Решение по адм. дело №1912/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д. К. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8-Б, вх. В, ет.2, ап.24, против Заповед № 24РД09-406/05.08.2024г. на кмета на район "Северен", Община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "преграждане и приобщаване" на общи части - етажен коридор към ап.24 и ап.25, ет.3, в жилищна сграда - многофамилна в ПИ 56784.508.420, в УПИ XVI-508.420, кв.4-нов, по ПУП - ПР на "Филипово", с административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8Б, вх. В.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при пълна липса на предпоставките по чл.225, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят посочва, че за проверка на 21.05.2024г. не е била уведомена предварително и е извършена в нейно отсъствие (без осигурен достъп на проверяващите до двата апартамента), както актът от проверката й бил изпратен по пощата. Твърди, че заповедта е издадена от лице, което не разполага с необходимите законови правомощия и не е компетентно да се произнася по спорния въпрос, като в заповедта не е посочен конкретен акт, който да упълномощава кмета на район „Северен“ при община Пловдив с тези правомощия. Твърди липса на мотиви, на какво основание се квалифицира като строеж описаното в заповедта и защо е „незаконно“. Жалбоподателят заявява, че не са извършвани никакви строително-монтажни работи и описаното в заповедта за премахване „преграждане и приобщаване“ не може да се определи като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като още по време на строителството на сградата, преди въвеждането й в експлоатация и със съгласието и знанието на строителя „Сити пропъртис“ЕООД, е монтирана входната врата на единия апартамент — ап. В24, по-напред в част от общия само за апартаменти №В24 и №В25 коридор. В тази връзка е посочено, че не са извършвани допълнителни СМР, не е засегната конструкцията на сградата, не са измествани предвидени или съществуващи зидове /без значение носещи или неносещи/ и не са правени нови отвори в такива стени. Поддържа се, че т. нар. заграждане и приобщаване изобщо не може да се определи като съществено отклонение по чл.154, ал.2 от ЗУТ и не попада сред нито една от възможните хипотези на тази разпоредба, а представлява несъществено такова по чл.154, ал.3 от ЗУТ. Изложено е, че частта от етажния коридор между ап. №24 и ап. №25 обслужва само тези два апартамента и се ползва единствено от жалбоподателя като техен собственик, като на останалите етажни собственици, живеещи на същия и на другите етажи не им се налага да използват тази част от коридора, нито им се налага да преминават през нея и никой от тях не е изразявал несъгласие или претенции. Възразява се и по отношение на отразеното в окомерната скица и липсата на реквизити в КА. Според жалбоподателя не е изяснено какви са предвижданията на посочения в заповедта за премахване архитектурен проект, не е установено какви точно СМР са били извършени, съответно кога са извършени и в какво се състои твърдяната незаконност. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят и адв. А. (пълномощно на л.65), поддържат жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – кмета на район "Северен", Община Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. П. (пълномощно на л.89), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 09.08.2024г. (л. 78 – известие за доставяне), а жалбата е подадена чрез органа на 21.08.2024г., т.е. в предвидения за това процесуален срок, срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от административния акт.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна:

На 03.01.2024г. в район „Северен“, Община Пловдив е получен сигнал от управителите на „СИТИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, който сигнал е адресиран и до РДНСК – Пловдив.

По делото е приложено писмо вх. № 3-7000-10/1/ от 19.01.2024 г. на началника на РДНСК-Пловдив за уведомяване на участниците в строителството и заинтересованите лица за датата и часа на извършване на проверка - 26.01.2024 г. в 10.30 ч. (без данни за връчване на писмото). На посочената дата работна група от служители на РДНСК-Пловдив установява незаконно строителство, изразяващо се в заграждане на коридор пред ап. 24 и ап. 25 и присвояване на общи части в жилищна сграда в ПИ 56784.508.420, в УПИ XVI -508.420, кв. 4 - нов, по ПУП - ПР на „Филипово“, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 21 от 26.01.2024 г. (л. 45).

На лист 37 по делото е приложено писмо изх. № 3-7000-10 (3) от 20.02.2024 г. за уведомяване на Д. К. Д. за установеното от проверката на 26.01.2024 г., като й е предоставен срок за премахване на незаконния строеж. Липсват данни за връчването на писмото, но Д. е подала възражение с вх. № 3-7000-10 (4) от 05.03.2024 г. по описа на район „Северен“, община Пловдив. С писмо изх. № 3-7000-10(6)/15.03.2024г. възражението не е уважено. Писмото от 15.03.2024г. е връчено на Д. на 19.03.2024г.

На 28.03.2024 г. длъжностни лица от община Пловдив - район „Северен“ са извършили, проверка на място и след оглед са установили преграждане на общи части на ет. 3 в жилищна сграда с идентификатор № 56784.508.420.5 по КК КР на гр. Пловдив, посредством монтирана врата. За проверката е съставен Констативен протокол(л.30).

На 21.05.2024 г. работна група в състав П. М. Ф. - главен специалист „Контрол по строителството” в Район „Северен”, Община Пловдив, Н. Х. М. - главен специалист „Контрол по строителството” в Район „Северен”, Община Пловдив и И. Д. Г. на длъжност специалист „Контрол по строителството” в Район „Северен”, Община Пловдив, всички служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, извършили проверка на строеж: „Преграждане и приобщаване“ на общи части - етажен коридор към ап. 24 и ап. 25, ет. 3, представляващо отклонение от одобрените архитектурни проекти в жилищна сграда - многофамилна в ПИ 56784.508.420, в УПИ XVI - 508.420, кв. 4 - нов, по ПУП - ПР на „Филипово“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба”№ 8 Б, вх. В”.

За установеното при проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 5 от 21.05.2024г. (л. 25 и сл.), към който е приложена окомерна скица и снимка на строежа. В КА е посочено, че строежът е четвърта категория, а собственик, възложител и строител е Д. К. Д.. По отношение изпълнението на строежа е посочено, следното: изпълнено заграждане и приобщаване на етажен коридор-общи части към ап. 24 и ап. 25, ет. 3, с обща врата за двата апартамента, приблизително с обща площ около 2,70 кв. м., представляващ отклонение от одобрените архитектурни проекти в жилищна сграда, без строителни книжа, без разрешение за строеж и без съгласие на съсобствениците.

Като установено нарушение в КА е посочено, че строителството е извършено без строителни книжа, без разрешение за строеж и без съгласие на съсобствениците, а като нарушени разпоредби - чл.148, ал.1, чл.154, ал.5 и чл.183, ал.1 от ЗУТ. Изложено е, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за административно производство по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ за премахване на строежи по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

КА е връчен на Д. на 27.05.2024г. (л.28), срещу който същата е подала възражение с вх. № 3-7000-10 (11) от 30.05.2024 г. и е посочила, че не е извършвала строително-монтажни работи, не е засегната конструкцията на сградата и не са измествани зидове, вкл. с позоваване на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗС.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 24РД09-406/05.08.2024г., с която кметът на район "Северен", Община Пловдив наредил да бъде премахнат незаконен строеж: "преграждане и приобщаване" на общи части - етажен коридор към ап.24 и ап.25, ет.3, в жилищна сграда - многофамилна в ПИ 56784.508.420, в УПИ XVI-508.420, кв.4-нов, по ПУП - ПР на "Филипово", с административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8Б, вх. В. Ответния орган се е позовал на установеното от служителите на районната администрация при проверката на място, обсъдил е подробно възраженията на Д. и приел същите за неоснователни и недоказани.

В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че за извършеното строителство не са представени одобрени проекти, разрешение за строеж, заповедна книга или документ за въвеждане в експлоатация на обекта, както и документ удостоверяващ съгласието на останалите съсобственици в имота. Ответния орган е посочил, че няма съгласие на строителя и се е позовал на приложения по преписката Нотариален акт за покупко-продажба № 146, том II, рег. № 4539 дело 221 от 13.12.2022 г., в който не се установява собственост на строеж с около 2,70 кв.м. площ от етажен коридор - обща част. Обсъдена е и разпоредбата на чл.185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Посочено е, че Д. К. Д. е изпълнила строежа в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 137, ал. 3, от ЗУТ, което е основание за издаване на Заповед за премахване на извършеното строителство по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

По делото от страна на ответника са представени: Заповед №21ОА-967/24.04.2024г. (л. 17-18) на кмета на община Пловдив, с която Кмета на район „Северен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи (т.23.1 от заповедта); длъжностни характеристики на служителите в Община Пловдив - Район “Северен ” - П. М. Ф., Н. Х. М. и И. Д. Г.; извадка от инвестиционния проект.

От страна на жалбоподателя по делото са представени: 2 броя копия от КК с данни от КРНИ на СО в сграда с идентификатор 56784.508.5.16 и на СО в сграда с идентификатор 56784.508.5.17.

По делото са разпитани свидетелите: А. И. Т. и З. Х. Ш..

Свидетелят Т. заяви, че познава Д. Д. и нейното семейство, като с баща й са съученици от 1977 год., като те са му казвали, че са си купили апартамент на ул. „Борба“. Неговият приятел, бащата на жалбоподателя - К. Д. му споделил, че искат да купят голям апартамент, но тъй като е нямало голям му предложили два малки, един до друг, на един и същ етаж, като строителят му казал, че ще ги обединят. Не можело да се пробиват стените, затова предложението било вратата да се измести. Т. посочи, че не е говорил с бащата на жалбоподателката по въпроса да е вземал мерки по узаконяването на изместването на вратата. Т. заяви, че е ходил в тези апартаменти и счита, че вратата само на единия апартамент е изместена напред и двата апартамента са със самостоятелни врати.

Свидетелят Ш. заяви, че познава Д. Д. от доста години и са семейни приятели, а баща й му е споделял, че на ул. „Борба“ са закупили два апартамента на един етаж, един до друг. Посочва, че е ходил на място в апартаментите и са му споделяли, че искат да обединят двата апартамента в един, но това обединение ставало само през едната врата, през стаите не можело да стане, тъй като имало шайби и през стените не можело, не позволявало строителството. Според Ш., само на единия апартамент е изместена вратата малко навън, към коридора, към асансьора, до другата врата, като апартаментите си имат отделни входни врати.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като отчита обстоятелството, че са семейни приятели с жалбоподателя Д., както и че показанията им за „изместването на вратата напред по предложение на строителя/инвеститора“ не се основават на непосредствени и преки възприятия получени от самия строител/възложител, а са на база казаното/споделеното им от Д. или нейния баща.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я. Р., която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена, и неоспорена от страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в пределите на делегираната му компетентност със Заповед №21ОА-967/24.04.2024г. (л. 90) на кмета на община Пловдив, с която Кмета на район „Северен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи (т.23.1 от заповедта).

Спазено и изискването за писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, строежът извършен от Д. Д. е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така и по описание, като подробни мотиви в тази връзка ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на оспорения акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 5/21.05.2024 г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители по контрол на строителството в район „Северен“, Община Пловдив, Н. Х. М. - главен специалист „Контрол по строителството” в Район „Северен”, Община Пловдив и И. Д. Г. на длъжност специалист „Контрол по строителството” в Район „Северен”, Община Пловдив, за което по делото са представени длъжностните им характеристики, видно от които в преките задължения и на тримата служители е контрол на строителството от четвърта, пета и шеста категория във вр. с чл.223 от ЗУТ.

В действителност Д. не е уведомена за извършването на проверката на място на 21.05.2024г., но липсва нормативно изискване проверката да се извършва в присъствието на нарушителя. В случая поради характерстиките и местоположението на процесния строеж не се налага да се осигурява достъп до него, а оглед може да бъде извършен по всяко време и без присъствието на извършителя на строежа или на собственика му. Правилно като адресат на заповедта е посочен жалбоподателят Д., която е приета за извършител на строежа, като субект, черпещ права от него. Не е налице нарушаване правото на участие на Д. в административното производство, тъй като констативинят акт й е връчен по пощата, като същата в срок е подала възражение, което е обсъдено от ответния орган и прието за неоснователно с подробно изложени мотиви.

На премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието "строеж". Според заключението на вещото лице, преграждането е изпълнено с тухлена стена с дебелина 25см., намираща се на 1,69м навътре в коридора спрямо нейното предвидено по проект местоположение, като не е изпълнена стената с входна врата на апартамент №В24, а вместо входна врата, на апартамент №В25 е монтирана вътрешна интериорна врата. Според експертът в новата изместена стена е монтирана входна врата, обслужваща двата апартамента №В24 и №В25, които са обединени в общо жилище и с изпълнението на новия зид с врата, от общия коридор на етажа е отнета площ от 2,90кв.м., която площ е приобщена към новообразуваното общо жилище от двата апартамента и служи за негов вътрешен коридор. Настоящия съдебен състав счита, че това преграждане и приобщаване на общи части от етажен коридор представлява строеж в хипотезата на преустройство по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който се категоризира като строеж от IV-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, буква "д" от ЗУТ.

От приложените писмени доказателства (нотариален акт) се установява, че Д. Д. е закупила ап.24 и ап.25 на ет.3, в жилищна сграда - многофамилна в ПИ 56784.508.420 през 2022 година, следователно процесният строеж е изграден в период след 2022г. и не са налице условията за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, нито на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Строителни книжа не са представени нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство.

По делото е безспорно установено, че с процесния строеж Д. е приобщила общи части от 2,90 кв. м от коридор на втория етаж от жилищна сграда. Според заключението на вещото лице, пространството заето като част от вътрешен коридор за общото жилище, след обединяването на двата апартамента е част от общия за етажа коридор, който представлява част от общите части за сградата като комуникация за общо ползване. След изместването на ограждащия зид на апартамент №В24, приобщената площ от 2,90кв.м. е включена към застроената площ на общото жилище.

Според СТЕ, извършеното преграждане на мястото, различно от предвиденото в проекта води до отнемане на общи части от общите части на сградата с 2,90кв.м. и процесният строеж представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект съгласно чл.154, ал.2, т.6 от ЗУТ. Т.е. не е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, според която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Но това не е посочено от ответния орган като правно основание за издаване на заповедта. Поради изложеното напълно несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя по отношение на това дали процесният строеж е извършен при съществено отклонение по чл.154, ал.2 от ЗУТ и или не попада сред нито една от възможните хипотези на тази разпоредба.

Ответния орган е приел нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ, която гласи, че в случаите извън тези по ал. 1 (касаещи преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях) се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Освен това, съгласно разпоредбата на ал. 3 на цитирания чл. 185 от ЗУТ, когато с проекта за преустройство се предвижда присъединяване на обща част в сграда - етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда - етажна собственост, се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост и въз основа на одобрения проект и на договора се издава разрешение за строеж. След като Д. е приобщила 2,90 кв.м. обща части от коридор на трети етаж, то приложение намира и разпоредбата на 185, ал.2 и ал.3 от ЗУТ и за присъединяването (приобщаването) се изисква одобрен проект, въз основа на който и на нотариално заверените договори за прехвърляне на собственост, се издава разрешение за строеж. Не е спорно по делото, че проект не е одобрен, не е издадено разрешение за строеж, като няма данни, а и не се твърди да е налице съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.

Несъстоятелно е възражението, че частта от етажния коридор между ап. №24 и ап. №25 обслужва само тези два апартамента и се ползва единствено от жалбоподателя като техен собственик, като на останалите етажни собственици, живеещи на същия и на другите етажи не им се налага да използват тази част от коридора, нито им се налага да преминават през нея и никой от тях не е изразявал несъгласие или претенции. Коридорът, съгласно чл.98, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е обща част и преграждането на обща част от помещение лишава останалите етажни съсобственици от възможност да ползват тези части (в този смисъл Решение № 15258 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2431/2019 г., II о).

Жалбоподателят не ангажира доказателства, че още по време на строителството на сградата, преди въвеждането й в експлоатация и със съгласието и знанието на строителя „Сити пропъртис“ ЕООД е монтирана входната врата на единия апартамент — ап. В24. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на разпитаните по делото свидетели относно „изместването на вратата напред по предложение на строителя/инвеститора“ не се основават на непосредствени и преки възприятия получени от самия строител/възложител, а са на база казаното/споделеното им от Д. или нейния баща. Отделно от това в приложения по преписката Нотариален акт за покупко-продажба на двата апартамента не се установява прехвърляне на площ от 2,70-2,90 кв.м. от етажния коридор - обща част. Жалбоподателят не ангажира писмени доказателства за въвеждането на сградата в експлоатация с направеното приобщаване на обща част. Следва да се отчете и обстоятелството, че административното производство е започнало именно по сигнал на управителите на „Сити пропъртис“ ЕООД.

По отношение на възражението за отразеното в окомерната скица (липсата на данни за разположението на обекта в план и във височина, липсата на размери) и липсата на реквизити в КА за ситуирането на процесният обект) съдът счита, че строежът разпореденен за премахване с процесната заповед е индивидуализиран в достатъчна степен, като и в КА и в заповедта е посочен с подробно описание и местоположение - "преграждане и приобщаване" на общи части - етажен коридор към ап.24 и ап.25, ет.3, в жилищна сграда - многофамилна в ПИ 56784.508.420, в УПИ XVI-508.420, кв.4-нов, по ПУП - ПР на "Филипово", с административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8Б, вх. В. Така направеното описание не буди никакво съмнение, кой е разпореденият за премахване строеж и не води до неяснота по отношение на обекта.

В окомерната скица не са дадени за размери, но е даден с щрих обхвата на приобщената площ и е показано местоположението на новата стена с входна врата, като според вещото лице тази констатация принципно отговаря на установеното на място от експертизата. В КА е записана приблизителна площ на приобщената площ 2,70кв.м., а според изчисленията на експертизата площта е 2,90кв.м., която разлика може да се дължи на използвания начин на измерване.

Липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж, въведено като изискване с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, отсъствието на предпоставките по чл. 185, ал. 2 ЗУТ и на условията за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ водят до извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Ответният орган не е посочил конкретно на коя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ е приет за незаконен нареденият за премахване строеж, но в заповедта изрично е посочено, че същият е изграден "без валидни строителни книжа и документи". Доколкото в самата заповед текстово е посочено на кое от основанията на чл.225, ал.2 от ЗУТ строежът е приет за незаконен и е цитирана разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, то непосочването на конкретна хипотеза на чл.225, ал.2 от ЗУТ не е от категорията на съществените нарушения. В този смисъл Решение № 10860 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2023 г., II о.

Спазен е и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че ако бъде премахната вратата, която е изместила ще е невъзможно използването на апартаментите, тъй като единият е кухня и хол, а другият спалня. Видно от приложения Нотариален акт, ап. №В24 се състои от дневна с кухненска ниша, две спални, две бани с тоалетни, а ап. №В25 от дневна с кухненска ниша, една спалня, баня с тоалетна. Т.е. Д. сама е преустроила апартаментите по начин да не могат да се използват, ако нямат обща врата. Ето защо, не може да се приеме, че интересите на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото.

Поради изложено, съдът намира оспорения акт за издаден от компетентен административен орган в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, такива се дължат в полза на Община Пловдив в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 137).

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8-Б, вх. В, ет.2, ап.24, против Заповед № 24РД09-406/05.08.2024г. на кмета на район "Северен", Община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "преграждане и приобщаване" на общи части - етажен коридор към ап.24 и ап.25, ет.3, в жилищна сграда - многофамилна в ПИ 56784.508.420, в УПИ XVI-508.420, кв.4-нов, по ПУП - ПР на "Филипово", с административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8Б, вх. В.

ОСЪЖДА Д. К. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. "Борба" № 8-Б, вх. В, ет.2, ап.24, да заплати на Община Пловдив разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.