Р Е Ш Е Н И
Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,……………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 14141по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, 42 състав под № 424771 от 07.06.2018г.,
постановено по гр.дело № 79201/2017г., с което са отхвърлени обективно и
субективно съединените искове по чл.422
от ГПК , предявени от жалбоподателя срещу С.Й.Н. и Й.Б.П., както следва: 1/ искове
с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 4 732,55лв. - главница,
претендирана като дължима от ответницата С.Й.Н. и
сумата от 1 183,13лв.- главница, претендирана като дължима от ответника Й.Б.П., като
неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2016г., доставена за
имот- ап.№ 86, находящ се в гр.София, кв.********вх.Д,
ведно със законната лихва от 26.07.2018г.- до окончателното изплащане и 2/ искове правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
- за сумата от 1 165,05лв.- мораторна лихва , претендирана
като дължима от ответницата С.Й.Н. и сумата от 291,26лв.- мораторна
лихва, претендирана като дължима от ответника Й.Б.П.,
която мораторна лихва е натрупана върху
горепосочените главници за периода 15.09.2014г.- 14.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 50814/2017г. по
описа на СРС, 42 състав. Решението се обжалва и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на С.Й.Н. и Й.Б.П.- сумата от 800,00лв.- разноски по делото
, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД, заявява искане за отмяна
на атакуваното решение, като се позовава на отменителните
основания - нарушение на
материалния закон и неправилност.
Поддържа неправилност на извода на съда, с който е прието, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди, че от събраните по делото доказателства
се установява, че имотът на ответниците се намира в топлофицирана сграда, поради което е доказано и качеството
им на потребители на ТЕ за битови нужди. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени като основателни, с присъждане на
направените по делото разноски. Заявява евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемите страни , в случай, че жалбата бъде отхвърлена
като неоснователна.
Въззиваемите страни С.Й.Н. и Й.Б.П., оспорват жалбата и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение по съображения, подробно
развити в депозирания по делото писмен отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Не претендират разноски за въззивното
производство.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Т.“ ООД
– не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като
обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявените положителни установителни искове по
чл.422 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във
връзка с доводите, заявени с въззивната жалба
настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира за основателно заявеното от ответниците възражение с отговора на ИМ за липса на валидно облигационно
правоотношение между тях и ищеца. Настоящият съдебен състав приема, че ответниците нямат качеството
на „битов клиент“ на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.2“а“ от ЗЕ,
приложим към исковия период от време. От ищеца, в съответствие с носената
от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК,
/правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото/ не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението му, че ответниците се явяват собственици или титуляри на вещното
право на ползване върху процесния топлоснабден
имот. Ответниците не фигурират в представените от
ищеца списъци на етажните собственици на процесната тополофицирана сграда на л.21 и л.25 от делото на СРС. А
като титуляр на партидата за процесния имот в
представените по делото главни отчети и изравнителни сметки е посочено друго
/трето лице, различно от ответниците- Б. П. Н.. Като
последица от това, съдът приема, че по
делото не е доказано наличието на твърдяното облигационно правоотношение от
ищеца между него и ответниците за процесния
имот за исковия период от време, поради
което и ответниците не са пасивно материално-правно
легитимирани да отговаря по предявените искове. Ето защо, законосъобразно и
правилно с обжалваното решение исковите претенции са отхвърлени като
неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата – обжалваното решение
следва да бъде потвърдено , а въззивната жалба на
ищеца срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемите
–ответници направените от последната разноски по
делото във въззивното производство, но доколкото от
последните не е направено искане за присъждане на такива, съдът приема, че те
следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
На последно
място, настоящият съдебен състав констатира, че срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.08.2017г. по ч.гр.дело № 50814/2017г. на СРС
, 42 състав е подадено в законоустановения срок възражение и от страна на третия длъжник по
заповедта- В.Б.П.с вх.№ 3073863 на 18.09.2017г., по отношение на което от
страна на първата инстанция не е реализирана процедурата по чл.415,ал.1 от ГПК
- с даване на дължимите указания до заявителя за предявяване на исковете
за установяване на вземанията, претендирани от този
длъжник. След връщане на делото на първоинстанционният
съд същият следва да реализира процедурата по чл.415,ал.1 от ГПК във връзка с
подаденото в срок възражение и от длъжника В.Б.П..
Воден от
горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 42 състав под № 424771
от 07.06.2018г., постановено по гр.дело № 79201/2017г., с което са отхвърлени
обективно и субективно съединените искове по
чл.422 от ГПК , предявени от
„Т.С.“ ЕАД срещу С.Й.Н. и Й.Б.П., както
следва: 1/ искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 4 732,55лв.
- главница, претендирана като дължима от ответницата С.Й.Н.
и сумата от 1 183,13лв.- главница, претендирана като дължима от ответника Й.Б.П., като неизплатена
цена на топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2016г., доставена за
имот- ап.№ 86, находящ се в гр.София, кв.********вх.Д,
ведно със законната лихва от 26.07.2018г.- до окончателното изплащане и 2/ искове правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
- за сумата от 1 165,05лв.- мораторна лихва претендирана като дължима от ответницата С.Й.Н. и сумата от
291,26лв.- мораторна лихва, претендирана
като дължима от ответника Й.Б.П., която мораторна
лихва е натрупана върху горепосочените главници за периода 15.09.2014г.- 14.07.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 50814/2017г.
по описа на СРС, 42 състав и с което „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на С.Й.Н.
и Й.Б.П.- сумата от 800,00лв.- разноски по делото , на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.