№ 41796
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110143577 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото, като следва:
Предявени са от ЗАД "............" против .............. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за за заплащане на сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за регресно вземане,
включваща сумата от 2 385,18 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско и злополуки на МПС“ за щети по лек автомобил „.............“ с рег. № .............. в
резултат от преминаването му през необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно - два броя шахти с хлътнали капаци и остри ръбове и сумата от 10 лева –
сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 749,01 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., както и предявен при условията на евентуалност
обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД от .............. срещу
„..............“ АД за заплащане на сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за
регресно вземане - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и
злополуки на МПС“ за щети по лек автомобил „.............“ с рег. № .............. в резултат от
преминаването му през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно -
два броя шахти с хлътнали капаци и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска с отговора на исковата молба – 29.08.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищцовото застрахователно акционерно дружество „............“ твърди, че по силата на
договор за застраховка „Каско и злополуки“, обективиран в застрахователна полица №
********** от 26.10.2018 г. и със срок на действие от 30.10.2018 г. до 29.10.2019 г. във
връзка с лек автомобил „.............“ с рег. № .............., сключен със собственика му „.............“,
е заплатил сумата от общо 2 375,18 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени щети по автомобила, определени от стойността на необходимите части,
материали и труд за възстановяването им, в т.ч. сумата от 84 лева за репатрирането му,
настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.12.2018 г. Поддържа, че
ПТП-то е реализирано в гр. София, около 23:00 часа по време на движение по бул. „.............“
в посока към бул. „..............“, на съединителния ръкав между двата булеварда, при което
застрахования при ищеца лек автомобил „.............“ попада в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – два броя шахти с хлътнали капаци и
1
остри ръбове. За настъпилото събитие е съставен протокол за ПТП № 1718567/20.12.2018 г.
от опраните на МВР. Излага се, че вследствие от процесното ПТП са увредени задната дясна
гума на автомобила и съответната джанта. Ищецът намира, че отговорност за настъпването
му носи ответната .............., като собственик на участъка от пътното платно, където същото
е реализирано. В случай отговорността е за бездействие на съответните служители,
изразяващо се в липсата на безопасно изравняване на нивото на шахтите с пътното платно,
тяхното необезопасяване до извършване на ремонт чрез пътни знаци. Отговорността следва
от разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, предвиждащ задължение именно за
съответната община да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища. В исковата
молба се посочва, че пряко проявление на тези дейности е дейността по поддържане на пътя
в изправно състояние, незабавно сигнализиране на препятствията по него и тяхното
отстраняване в най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП. Поддържа се,
чеустановените шахти по пътното платно представляват „препятствие на пътя“ по см. на §1,
т. 19 ППЗДвП. ЗАД „............“ твърди, че във връзка с процесното пътно.транспортно
произшествие при него е образувана щета № 10018030135088 и е съставен опис за
констатираните увреждания по автомобила. Ищцовото дружество определило и изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 2 385,18 лева с пратежно нареждане от 07.05.2019
г., като е сторило и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10
лева. Заявява, че с регресна покана, получена на 17.06.2019 г., ответната .............. е поканена
да заплати процесната сума, но последната не била възстановена. С тези съображения
ищецът отправя искане за уважаване на исковете и за осъждане на .............. за му заплати
сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от
2 385,18 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“
по лек автомобил „.............“ с рег. № .............. в резултат от преминаването му през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и сумата от 10 лева –
сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 749,01 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната .............., чрез
пълномощника си юрк. А.В., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и собственика на процесното МПС, тъй като неразделна част от договора са
Общите условия, които следва да бъдат приети писмено от застрахования. В конкретния
случай липсата на такива създава неяснота относно условията, при които е сключена
застраховката, както и тези, при които е дължимо застрахователното обезщетение. Оспорва
се механизмът на настъпване на процесното ПТП и причинените от него вреди. Посочва се,
че към приложения по делото протокол за ПТП липсва снимков материал, поради което този
протокол не се ползва с доказателствена сила. Последният е съставен по показания на
водача на МПС без полицейски служител да е бил свидетел на ПТП. Намира, че .............. не
следва да отговаря по процесната претенция, тъй като към момента на настъпване на
твърдяното произшествие между ответната община, като възложител и третото за процеса
лице „..............“ АД, като изпълнител, е сключен и действал договор № СО15-РД-55-
355/11.06.2015 г., по силата на който на това дружество е възложено извършването на
дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на .............., Зона I, в която попада и процесният пътен участък съгласно
Приложение № 11 към договора. Поддържа се, че в предметния обхват на договора са
включени и дейности по рекордиране и/или възстановяване на разрушени отводнителни
съоръжения – улични оттоци, ревизионни шахти, отводнителни тела при повдигнати
пешеходни пътеки и канавки. Твърди се, че съгласно клаузите на договора „..............“ АД
има задължение при установяване наличието на неравност, която може да бъде
2
предпоставка за ПТП да осигури незабавно обезопасяването и сигнализирането на участъка
и във възможно най-кратки срокове да предприеме действия по отстраняването й. С
отговора ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на процесното МПС, поради неизпълнение от негова страна на задължението по чл.
20, ал. 2 ЗДвП за избиране на подходяща скорост на движение, съобразена с пътните
условия, предвид описаното време на реализиране на ПТП – в тъмната част от денонощието,
при зимна пътна обстановка. Излага се, че по делото няма данни автомобилът да е бил с
гуми, пригодни за зимни условия съгласно изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 4 ЗДвП. С тези
доводи .............. отправя искане за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на по-
нисък размер на обезщетението, предвид наличието на съпричиняване, съответно на сума,
равна на данъчната основа, с оглед възвращаемостта на ДДС. Претендира разноски.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 и по чл. 219, ал. 3 ГПК:
С отговора на исковата молба и с уточнителна молба с вх. № 269002/28.09.2023 г.
ответната .............. е направила искане за привличане на „..............“ АД като трето лице-
помагач на своя страна, предявявайки при условията на евентуалност насрещен осъдителен
иск срещу дружеството за заплащане на сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за
регресно вземане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска с отговора на исковата молба – 29.08.2023 г. до изплащане на
вземането.
В случая, с оглед предмета на исковата претенция и изложените с отговора на исковата
молба фактически твърдения на ответната .............., че разполагала с регресно вземане
спрямо дружеството по силата на сключен договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., с който
на това дружество е възложено извършването на дейности по поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на .............., Зона I, в която попада и
процесният пътен участък, съдът намира, че от страна на ответника се обосновава правен
интерес от участието на „..............“ АД като трето лице - помагач на негова страна, поради
което искането му по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено. Доколкото
ответникът е отстранил констатираните нередовности на предявения от него обратен иск, то
същият следва да бъде приет за разглеждане в настоящия процес. На ответника по обратния
иск следва да бъдат изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея, от
отговора на исковата молба и от приложенията към него, както и от обратния иск за отговор
в едномесечен срок.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Основателността на суброгационния иск по чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ.
ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от
доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на
застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице
относно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на
всички сторените разходи, в частност на разходите за репатриране на процесния автомобил
от мястото на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
3
увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в
частност чрез установяване на сочените от него обстоятелства, обуславящи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесното МПС чрез шофиране с
несъобразена на пътните условия скорост, респ. с гуми, непригодни за зимни условия, за
които обстоятелства последният не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи: наличието на главен дълг; изпадането на ответната
страна в забава и размера на обезщетението, при което в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил дълга на падежа.
По искa с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Основателността на обратния иск се обуславя от доказване от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, на следните материални предпоставки: сключване на договор за
поддръжка с ответника, в чийто обхват е процесният пътен участък, както и размера на
претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е
реализирано ПТП с участието на л. а. „.............“ с рег. № ..............; че същото е настъпило на
пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника - .............. и, че от
страна на застрахователя-ищец е заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 2375,18 лева, както и, че същият е сторил ликвидационни разноски за определянето му в
размер на 10 лева.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора
необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като
дозатаелства по делото.
Предвид относимостта му към предмета на спора и с оглед разпределената между
страните доказателствена тежест следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на
гласни доказателства чрез разпит, при призоваване, на свидетеля Г.С.С., с оглед
твърденията, че същият е управлявал увреденото МПС по време на процесното ПТП - за
установяване на обстоятелствата около реализирането му, механизма и причинените от него
вреди. В тази връзка и с оглед изричното оспорване с отговора на исковата молба, съдът
намира за неоснователно възражението на ответника срещу допускането на това
доказателство, обосновано с доводи, че свидетелят е заинтересован да потвърди заявените
пред застрахователя обстоятелства, доколкото този въпрос е от значение за преценка на
показанията по същество и е неотносим към преценката за допустимостта им като
доказателствено средство в процеса. На основание чл. 25 ГПК свидетелят следва да бъде
разпитан по делегация пред Районен съд – Бургас, предвид адресите му в град Бургас,
съгласно данните то служебно извършената справка от НБДН.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника и предвид доказателствената
тежест в процеса, следва да бъде допуснато и изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба. Вещото
лице следва да отговори и на въпроса каква от техническа гледна точка е причината за
настъпване на процесното ПТП, както и стойността за отремонтиране на увредения
автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП –
19.12.2018 г.
4
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за представяне
в оригинал на договора за имуществена застраховка и приложимите към него Общи условия,
следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата на обосноваване на оспорването с
твърдения за конкретни недостатъци в представените по делото заверени преписи от тези
документи от външна страна - арг. чл. 178 ГПК.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „..............“ АД, с ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление:
............... като трето лице – помагач на страната на ответника ...............
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящия процес предявения от .............. срещу
„..............“ АД, с ЕИК: .............. обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ „..............“ АД, с ЕИК: .............. препис от исковата молба и
приложенията към нея, от отговора на исковата молба и приложенията към него,
обективиращ предявения обратен иск, препис от уточнителната молба от 28.09.2023 г., както
и препис от настоящото определение, като изпратените документни бъдат надлежно и
изчерпателно описани в съобщението, с което се пращат.
УКАЗВА на „..............“ АД, с ЕИК: .............., че в едномесечен срок от връчването на
преписите може да подаде писмен отговор на предявения срещу него обратен иск, който да
съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на
лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на „..............“ АД, че в отговора си ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички
писмени доказателства, с които разполага. Към отговора следва да се представят
пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник и преписи от отговора и
приложенията към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника по обратния иск „..............“ АД, че ако в горния срок не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, включително възражение за
местна неподсъдност на делото, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл. 212 и чл. 219, ал. 1 ГПК, губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на ответника по обратния иск „..............“ АД, че ако не представи в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото открито съдебно заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на ответника по обратния иск „..............“ АД, че на основание чл. 193 ГПК
може да оспори истинността на документите най-късно с писмения отговор на исковата
молба, както и че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ при
5
необходимост и право за това.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. от
11:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от писмения отговор, а на подпомагащата страна препис от настоящото определение с
описаните по-горе материали.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца и от ответника писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Г.С.С. за изясняване на обстоятелствата съгласно мотивите на настоящото
определение.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 25 ГПК разпита на свидетеля да се извърши по
делегация от Районен съд – Бургас.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разпит по делегация на свидетеля Г.С.С. на
07.02.2024 г. от 14:00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля Г.С.С. за заседанието пред Районен съд – Бургас от
адрес: град Бургас, ул. „Гладстон“ (Ернст Телман) № 69, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля Г.С.С. в размер на сумата от 30
лева, вносими от ищеца по депозитната сметка на Районен съд – Бургас в едноседмичен
срок от съобщението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението да
представи въпросен лист към свидетеля с въпросите, които да бъдат преценени от
настоящия състав на съда, при спазване на процедурата по чл. 122, ал. 5 от Правилника за
администрацията в съдилищата.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за датата и часа на заседанието пред Районен съд –
Бургас.
Към съдебната поръчка ДА СЕ ПРИЛОЖАТ въпросните листа и вносния документ
за платен депозит, както и препис от настоящото определение, препис от уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ – л. 15 от делото и от констативния
протокол за ПТП, находящ се на л. 22 от делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца на
основание чл. 190 ГПК да представи в оригинал договора за имуществена застраховка и
приложимите към същия Общи условия.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебноавтотехническа експертиза по
въпросите, поставени в от ищеца в исковата молба, както и от съда в мотивната част на
настоящото определение, а именно: каква от техническа гледна точка е причината за
настъпване на процесното ПТП, както и стойността за отремонтиране на увредения
автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП –
19.12.2018 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., специалност: транспортна техника и технологии,
оценител на МПС, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 350 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
6
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7