Р Е Ш Е Н И Е
№195
гр.
Хасково, 21.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело № 1222/2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба от М.М.М.
***, подадена чрез адв. И.Д., с посочен служебен адрес: ***, против Заповед
№03-260-РД/258 от 26.07.2016г. на ВрИД Директор на ОД – Хасково при ДФ
„Земеделие“ – РА, потвърдена със Заповед № РД20-146/12.10.2017г. на Министъра
на земеделието, храните и горите.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед била нищожна, евентуално – незаконосъобразна – издадена в противоречие
с приложимия материален закон и без да са спазени
административнопроизводствените правила. На първо място се сочи, че
административният акт бил нищожен, като издаден от материално некомпетентен
орган. Дори и да се приеме за издадена от компетентен орган в кръга на правомощията
му, Заповед №03-260-РД/258 от 26.07.2016г. противоречала на приложимите правни
норми. Неправилно и необосновано в нея били интерпретирани относимите факти и
обстоятелствата от значение за случая. Самата заповед необосновано и
неаргументирано била потвърдена от Министъра на земеделието и храните, без да
се извърши задълбочена проверка на проведеното административно производство и
на заявеното в жалбата от оспорващия. Твърди се, че според изложените от ВрИД
Директор на ОД „Земеделие“ доводи, преповторени изцяло от Министъра на
земеделието и храните, оспорващият, в качеството му на ползвател по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №26/112/01881 от 27.07.2009г., към
дата 27.08.2012г. не бил изпълнил свое договорно и нормативно задължение,
установено съгласно т.5.1 от Договор №26/112/01881 от 27.07.2009г. и чл.24,
ал.2 от Наредба №9/03.04.2008г. на МЗХ, изразяващо се в неподаване на заявка за
второ плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок,
окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №4 към Наредба
№9/03.04.2008г. на МЗХ. Както било посочено в жалбата, адресирана до министъра,
тези доводи на административния орган, обосновали издаването на оспорения
административен акт, не отговаряли на действителните факти и обстоятелства по
случая. Не било вярно записаното в заповедта, че към дата 27.08.2012г. срокът
за подаване на заявката вече бил изтекъл. Дори да се приеме, че към тази дата
задължение за подаване на заявка било възникнало, то срокът за извършване на
това действие от страна на оспорващия не бил изтекъл, за да се приеме тезата на
ответника, че той е в нарушение на свои договорни и нормативни задължения. В
конкретния случай административният орган приел, че срокът за подаване на
заявка за второ плащане вече бил изтекъл на посочената от него дата, без да
отчете, че съгласно чл.24, ал.2 от Наредба №9/2008г. /ред. ДВ бр. 60 от 2012г.,
в сила от 07.08.2012г./ заявката за второ плащане след третата или четвъртата
година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока по чл.7,
ал.1. Според чл.7, ал.1 срокът за изпълнение на бизнес – плана до проверката по
чл.6, т.2 се определял с договора за отпускане на финансовата помощ по чл.21,
ал.2 в съответствие със заложения от кандидата бизнес план. Твърди се, че на
практика се оказвало, че срокът е удължен от един на два месеца с промяна в
нормативната уредба и това следвало да се отчете от административния орган. Ако
се приеме като срок за изпълнение на бизнес – плана отразената в т.3.1 от
договора дата – 27.07.2012г., то тогава оспорващият трябвало да има два месеца
след тази дата, за да подаде заявката за второ плащане. Или иначе казано,
заявката за второто плащане по договора следвало да се подаде до 27.09.2012г. Едва
след изтичането на двата месеца по чл.24, ал.2 от Наредба №9/03.04.2008г. в
посочената по-горе редакция можело да се търси евентуално отговорност от
оспорващия за неизпълнение на негови договорни и нормативни задължения, но не и
преди това. Сочи се, че в крайна сметка към 27.08.2012г. оспорващият не бил
изпаднал в забава и не бил в нарушение, налагащо подобна сериозна санкция от
страна на административния орган – отказ за второ плащане и изискуемост на
направеното първо плащане. Трябвало да се отбележи и това, че въпреки всичко
оспорващият посетил и то на два пъти ОД „Земеделие“ Хасково – съответно на
датите 27.08.2012г. и 28.08.2012г., като и при двете посещения заявката му не
била приета – първия ден защото не била окомплектована с всички приложения, а
втория – защото според администрацията вече бил изтекъл срокът за подаване на
заявката, което не било вярно, и поради тази причина системата го отхвърляла. Погледнато
от тази страна, не оспорващият бил в нарушение, а ответникът. Оспорващият нямал
никаква вина за липсата на актуализация в системата за прием на заявления. Също
така, в нарушение на изискването за форма на административните актове, в
Заповед №03-260-РД/258 от 26.07.2016г. липсвали фактически основания. Това
правело административният акт незаконосъобразен. Навеждат се доводи, че
липсвало основание да се откаже изплащането на помощта и да се изисква връщане
на сумата по първото плащане. Основанията, които можели да послужат на ДФЗ да
откаже изплащане на част или на цялата сума за подпомагане, били посочени в
чл.26б от Наредба №9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Сред
изчерпателно изброените в чл.26б от Наредба №9/2008г. хипотези нямало такава,
която да съответства на изложената от Директора на ОД „Земеделие“ Хасково.
Навеждат се доводи, че ако се разгледат обективно приложимите разпоредби и
договора, ще се установи по безспорен начин липсата на нарушение от страна на оспорващия
към 27.08.2012г. В тази връзка се сочи, че ВрИД Директор на ОД „Земеделие“ не
спазил и на практика нарушил изискването на чл.35 от АПК, задължаващ го преди
издаването на административния акт да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Не без значение бил и факта, че правата и задълженията на
жалбоподателя били отразени в т.4.18-4.35 от Договора. Сред задълженията,
подлежащи на изпълнение от негова страна, не било посочено изрично, че той се
задължава да подаде заявка за второ плащане. Навеждат се и подробни
съображения, че нямало възможност за прекратяване на Договор №26/112/01881 от
27.07.2009г. на основанието, посочено от административния орган и оттам за
дължимост на направеното първо плащане. Моли се също така да бъде взето предвид
и подаденото от оспорващия на 28.08.2012г. по съвет на служители на ОД
„Земеделие“ Хасково искане за промяна в срока за изпълнение на договора. На
това искане не бил получен никакъв отговор. По подробно изложените в жалбата
съображения се моли да бъде обявена за нищожна, евентуално да бъде отменена
като незаконосъобразна Заповед №03-260-РД/258 от 26.07.2016г. на ВрИД Директор
на ОД – Хасково при ДФ „Земеделие“ – РА.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът – Директор на Областна
Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково, чрез процесуален
представител моли да бъде потвърдена оспорената заповед. Поддържа изразените по
време на производството становища относно законосъобразността на заповедта,
както и недопустимостта на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, като при условия на евентуалност на
съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“
е сключен договор с № 26/112/01881 от 27.07.2009г. за отпускане на финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. С договора
е определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 44 004.00 лева за
период от пет години, които да се изплатят на два етапа – първо плащане в
размер на 24 446.00 лева и второ плащане в размер на 19 558.00 лева
при нарастване на икономическия размер на стопанството с 4 икономически
единици. Съгласно точка 3.1 от договора, ползвателят /М.М.М./ се задължава да
извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана,
до годината на проверка и предмет на договора /Приложение 1/ в срок до
27.07.2012 г. Съгласно чл. 5.1 от същия договор, заявката за второ плащане след
третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един месец
след изтичане на срока по точка 3.1.
С Уведомително писмо за одобрение
№00883/112 с изх. №01-6500/18695/23.09.2009г., издадено от Зам. Изпълнителен
Директор на ДФ ”Земеделие”, М.М.М. е уведомен, че във връзка с Договор №26/112/01881,
е извършено плащане по негова банкова сметка, ***сова помощ, като е посочено,
че е изплатена сума в размер на 24 446.00 лева, дата на плащане – 14.09.2009г.
На 29.08.2012 г. оспорващият е депозирал
в ОД – Хасково на ДФ "Земеделие" искане с вх. №
02-263-6500/138/29.08.2012г. до Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" – РА за промяна в срока за изпълнение на договор с №
26/112/01881 от 27.07.2009 г.
Видно от изготвена от Началник отдел
РРА – РА при ОД – Хасково Докладна записка вх. №03-263-260/148/13.11.2013г. до
Директора на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие”, във връзка с приема на заявки за
второ плащане по мярка 112, в нормативно определения срок съгласно Наредба №9
от 03.04.2008г. заявки не са подали изброените в докладната записка
бенефициенти, сред които е посочен и настоящия оспорващ – М.М.М. – Договор
№26/112/01881/27.07.2009г. В докладната записка е посочено, че към дати 16.03.;
02.04.; 18.07. и 27.09.2013г., както и към дати 19.06. и 27.08.2012г. всички
изброени в докладната записка ползватели не са изпълнили свое договорно и
нормативно задължение, установено съгласно т.5.1 от договорите им и чл.24, ал.2
от Наредба №9 от 03.04.2008г., изразяващо се в неподаване на заявка за второ
плащане в договорно и законово установения срок. Отразено е, че всички изброени
договори се прекратяват на основание т.4.7, предл. второ и т.6, б. „г” от
същите във връзка с чл.87, ал.2 от ЗЗД, както и на основание чл.33, ал.1 от
Наредба №9 от 03.04.2008г. Посочено е също, че на основание т.4.4, б.”е” и
т.4.8, б.”а” от договорите им, както и чл.8, ал.1, т.6 и чл.33, ал.1 от Наредба
№9 и във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД, ползвателите дължат връщане на полученото
първо плащане по договорите, ведно със законната лихва.
От Директор на ОД – Хасково при ДФ
„Земеделие” е издадено Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх.
№01-263-6500/1996/13.11.2013г. Издадена е и Заповед
№03-260-РД/405/13.11.2013г., с която, на основание чл.20а, ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, заповед на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” №03-РД/1869 от 19.12.2012г. и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от
03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г., Директорът на ОД – Хасково
при ДФ „Земеделие” е отказал изплащането на финансовата помощ, представляваща
второ плащане по Договор №26/112/01881 от 27.07.2009г., на ползвателя М.М.М., с
УРН 371055. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че към дата
27.08.2012г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно
задължение, установено съгласно т.5.1 от Договор №26/112/01881 от 27.07.2009г.
и чл.24, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008г. на Министъра на земеделието и
храните, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в
договорно и законовоустановения срок, окомплектована с всички изискуеми
документи, съгласно Приложение №4 към Наредба №9 от 03.04.2008г. В заповедта е
посочено, че Договор №26/112/01881 от 27.07.2009г. се прекратява на основание
т.4.7, предл. второ и т.6, б.”г” от същия във връзка с чл.87, ал.2 от ЗЗД,
както и на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. Посочено е също,
че на основание т.4.4, б.”е” и т.4.8, б.”а” от договора, чл.8, ал.1, т.6 и
чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. и чл.55, ал.1 от ЗЗД, ползвателят
дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв.
С Решение №37/25.02.2015г. по адм.
д. №9/2014г. по описа на Административен съд – Хасково е обявена нищожността на
Заповед №03-260-РД/405 от 13.11.2013г. на Директора на Областна Дирекция –
Хасково на ДФ „Земеделие“.
С Решение №5962/18.05.2016г. по адм.
д. №5132/2015г. по описа на Върховен административен съд на Република България
е оставено в сила Решение №37 от 25.02.2015г., постановено от Административен
съд – Хасково, пети състав, по адм. д. №9/2014г. Посочено е, че решението е
окончателно.
От ВрИД Директор на ОД – Хасково при
ДФ „Земеделие” е издадена Заповед №03-260-РД/258/26.07.2016г., с която, на
основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” №03-РД/203
от 18.02.2015г. и чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №9 от
03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е отказано изплащането на
финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №26/112/01881 от
27.07.2009г., на ползвателя М.М.М., с УРН 371055. Като мотиви за отказа в
заповедта е посочено, че с Решение №5962 от 18.05.2016г. по административно
дело №5132/2015 по описа на Върховен административен съд на Република България
е оставено в сила Решение №37 от 25.02.2015г. по административно дело № 9/2014
по описа на Административен съд – Хасково. Със същото е обявена за нищожна
Заповед №03-260-РД/405 от 13.11.2013г. на Директор на Областна Дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“, с която е постановен отказ да бъде извършено
финансово подпомагане, представляващо второ плащане по Договор №26/112/01881 от
27.07.2009г., както и се изисква възстановяване на полученото първо плащане в
размер на 24 446 лв. Посочено е, че след отмяната на Заповед
№03-260-РД/405 от 13.11.2013г. и преразглеждане на административната преписка
по Договор №26/112/01881 от 27.07.2009г. се издава заповедта, оспорена в
настоящото производство, със следното съдържание: Към дата 27.08.2012г.
ползвателят г-н М.М. не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение,
установено съгласно т.5.1 от Договор №26/112/01881 от 27.07.2009г. и чл.24,
ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008г. на министъра на земеделието и храните,
изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно
и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи,
съгласно Приложение №4 към Наредба №9 от 03.04.2008г. В заповедта е посочено,
че на основание т.4.4, б.”е”, т.4.7 и т.4.8, буква „а“ от договора, чл.8, ал.1,
т.6 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г., ползвателят дължи връщане на
полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв., ведно със
законовата лихва от момента на получаване на дължимата сума, до момента на
погасяване на вземането.
Заповед №03-260-РД/258/26.07.2016г.
е съобщена на М. с писмо изх. №01-260-6500/265 от 26.07.2016г., получено на
27.07.2016г. от С.Ш. - майка, видно от приложеното известие за доставяне.
От М.М.М. е подадена жалба вх. №
01-260-6500/265#1/10.08.2016г.
против Заповед №03-260-РД/258/26.07.2016г., чрез ВрИД Директор на Областна
Дирекция – Хасково към Държавен фонд „Земеделие“ до Министър на земеделието и
храните. С писмо изх. №01-260-6500/292/22.08.2016г. на Областна Дирекция –
Хасково към Държавен фонд „Земеделие“ пълната административна преписка по
случая е изпратена до Министъра на земеделието и храните. Писмото е получено в
Министерство на земеделието и храните на 23.08.2016г., видно от приложеното
известие за доставяне.
От Министър на земеделието, храните
и горите е издадена Заповед №РД20-146/12.10.2017г., с която, на основание чл.97,
ал.1 от АПК, във връзка с чл.29, ал.3 от ЗПЗП и жалба на М.М.М., постъпила с
рег. №92-569 от 23.08.2016г. на МЗХ, срещу Заповед №03—260-РД/258 от
26.07.2016г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция за отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ,
представляваща второ плащане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е
оставена без уважение жалба на М.М.М., постъпила с рег. №92-569 от 23.08.2016г.
на МЗХ, срещу Заповед №03-260-РД/258 от 26.07.2016г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за отказ за изплащане на
безвъзмездна финансова помощ, представляваща второ плащане по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г.
По делото е разпитана като свидетел
М.Д.М., съпруга на жалбоподателя. Същата заяви, че в края на месец август 2012
година заедно с майка си, която била земеделски производител, придружавали
лицето М.М. да подаде документите си по Проект „Млад фермер“, по който той
кандидатствал. М. не могъл да си подаде документите, тъй като не му бил
изготвен един документ. От фонда го върнали и му казали да го донесе на
следващия ден. На следващия ден, когато М. занесъл отново документите, отказали
да му ги приемат, като му обяснили, че срокът е изтекъл предния ден, когато де факто
го върнали. Свидетелката сочи, че не присъствала лично на проведения разговор.
Стоели отвън пред стаята. Когато предния ден той влезнал да си подаде
документите, излязъл и казал, че трябва да вземе документ, който ще е готов на
следващия ден, че нямало да има проблем, като го донесе, ще му ги приемат
всички. На другия ден като отишли, го върнали и казали, че срокът е изтекъл и
не могат да му приемат документите. На тези двата случая пряко в кабинета свидетелката
не присъствала. Първият ден, когато излязъл жалбоподателя, бил спокоен, че
всичко е наред. Вторият ден като излязъл от стаята бил разгневен, че са го
излъгали и не са му приели документите предния ден. Свидетелката посочи, че не
може да изброи какви документи е носил точно, само знаела, че документа, който
липсвал, бил от „Растителна защита” и може би можело да му ги приемат и без
него, а на следващия ден просто да се допълни.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
С Тълкувателно Решение №8 от
11.12.2015г. на ВАС по т. д. №1/2015г., ОСС, I и II колегия, е разрешен спора в
съдебната практика относно характера на актовете от рода на процесния, като в
точка първа от същото Тълкувателно решение изрично е прието, че „Актовете,
издавани от органите на Разплащателната агенция – Държавен фонд „Земеделие“ по
чл.26, ал.1, т.3 и чл.33 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен
контрол по реда на АПК“.
Настоящото съдебно производство е
образувано по жалба с искане да бъде обявен за нищожен, евентуално да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен именно акт на орган на РА – ДФ "Земеделие",
издаден на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
№03-РД/203 от 18.02.2015г. и чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.6 от
Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., поради което
и съгласно задължителното тълкуване на закона съобразно чл.130 от ЗСВ, дадено с
цитираното Тълкувателно решение, следва да се приеме, че същата е насочена
против подлежащ на съдебен контрол по правилата на АПК индивидуален
административен акт.
На първо място, съдът намира, че жалбата
е недопустима за разглеждане в частта относно оспорване на законосъобразността
на постановената заповед. От данните по делото се установява, че Заповед
№03-260-РД/258 от 26.07.2016г., издадена от ВрИД Директор на ОД на ДФЗ е
изпратена на адреса на оспорващия и получена на 27.07.2016г. от Славейка
Шишкова – майка, според известие за доставяне /лист 37 от делото/. М.М.М. е
обжалвал заповедта пред Министъра на земеделието и храните /понастоящем Министъра
на земеделието, храните и горите/, като е подал жалбата на 10.08.2016г. /лист
22-23/, чрез Областна Дирекция – Хасково към ДФ „Земеделие“, където жалбата е
заведена с вх. № 01-260-6500/265#1 от 10.08.2016г. Жалбата е получена в Министерство на
земеделието и храните на 23.08.2016г., видно от приложеното известие за
доставяне. По тази жалба министърът на земеделието, храните и горите се е
произнесъл със Заповед № РД20-146 от 12.10.2017 г. /в тази заповед изрично се
сочи, че жалбата на М.М.М. е постъпила с рег. №92-569 от 23.08.2016г. на МЗХ/.
От това фактическо установяване
следват правните изводи, че Министърът на земеделието и храните е получил
жалбата на М.М.М. на 23.08.2016 г., съответно срокът за произнасянето му е 14 -
дневен, в който срок - до 07.09.2016 г. /06.09.2016г. е неприсъствен ден/, той
не се е произнесъл. След този срок е започнал да тече срокът за обжалване на
мълчаливия отказ по чл.149, ал.2 от АПК, който е едномесечен, като М.М.М. и
след изтичането му отново не е обжалвал пред съда заповедта, респективно
мълчаливия отказ, въпреки, че това му право изрично е посочено в самата заповед.
Срокът за обжалване пред съда на мълчаливия отказ, както и на заповедта, е
изтекъл към датата на издаването на Заповед № РД20-146 от 12.10.2017 г., с
която заповед жалбата е оставена без уважение, включително и към датата на
обжалване пред съда на Заповед №03-260-РД/258 от 26.07.2016г.
В чл.29, ал.3 от ЗПЗП е визирано, че
Министърът на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено
по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на
индивидуалните административни актове, издадени при прилагането на този закон. М.М.М.
се е възползвал от възможността да обжалва заповедта пред министъра на
земеделието и храните, но произнасянето на последния е ограничено със срок.
Това е срокът, предвиден в чл.97, ал.1 от АПК и той е 14-дневен, защото
министърът на земеделието и храните е едноличен орган. След като министърът не
се е произнесъл в този срок, М.М.М. е могъл да оспори заповедта пред
административния съд. Действително, министърът може да се произнесе и след
изтичането на срока за обжалване, включително и при формиран вече мълчалив
отказ, когато не се е произнесъл в срок. По-късното произнасяне не създава нов
срок за обжалване на заповедта пред съда, защото сроковете за обжалване са
преклузивни и с изтичането им се погасява субективното процесуално право на
жалба, погасява се правото да се търси съдебна защита. В този смисъл е и
Тълкувателно Решение №6 от 30.06.2015г. на ВАС по т. д. №4/2013г., ОСС, I
и II колегия.
В този смисъл жалбата в частта
относно оспорване на законосъобразността на постановената заповед следва да се
остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание
чл.159, т.5 от АПК.
На следващо място, съдът намира, че
жалбата в частта, с която се иска обявяване на нищожност на Заповед
№03-260-РД/258 от 26.07.2016г. на ВрИД Директор на ОД – Хасково на ДФЗ, е
неоснователна.
Съгласно изричната норма на чл.149,
ал.5 от АПК, подаването на жалба с искане за обявяване на нищожността на
индивидуалните административни актове не е скрепено със срок.
При това положение, като подадена
против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, с който се
засяга неблагоприятно правната сфера на неговия адресат, т.е. от лице, имащо
правен интерес, съдът приема жалбата за процесуално допустима в тази част.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В по-общ план тук е мястото да се
посочи, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието
"нищожен административен акт", а има законово установени критерии за
неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са
изградени както в правната теория, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл.146,
т.1 и т.2 от АПК, а тези по т.3 – т.4 от същия текст, в общата хипотеза
обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.
Като критерии за нищожност в
правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал
оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени
нарушения на административно-производствените правила и нарушения на
материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание,
или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен
акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде
изпълнено. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се
постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
Съдебната практика, в
преобладаващата си част, възприема част от изложените доктринарни критерии -
липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на
нищожността на оспорения акт. Налице са и съдебни актове, които са възприели
нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на
административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, че
не могат да породят правни последици. Т.е.
съществени нарушения на административно-производствените правила са основания
за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело на
практика до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум).
По правило, нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание.
Съобразно така
изложеното, и във връзка с конкретните оплаквания в жалбата за твърдяната
нищожност, се следват и следните изводи от фактическа и правна страна от
състава на съда:
По твърдението за липса
на компетентност за издателя на акта - съставляващо винаги основание за
възприемането му като нищожен:
По делото е представен
Протокол №70 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, състояло
се на 27.11.2014г., както и Заповед №03-РД/203/18.02.2015г. на Изпълнителен
Директор на ДФ „Земеделие“ за делегиране на правомощия на директорите на
Областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Съгласно ЗПЗП и Устройствения правилник
на ДФ „Земеделие“, фондът е самостоятелно юридическо лице, който изпълнява
функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация
/чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП/. ДФ „Земеделие“ е акредитиран в качеството му на
единствена разплащателна агенция за Република България на основание Заповед №РД-09-1166/20.12.2006г.
/обн. ДВ бр. 3 от 12.01.2007г./, Заповед №РД-09-835 от 20.12.2007г. /обн. ДВ
бр. 2 от 08.01.2008г./ и Заповед № РД-09-863/25.11.2008г. на Министъра на
земеделието и горите /обн. ДВ бр. 108 от 19.12.2008г./ и съгласно чл.6, ал.1 от
Наредба №79 от 01.06.2006г. за изискванията и реда за акредитация и годишно
сертифициране на Разплащателната агенция. Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че
„Разплащателна агенция“ е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според §1, т.15 от ДР на ЗПЗП, е процедура по
признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган
въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на
средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на
Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП /в приложимата
редакция на разпоредбата/, Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. Съгласно чл.44, т.1
от УП на ДФЗ, Областните дирекции на фонда със седалища в област София,
Варна, Монтана, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград,
Хасково и Кърджали осъществяват и функции във връзка с финансирането на проекти
по ПРСР, каквато е и мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от
Програмата за развитието на селските райони 2007-2013г. По делото е представена
Заповед №03-РД/203/18.02.2015г. на Изпълнителен
Директор на ДФ „Земеделие“, с която директорите на областните дирекции на ДФЗ
са оправомощени да издават актове от категорията на процесния по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитието на
селските райони 2007-2013г. В самата оспорена заповед е посочено, че същата е
издадена от ВрИД Директор на ОД "Земеделие" - гр.Хасково при ДФ "Земеделие".
Представена е също Заповед №187/18.04.2016г. /л.122/ на Изпълнителен Директор
на ДФ „Земеделие“, с която се възлага на Д.Т.Г. – началник на отдел „Регионален
технически инспекторат“, Областна Дирекция – Хасково, да изпълнява и длъжността
Директор на Областна Дирекция – Хасково, за срок до назначаването на служител
на незаетата длъжност, но не повече от шест месеца, считано от 18.04.2016г.
Съобразно дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с Тълкувателно
Решение №4/2004 на ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, делегирането представлява възможност,
предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време,
съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен
орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му
органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това
специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем.
С оглед изложеното,
оспорваният административен акт е издаден от компетентния за това административен
орган.
По второто основание за
нищожност - липса на форма, съдът намира следното:
В случая актът е издаден
в предвидената за това писмена форма, поради което и не се констатира порок. По правило съдебната практика и теория не
приема липсата на мотиви като основание за нищожност, вкл. и в аспекта на
толкова съществено нарушение, било то на изискванията за форма на
административните актове, било то поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Неспазване изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на
административните актове е възприето като основание за незаконосъобразност, но
не може да повлияе върху валидността на административния акт. По същество е налице волеизявление
на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на
такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на
административния акт, а евентуално за неговата унищожаемост.
На следващо място, посочи
се по-горе, доктрината, а и част от съдебната практика приема, че за да бъде
възприет за нищожен поради "пълната материална незаконосъобразност"
един административен акт, той следва да е издаден без каквото и да е правно
основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен
административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може
да бъде изпълнено.
В случая толкова
съществени нарушения на материалния закон не се констатираха - актът е издаден
въз основа на конкретни правни норми – чл.20а,
ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, заповед на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” №03-РД/203 от 18.02.2015г. и чл.33,
ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване
стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г., поради което и не може да се
приеме, че е лишен напълно от правно основание, не е, а и не се твърди да е
издаден въз основа на друг нищожен административен акт, очевидно е, че не
съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде изпълнено.
Конкретните съображения,
изложени в тази част на жалбата са такива по въпроса за материалната
законосъобразност на административния акт - спазен ли е срокът за подаване на заявление
за второ плащане, вкл. от кой момент е започнал да тече въпросният срок,
причините, поради които същият евентуално е пропуснат и прочие, са въпроси
относно законосъобразността на административния акт, но посочи се по-горе това
не е предмет на настоящия съдебен контрол.
В този смисъл не може да
се споделят възраженията в жалбата, че процесната Заповед е нищожна и на това
основание.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен
орган е постановил обжалваният административен акт в законоустановената писмена
форма, като не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, обуславящи неговата
нищожност. Следователно подадената жалба в тази част се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор и на
основание чл.143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да заплати на ответната
страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.37 от Закон за правната помощ, който препраща към чл.24 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
платими от жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание
чл. 159, т.1 от АПК, чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустима жалбата на М.М.М.
***, против Заповед №03-260-РД/258 от 26.07.2016г. на ВрИД Директор на ОД –
Хасково при ДФ „Земеделие“ – РА, потвърдена със Заповед № РД20-146/12.10.2017г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която се претендира
незаконосъобразност на оспорения акт и
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №1222/2017г. по описа на Административен съд Хасково, в тази му
част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. ***, против Заповед
№03-260-РД/258 от 26.07.2016г. на ВрИД Директор на ОД – Хасково при ДФ
„Земеделие“ – РА, потвърдена със Заповед № РД20-146/12.10.2017г. на Министъра
на земеделието, храните и горите, в частта, с която се претендира нищожност на
оспорения акт.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково, сумата в
размер на 100 лв. / сто лева /, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
в частта имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата му част решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: