РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. Варна , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503144 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена
въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, чрез
ю.к.Йорданова против Решение № 260073 от 19.08.2020 година на ВРС,
по гр.дело № 18232/2019 година, с което въззивника е бил осъден да
заплати в полза на лицето И. Ц. Ц. , ЕГН **********, чрез адв.Стоян
Тодоров от АК - Варна с адрес: град Варна, ул.Георги Бенковски №81,
следните суми, а именно:
- сумата от 1607.01 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 229 часа за периода от
05.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР;
- сумата 214.08 лв., представляваща сбор от дължимите
обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до
датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание чл. 86 от
ЗЗД, както и в частта, с която въззивника е бил осъден да заплати в
полза на въззиваемия сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 314.28 лева в полза на ВРС,
1
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното
решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е
тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за
исковия период не намира своето място в този случай, и в тази връзка
съдът е допуснал нарушение, обуславящо отмяна на атакувания съдебен
акт.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.С.Тодоров, като
процесуален представител на И. Ц. Ц. , с които се настоява решението
да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните, въззивника е редовно
призован, не се явява, но е налице депозирано писмено становище от
страна на ю.к.Йорданова, която поддържа жалбата и моли съдът да
отмени решението.
Въззиваемата страна, в лицето на И. Ц. Ц. , редовно призована, се
представлява от адв.С.Тодоров, които оспорва жалбата и моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, след като съобрази предметните
предели на същия и застъпените от страните становища, ВОС,
намери за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че въззиваемия И. Ц.
Ц. изпълнява длъжността „Старши полицай“ в Първо РПУ към ОДП
МВР Варна.По делото са приети като писмени доказателства Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г.,
множество протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч.
и 6:00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на
официални празници в ОДП-Варна за процесния период, платежни
бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд и
труд през официалните празници за претендирания период.
Първоинстанционният съд е описал подробно съдържанието на
протоколите, свързани с положения от въззиваемия Цонев извънреден
труд, нощен труд и труд по време на официални празници, и доколкото
няма спор по отношение на тяхното съдържание и същите са ползвани
от приетата по делото ССчЕ.
От приобщената по делото съдебно икономическа експертиза
2
става ясно, че за претендирания период от време е бил положен
извънреден труд в размер на 229 часа, или за сумата от 1 607.01 лева,
както и лихва за забава в размер на 214.08 лева.
Основния спор между страните е правен и той обозначава
различни становища, касаещи приложението на наличното
законодателство и подзаконовите актове.Както правилно е посочил и
ВРС през посочения период от време са действали различни
нормативни актове - на 19.08.2014 година в „Държавен вестник", бр.
69, е обнародваната Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила от 01.04.2015 г. издадена на
основание чл.179, ал.2.
След нея на 02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е
обнародвана нова Наредба № 8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016 г.).
Следва 02.08.2016 година, когато в „Държавен вестник", бр. 60, е
обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (Наредба №8121з-776 в сила от
02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се регламентира, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период.В нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време е прието следното, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до
изчисляване 8ч:7ч или с коефициент равен на 1.143. Ограничението в
Наредба № 81213-776 от 29.072016 г. е нощен труд не повече от 8 часа
такъв труд, което се различава от Наредбата за структурата и
организацията на работното време.
Страните спорят дали положения труд следва да бъде заплатен
съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година или съгласно
заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 година, по коя формула и по колко
на час. На база на допусната и неоспорена Съдебно икономическа
експертиза става ясно, че въззиваемия Цонев е отработил извънреден
3
труд в размер на 229 часа общо, като не са направени преизчисления
по коефициента – 1.143. Извънредния труд, получен при
преизчисляването на положен нощен труд в дневен с коефициент
1.143, не е заплащан в периода от 05.11.2016г. до 30.09.2019г. и
възлиза на сумата от 1 607.01 лева, а лихвата за забава е в размер на
214.08 лева.
Становището на съда е следното:
По делото не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител в
ОДП на МВР - Варна. Приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд както през нощта (22.00 – 06.00 часа), така и по време на
официални празници, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.Спорен по делото е алгоритъмът на изчисляването на
положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, респ. дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск
за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 05.11.2016 година до 30.09.2019
година – началното на процесния период, е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от
4
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в
ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до настоящем действа
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г.,
в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата
на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.).
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-
592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния
период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две
Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване,
правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и
следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
тоест 1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ.Ето защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от 05.11.2016г.
до 30.09.2019г., е положил 229 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на
1 607.01 лева, както и сумата от 214.08 лева лихва за забава.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемия.Установява се от материалите по делото, че същото е в
размер на 430 (четиристотин тридесет) лева, с ДДС (вж.л.29). За да се
произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7
ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
която в конкретния случай предвижда, че при интерес от 1 000 лева до
5 000 лева, се дължи хонорар от 300 лева плюс 7% за горницата над
1 000 лева, или изчислен този хонорар по единия иск би бил в размер на
342.49 лева, при това без ДДС.Отделно от това обаче е налице е втори
5
иск, какъвто е обезщетението за забава, по което се дължи 300 лева – по
аргумент от чл.7 ал.2 т.1 , или общата сума до двата иска би била в
размер на 642.49 лева, също без ДДС.Не е налице злоупотреба с
възнаграждението, поради което и същото следва да се присъди в
пълния, поискан размер от 480 лева, с ДДС.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260073 от 18.08.2020 година,
постановено по гр.д. № 18 232/2019 година, по описа на ВРС,
шестнадесети състав.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Варна със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати в
полза на И. Ц. Ц. , ЕГН ********** сумата от 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева с ДДС, представляващи съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6