Определение по дело №438/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от АПК вр. 140 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от К. А. Ц. [ЕГН] с адрес в с. Зараево, общ. Попово, обл. Търговище, срещу Решение № 2153-25-193/25.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо разпореждане [номер]-00-495-7/07.05.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, 54б и 54в КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29,10 лв., считано от 10.10.2023г. до 09.08.2024 година.

След извършване на проверка за редовност на жалбата съдът предвид съответствието й с изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, приема същата за редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че е подадена на 19.07.2024г., като обжалваният индивидуален адм. акт е съобщен на жалбоподателя на 05.07.2024г. чрез връчване по пощата, поради което е спазен законоустановения срок. Същата изхожда от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалването му, поради което е допустима. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, попадащ в съдебния район на АдмСТ, съгласно чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

По допускане на доказателствата съдът намира, че следва да се произнесе в насроченото открито заседание, след изслушване на страните и обявяване на окончателния доклад по делото.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

- К. А. Ц. [ЕГН] с адрес в с. Зараево, общ. Попово, обл. Търговище, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

- Директор на ТП на НОИ - Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.10.2024г. от 13.40ч., в Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите им посочени по делото.

УКАЗВА на ответника по оспорването възможността му по чл.163 ал.2 от АПК в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Фактически основания, на които се основава жалбоподателя –

Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, поради прекратено трудово правоотношение на територията на държава членка на ЕС – Кралство Белгия, считано от 10.10.2023 година. Излага доводи за неправилно определяне на размера на ПОБ. По българското законодателство трудовия доход е равен на осигурителния такъв, но ТП на НОИ е приело за меродавен осигурителен доход, който е формиран не според действително полученото възнаграждение от общо 3394,05 евро в периода от 26.08.2023г. до 09.10.2023г. /респ. обезщетението не е съобразено с чл. 54б ал. 1 КСО предвиждащ изчислението му на стойност 60% от среднодневното възнаграждение за тези 30 р.д., която надвишаваща максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023г. 85,71лв. и за 2024г. – 107.14лв./, а според стойността на фиксираната дневна заплата предвидена в законодателството на Кралство Белгия за работниците в сектор „градинарство“ от 24,80 евро. Сочи, че такъв метод на изчисление не е предвиден и в приложимия в случая Регламент ЕО № 883/2004 и му противоречи. Методът на изчисление на административният орган погрешно да използва посочената от работодателя основа за изчисляване на осигурителните вноски /RSZ werknemer basis berekening/, се явява незаконосъобразен и е довел до намаляване на среднодневния размер на обезщетението. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение, като преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 54ж вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – компетентността по см. на Регламент ЕО № 883/2004 на социалните органи на Р България като държава по пребиваване на жалбоподателя; наличието на положен от жалбоподателя труд в Кралство Белгия в периода от 26.08.2023г. до 09.10.2023г. при общо получено брутно трудово възнаграждение от 3394,05 евро.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директор на ТП на НОИ - Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. чл. 54ж вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 118 КСО носи тежестта за доказване за това, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и че са налице фактическите основания, посочени в обжалвания индивидуален адм. акт - в конкретиката на казуса административният орган следва да докаже, че през периода на последната трудова заетост на жалбоподателя, среднодневният му осигурителен доход изчислен съобразно разпоредбите на КСО и Регламент ЕО № 883/2004 е бил 24,80 евро.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК е длъжен да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения - че въз основа на получено през периода на последната му трудова заетост трудово възнаграждение в размер на 3394,05 евро за общо 30 р.д., стойността на дължимото му обезщетение за безработица изчислено въз основа на получавания от него среднодневен осигурителен доход по см. на КСО и Регламент ЕО № 883/2004 надвишава максималния размер по см. на чл. 54б ал. 1 КСО за 2023г. и 2024г.

По доказателствените искания на страните съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис да се изпрати на страните.