Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 29.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 2198/19 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.И.К. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-000954 от 28.03.2019
година на началник група в сектор „ПП“
при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание:
- чл.174 ал.3 от ЗДП
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца;
- чл.177 ал.1, т.1
във вр. с чл.150а ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/;
- чл.183 ал.1, т.1
във вр. с чл.100 ал.1, т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.
Релевираните в бланкетната
жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска, без да се излагат конкретни съображения.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но постъпва писмено становище от негов
упълномощен процесуален представител, с което се поддържа жалбата и се излагат
допълнителни подробни съображения за неговата отмяна, поради наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ при неговото издаване, но само в частта му по пункт І и пункт ІІ.
Твърди се, че по пункт ІІІ то е законосъобразно. Иска се и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
За ответникът по
жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с административнонаказателната
преписка изпраща подробно писмено становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран, след като на 17.01.2019 година,
около 16.00 часа, на бул. „Георги Бенковски“ в гр.Пазарджик, пред
стадион „Георги Бенковски“, в посока към центъра на града е управлявал л. а.
„Сеат Ибиза“ с рег. № ***, собственост на Н.Р.П., ЕГН **********. Той бил спрян
за проверка от служители на ОД МВР-Пазарджик, сред които бил св.К.К. и други
негови колеги, които установили, че водачът залита и е с несигурна походка, а
реакциите му били забързани. Той заявил, че употребявал медикаментът „Ривотрил“
постоянно. По повод на всичко това полицейските служители поискали съдействие
от техни колеги от сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, като на място пристигнал
св. Д.С. /мл. автоконтрольор в посочения сектор/. В 17.03 часа жалбоподателят
бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“
с фабр. № 0196 ARDM, който
отчел 0.00 промила в издишания въздух. След това, в 17.05 часа, водачът К. бил
поканен да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабр.
№ ARJH0009, но той отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества. По повод на този отказ
му бил издаден Талон за изследване № 0046268 /ТИ/, който му бил връчен в 18.30
часа на 17.01.2019г. В талона бил отразен отказът на К. да се подложи на тест
за употреба на наркотични вещества с гореописаното техническо средство, както и
направеният от него избор – да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества чрез химико-токсикологично изследване. Във връзка с това с ТИ бил
даден срок на К. до 45 минути да се яви в „МБАЛ Пазарджик“ АД, където
евентуално да бъде освидетелстван от лекар и да му бъда взета кръвна проба за
химико-токсикологичното изследване. К. обаче не се явил в болничното заведение
в указания му срок, респ. на дал кръвна проба за установяване употреба на
наркотични вещества.
Освен
това, в хода на полицейската проверка спрямо водача К. било установено, че той
е управлявал процесното МПС, след като е бил лишен от правоуправление с НП,
издадено от ОД МВР-Пловдив, което бил влязло в сила на 28.12.2018 година.
Накрая било установено и това, че докато управлявал въпросното МПС, водачът К.
не носел в себе си и не представил пред проверяващите свидетелството за
регистрация на МПС.
За
констатираните нарушения св. Д.С. съставил АУАН бл. № 042096 от 17.01.2019
година, който бил предявен на жалбоподателят, а същият го подписал и получил
екземпляр от него.
Въз
основа на съставения акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на
нарушителя на 30.09.2019 год., а жалбата против него била подадена по куриер чрез
АНО на 07.10.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите С.
/актосъставител/ и К. /свидетел по съставения акт/, а също и от писмените
доказателства, приети по делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като
по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Установи се по
безспорен начин от гласните доказателства, събрани при разпита на посочените
по-горе двама свидетели, както и от писмени доказателства по делото, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят К. е извършил вменените му три
административни нарушения.
Първото то тях е
било по чл.174 ал.3 от ЗДП, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества, било то чрез проверка с тест за установяването на
такава употреба, подробно описан по-горе, или пък чрез изпълнение на
предписанието дадено с ТИ за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване.
Второто нарушение е
по чл.150а ал.1, предл.2 във вр. с чл.177 ал.1, т.1 от ЗДП, изразяващо се в
това, че на процесните дата и място, К. е управлявал лекият автомобил след като
е бил лишен от правоуправление по административен ред, а именно с НП, издадено
от ОД МВР-Пловдив, което бил влязло в сила на 28.12.2018 година.
Третото нарушение е
по чл.100 ал.1, т.2 във вр. с чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, изразяващо се в това, че
докато управлявал въпросното МПС, водачът К. не носел в себе си и не представил
пред проверяващите свидетелството за регистрация на МПС.
В този смисъл съдът
изцяло кредитира показанията на цитираните свидетели, които са непротиворечиви
и хронологично точни. Независимо че тези двама свидетели са полицейски
служители и е налице служебна обвързаност между тях и АНО, съдът намери същите за
добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че те
нямат никакъв личен мотив да уличават нарушителя, като му приписват поведение
или деяние, което обективно да не е било извършено.
От показанията на
актосъставителя, който не помнеше много подробности по случая, стана категоричн
ясно това, че той е съставил АУАН против водача К., както и че е бил повикан за
оказване на съдействие, след като водачът вече е бил спрян от св.К.. От
показанията на последният пък стана ясно, че той лично е възприел как К. се
съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, но отказал проба за употреба
на наркотици. Стана ясно и това, че не е носел в себе си СРМПС за автомобила,
който управлявал.
От приетата по
делото справка за нарушител/водач, касаеща К., както и от официалното
уведомително писмо на началника на сектор „ПП“ при ОД МВР-Пловдив /лист 50 от
делото/ категорично стана ясно, че с НП № 18-1030-009847 от 0312.2018г., изд.
от ОД МВР-Пловдив, на горният е било наложено наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДП. Това НП е било връчено лично на К. на 19.12.2018г., не било
обжалвано от него и влязло в сила на 28.12.2019 година. Стана ясно и това, че
въпросното НП било издадено въз основа на съставен преди това АУАН № Д/177513
от 10.11.2018г., за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, както и че още със съставянето на този акт, СУМПС на К.
е било иззето/отнето, очевидно като
принудителна административна мярка по реда на чл.172 ал.3 във вр. с чл.171,
т.1, бук Б от ЗДП. Категорично се изясни
и това, че към инкриминираната с настоящото НП дата – 17.01.2019г., К. е бил
лишен от правоуправление, а СУМПС се е намирало на съхранение в СПП при ОД
МВР-Пловдив.
С оглед на всичко
това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДП, чл.177 ал.1,
т.1 от ЗДП и чл. 183 ал.1, т.1 от ЗДП за извършените от него три отделни административни
нарушения.
Извън казаното до
тук следва само да се вметне, че с подадената въззивна жалба и допълнителните
писмени мотиви към нея, по същество не се оспорва от страна на жалбоподателя и
неговият пълномощник, фактът на извършените административни нарушения.
Не може да бъде
споделено възражението на пълномощника на жалбоподателя в смисъл, че по делото
било допуснато СПН, накърняващо правото на защита и налагащо отмяна на НП по
пункт І, т.к. не било описано в колко часа точно било извършено това нарушение.
Според това възражение, в АУАН часът на управление на МПС бил вписан като 15.00
часа, а в началото на обстоятелствената част на НП било посочено в 16.00 часа,
което затруднявало организирането на защита относно този факт. Затруднението се
задълбочавало и от това, че по-надолу в НП било посочено, че отказът за
изпробване за употреба на наркотици бил в 17.05 часа. Това възражение е
несъстоятелно първо, защото както в АУАН, така и в НП е посочено недвусмислено,
че часът на управлението на автомобила е бил 16.00 часа. Никъде в акта не се
чете разписан час – 15.00 часа. Второ, от описаното в НП пак недвусмислено
става ясно, че след като е управлявал в 16.00 часа, К. е бил спрян и е
започнала проверка, в хода на която той първо е бил проверен за употреба на
алкохол, а след това е отказал проверка за употреба на наркотици, като
последното е станало именно в 17.05 часа, т.е. това е часът на инкриминирания
отказ. Трето, дори в АУАН и НП изобщо да не бе изписан часът на демонстрирания
отказ за проверка за употреба на наркотици, то това по никакъв начин не би
накърнило правото на защита на К., т.к. няма съмнение, че на 17.01.2019г., в
16.00 часа в гр.Пазарджик той е бил спрян от полицейски служители и му е била
извършена една единствена проверка за този ден.
Точният час на отказ за проверка за употреба на наркотици би имал
значение, само ако на същата дата К. е бил спиран два или повече пъти в
гр.Пазарджик от полицейски служители за проверка и на два или повече пъти е
отказвал да бъде проверен за употреба на наркотици, но такива обстоятелства в
настоящия казус не се твърдят, а не са и налице.
Не може да бъде
споделено възражението на пълномощника на жалбоподателя в смисъл, че по делото
било допуснато СПН, накърняващо правото на защита и налагащо отмяна на НП по
пункт ІІ, т.к. не било описано ясно и недвусмислено с кое точно наказателно
постановление К. е бил лишен от правоуправление па административен ред и то
преди управлението на МПС на 17.01.2019 година. Пълномощникът цитира отговорът
на началника на СПП при ОД МВР-Пазарджик с рег. № 10300-892 от 17.01.2020г. и
отрезените в него данни във връзка с лишаването на К. от правоуправление, но не
държи сметка, че съдът в съдебмно заседание от 24.01.2020 год. съзра неточности
и технически грешки в този отговор, поради което бе изискан втори такъв. Същият
е приложена на лист 50 от делото и е с рег. № 103000-4002 от 05.03.2020г., като
в него съвсем коректно е отразено, че с НП № 18-1030-009847 от 0312.2018г.,
изд. от ОД МВР-Пловдив, на К. е било наложено наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДП. Това НП е било връчено лично на К. на 19.12.2018г., не било
обжалвано от него и е влязло в сила на 28.12.2019 година. Отразено е и това, че
въпросното НП било издадено въз основа на съставен преди това АУАН № Д/177513
от 10.11.2018г. пак за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, както и че още със съставянето на този акт, СУМПС на К.
е било иззето/отнето /очевидно това отнемане е станало като ПАМ по реда на
чл.172 ал.3 във вр. с чл.171, т.1, бук Б от ЗДП – бел. моя/. Категорично е отразено в отговора и това, че
към инкриминираната с настоящото НП дата – 17.01.2019г., К. е бил лишен от
правоуправление, а СУМПС се е намирало на съхранение в СПП при ОД МВР-Пловдив.
Да, вярно е, че в
настоящото НП не е било подробно цитирано /с номер и дата на издаване/
горепосоченото наказателно постановление на ОД МВР-Пловдив, с което К. преди
това е бил лишен от правоуправление по административен ред, като е било
посочено само, че то е издадено от въпросната дирекция и е влязло в сила на
28.12.2018 година. Това обаче не затруднява К. да научи с кое точно НП е бил
лишен от правоуправление преди 17.01.2019г., т.к. през 2018г. на него му е връчвано
лично едно единствено НП и то е именно горецитираното на ОД МВР-Пловдив. Наясно
е бил, че му е връчено на 19.12.2018г., както и че с него са му наложени
наказания 2000 лева глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Наясно е бил, че е имал 7-дневен срок да обжалва това НП, но не го е обжалвал,
респ. имал е съзнанието, че на 28.12.2018г. /първи присъствен ден след
Коледните празници/ то е влязло в сила.
Видно е от
справката за нарушител/водач, че преди това НП на ОД МВР-Пловдив, на К. е връчвано
друго НП, но то е било на ОД МВР –Сливен и е от 2014г., като му е връчено също
през 2014г., и с него му е наложено само наказание глоба от 50 лева за
нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДП. Пак видно е от справката за нарушител/водач,
след връчването на НП на ОД МВР-Пловдив на К. и влизането му в сила на
28.12.2018г., на него е било връчено на 01.04.2019г. друго НП, но то е било за
нарушение по КЗ и с него не е наложено наказание лишаване от правоуправление.
След това, на 30.09.2019г. му е било връчено обжалваното в настоящото
производство НП.
Казано с други
думи, през 2018г. К. е бил лишен от правоуправление само и единствено и
издадено от ОД МВР-Пловдив НП, при което той е бил абсолютно наясно кое е то,
респ. това не го е затруднило да научи какво нарушение по чл.177 ал.1, т.1 във
вр. с чл.150а ал.1 от ЗДП е извършил, за което е и наказан с настоящото НП.
Съдът
намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от
правоуправление за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП нарушения, АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания. В този смисъл правилно е била отчетена тежестта нарушението, като
наказанията са наложени в абсолютно установения от закона размер - 2000 лева
глоба и 24 месеца лишаване от правоуправление, при което е безсмислено да се
коментира възможността за намаляване на размера им.
Ано
правилно е определил правилно и размера на наказанията глоба по чл.177 ал.1,
т.1 от ЗДП и чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП. По втората цитирана правна норма е
наложено наказание глоба в размер на 10 лева, което е в абсолютно установен
размер от закона. По чл. 177 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в максимални
размер от 300 лева, като очевидно е
отчетено, че К. е системен нарушител на правилата по ЗДП, т.к. откакто е
правоспособен водач на МПС е бил санкциониран с общо 32 отделни НП за различни
административни нарушения. Настоящият съдебен състав не намира основание за
корекция в размера на така наложената глоба по посока на намаляване, т.к. счита,
че именно с този размер ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
По всички тези
съображения НП ще следва да се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП, то искането на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от ГПК, не следва да
бъде уважавано.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1006-000954 от 28.03.2019
година на началник група в сектор „ПП“
при ОД МВР-Пазарджик, с което на А.И.К. ***, ЕГН **********, на основание:
- чл.174 ал.3 от ЗДП
е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца;
- чл.177 ал.1, т.1
във вр. с чл.150а ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/;
- чл.183 ал.1, т.1
във вр. с чл.100 ал.1, т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на жалбоподателя за за присъждане на разноски
за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: