Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Елена, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 145
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
430 от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.” АД
гр. София, представлява от М.В. и П.Н.Д., чрез адв. Х.И., срещу Д.С.С. и Д.Н.С.,***
същата се твърди, че е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
НL26720/04.10.****
год., сключен между „Б.П.Б.” АД гр. София и ответниците Д.С.С. и Д.Н.С.,
последните двама като кредитополучатели. Съгласно договора банката им
предоставила кредитен лимит в размер на 34290.00 лв., както следва: сумата 27**.00
лв. за покупка на недвижим имот, а именно: апартамент № 6 на втори етаж с площ
от
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответниците Д.С.С. и Д.Н.С. да му заплатят дължимите суми,
произтичащи по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL26720/04.10.**** год. и Анекс №
1/25.03.2016 год., както следва: 5714.96 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба, сумата 628.30 лв. -
договорна лихва за редовен кредит, сумата 304.32 лв. - договорна лихва за
просрочен кредит, сумата 22.70 лв. - договорни такси и сумата 276.00 лв. -
нотариални разходи. Претендира направените разноски по делото.
Във визирания едномесечен срок не е
постъпил отговор на искова молба от страна на ответниците Д.С.С. и Д.Н.С..
Впоследствие ответницата Д.С.С. е депозирала молба, от която е видно, че не
оспорва предявения иск от ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Ю.Б.” АД
гр. София се представлява от адв. С.Р., редовно упълномощен. Същият поддържа
депозираната искова молба и направените доказателствени искания. Претендира
направените по делото разноски и представя списък за тях.
В съдебно заседание ответниците Д.С.С.
и Д.Н.С. не се явяват и не се представляват. Същите не депозират писмено
становище.
Видно от извършената справка в
Търговския регистър с дата 26.04.2018 год. и с дата 27.04.2018 год., ищецът „Ю.Б.”
АД гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от П.Н.Д., Д. Б.Ш.
и А.В.Я., а като прокурист е вписана М.И.В.. С Решение от 01.11.**** год. на
СГС била вписана промяна в наименованието на дружеството от „Б.П.Б.” АД на „Ю.И
Е.Д.Б.” АД. На 11.01.2013 год. отново била вписана промяна във фирмата на
банката-кредитор, като наименованието било променено от „Ю.И Е.Д.Б.” АД на „Ю.Б.”
АД.
От Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL26720/4.10.**** год. и приложение към него се установява, че
между страните е постигната уговорка ищецът да предостави на ответниците кредит
в размер на 34290.00 лв., както следва: сумата 27**.00 лв. за покупка на
недвижим имот, а именно: апартамент № 6 на втори етаж с площ от
Видно от Анекс № 1/25.03.2016 год. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26720/4.10.**** год., ищецът
дал съгласието си обезпечението по банковата сделка да бъде продадено
доброволно от ответниците за сумата 32000.00 лв., като със сумите от продажбата
се погасят част от дължимите суми по договора при спазване на законовата
поредност за погасяване. Остатъкът по задължението в размер на 6264.81 лв.
следвало да се погаси на месечни анюитетни вноски за срок от 67 месеца до 10-то
число на месеца. Приложимата за погасяването договорна лихва била в размер на
сбора от базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева, намален с 0.5 %,
като към датата на сключване на анекса базовият лихвен процент на банката за
жилищни кредити в лева бил 10.25 %, а приложимата договорна лихва 9.75 %. При
просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
дължимата договорна лихва върху просрочието се равнявала на сбора от
договорната лихва за редовен кредит плюс договорна надбавка в размер на 10
пункта.
По делото ищецът е представил Погасителен
план по кредит с дата на изготвяне 24.04.2018 год., справка към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL26720/4.10.**** год. и банково бордеро №
48798/10.10.**** год.
От нотариална покана – връчена на 13.02.2018
год., разписка № 4/13.02.2018 год., нотариална покана – връчена на 13.02.2018
год. и разписка № 3/13.02.2018 год. се констатира, че ищецът е уведомил
ответниците, че е обявил цялото задължение към 22.01.2018 год. в общ размер на
6497.50 лв. за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на
договора, тъй като същите са нарушили сключения договор и анекса към него,
поради незаплащане на дължимите погасителни вноски.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
ищецът „Ю.Б.“ АД гр. София е създал счетоводна информация, която отразява
цялостното движение на процесния кредит, отпуснат с Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL26720/4.10.**** год. и Анекс № 1/25.03.2016 год.
към него, като за процесния кредит е създадена редовна счетоводна информация.
Същият е превел на 10.10.**** год. сумата 34290.00 лв., на ответника Д.С.С. по
откритата банкова сметка. ***.11.**** год. до 7.08.2017 год. ответниците заплатили
109 броя пълни месечни погасителни вноски и една частична такава на обща стойност
55935.39 лв., в т. ч. за главница в размер на 28575.04 лв. и за договорни лихви
в размер на 27360.35 лв. Ответниците не погасявали кредита редовно, считано от
10.11.2016 год., когато е заплатена частично месечната погасителна вноска. От
10.12.2016 год. били преустановени плащанията по погасителните вноски и
ответниците изпаднали в забава, считано от 10.02.2017 год. Размерът на
неизплатеното задължение на ответниците за главница по процесния договор и
анекс към 22.04.2018 год. бил 5714.96 лв. Размерът на непогасеното задължение
на последните към 22.04.2018 год. за договорна лихва за редовен кредит бил 628.30
лв. и за просрочен кредит бил 304.32 лв. Размерът на непогасените по договора
такси бил 22.70 лв. Размерът на направените и непогасени по договора нотариални
такси бил 276.00 лв. Вещото лице отразило в заключението си, че плащанията,
извършвани от ответниците отговарят на приложените към настоящата молба
погасителни планове, като погасителни вноски по размер и дата, а част от
плащанията били извършвани в просрочие до момента на окончателното спиране на
плащанията на 10.12.2016 год.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай
между страните е сключен договор за банков кредит, съгласно който банката се е
задължила да отпусне на заемателите парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а последните са се задължили да ползват сумата съобразно
уговореното и да я върнат след изтичане на срока. По отношение на
претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 430
от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим и
основателен по следните съображения:
От данните по делото се установява по
безспорен начин, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор за кредит. Ищецът е предоставил на ответниците сумата
34290.00 лв., както следва: сумата 27**.00 лв. за покупка на недвижим имот и
сумата 31527.00 лв. за други разплащания. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 3** месеца. Погасяването на кредита следвало да стане на равни
(анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница с размер на всяка една
вноска 224.03 лв. Към момента на сключване на договора годишната лихва била в
размер на 7.5 %. Ответниците се задължили да заплатят и съответните такси: такса
за управление – 1.5 %, годишна такса за управление на сметката – 0.3 % и
административна такса за обработка на документи – 20.00 лв. За обезпечаване на
вземанията на ищеца по предоставения кредит същите учредили договорна ипотека в
негова полза върху закупения от тях недвижим имот. Поради финансови затруднения
ответниците на погасявали редовно дължимите месечни вноски, определени в
сключения между страните договор. По тази причина между тях бил подписан Анекс
№ 1/25.03.2016 год. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL26720/4.10.**** год., съгласно който ищецът дал съгласието си обезпечението
по банковата сделка да бъде продадено доброволно от ответниците за сумата
32000.00 лв., като със сумите от продажбата се погасят част от дължимите суми по
договора при спазване на законовата поредност за погасяване. Остатъкът по
задължението в размер на 6264.81 лв. следвало да се погаси на месечни анюитетни
вноски за срок от 67 месеца до 10-то число на месеца. За периода от 10.11.****
год. до 7.08.2017 год. ответниците заплатили 109 броя пълни месечни погасителни
вноски и една частична такава на обща стойност 55935.39 лв., в т. ч. за
главница в размер на 28575.04 лв. и за договорни лихви в размер на 27360.35 лв.
Поради неиздължаване на погасителната вноска с падеж 10.01.2015 год. на осн.
чл. 18 от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, ищецът
обявил цялото задължение към 22.01.2018 год. в общ размер на 6497.51 лв. за
незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора. За
това действие ответниците били уведомени, като им били изпратени нотариални
покани, получени от тях на 13.02.2018 год. Към настоящия момент задължението на
ответниците към ищеца било както следва: 5714.96 лв. - главница, сумата 628.30
лв. - договорна лихва за редовен кредит, сумата 304.32 лв. - договорна лихва за
просрочен кредит, сумата 22.70 лв. - договорни такси и сумата 276.00 лв. -
нотариални разходи. Тези факти се установяват по безспорен начин от събраните
по делото писмени доказателства, а и няма спор по отношение на тях между
страните.
Регламентацията на договора за банков
кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно
легалното определение в чл. 430, ал. 1 от ТЗ с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки - чл. 305 от ТЗ, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
По изложените съображения съдът счита,
че при сключен валиден договор всяка една от страните дължи изпълнение,
съответстващо на клаузите по договора, като в настоящия случай ищецът е
изпълнил поетите с договора задължения, а ответниците не са изпълнили изцяло
поетите задължения. В тежест на ищеца по предявения иск беше да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличие на валиден договор между страните
с уговореното съдържание, изпълнение на задължението да се предостави
претендираната сума, наличието на уговорка за възнаградителна лихва, както и
настъпване изискуемостта на вземанията. Всички тези факти бяха успешно доказани
от страна на ищеца, като следва да се отбележи, че по делото липсват такива, от
които да е видно пълно погасяване на задължението от страна на ответниците.
По изложените съображения съдът намира,
че предявените искове следва да бъдат уважени. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата 5714.96 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL26720/04.10.**** год. и Анекс №
1/25.03.2016 год. към него, сумата 628.30 лв., представляваща договорна лихва
за редовен кредит, сумата 304.32 лв., представляваща договорна лихва за
просрочен кредит, сумата 22.70 лв., представляваща договорни такси и сумата 276.00
лв., представляваща нотариални разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
При този изход на делото ответниците
следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, които са в размер
на 1290.** лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** и Д.Н.С.
с ЕГН **********,***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1766, район В., ул. „О.П.“ № ***, представлявано
от М.И.В. и П.Н.Д., сумата 5714.96 лв. (пет хиляди седемстотин и четиринадесет
лв. 96 ст.), представляваща незаплатена главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № НL26720/04.10.****
год. и Анекс № 1/25.03.2016 год. към него, сумата 628.30 лв. (шестстотин
двадесет и осем лв. 30 ст.), представляваща договорна лихва за редовен кредит,
сумата 304.32 лв. (триста и четири лв. 32 ст.), представляваща договорна лихва
за просрочен кредит, сумата 22.70 лв. (двадесет и два лв. 70 ст.),
представляваща договорни такси и сумата 276.00 лв. (двеста седемдесет и шест
лв. 00 ст.), представляваща нотариални разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и направените разноски по делото в размер на 1290.** лв. (хиляда двеста и
деветдесет лв. ** ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: