Решение по дело №301/2017 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 54
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 3 август 2018 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20174320100301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……..

 

гр. Луковит, 17.07.2018 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

 

При секретаря: В. П.

като разгледа докладваното от съдия гр. д. № 301 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от  ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по искова молба от С.М.Д. *** против Т.Т. ***, с която е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 106, ал. 1 и чл. 20 от ЗДвП и чл. 3, т. 4, вр. с чл. 2 от ППЗДвП, за заплащане на сумата от 1000 лв., като имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното й плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.03.2017г. в гр.Луковит, област Ловеч, около 12.30 часа, ответницата Т. П. управлявайки кон и каруца натоварена с дърва, изпуснала юздите на коня, които се скъсали, не могла да спре коня, вследствие на което конят с каруцата продължил да се движи по пътя с голяма скорост и се блъснали в дом находящ се на улица "О." № *, собственост и обитаван от ищеца С.М.Д. ***. Вследствие на удара на коня и каруцата натоварена с дърва върху къщата са нанесени материални щети както следва: счупени врата и прозорец на складово помещение към къщата, които са от ПВЦ профили, повреди и наранявания по външната изолация /санировка/ на складовото помещение към къщата и изкъртен и повреден улук на къщата. След случилото се на място е пристигнал екип на Пътна Полиция при РУ МВР гр.Луковит, който е съставил Протокол за ПТП № *****/ **г. Посочва се, че виновен за ПТП-вие е водачката на ППС – каруца с конски впряг, ответницата Т.П.. Твърди се, че по случая е извършен оглед на местопроизшествие е и образувано досъдебно производство № 72/ 2017г. по описа на РУ МВР Луковит, както и пр. вх. № 264/ 2017г. по описа на Районна Прокуратура гр.Луковит, за извършено престъпление от обща характер по чл. 235, ал. 1 от НК, като след  приключване на разследването наказателното производство е прекратено.

Ищецът твърди, че след случилото се е извършил ремонт, като е поставил нови врата и прозорец от ПВЦ - профили, тъй като същите са били унищожени и не са подлежали на ремонт, както е извършил и строителен ремонт поставяйки изолацията на къщата, която също е била унищожена след удара на коня и каруцата с дърва. За всичко това е заплатил сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща разходи по закупуването и подменянето на вратата и прозореца и строително ремонтните работи по изолацията, за което са му издадени фактури.

При така наведените твърдения е изведено искане за осъждане на Т.Т. П. да заплати на ищеца сума от 1000 лева, причинените имуществени вреди, изразяващи се в непозволено увреждане на врата от ПВЦ профил, прозорец от ПВЦ профил, изолация и направените разходи за възстановяването им на къща, находяща се гр.Луковит, улица "О." № *, собственост на ищеца С.М.Д., за което същият е претърпял имуществени вреди, които оценява на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 17.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и на ищеца да бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски – държавна такса и направените разходи за процесуално представителство.

Ответникът Т.Т. П., редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, се явява лично, но не взима становище по предявения иск.

Съдът, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,  поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Ищецът С.Д. ***, където притежава малък търговски обект - хранителен магазин обособен в къщата, която обитава.

Ответницата Т.Т.П. ***. На дата 17.03.2017г. П. заедно с кон и каруца собственост на семейството й отишла в близката гора за да набере дърва за огрев. Там намерила отсечени дърва, които сама натоварила в каруцата с количество от 1,011 пр.м. куб. дърва за огрев от благун и цер /справка-експертиза по ДП № 72/ 2017г. Прибирайки  към домът си и управлявайки пътното превозно средство с животинска тяга, П. не успяла непрекъснато да направлява впрегнатия кон и поради претовареност на каруцата, конят не могъл да я удържи, като П. дърпала юздите, но те се скъсали, след което паднала от каруцата. В този момент конят се изплашил и движението на каруцата се засилило надолу по улицата, при което конският впряг се блъснал в магазина на ищеца, дървата се изсипали и причинили повреди по входната врата от ПВЦ профил, прозорец от ПВЦ профил, външната изолация на стената на магазина и водосточна тръба. ПТП - вие настъпило около 12,2- часа, като на мястото на инцидента имало очевидци на случилото се. Там пристигнали и полицейски служители, които съставили на ответницата АУАН № 73 от 17.03.2017г. за нарушение по чл. 106, ал.1 от ЗДвП. Също така бил изготвен и протокол за ПТП № 1541399 с материални щети, които ответницата П. подписала без възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление № 17-0297-000068 от 05.04.2017г., с което на ответницата било вменено нарушение по чл.106, ал. 1 ЗДвП – не направлява или оставя без надзор ППС с животинска тяга и създава пречки /опасности/ за движението и причинила ПТП.

Видно от обясненията на ищеца С.Д. става ясно, че по време на инцидента бил в магазина си, находящ се на адрес улица "О." № *, когато чул голям удар. Излязъл отвън, погледнал и видял пред магазина обърната каруца на една страна с дърва и кон, който бил легнал. Съпругата му, която също излязла от магазина му извикала да вземе нож и да отреже дългите щранги, защото конят пръхтял и щял да се удуши и умре. Д. взел нож от магазина, срязал двете щранги и конят се почувствал освободен и се изправил сам. Натрупали се много хора, дошла и полицията.

От свидетелските показания на свид. М.М., станал очевидец на процесното ПТП, се установява, че по време на инцидента бил на улицата, когато видял да минава по нея кон, който теглел каруца натоварена с дърва с „бясна скорост", без да има водач на нея с изпуснати поводи. Конят и каруцата го подминали и се блъснали в къщата на ищеца Д.. Каруцата се обърнала и част от дървата изпадали, а конят бил паднал и се задушавал в поводите си /щрангите/.

От свидетелските показания на свид. Х.П.,***, се установява, че на 17.03.2017г., около обяд, дежурният по ОДЧ в РУ гр.Луковит, получил сигнал за настъпило ПТП в гр.Луковит на улица "О." № *. Отивайки на място, свид. П. заварил каруца с дърва обърната с колелата нагоре, точно пред домът на ищеца Д., който също бил там, както и ответницата П.. Това било мястото на ПТП и там имало служители на РДГ Лесидрен и негови колеги от полицията на гр.Луковит. На ответницата П. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП, че е оставила конският впряг без надзор по време на движение. Колегата му Х. Г. съставил на ответницата П. и протокол за ПТП с материални щети. Ответницата П. подписала АУАН-а и протокола за ПТП с материални щети без възражения.

Всички свидетели по делото сочат, че по търговския обект собственост на ищеца Д. имало нанесени материални щети вследствие на настъпилото ПТП с конят и каруцата, управлявани от ответницата П., а именно повредена PVC дограма /прозорец и врата/, изолация на къщата и улук.

Относно случилото се в РУ МВР гр.Луковит било образувано ДП № 72/ 2017г., по пр. пр. № 264/ 2017г. по описа на РП гр.Луковит, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е прекратено от РП гр.Луковит и същото е било изпратено по компетентност в РДГ гр.Ловеч.

По делото са приети и приложени като доказателства: Заверено копие от Протокол за ПТП № 1541399/ 17.03.2017г., НП № 17-0279-00068/ 05.04.2017г. на РУ Луковит, АУАН № 73, бл. № 796212/ 17.03.2017г. Същите са подписани доброволно от ответницата П. без възражения, а Наказателното Постановление е влязло в сила, тъй като ответницата не го е обжалвала.

В хода на досъдебно производство № 72/ 2017г. по описа на РУ гр.Луковит, което също е приложено и прието като доказателство по делото, е изготвена съдебно-икономическата експертиза на вещото лице П. Р. От заключението е видно, че нанесената щета върху къщата на ищеца Д. възлиза на 1066.00лв. Също така, в гореописаното досъдебно производство се съдържа и снимков материал от фотоалбум от конкретната дата, като на снимките се вижда какви са нанесените материални щети по къщата. В съдебно заседание от 27.04.2018г. също така са приети като веществени доказателства и заверени копия на три броя фактури в едно с фискални бонове, както и заварено копие от постановление на РП Луковит по ДП № 72/ 2017г. по описа на РУ гр.Луковит, които са приложени към исковата молба.

След настъпилия инцидент ищецът Д. е извършил ремонт, като поставил нови врата и прозорец от PVC - профили, тъй като същите били унищожени и не подлежали на ремонт. Също така извършил и строителен ремонт на къщата поставяйки нова изолация на увредената стена и нов улук, за което като доказателства са приложени и приети в съдебно заседание заверени копия на три броя фактури в едно с фискални бонове.

            При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

            Предявеният иск за  сумата от 1000 лева  черпи правното си основание  в  разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и е допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения.

Предявеният иск е основателен.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са – деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени от правната норма в единство. Деянието е един от елементите представляващо конкретна външна проява на дадено лице. Деянието може да се прояви както с действие, така и с бездействие, но то трябва да е противоправно и виновно. Вината се предполага до доказване на противното, но основният елемент на непозволеното увреждане е вредата, без наличието на такава не може да се говори за непозволено увреждане.

От представеният по делото Протокол за ПТП № 1541399/ 17.03.2017г., който носи подписите на участниците в процесното ПТП по безспорен начин се установява, че на 17.03.2017г., около 12,20 часа на улица „О.“ № *, ответницата Т.П. като водач на пътно превозно средство /ППС/ с животинска тяга /кон и каруца/, го оставила без надзор вследствие на което конския впряг се блъснал в частен дом на улица „О.“ № * и реализирал ПТП, при което са нанесени материални щети на сградата. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди. От друга страна, тъй като страните са подписали този протокол, той обективира извънсъдебно признание, че обстоятелствата, посочени в него, са се осъществени в обективната действителност така, както са посочени в него. Материалната доказателствена сила на този документ не бе оборена от ответника чрез оспорване, поради което съдът приема за установено, че ответникът чрез своето противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението си като водач на пътни превозни средства с животинска тяга, непрекъснато да направлява животното, така че да не създава пречки и опасности за движението, и да не го оставя без надзор в обхвата на пътя, като по този начин причинила ПТП и увредила имота собственост на ищеца.

От представеното по делото Наказателно постановление № 17-0297-000068 от 05.04.2017г., се установява, че на ответницата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за извършеното от нея административно нарушение по чл. 106, ал. 1 ЗДвП – не направлява или оставя без надзор ППС с животинска тяга и създава пречки /опасности/ за движението и причинила ПТП.

Съдът приема, че действията на водача на ППС теглено от кон – Т.Т.П. са били противоправни, въпреки че движението на ППС с животинска тяга по улицата е било разрешено, тъй като П. в нарушение на правилата установени в чл. 106, ал. 1 от ЗДвП – като водач на пътни превозни средства с животинска тяга, е трябвало непрекъснато да направлява животното, така че да не създава пречки и опасности за движението, и да не го оставя без надзор в обхвата на пътя.

Размерът на причинените имуществени вреди на сградата собственост на ищеца, вследствие на процесното произшествие се установява от изготвената по досъдебното производство и неоспорена от страните оценителна експертиза, която настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира. Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите констатации и изводи на вещото лице, като счита, че имуществените вреди са доказани до претендирания  размер от 1000 лева. От представения по делото протокол за ПТП и от показанията на свидетелите се установява, че тези вреди са в причинно-следствена връзка с това противоправно поведение на водача на ППС с животинска тяга Т.Т.П.. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Следователно, за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу Т.Т.П., като искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1000 лева. 

Съобразно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид основателността на главната претенция, основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на извършване на деликта – 17.03.2017г. върху главницата. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му 17.03.2017г., когато деецът е известен, а причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 350 лева, от които сумата от 50 лева, представляващи дължимата държавна такса по делото и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждението за адвокат.

Воден  от изложеното съдът,

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Т.Т. П., ЕГН ********** ***ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Д., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1000 /хиляда/ лева, обезщетение за претърпени  имуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на настъпило ПТП на 17.03.2017г., около 12,10 часа в град Луковит, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 17.03.2017г. до окончателното изплащане.

            ОСЪЖДА Т.Т. П., ЕГН ********** ***ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Д., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                                   

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: