Р Е Ш Е Н И Е №170
гр. ВРАЦА, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение отделение в
публичното заседание на 24.06.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 230 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4587/09.03.20 г. на Д.Д.Д. и Д.И.Д. ***,
чрез адв. Б.И., срещу решение на районен съд гр. Враца № 105/14.02.20 г. по
описа на същия съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан
предявения от въззивниците иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне поради неизпълнение от страна на ответниците на договор за
покупко-продажба на недвижим имот
/апартамент/ находящ се в гр. Враца срещу задължение за издръжка и гледане,
оформен с нот. акт № 186/12.11.1986 г. на нотариус С.К. с р-н на действие
районен съд гр. Враца.
В жалбата подробно се мотивират оплаквания за необоснованост на
атакувания съдебен акт и за постановяването му в противоречие с материалния и
процесуален закон. Според въззивниците, първостепенният съд не е възприел
правилно фактите и обстоятелствата по делото, не ги обсъдил в тяхната взаимна
връзка и направил необосновани изводи. Районен съд не съобразил, че
местоизпълнението по атакувания алеаторен договор е в село Рогозен, а също, че
по делото не са събрани доказателства, че ответниците са престирали в цялост и
редовно нужната на ищците издръжка, включваща храна, дрехи, отопление, грижи за
здравето и хигиената в домакинството им, при съобразяване напредналата им възраст
и здравословно състояние и в тази връзка изводът на съда за неоснователност на
предявения иск бил неправилен и необоснован.
При наведените оплаквания, жалбоподателите молят за отмяна на
обжалвания акт и решаване спора по същество от настоящата инстанция, като се
развали атакувания договор за издръжка и гледане поради пълно неизпълнение от
страна на ответниците.
Ответниците по жалба Е.Д.Д. и Д.Д.Д.,
чрез адв. М.Д., представят отговор, в който подробно мотивират становище за
неоснователност на жалбата. Молят обжалваното решение на бъде потвърдено и
претендират съдебни разноски. Същите нямат доказателствени искания.
Окръжен съд, след самостоятелна преценка на събраните доказателства и
доводите на страните намира следното:
Постъпилата въззивнва жалба е процесуално допустима, като подаден в
срок, от надлежна страна в
производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 от ГПК служебна проверка,
окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
При въззивният контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт,
в рамките поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, от фактическа
и правна страна окръжен съд намира следното:
По делото е установено, че ищците семейство Д. и Д. Д. са продали на
сина си Д.Д. Д. собствения си апартамент на ходящ се в гр. Враца, бул. "***"
№ 28, бл. "***", състоящ се от хол, спалня, кухня, сервизни помещения,
коридор, с площ от 65.30 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 3 с
площ от. 3.11 кв. м. и 1.72 ид. и ч. от общите части на сградата, заедно с
отстъпено право на строеж, срещу задължението на купувача да гледа, храни и
полага всички необходими грижи при нужда и немощ да края на живота на
продавачите, като последните си запазват, заедно с купувача, правото на
ползване върху жилището докато са живи. Описаната продажба е оформена с нот.
акт № 186/12.11.86 г. на нотариус С.К. с р-н на действие районен съд гр. Враца.
Купувачът по договора Д. Д. починал на 27.04.2002 г., след което задълженията
му договора преминават върху наследниците - Е.Д. и Д.Д. негови деца и съпругата
му С.Д. Д.. Във вр. с нот. покана изпратена от ищците сем. Д. до наследниците
на покойния им син Д. Д., в която те твърдят, че поетото от покойния им син
задължение не се изпълнява от наследниците,
на 30.09.2002 г. между тях се провела среща, за която е съставен
протокол от нотариус С.К. представен на стр. 55 от делото. В протокола е
отразено, че страните се съглА.ват да осигурят на продавачите по договора сем. Д.
несмущавано ползване на описания апартамент в гр. Враца, както и да им
предоставят най-късно до 01.10.2002 г. ключ от същия и при влошено здравословно
състояние на Д. или Д. Д. да полагат необходимите грижи за тях. След това
споразумение, на 14.11.2006 г. починала съпругата на приобретателя по договора
за издръжка и гледане, С.Д. Д..
При изложените обстоятелства, ищците по делото сем. Д. и Д. Д., като
активно легимирани кредитори по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по договора за издръжка и
гледане, имат право, при пълно неизпълнение на същия, каквото твърдят в
исковата молба, да искат развалянето му. При предявяване на иска на 10.10.19 г.
надлежни ответници са наследниците на приобретателя по договора за издръжка и
гледане Д. Д. - децата му Е. и Д. Д., които съгласно чл. 60 от ЗН отговарят
пред прехвърлителите до размера дяловете си в наследството.
По предявения иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради
неизпълнение срещу наследниците на приобретателя, негови син и дъщеря - Е.Д. и Д.Д.,
в доказателствена тежест на последните е да установят при пълно и главно
доказване, че изпълнението покрива задълженията им по договора за издръжка и
гледане по вид, обем и качество, адекватни на нуждите и на двамата прехвърлители
с оглед тяхното здравословно състояние, възраст, начин на живот и бит.
Характерът на този вид договори е такъв, че не допуска периодично изпълнение на
задължението - същото следва да е ежедневно, непрекъснато и точно по вид и
обем. Недопустимо е задълженията по този вид договори да се дели на периоди,
както и изпълнение на задълженията и не търпи забава. Задължението е поето като
неделимо, при което изпълнението следва да се престира по отношение и на
двамата прехвърлители в договорения вид и обем.
По делото са представени писмени медицински документи, а и не се
оспорва от ответниците, че ищците семейство Д. имат влошено здравословно
състояние - Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства (стр.9-19 от делото) Д.Д.
е претърпял операция на ингвинална херния във Военно-медицинска академия гр.
София през 2005 г., както и операция на аденом на простата през 2007 г. и втора
операция от ингвинална херния през 2018 г. в същото лечебно заведение, а Д.Д. е
боледувала през месеците юни и юли 2019 г. от бронхопневмония, за което е
лежала в Тубдиспансер гр. Враца от 17.07.2019 г. до 26.07.2019 г., както и от
пиелонефрит. По делото няма спор също, че постоянното местоживеене ***, която е
собственост на техния покоен син Д. Д.. Ищците са в напреднала възраст, Д. Д. е
на 85 години, а съпругата му на 81 години.
По делото са представени множество квитанции за заплащане от страна на
ответниците на битовите сметки за електричество и вода за процесния апартамент
в гр. Враца за периода от 12.07.2019 г. до 10.08.2019 г., както и за заплатени
от тях данъци за апартамента и за къщата в с. Рогозен, в която живеят ищците
(стр. 56-74).
С оглед заявеното от страните пред окръжен съд в с. з. на 24.06.20 г.,
между тях няма спор, че консумативите за къщата в село Рогозен се заплащат от
ищците сем. Д..
По делото също така не се спори, че ответникът Е.Д. живее и работи в
чужбина, като твърденията на ответницата Д.Д., негова сестра са, че тя е осигурявала изцяло нужните грижи за ищците
по процесения договор за издръжка и гледане, с което е изпълнила задължението и
на своя брат.
Показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели са разнопосочни
относно полагането от ответницата Д.Д. на ежедневни необходими грижи и помощ за
ищците сем. Д. в обем и качество съобразно нуждите им. В този смисъл въззивният
съд приема, че гласните доказателства налагат извода, че наследниците на
приобретателя са установили полагани от
тях частични, непълни и непостоянни грижи, които не са от характер да осигурят
спокойно и нормално съществуване на ищците. Характерът на сключения договор,
възрастта на прехвърлителите, здравословното им състояние /през 2005 г., 2007
г. и 20018 г. ищецът Д.Д. е претърпял няколко тежки операции, а през 2019 г.
ищцата Д.Д. се е лекувала от тежко белодробно и бъбречно заболяване/, несъмнено
налагат извод, че те /претхвърлителите/ имат нужда от грижи, които следва да се
полагат ежедневно и непрекъснато. Показанията на свидетелите посочени от
ответниците - К.Т. и Р.Б. не са източник на данни за полагани пълноценни и
постоянни грижи от ответницата Д.Д. - лични или чрез сина й Роберто, които са
от характер да осигурят спокойно и нормално съществуване и на двамата ищци.
Това е така, тъй като свидетелките твърдят факти и обстоятелства, които са
възприели твърде общо и епизодично и не могат да бъдат кредитирани от съда в
подкрепа на твърденията на ответниците, че са изпълнявали ежедневно и
непрекъснато насрещните си задължения, съобразно нуждите на ищците. И двете
свидетелки твърдят, че живеят в гр. Враца и са в близки отношения с ответницата
Д.Д., като познават и ответниците. Те не оспорват, че ищците живеят в село
Рогозен, тоест местоизпълнение на задължението на ответниците е различно от
постоянното им местоживеене. Свидетелките заявяват общо, че Д. посещавала дядо
си и баба си в село Рогозен, пазарувала, помагала в домакинството, но не
посочват кога и колко често се е случвало това. Те нямат лични впечатления от
посещенията на ответницата Д.Д. *** споделят пред съда информация получена от
нея. Свидетелките имат лични впечатления само за това, че през лятото на 2019
г. ищцата Д.Д. боледувала, което наложило пребиваването й в гр. Враца, в
процесния апартамент на бул. "***", като ответницата Д.Д. я придружавала
при на изследвания и прегледи в болнични заведения в града. Те свидетелстват,
че и двамата ищци били в апартамента на ответницата Д.Д. *** и тя се грижела за
тях за около 4 месеца, до септември 2019 г. Но от показанията на
свидетеля Тодор С., съсед на ищците в село Рогозен, се установят различни
обстоятелства. През лятото на 2019 г. ищцата Д.Д. действително била болна и се
лекувала в гр. Враца, но ищецът Д.Д. ***, той често я посещавал, като
свидетелят заявява, че Д.Д. го викал да го закара до града. Свидетелките К.Т. и
Р.Б. депозират показания и за това, кой е плащал сметките за апартамента в гр.
Враца и дали ответниците са допускали ищците да ползват апартамента, които
обстоятелства са без значение за спора, тъй като ответницата Д.Д. е собственик
по наследство и живее в процесния апартамент в гр. Враца, при което е нормално
да заплаща, както данъците за имота, така и сметките за потребените
електричество и вода. Тя е задължена също така да допуска ищците до жилището в
гр. Враца, доколкото докато са живи те са собственици на вещното право на
ползване. А като се посочи по-горе, за къщата в село Рогозен, в която ищците
сем. Д. живеят постоянно, те са заплащали консумативите. По делото не са
събрани други доказателства, че ответниците са полагали ежедневни и
непрекъснати грижи в периода 2005 г. до 2019 г. за своите дядо и баба, от които
те несъмнено са имали нужда с оглед напредналата
им възраст, като обективен критерий и здравословно им състояние, за което е реч
по-горе. Напротив, по делото са събрани доказателства за обратното. Свидетелят
Тодор С., който живее в село Рогозен и е съсед на ищците, твърди, че ответниците
посещавали своите дядо и баба преди 17-18 г., за период около една/две години
след, което свидетелят не ги е виждал в селото. На ищците помагали, в
домакинството и в сметките, тяхната дъщеря Т. и внучката им А., които често ги
посещавали, макар и да не живеели в селото. Свидетелят С., също помагал на
ищците, когато се наложи. Свидетелят Е. А. също твърди, че ищците живеят в
повечето случаи сами в село Рогозен, като често ги посещавала дъщеря им Т., която не живеела в селото. По делото не
са събрани доказателства за полагани грижи към ищците от страна на ответника и
техен внук Е.Д., тъй като той живее в чужбина. Обстоятелство, което не се
оспорва от страните.
В обобщение се налага правният извод, че след смъртта на приобретателя
по процесния договор за издръжка и гледане по нот. акт № 186/12.11.1986 г., Д. Д.
през 2002 г., наследниците му и ответници в производството Д. и Е. Д. не са
изпълнявали пълно и точно задължението си за полагане грижи, като гледат хранят
и издържат продавачите по договора сем. Д. ежедневно и непрекъснато, за да им
осигурят спокоен и нормален живот. Дори да се приеме, че през лятото на 2019 г.,
за около 4 месеца, ответницата Д.Д. е полагали грижи за ищците сем. Д., допуснатото
неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторите, тъй като грижи им се
дължат за един дълъг период от време, от 2002
и към настоящия момент, през който см. Д. са боледували, за което по
делото има данни и обективно остарявали, а този период ответниците не са полагали грижи са ищците.
Договорът не е изпълняван точно, при което е налице неизпълнение, резултат от
виновното поведение на ответниците-длъжници, като това неизпълнение не е
незначително с оглед интересите на кредиторите, както се посочи по-горе. Това
обосновава правният извод, че процесния договор за издръжка и гледане следва да
се развали по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Окръжен съд не споделя заявеното от ответниците възражения за изтекла в
тяхна полза погасителна давност. Искът за разваляне на договора за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погА.ва с изтичане на 5
годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за
издръжка и гледане е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите,
правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите
наследници се погА.ва с изтичане на 5 години от последния ден на
неизпълнението, тоест от деня на смъртта на прехвърлителите по договора - реш. №
346/04.10.11 г. по гр. д. № 341/10 г. на ІV г. о. на ВКС. С оглед изложеното,
доколкото в казуса прехвърлителите, на които се дължи издръжка сем. Д., не са
починали и лично са предявили иска за разваляне на договора, според окръжен съд
потестативното им право да искат разваляне не е погасено по давност.
В този смисъл исковете за разваляне на договора за издръжка и гледане
следва да бъдат уважени, а първоинстанционното решение на районен съд гр. Враца
в обратния смисъл, отменено.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция и тези на
районен съд, обжалваното решение следва да бъда отменено изцяло, включително и
частта за разноските, като предявените искове бъдат уважени.
По разноските в производството окръжен съд намира следното:
При изхода от спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК на процесуалния представител на жалбоподателите-ищци адв. Б.И.
от Софийска адвокатска колегия, гр. София, бул. "Витоша" № 1-а, ет.
3, офис 311 следва да се присъди адв. хонорар при предпоставките на чл. 38, ал.
2 от ЗА в размер на 1 145 лв.
На адв. Б.И. следва да се присъди и за настоящата въззивна инстанция сума
в размер на 1 145 лв. представляваща адв. хонорар дължим на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА за осъществено процесуално представителство по отношение на въззивниците
сем. Д..
При предпоставките на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците в производството
Е. и Д. Димитриво следва да бъдат осъдени за платят по сметка на окръжен съд
гр. Враца сумата 205.43 лв. представляваща държавна такса по делото за
първостепенния съд и сумата 102.71 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение на районен съд гр. Враца № 105/14.02.2020 г.
постановено по гр. д. № 4195/19 г. по описа неа същия съд и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 1 и във вр. с ал. 3 от ЗЗД по
предявения от Д.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН ********** *** п р о т и в
Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, в качеството им
на наследници на покойния си баща Д.Д. Д. починал на 27.04.2002 г., ДОГОВОРЪТ
сключен между Д.Д.Д., Д.И.Д. и покойния Д.Д. Д. на 12.11.1986 г. с нот. акт №
186, том. ІІ, рег. 1023, н. д. № 658/1986 г. на нотариус при районен съд гр.
Враца С.К., с който договор Д.Д.Д. и Д.И.Д. са продали на сина си Д.Д. Д.
следния недвижим имот:
- апартамент с идентификатор 12259.1023.2.4.3 по кадастралната карта на
гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.05 г. на изп. директор на АК,
с административен адрес бул. "***"№ 28, жилищен блок ***"2, вх.
А, ет.1, ап. 3, състоящ се от хол, спалня, кухня, сервизни помещения, коридор,
с площ от 65.30 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 3 с площ от
3.11 кв. м. и 1.72 ид. и ч. от общите части на сградата, заедно с отстъпено
право на строеж, срещу задължение на купувача Д.Д. Д. да гледа, храни издържа и
полага всички необходими грижи за продавачите при нужда и немощ до края на
живота им.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят на адв. Б.И. от Софийска адвокатска колегия, гр. София, бул.
"Витоша" № 1-а, ет. 3, офис 311 сумата 1 145 лв. представляваща адв.
хонорар при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за първостепенния съд
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят на адв. Б.И. от Софийска адвокатска колегия, гр. София, бул.
"Витоша" № 1-а, ет. 3, офис 311 сумата 1 145 лв. представляваща адв.
хонорар при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят на по см. на окръжен съд гр. Враца сумата 205.43 лв. представляваща
държавна такса за образуване на делото при първостепенния районен съд
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят по см. на окръжен съд гр. Враца сумата 102.71 лв. представляваща
държавна такса за образуване на делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател ...... Членове
1......
2........