Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82 от 12.03.2021 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 175 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 40 от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ).
И.Г.С.,***, обжалва мълчаливия отказ на И. С. – представляващ сдружение „Съюз на ветераните от войните в България”, с ЕИК *********, в качеството му на председател на Централния управителен съвет, за предоставяне на достъп до информацията, поискана със заявление за достъп до обществена информация, изпратено с писмо с известие за доставяне с баркод № PS250000R4TD-P/21.02.2020 г., с вх. № 168/04.03.2020 г. по описа на сдружението. Претендират се направените разноски по производството за държавна такса в размер на 10,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от И.С. и процесуалния
му представител по пълномощие адвокат А.А.,***. Адвокат А. претендира да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) за производството по адм. дело №
8626/2020 г. по описа на Върховния административен съд
(ВАС).
Ответникът
– председателят на Централния управителен съвет на сдружение
„Съюз на ветераните от войните в България”, не се явява и не се
представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3357/11.08.2020
г. по описа на съда моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е срещу мълчалив отказ на председателя на
Централния управителен съвет на сдружение „С.на в.
от в. в Б.” да
издаде административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, от
лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и в
срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
И.С. е подал заявление за
достъп до обществена информация, изпратено с
писмо с известие за доставяне с баркод №
PS250000R4TD-P/21.02.2020 г., с вх. № 168/04.03.2020 г. по описа на сдружение
„С.на в. от в.
в Б.”, с което е поискал
да му бъде предоставен чрез преглед на оригиналите достъп до обществената
информация, съдържаща се в първичните счетоводни касови и
банкови документи, вторичните счетоводни документи – годишната и месечните
оборотни ведомости, и регистрите – месечните описи на първичните и вторични счетоводни документи, за
причините за изплащането и размера на сумите (с произход финансови средства от общински източник, републикански източник
и/или европейско финансиране), изплатени от сдружение „Съюз на
ветераните от войните в България” на
държавни, общински, обществени организации, сдружения, търговски дружества и
физически лица (без информация за плащания за финансови операции с гриф „държавна
тайна” или класифицирани по закона, без плащания, породени от трудови правоотношения, социални плащания и подпомагания) – причини за изплащането и размер на сумите, обективирани в първичните
счетоводни документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството в чл. 6,
т. 4 – предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция или
извършеното от получателя и изплатена сума според договора и счетоводния
документ, с който е извършено плащането, съгласно Закона за данъците
върху доходите на физическите лица и другото
релевантно законодателство, за времето от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г., включително. По
заявлението липсва произнасяне от председателя
на Централния управителен съвет на сдружение
„Съюз на ветераните от войните в България” в
срока по ЗДОИ, както и до приключване на устните състезания по
делото.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ
законодателят е регламентирал коя информация е обществена – тази, която е
свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Кръгът на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на
чл. 3 от същия. По силата на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ
законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България (ал. 1), от публичноправни
субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации
(ал. 2, т. 1) и от физически и юридически лица само относно извършвана от тях
дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства
от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти
и програми (ал. 2, т. 2). Сдружение „Съюз на ветераните от войните в България”
е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ във вр. § 1, т. 4, б. „а”, предл. 1 от
Допълнителната разпоредба на ЗДОИ.
За
всеки от субектите по чл. 3 от ЗДОИ е
регламентирано задължение да предоставя информация, която е създадена в кръга
на неговата компетентност и е налична, както и има качеството на обществена. В
случаите, когато задължените по чл. 3 от ЗДОИ лица
не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена
информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Според чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗДОИ
заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат
във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране, и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или съответно отказ за предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение
(при уточняване на заявлението съгласно чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗДОИ срокът по
чл. 28, ал. 1
започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена
информация, а в случаите по чл. 32, ал.
1 от ЗДОИ този срок започва да тече
от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление). Единствената
призната от закона възможност за процедиране на задължения по смисъла на чл. 3
от ЗДОИ субект по отправеното до него заявление за достъп до обществена
информация е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата информация, обхващащо цялата търсена със
заявлението информация, като писмено уведоми заявителя за това свое решение,
или акт за оставяне на заявлението без разглеждане по реда на чл. 29, ал. 2 от
ЗДОИ. Изискването за писмено произнасяне е
една от гаранциите за законосъобразност на акта. Дори
когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или
не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение
да издаде решение, с което да се произнесе (вж. в т. см. Решение №
9671/24.06.2019 г. на ВАС по адм. дело №10486/2018
г., V о., Решение № 9569/20.06.2019 г. на ВАС по адм. дело
№ 7619/2018 г., V о. и Решение № 3956/19.03.2019 г. на ВАС по
адм. дело № 5233/2018 г., V о.).
Председателят
на Централния управителен съвет на сдружение „Съюз на ветераните от войните в
България”, като представляващ сдужението, е задължен при постъпване на
заявление за достъп до обществена информация да издаде акт по реда на ЗДОИ.
Същият не се е произнесъл по процесното заявление нито в срока по ЗДОИ, нито до
приключване на устните състезания по делото. С
непроизнасянето си той е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, установени в императивните норми на чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ.
Съгласно посочените норми отказът да бъде предоставен достъп до исканата по
реда на ЗДОИ информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано
решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа, и което
се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна
разписка. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това
основание същият подлежи на отмяна, без съдът да се произнася по същество
(неспазването на законоустановената форма е самостоятелно основание, водещо до
незаконосъобразност на отказа – чл. 146, т. 2 от АПК). В
съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, с
оглед естеството на производството, преписката следва да бъде изпратена на
председателя на Централния управителен съвет на сдружение „Съюз на ветераните
от войните в България” за произнасяне по заявлението с изричен акт,
удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ, в
случай на предоставяне на достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ, в
случай на отказ за предоставяне на достъп до същата, като на основание чл. 174,
изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът
следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на заверен препис от
решението.
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК
сдружение „Съюз на ветераните от войните в България” следва да бъде осъдено да
заплати на И.С. направените от него разноски по производството на делото в
размер на 510,00 лева, в това число: 10,00 лева– платена държавна такса, и
500,00 лева – платено адвокатско възнаграждение (същото е в минималния размер,
предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Претендираното
от адвокат А.А. на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева за
производството по адм. дело № 8626/2020 г. по описа на ВАС не следва да се
присъжда в настоящото производство. Компетентен да се произнесе по това искане
е Върховният административен съд, а с Разпореждане № 14927/02.12.2020
г., постановено по адм. дело № 8626/2020 г., същият е оставил без разглеждане
молбата за допълване на Разпореждане № 11382/01.09.2020 г. в частта относно
разноските и присъждане на претендираното на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Съдът намира за необходимо да отбележи и че в случая липсва
договор между адвокат А.А. и И.С., сключен на основание чл.
38, ал. 1 от ЗА, а адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА се определя само когато е установено, че страните са се
договорили адвокатът да окаже безплатно правна помощ и съдействие при наличието на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА (вж.
в т. см. Определение № 575/14.01.2020 г.
на ВАС по адм. дело №2471/2019 г.,
VI о., Определение № 16993/12.12.2019 г.
на ВАС по адм. дело №13374/2019 г.,
III о., Определение № 7612/21.05.2019
г. на ВАС по адм.
дело №8644/2017 г., VI о., Определение № 5573/12.04.2019 г. на ВАС по
адм. дело №3345/2019 г., III о. и Определение № 12518/18.10.2017 г. на
ВАС по адм. дело №10142/2017 г., V о.).
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия
отказ на председателя на Централния управителен съвет на сдружение
„С.на в. от в.
в Б.я”, с ЕИК *********, за
предоставяне на достъп до информацията, поискана със заявление
за достъп до обществена информация с вх.
№ 168/04.03.2020 г. по описа на сдружението.
ИЗПРАЩА преписката на
председателя на Централния управителен съвет на сдружение
„С.на в. от в.
в Б.”, с ЕИК *********, за произнасяне
съобразно мотивите на настоящото решение в
14-дневен срок от получаването на заверен препис
от същото.
ОСЪЖДА сдружение
„Съюз на ветераните от войните в България”, с ЕИК *********, да заплати на И.Г.С.,*** размер на 510,00 (петстотин и десет) лева – разноски по
производството.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: