кредитора „***“ЕООД:
С молба от 12.10.2018 г. „***“ЕООД е предявило
следните вземания:
1.въз основа на изп.лист от 10.04.2014 г. по ч.гр.д.
№2667/2013 г. на П.ски Районен съд:
-за 4 828.30 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2013 г. до 12.10.2018 г. /без да е посочен конкретен
размер/;
-за 229.94 лв. – лихва за забава, начислена за периода
от 01.11.2012 г. до 08.05.2013 г.;
-за 101.20 лв. – разноски.
2.въз основа на изп.лист от 20.05.2014 г. по гр.д.
№3164/2013 г. на П.ски Районен съд:
-за 7611.20 лв. – разноски;
-за 500 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Освен посочените два изп. листа, кредиторът е
представил и изчисление
чрез *** на законната лихва, начислена върху главницата от 4 828.30 лв. за
периода от 20.05.2013 г. до 12.12.2018
г. /а не до 12.10.2018 г., когато е предявено вземането/. Според това
изчисление, лихвата е 1 040.22 лв. Като се сборуват 4 828.30
лв.+1 040.22 лв.+229.94 лв.+101.20 лв.+7611.20 лв.+500 лв., се получава
посоченият в молбата общ размер на вземанията, а именно - 7 960.86 лв.
Казано иначе – макар и в молбата да не е посочен размера на законната лихва,
изчисленията на съда и тези чрез ***, дават основание да се
заключи, че „***“ЕООД е предявило вземане
за законна лихва в размер на 1 040.22 лв. Длъжникът е оспорил този размер
с основание, доколкото представеното изчисление чрез *** касае периода 20.05.2013 г. до 12.12.2018 г., а не
релевантния период 20.05.2013 г. до 12.12.2018 г. В производството по
чл.690 и сл. от ТЗ не е представено от
страните ново изчисление чрез ***, но такова и съдът може
сам да направи. Според него, законната лихва, начислена върху главницата от
4 828.30 лв. за периода от 20.05.2013
г. до 12.10.2018 г., е също 1 040.22 лв., което прави възражението
на длъжника неоснователно.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на
длъжника, че вземанията на „***“ЕООД не съществуват, защото не се водят по
търговските му книги. Подобна зависимост не намира опора нито в закона, нито в
житейската логика. Без значение са и приетите по делото експертни заключения –
отговори на въпроси, свързани с платежоспособността на „***”АД и откриването на
производството по несъстоятелност. С решението, с което съдът се произнася по
молбата по чл.625 и сл. от ТЗ, не се установява със сила на пресъдено нещо
съществуването или несъществуването на което и да било задължение на длъжника.
Ето защо, за да е състоятелно възражението на длъжника по чл.690, ал.1 от ТЗ,
то трябва да е правоизключващо, правоунищожаващо или правопогасяващо.
В случая такова възражение „***”АД е направило само по
отношение на вземанията за лихви в смисъл, че ги счита за погасени по давност.
За да обори това възражение в настоящото производство, кредиторът е представил
у-ние изх. №8065/08.11.2018 г., издадено от ЧСИ Н. В., от което е видно
единствено, че негово изп.д. №20148140400230 е образувано по молба на „***“ЕООД
въз основа на изп.лист от 10.04.2014 г. по ч.гр.д. №2667/2013 г. на П.ски
Районен съд и изп.лист от 20.05.2014 г. по гр.д. №3164/2013 г. на П.ски Районен
съд.
Съгласно
чл.116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на изп. действия.
Образуването на изп.дело обаче, не е изп. действие и не прекъсва давността. В
т.см. е т.10 на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В изпълнителния ***
давността не спира. Тя се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. От
ангажираните от кредитора доказателства не става ясно какъв изп.способ е избрал
и кога е предприето последното по време валидно изп.действие. Това
възпрепятства съда да прецени в настоящото производство дали давността е
прекъсната надлежно, кога е станало това и дали е изтекла новата давност. Ето защо възражението на длъжника се
явява основателно и следва да бъде уважено, а кредиторът „***“ЕООД ще трябва да
докаже в исково производство съществуването на вземанията си за лихви.
Относно възраженията на
длъжника „***”АД срещу приемането
на вземанията на кредитора „***“ ООД:
С молба от 12.10.2018 г. „***“ООД е предявило следните
вземания:
1.въз основа на изп.лист от 16.05.2014 г. по гр.д.
№3163/2013 г. на П.ски Районен съд:
-за 214.42 лв. – разноски.
2.въз основа на изп.лист от 22.05.2014 г. по ч.гр.д.
№2666/2013 г. на П.ски Районен съд:
-за 863 лв. – главница;
-за 185.93 лв. – законна лихва върху главницата от
20.05.2013 г. до 12.10.2018 г.;
-за 51.59 лв. – неустойка за периода от 16.11.2012 г.
до 17.06.2013 г.;
-за 217.20 лв. – разноски.
Освен посочените два изп. листа, кредиторът е
представил и изчисление
чрез *** на законната лихва, начислена върху главницата от 863 лв. за периода от
20.05.2013 г. до 12.12.2018 г. /а
не до 12.10.2018 г., когато е предявено вземането/. Според това изчисление,
лихвата е 185.93 лв. Длъжникът е оспорил този размер с основание, доколкото
представеното изчисление
чрез *** касае периода 20.05.2013 г. до
12.12.2018 г., а не релевантния период 20.05.2013 г. до 12.12.2018
г. В производството по чл.690 и сл. от
ТЗ не е представено от страните ново изчисление чрез ***, но такова и съдът може
сам да направи. Според него, законната лихва, начислена върху главницата от 863
лв. за периода от 20.05.2013 г. до 12.10.2018
г., е също 185.93 лв., което прави възражението на длъжника неоснователно.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на
длъжника, че вземанията на „***“ООД не съществуват, защото не се водят по
търговските му книги, по съображенията, вече изложени по-горе във връзка с
възражението на длъжника срещу съществуването на вземанията на кредитора „***“ЕООД.
„***”АД е заявило
правопогасяващо възражение само по отношение на вземанията за неустойка и лихва.
За да обори това възражение в настоящото производство, кредиторът е представил
у-ние изх. №8064/08.11.2018 г., издадено от ЧСИ Н. В., от което е видно
единствено, че негово изп.д. №*** е образувано по молба на „***“ООД въз основа
на изп.лист от 16.05.2014 г. по гр.д. №3163/2013 г. на П.ски Районен съд и
изп.лист от 22.05.2014 г. по ч.гр.д. №2666/2013 г. на П.ски Районен съд. От
това у-ние също не става ясно какъв изп.способ е избрал кредиторът и кога е
предприето последното по време валидно изп.действие. Това възпрепятства съда да
прецени в настоящото производство дали давността е прекъсната надлежно, кога е
станало това и дали е изтекла новата давност. Ето защо и това възражение на длъжника се явява основателно и следва
да бъде уважено, а кредиторът „***“ООД ще трябва да докаже в исково производство съществуването на вземанията
си за неустойка и лихва.
Относно възраженията на
длъжника „***”АД срещу приемането
на вземанията на кредитора „******“ЕАД:
С молба от 16.10.2018 г. „******“ЕАД е предявило вземания
в общ размер на 167 314.69 лв. въз основа на изп. лист от 01.07.2015 г. по
т.д. №2309/2015 г. на СГС, издаден въз основа на решение от 04.09.2014 г. и решение от 27.11.2014 г.
по в.арб.д. №25/2014 г. на АС при БТПП, от които:
1. 42 683.31 лв. – главници:
1.1.
33 194.13
лв. – олихвяемо вземане за неплатени лизингови вноски, ведно с неустойка за
забава в размер на 0.1 % на ден, считано от 28.01.2014 г.;
1.2.
9 489.18 лв.
– олихвяемо вземане за неплатени лизингови вноски, ведно с неустойка за забава в
размер на 0.1 % на ден, считано от 28.01.2014 г.;
2. 70 494.20 лв. – неустойки, начислени от
28.01.2014 г. до 12.10.2018 г.:
2.1.
57 027.52
лв. – върху 33 194.13 лв.;
2.2.
13 466.68
лв. – върху 9 489.18 лв.
3. 37 001.97 лв. – неустойки;
4. 7 134.10 лв. – застраховки и разноски:
4.1.
3 321.10 лв. – за възстановяване на платени застрахователни премии, ведно
със законната лихва от 28.01.2014 г.;
4.2.
3 813 лв. – разноски, ведно със законната лихва от 28.01.2014 г.
5. 3 407.67 лв. – законна лихва,
начислена от 28.01.2014 г. до 12.10.2018 г.:
5.1. 1 586.35 лв. – върху
3 321.10 лв.;
5.2. 1 821.32 лв. – върху
3 813 лв.
6. 6593.44 лв. – разноски:
6.1.
4 536.48 лв. – непогасени арбитражни разноски;
6.2. 1 759.96 лв. –
разноски по изп. дело;
6.3.
297 лв. – авансово заплатени такси по изп. дело.
Кредиторът е представил заверени преписи от
арбитражното решение и изп. лист. Представил е и у-ние изх. №37825/10.10.2018
г., издадено от ЧСИ Б. Б., от което е видно, че негово изп.д. №20158560401853 е
образувано по молба на „******“ЕАД въз основа на изп. лист от 01.07.2015 г. по
т.д. №2309/2015 г. на СГС. В у-нието са посочени и размерите на всички ***ни
вземания, изчислени към 12.10.2018 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на длъжника,
че вземанията на „******“ЕАД по т.1, 2, 3 и 4, като такива по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, са погасени след 04.09.2017 г.,
когато е изтекла кратката 3-годишна давност. Действително първоначално спрямо
тези вземания е била приложима кратката 3-годишна давност. Тя е прекъсната със
завеждането на арбитражното дело, по време на което не е текла. Вземанията са
установени с решение на АС при БТПП от 04.09.2014 г., което прави приложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която от 04.09.2014 г. е започнала
да тече нова – вече 5-годишна давност. Към момента на предявяване на вземането
в настоящото производство тази давност не е изтекла и вземанията по т.1, 2, 3 и
4 не са се погасили по давност.
Доколкото не са се погасили главните вземания по т.1,
2, 3 и 4, не са се погасили и акцесорните вземания по т.5 и 6 за лихви и
разноски.
Възражението на длъжника относно изчисляването на
размера на неустойките и законната лихва е неконкретно и немотивирано.
Кредиторът аргументира предявения от него размер с изчисленията, направени от
ЧСИ в изп. производство и обективирани в представеното у-ние. Съдът намира, че
в настоящото производство тези изчисления са достатъчни вземанията да бъдат
приети в съответните размери.
С оглед
гореизложеното, възражението на длъжника срещу приемането на вземанията на
кредитора „******“ЕАД се явява неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.692, ал.4 от ТЗ,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
УВАЖАВА като
ОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ на кредитора „***“ЕООД-гр. Д.д., с ЕИК: ***,
подадено на 31.10.2018 г., срещу обявения в ТР под №*** списък на приетите от синдика А.Б.С.
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, като ВКЛЮЧВА в посочения списък следните
вземания на „***“ЕООД-гр. Д.д. с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1,
т.8 от ТЗ:
1. произтичащи от договор
за цесия от 15.11.2013 г., сключен с „***“ООД, за:
-за 8 400 лв. – главница;
-за 529.60 лв. – разноски;
-за 1 391.13 лв. –
законна лихва от 15.11.2013 г. до 10.10.2018 г.
2. произтичащи от договор
за цесия от 15.11.2013 г., сключен с „***“ЕООД, за:
-за 25 034.59 лв. –
главница;
-за 4 145.95 лв. –
законна лихва от 15.11.2013 г. до 10.10.2018 г.
УВАЖАВА като
ОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ на кредитора ЕТ „***“-гр. Д.д., с ЕИК: ***,
подадено на 31.10.2018 г., срещу обявения в ТР под №*** списък на приетите от синдика А.Б.С.
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, като ВНАСЯ в посочения списък следните
промени относно вземанията на ЕТ „***“-гр. Д.д.:
1. добавя сумата от 3 248.13 лв. като размер на вземането за
договорна лихва до 02.06.2016 г., произтичащо от договор за паричен заем от
01.07.2012 г.
2. изменя размера на вземането за договорна лихва до 02.06.2016 г.,
произтичащо от договор за паричен заем от 01.09.2012 г. както следва: вместо 3 248.13 лв. да се чете
9 825.49 лв.
УВАЖАВА като
ОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ на кредитора „***“ЕООД-гр. П., с ЕИК: ***,
подадено на 31.10.2018 г., срещу обявения в ТР под №*** списък на приетите от синдика А.Б.С.
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, като ВНАСЯ в посочения списък следната промяна относно
вземанията на „***“ЕООД-гр. П.:
1.добавя като основание на вземанията в общ размер на 79 704.34
лв. по договор за цесия, сключен на 15.07.2016 г. с „***“ЕООД-гр. П. следното: 6 броя РКО за отпуснати парични заеми, наред
с 6 броя фактури.
УВАЖАВА като
ОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ на кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
подадено на 02.11.2018 г., срещу обявения в ТР под №*** списък на приетите от синдика А.Б.С.
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, като ВНАСЯ в посочения списък следната промяна относно
вземанията на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
1.изменя в графата „забележка“ поредността за удовлетворяване на следните вземания на НАП за
305 745.22 лв. – главници и за 159 849.39 лв. – лихви, описани по
т.1, подточки от 1 до 8 вкл. и подточки от 11 до 25 вкл.; по т.2, подточки от 1
до 48 вкл. и подточка 74; по т.3, подточки от 1 до 4 вкл. и по т.4, подточки от
1 до 8 вкл. и подточка 10, както следва: вместо
чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ да се чете чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
УВАЖАВА като
ОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ на длъжника
„***”АД-гр.П., с ЕИК: ***срещу обявения в
ТР под
№20181024104948 списък на приетите от синдика А.Б.С. вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори
на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015 г. по
описа на П.ски Окръжен съд, като ИЗКЛЮЧВА
от този списък следните вземания на кредитора „***“ЕООД-гр. П.,
с ЕИК:*********, предявени въз основа на изп.лист от 10.04.2014 г. по
ч.гр.д. №2667/2013 г. на П.ски Районен съд:
1. за 1 040.22 лв. – законна лихва върху главница
в размер на 4 828.30 лв., начислена от 20.05.2013 г. до 12.10.2018 г.
2. за 229.94 лв. – лихва за забава, начислена за
периода от 01.11.2012 г. до 08.05.2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО в останалата му част възражението по
чл.690, ал.1 от ТЗ на длъжника „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***срещу
обявения в ТР под
№**** списък на приетите от синдика А.Б.С. вземания, предявени в срока по чл.685,
ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П.,
с ЕИК: ***– длъжник
по т.д. №61/2015 г. по описа на П.ски
Окръжен съд, в частта му относно приетите вземания на кредитора „***“ЕООД-гр.
П., с ЕИК:***.
УВАЖАВА като
ОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ на длъжника
„***”АД-гр.П., с ЕИК: ***срещу обявения в
ТР под
№20181024104948 списък на приетите от синдика А.Б.С. вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори
на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015 г. по
описа на П.ски Окръжен съд, като ИЗКЛЮЧВА
от този списък следните вземания на кредитора „***“ ООД-гр. П.,
с ЕИК:***, предявени въз основа на изп.лист от 22.05.2014 г. по ч.гр.д.
№2666/2013 г. на П.ски Районен съд:
1.за 185.93 лв. – законна лихва върху главницата от
863 лв., начислена от 20.05.2013 г. до 12.10.2018 г.;
2.за 51.59 лв. – неустойка за периода от 16.11.2012 г.
до 17.06.2013 г.;
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО в
останалата му част възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ на длъжника „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***срещу обявения в ТР под №*** списък на приетите
от синдика А.Б.С. вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, в
частта му относно приетите вземания на кредитора „***“ ООД-гр. П., с ЕИК:***.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ на длъжника „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***срещу обявения в ТР под №*** списък на приетите
от синдика А.Б.С. вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, в
частта му относно приетите вземания на кредитора „******“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ***.
ОДОБРЯВА на основание чл.692, ал.4 от ТЗ обявения в ТР под №20181024104948 списък
на приетите от синдика А.Б.С. вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от кредитори на „***”АД-гр.П., с ЕИК: ***– длъжник по т.д. №61/2015
г. по описа на П.ски Окръжен съд, променен от съда съгласно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в ТР на основание чл.692, ал.5 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: