Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.06.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на шести
юни две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 6559 по
описа за 2020г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр. осн.
чл. 226 от КЗ (отм.)
и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът
- С.Д.С., твърди,
че на 16.07.2015г.,
около 18:30ч., по
бул. „Европа“ в
посока към
гр. Божурище
се движел л.а.
марка „Рено,
модел „Меган“,
peг. № СА ****ТТ,
управляван
от К.Х.К..
Пътното
платно се
състояло от 4
ленти за
движение (по
две във всяка
посока). В същата
посока пред
него се движи
л.а. марка „Мерцедес“,
модел „Е 200 ЦДИ“, peг. № СА ****ХТ,
управляван
от Л.Б.С.. Л.а.
марка
„Мерцедес“ се
движел в
дясната лента,
а застигащия
го л.а. марка „Рено“
- в лявата
лента. В
района на № 570
пред сервиза
на „Тойота“, л.а.
марка „Рено“,
който се движел
с превишена
скорост
(около 106 км/ч.)
застигнал
л.а. марка
„Мерцедес“,
който, от
своя страна навлизал
в съседната
крайна лява
лента за движение
(където бил
л.а. марка
„Рено“).
Настъпил
сблъсък
между предната
дясна част на
л.а. марка
„Рено“ и предната
лява част на
л.а. марка
„Мерцедес. В
същото време
в обратна
посока (към
гр. София) в
насрещното
платно се
движел л.а. марка
„Фолксваген“,
модел „Туран“, peг. № СА ****КР, управляван
от ищеца.
Последвало
ПТП. В
резултат на
г-н С. били
нанесени
телесни
повреди, вкл.:
- хемоперитонеум
800 милилитра,
разкъсване
на обвивката
на сигмовидното
черво, десерозация
на сигмовидното
черво - на 7
места,
разкъсване на
терминалния илеум,
кръвоизлив в задперитонеалното
пространство,
кръвоизлив в
корена на мезентериума:
- спукване на
слезка
(далак);
- травматичен
шок;
- счупване с
изкълчване
на лявата
тазобедрена
става,
счупване на
лявата главулечна
ямка,
счупване на
таза - горното
рамо на
лявата
срамна кост,
раздалечаване
на симфизата:
- смяна на
лява
тазобедрена
става:
- открито
счупване на
лявата
бедрена кост
- 2-ра степен;
- счупване с
изкълчване (открито)
на двете глезенни
кости на
десния крак;
- гръдно-коремна
контузия,
двустранен хемопневмоторакс
(навлизане на
въздух и кръв
в двете плеврални
кухини);
- счупване на
ребра 7-мо и 11-то
вляво;
- счупване на
горната
челюст,
счупване на
костната пахуза
на горната
челюст в
предна лява
част, с
трайно
увреждане на
лицевите нерви
в областта на
челюстта,
бузата и скулата
вляво;
- счупване на
предната
стена на
левия максиларен
синус;
- счупване на
зъби
(кътници) на
горната
челюст вляво;
- посттравматична
артроза
на десен
глезен и
стъпало, обусловяваща
необходимостта
от извършване
на операция
за постоянна фиксация в
неподвижно
състояние на
ставата (артродеза).
Претърпял
общо 5 тежки
операции
само по време
на първия
болничен
престой.
Наложило се
кракът му
отново да
бъде чупен.
Последвало
множество
операции и
изследвания.
Бил хоспитализиран
общо 13
пъти. Бил
обезобразен
с намалена
трудоспособност.
Загубил
драстично и
тегло.
5-месеца след
катастрофата
бил напълно
обездвижен.
Изложеното
е само за
пример – в
исковата молба
са описани
множество
неприятни
последствия
и
съответните
изживявани,
свързани с
инцидента.
Л.а. марка
„Мерцедес“
бил със
застраховка
ГО при първия
ответник -
„ДЗИ-О.З.“ АД, а
л.а. марка
„Рено“ – при
втория: З. “Б.И.
АД“.
С оглед
изложеното,
моли да се
осъдят двете дружества
солидарно да
му заплатят:
- сумата от 400 000
лева,
неимуществени
вреди;
- сумата от
34 656,96 лева,
имуществени
вреди – разходи
за лечението.
При
условията на
евентуалност
исковете са
насочени и по
отделно по
отношение на
застрахователите.
Претендира
законната
лихва,
считано от 16.07.2015г.,
както и
разноски.
Ответникът
- „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, оспорва
иска:
- навежда
възражение
за давност;
- оспорва
причинноследствената
връзка на
травмите,
получени от
ищеца, и инцидента.
Водачът на
л.а. марка
„Мерцедес“
бил признат
за невиновен;
- прави
възражение
за съпричиняване
– непоставен
предпазен
колан и несъобразена
скорост (чл. 20,
ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от
ЗДП);
-
оспорва и
претенциите
и по размер;
-
навежда и
други правни
доводи.
Ответникът
- З. "Б.И." АД, оспорва
иска:
-
претенцията
била
недопустима,
тъй като се
искало солидарно
осъждане;
-
оспорва
механизма на
ПТП, описан в
исковата
молба – било
хипотеза на
чл. 15 от НК.
Евентуално
вината за
инцидента
била на водача
на л.а. марка
„Рено“ или
поне при
превес на вината;
- оспорва исковете
по размер;
- прави
възражение
за давност;
- прави
възражение
за съпричиняване
– ищецът се
движел с
превишена
скорост (чл. 20, ал.
1 и чл. 21, ал. 1 от
ЗДП); не е бил с
поставен
колан.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Искът
е предявен на
08.07.2020г.
Според
констативен
протокол от
16.07.2015г., на същата
дата, около 18,30ч.,
1. л.а. марка
„Мерцедес“ се
е движел по
бул. „Европа“ към
гр. Божурище,
застраховат
при първия
ответник
(застраховка
ГО). В района
на № 570 се
движел и
втория 2. л.а. в
същата
посоча –
марка „Рено“,
като последният
се ударил в насрещнодвижещият
се 3. трети л.а.
марка
„Фолксваген“,
управляван
от ищеца,
който е и
пострадал.
С
Присъда №
284633/04.12.2017г. по н.д. №
8033/2016г., водачът
на л.а. марка
„Мерцедес“ е
признат за
невиновен за
инцидента от
16.07.2015г.
Присъдата
е обжалвана
от ищеца,
като е образувано
ВНОХД № 4590/2018г. С
решение от
15.01.2020г., влязло в
сила, като присъдата
е потвърдена.
Делото
обаче е
възобновено –
НОХД № 1229/21г., 134 с-в,
прекратено и
върнато на
СРП. Впоследствие
е образувано под
№ 7959/2021г. – 134-и с-в. В
о.с.з. от 25.01.2022г. е
сключено
споразумение,
като г-н Л.Б.С. е
признат за
виновен в
това, че: на
16.07.2015г., около 18,30ч.
в гр. София,
при
управление
на МПС – л.а.
марка
„Мерцедес“,
модел „Е 200 ЦДИ“,
с рег. № СА ****ХТ,
по бул.
„Европа“, с
посока на движение
от ул.
„Околовръстен
път“ към гр. Божурище“
и в района на
номер 570 е
нарушил
правилата за
движение по
пътищата, а
именно:
- чл. 25,
ал. 1 от ЗДП …
- чл. 25,
ал. 2 от ЗДП …, и по
непредпазливост
причинил на
СТ. Д. СТ.:
Хемоперитонеум 800 милилитра,
разкъсване
на обвивката
на сигмовидното
черво, десерозация
на сигмовидното
черво – на 7
места,
разкъсване
на
терминалния илеум,
кръвоизлив в задперитонеалното
пространство,
кръвоизлив в
корена на мезентериума,
спукване на слезката
/далака/";
Травматичен
шок;
Счупване
с изкълчване
на лявата
тазобедрена
става,
счупване на
лявата главулечна
ямка,
счупване на
таза –
горното рамо
на лявата срамна
кост,
раздалечаване
на симфизата,
открито
счупване на
лявата
бедрена кост
– 2 степен;
Счупване
с изкълчване
/открито/ на
двата
глезена на
десния крак;
Гръдно-коремна
контузия,
двустранен хемопневмоторакс
/навлизане на
въздух и кръв
вдвете плеврални
кухини/,
счупване на
ребра 7-мо и 11-то
в ляво;
Счупване
на горната
челюст,
счупване на
костната пазуха
на горната
челюст в преднаталява
част,
най-тежкото
от които е
реализирало
медико-биологичния
признак на
постоянно общо
разстройство
на здравето,
опасно за живота,
съставляващо
тежка
телесна
повреда – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.
"б", пр. 1, вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
До „ДЗИ - О.З.“ ЕАД
е депозирана
извънсъдебно
претенция датата
не се чете.
Отговорът е
от 23.06.2020г. (л. 238).
До З. "Б.И." АД е
депозирана
извънсъдебно
претенция от
22.03(цифрата не
се чете
добре)2020г., но
отговорът, с
който се
отказа да се
поеме
отговорност
е от 23.03.2020г. (л. 249).
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани
са св.св. Т.(показанията
щ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК,
тъй като
живее на
съпружески
начала с ищеца),
С. (показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
е един от
участниците
в ПТП-о; той е
разпитан
двукратно – в
о.сз. от 02.02.2021г. и 13.12.2022г.). От
показанията
им се
установява,
че:
- св. Т.: 5
години и
половина от
ПТП-о все още
лечението
продължавало.
Травмите
били
изключително
много. След
всяка
операция
имало ново
раздвижване.
Червата
много трудно
заработили
отново. Първоначално
бил напълно
обездвижен
(около половин
година). До
края на
живота си
мъжът щ щял да
бъде на
диета.
Внезапно се получавали
запушвания,
което водело
до моментално
посещение на
„Пирогов“.
Вариантите
да не го боли
били или да
търпи или да
си отреже
крака.
Болките в
глезена били
много силни.
В резултат на
операциите
имал тежки алергии.
В момента не
можел да ходи
повече от 15
минути паша,
а преди всяка
седмица бил
на „Алеко“
(Витоша).
Челюстта му
била разместена
и още неща
трябвало да
се правят
там. Първоначално
имал тежки
пориви за
самоубийство.
Станал и
раздразнителен.
Животът му зависел
от
подкрепата
на г-жа Т..
Имали
семейна
фирма, но
дейността му
я поел брат
му, тъй като
ищецът вече
не бил в
състояние да
върши
задълженията
си там. Сега
операциите
били
разредени,
тъй като
организмът
му не можел
да издържа на
повече от
една на
година.
- св. С.:
движел се в
лявата от
двете пътни
ленти с около
60-70 км/ч. при
ограничение
от 80 км/ч. (към
онзи момент). Изведнъж
от страни го
връхлетял
л.а. марка „Рено“,
движещ се с
много висока
скорост, изтласкал
го надясно и
се ударил в
л.а. на ищеца, който
се движел в
насрещното
платно. Не
можал да
направи
каквато и да
е маневра (това
си спомня, но
явно бил
направил, тъй
като именно
за нея бил осъден).
Реното
се движело в
насрещното
платно за
движение.
Идеята била
да изпревари
но от страни –
в ляво.
Автомобилът
бил с десен
волан.
Засичането
на л.а. на свидетеля
(явно
„Мерцедес“-а) е
било, за да се
избегне
последвалия
удар.
Съдът
кредитира
изцяло
показанията
на първия
свидетел и
като цяло не
кредитира
тези на
втория –
изложеното
от него
противоречи
на
заключението
на СЕ, а и най-вече
на съдебната
спогодба.
Показанията му
представляват
защитна, но в
случая напълно
излишна,
версия за
случилото се.
Депозирано
са
заключения
на
комплексна
СЕ (СПЕ и СМЕ),
неоспорено
от страните и
прието от
съда, като
компетентно
изготвено. От него,
както и от
разпита на в.лл-а в о.с.з.
от 06.06.2023г., се
установява,
че:
1.
По
предварителни
данни от
делото на 16.07.2015г.
около 18,30 ч. л.а.
„МЕРЦЕДЕС
Е200ДЦИ” с per. №
СА54ХТ се е
движил по
бул. „Европа” с
порока на
движение от
ул.
“Околовръстен
път” към гр.
Божурище,
управляван
от Л.Б.С., а на
предна дясна
седалка е
пътувала Ц.С..
Едновременно
с него и зад
него, по пътно
се е движил
л.а. “РЕНО
МЕГАН” с peг.
№ СА0840ТТ,
управляван
от К.Х.К..
По
същият бул.
“Европа”, но в
обратна
посока по
съседното
пътно платно
от гр.
Божурище към
ул. “Околовръстен
път” се е
движил л.а.
“ФОЛКСВАГЕН ТУРАН”
с peг. №
СА1234КР,
управляван
от С.Д.С..
Достигайки
до нивото на
магазин “Айко”
и магазин “ТОЙОТА”,
л.а. “МЕРЦЕДЕС
Е 200“ е
застигнат от
л.а. “РЕНО МЕГАН”,
където
настъпва
удар между
тях в зората
на
страничните
части, след
което л.а. „РЕНО
МЕГАН” ce
отклонява от
първоначалната
си посока на ляво,
пресича двойната
непрекъсната
осева линия и
навлиза в
пътното
платно
предназначено
за насрещно
движещите се
МПС. Точно в
този момент
л.а. „ФОЛКСВАГЕН
ТУРАН” се е
движил в
съседната пътна
лента на
съседното
пътно платно
в обратна
посока и
настъпва
челен удар с
навлезлия
срещу него
л.а. “РЕНО
МЕГАН”. В
следствие на
този удар
двата
автомобила
получават
тежки
деформации, а
водачът на
л.а. “ФОЛКСВАГЕН
ТУРАН” понася
тежки
телесни
увреждания.
След
първия удар,
л.а. “МЕРЦЕДЕС
Е200” се отклонява
на свое дясно
и спира в
дясна пътна
лента на
пътното
платно в
посока към
гр. Божурище.
Съобразени
са данни от
Протокол за
оглед от 15.07.2015г.; Констативен
протокол,
Показанията
на г-н К.(л. 411),
тези на г-н С.,
но от 17.02.2020г.;
показанията
на самия ищец
(л. 414);
видеофайлове
(л. 430).
Причината
за ПТП е че делинквентът
- л.а. “МЕРЦЕДЕС“,
започнал да
се отклонява
на дясно,
докато от
лява, зад
него, се
движел л.а. „Рено“
с 91,05 км./ч. Към
момента на
удара, л.а.
“МЕРЦЕДЕС“ се
отклонил в
ляво. Ударът
е бил отзад
напред и от
ляво на
дясно.
Вторият л.а. се
отклонил
косо на ляво,
пресякъл
двойната
непрекъсната
осова
линия и
навлязъл в
пътната
лента за
насрещно
движение (85 м/ч),
където се
намирал л.а.
на ищеца (67,80 м/ч).
Липсата
на упражнен
визуален
контрол през
огледалата
за обратно
виждане от
страна на
водача на л.а.
“МЕРЦЕДЕС“
назад към
съседната на
него лява
пътна лента и
предприетата
маневра, отклоняване
в ляво към
същата тази
лента по
която
попътно и
след него се
е движил л.а. “РЕНО
СЦЕНИК” е
експлоатационна
и техническа
причина за
настъпване
на
произшествието.
Горе
описаното
неадекватно
поведение на водача
на л.а.
“МЕРЦЕДЕ СЕ200” е
било в
причинно-следствена
връзка удара
между л.а.
“РЕНО СЦЕНИК”
и л.а. “ ТУРАН”.
Преди
удара,
водачът на
л.а. “МЕРЦЕДЕС“
е имал възможност
да възприеме
движещият се
зад него л.а.
чрез
огледалата
за обратно
виждане.
Инцидентът е
бил
предотвратим.
Водачът на
л.а. марка
„Рено“ не е
могъл да
предотврати
удара (освен,
ако се е
движел със
скорост ≥ на 68,94
м/ч, но при
условие, че
реагира за
време не
по-голямо от 1
сек). Същото
се отнася и
до ищеца. Л.а.
марка „Рено“
не е
изпреварвал,
а се е движел
направо.
Ударът
е бил в
лентата на
л.а. марка
„Фолксваген“.
Позволената
за участъка
скорост е
била 90 м/ч.
Имало
е добра
видимост и
суха пътна
настилка. По
пътя няма
неравности и
наклони –
дребнозърнест
асфалт.
Мястото
на удара
между л.а.
марка „Рено“
л.а. марка
„Фолксваген“
е около 11-12
метра в ляво
от десния
край на
пътното
платно.
Първият удар
е на 9-9,40м.
(ситуацията е
илюстрирана
на фиг. 10).
2.
С.Д.С. е получил
следните
травматични
увреди на
опорно-двигателния
апарат,
вследствие
на процесното
ПТП:
1)
Счупване с
изкълчване
на лява
тазобедрена
става;
2)
Счупване на гаванковидната
ямка
ляво;
3)
Счупване на
горния клон
на срамната
кост на таза
вляво;
4)
Разкъсване
на съчленението
на срамните
кости (симфиза);
-
Посочените
увреди по
отделно и в
съвкупност
представляват
трайно
затруднение
на движенията
на ляв долен
крайник за
повече от 30
дни, тъй като
са
разположени
в една анатомична
област -
тазова
област.
5)
открито
счупване на
лява бедрена
кост;
-
Травматична увреда
представляваща
трайно
затруднение
на движенията
на ляв долен
крайник за
повече от 30
дни.
6)
Открито
счупване с
изкълчване
на дясна глезенна
става;
-
Трайно
затруднение
на
движенията
на десен
долен
крайник за
повече от 30
дни.
7).
Двустранен хемопневмоторакс
(наличие на
кръв и въздух
в лява и
дясна плеврални
кухини) със
счупване на 7-мо
и 11-то ребро
вляво;
-
разстройство
на здравето с
временна
опасност за
живота.
8)
Разкъсване
на дебело черво
(сигмовидно),
разкъсване
на тънко
черво (илиум),
спукване на
далака;
-
Постоянно
разстройство
на здравето,
опасно за
живота.
9)
Счупване на
горната
челюст;
-
Трайно
затруднение
в говора и
дъвченето.
10)
Проникваща
рана на лява
буза;
-
Временно разстройство
на здравето,
неопасно за
живота.
Периодът
на
възстановяване
на увредите на
таза и лява
тазобедрена
става при
протичане на
възстановителния
период без
усложнения е
12 месеца. За
откритото
счупване на лява
бедрена кост
периодът на
възстановяване
е 8-9 месеца, а за
откритото
счупване на
дясна глезенна
става - 6-7
месеца.
Травматичните
увреди,
получени от С.Д.С.
са довели до
здравословни
последици,
които са
пожизнени по
своя
характер,
което е оценено
от експертно
решение на
ТЕЛК номер 90712
от 21.12.2022 г. с 50
процента
трайно
намалена неработоспособност.
От личния
преглед, който
е извършен на
С.С. на 27.04.2023 г.
е установено,
че се касае
за мъж в добро
общо
състояние,
ориентиран,
контактен и адекватен.
Походка с
накуцване и
използване
на едно
помощно средство.
Оперативни
белези в
областта на
корема, лява
тазобедрена
става и
бедро, и дясна
глезенна
става. Обем
на движение
на лява глезенна
става - без
движения,
поради
извършена е артродеза
(оперативно
блокиране на глезенна
става) на 21.09.2021 г.
Обем на
движение в
долна скочна
става на
дясно ходило
- ограничен
до 10 градуса в
посока
навътре и
навън, при
норма съответно
60 градуса и 30
градуса. Лява
тазобедрена става
- болезнени и
ограничени
движения – 90 градуса
сгъване и 10
градуса
разгъване.
Отвеждане
навън 10
градуса и
навътре – 10
градуса.
Ротация до 10 градуса
в двете
посоки.
Функционално
скъсяване на
ляв долен
крайник с 2-3 см,
вследствие
вероятно на
мускулен дисбаланс
и кос таз в
резултат на
травмите и
множество
оперативни
интервенции
в областта на
лява ТБС и
таза.
Установява
се хипотрофия
на
мускулатурата
на дясната подбедрица
и ляво бедро.
Оплаква се от
периодични
болки и отоци
в
засегнатите
стави, които
се провокират
от моменти на
продължително
ходене и натоварване.
Болката е
субективен
синдром и е трудно
да се обективира,
но тежестта
на
претърпяната
травма с тежко
засягане на тазобедренената
и глезенна
става, както
и множество
оперативни
интервенции
предполагат
хроничен болков
синдром при
посочените
стави.
Ищецът
е претърпял 14
оперативни
интервенции,
от които 2
коремни
операции и 12
ортопедични
операции. Има
25
регистрации
за прегледи.
Лицево-черепната
травма с проникаваща
рана и
счупване на
лицеви кости
вляво вероятно
е причинена
от навлезли в
купето деформирани
части на
автомобила,
вследствие
на челния
удар в
предно-лявата
част. Травмите
на долен
десен
крайник в
областта на
глезена, са
причинени по
индиректен
механизъм от
деформирани
части на
купето, при
което при
фиксирана подбедрица
ходилото е
подложено на
силен торзионен
и огъвачен
натиск, което
е довело до счупванията
на двата глезенни
израстъка и
изкълчване
на самата
става. Травмата
на ляво
бедро, лява
тазобедрена
става и таза
по механизъм
отговарят на
т.нар. „бордова
травма“, при
която
таблото на автомобила
осъществява
контакт с
коляното на
пасажера и по
индиректен
механизъм по хода
на крайника
причинява
счупването
на бедрената
кост и
изкълчване
със счупване на
таза.
Коремните
травми могат
да бъдат причинени
както от
притискане в
активирания
предпазен
колан и по
специално
напречната
му част, която
възпира
инерцията на
тялото
напред, така
и от
притискане
от
изместения
назад волан
на
автомобила.
Гръдната
травма най-вероятно
е резултат от
притискане
от навлезлите
на голямо
разстояние в
купето части
на автомобила.
Всички
травматични
повреди са
следствие от
инцидента. Арг. в тази
насока са и
обясненията
на в.л. в о.с.з. от
06.06.2023г.
Ищецът има
известни
здравословни
последствия
от
причинените
травми,
възстановен
е до
определена
степен, но не
напълно. Има
проблеми
главно с
походката, тя
е с накуцване
и използване
на помощно
средство, има
известни
промени в
областта на
мускулатурата
на двата
крайника.
Оплаква се от
периодични
болки,
оттоци, които
са субективни,
но са
обясними с
оглед на
тежестта на травмата,
т.е. бих казал,
че не е
напълно
възстановен.
Направените
разходи от
ищеца, според
финансовите
документи
приложени в
делото, са
свързани с
получените
травми от С.С.,
вследствие
от
претърпяното
от него ПТП.
Тези разходи
включват
освен закупуване
на скъпо
струващи и
други консумативи,
така и
разходи за
транспорт,
консултации
и лечение в
чужбина и др.
Водачът
е бил с
поставен
предпазен
колан, пиропатронът
на
обтягащото у-во се е
задействал,
въздушните
възглавници
също са се
задействали,
но
придвижването
на волана
назад към
тялото му го
притиска към
облегалката
на седалката
в следствие
на което
получава
сериозни травматични
увреждания
описани в
медицинската
документация.
Функцията
на
предпазния
колан е да
спира свободното
инерционно
движение на
тялото
напред при
челен удар на
автомобила и
съответно да
предпази
пътника от сериозни
удари във
вътрешността
на купето и
изхвърлянето
му извън
превозното
средство. Типични
травми
получени при
водач с поставен
и задействан
предпазен
колан са
описани в
литературата
като „синдром
на предпазния
колан“. От
медицинска
гледна точка
и въз основа
на описаните
травматични
увреди претърпени
от С.С.,
може да се
приеме, че
той е бил с
предпазен колан
по време на
катастрофата.
За това говори
липсата на
сериозни
черепно-мозъчни
поражения,
както и
вероятно
причинената
от притискането
на колана,
коремна
травма.
Последната
се получава
при
прекомерно
сгъване на
гръбнака около
напречната
част на
колана при
внезапното
спиране или децерелация,
при което се
получава
силно
притискане
на коремните
органи между
колана и
гръбнака, водещо
до разкъсване
на черва,
далак, мезентериум
(чреводържател)
и други. Също
така
получените
гръдни и коремни
травми, а
именно
счупване на
ребра с наличие
на хемопневмоторакс
(навлизане на
кръв и въздух
в гръдната
кухина) и
разкъсване
на коремни
органи, е
възможно да
са получени и
от
навлезлите в
значителна
степен в
купето силно
деформирани
части на автомобила.
Съдът
постановява
решението по
спора въз основа
на
доказателствата,
събрани по
конкретното
дело, в
открито
заседание с
участие на
страните. Той
не може да се
позовава на
събрани
извънсъдебно
доказателства
и дори на
доказателства,
събрани по друго
дело - Решение № 84-II
от 05.05.1983г. по
гр.д. № 263-II/82г., I г.о.;
също Решение
№ 183 от 22.11.2010г. по т.д.
№ 30/2010г., т.к, ІІ т.о.
на ВКС;
Решение № 55 от
30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г.,
т.к., І т.о. на
ВКС; и
Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС.
Изложеното
се отнася до
съобразените
свидетелски
показания в
експертното заключение,
прието в това
производство.
Не може
съдът да
постанови
решението си
като се
позове на показания
на свидетел,
който е бил
разпитан по
друго дело,
дори и
страните да
са се съгласили
за това - Решение
№ 2169/21.09.76г., по гр.д. №
1684/75г., на I г.о.
Показанията
на
пострадалия,
която е и
ищец в това
производство,
могат да се
ценят само в
светлината
на чл. 175 от ГПК –
признание за
неизгоден за
страната
факт, или: писането
не доказва
нищо в полза
на този,
който го е писал,
но то е
доказателство
против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed contra
scribentem.
Изложеното
относно разпити
на свидетели
и страни,
приети в
други
производства,
не се отнася до
протокола за
оглед, фотоалбумите
и особено за
видео
заснемането.
Те са
веществени
доказателства,
които могат
да се ползват
от
гражданския
съд (например:
Решение № 1062 от
10.11.1986г. по гр.д. №
655/86г., II г.о. на ВКС;
Решение № 136 от
11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС
и р. 1510-77-I).
Ако,
тази, приета
в това
производство,
експертиза
бе основана
основно на
недопустими
гласни
доказателства,
то самата тя
би била
недопустимо
(негодно) доказателствено
средство,
което би я
изключило от доказателствения
материал. Решаващият
орган обаче
приеме, че,
при наличие
на видеозапис,
фотоалбум и
протокол за
оглед, особено,
предвид
първото от
тях, гласните
доказателства
нямат почти никаква
тежест в
процеса на
определяне
на становищата
на в.л.-а.
В.л.
медик не би
следвало да е
повлияно от
недопустимите
гласни доказателствени
средства.
Извършен е
личен
преглед, а и е
налице
огромен обем
от медицинска
документация.
В.л. автоексперт,
би следвало
да се
съобрази,
предвид вече
изложеното,
основно с доказателствения
материал,
който е
сигурен,
обективен и
не подлежи на
човешка
интерпретация.
Само
по тази
съображения
съдът приема,
че експертното
заключение е
годно, за да
се съобрази в
решението.
При липса на
видеоматериал,
то би
страдало от
съществен
процесуален
порок.
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 226, ал. 1 от КЗ, увреденият,
спрямо който
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска обезщетението
пряко от
застрахователя.
С договора за
застраховка
"Гражданска
отговорност"
застрахователят
се задължава
да покрие в
границите на
определената
в договора
застрахователна
сума
отговорността
на
застрахования
за
причинените
от него на
трети лица имуществени
и
неимуществени
вреди (чл. 223, ал. 1,
изр. 1, във вр.
с 257, ал. 1 от КЗ).
Според
Р. № 221 от 21.06.2011г. на
ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д. № 399/2010г.: ... представлява
ли годно
изпълнително
основание в
частта, с
която е
одобрено по
реда на чл.414з,
т.7 НПК /отм./ от наказателния
съд
споразумение,
извършено
по нох.
дело № 687/2004 г. на
Окръжен съд,
[населено
място] за
гражданските
последици от
престъплението
- обезщетение
за
неимуществени
вреди на пострадалите.
... Съгласно
разпоредбата
на чл.414 и, ал.1 НПК /отм./
одобреното
от съда
споразумение
за
прекратяване
на
наказателното
производство
има
последиците
на влязла в
сила присъда.
Отговорността
на
застраховател
и
застрахован
не е
солидарна.
Това е класическа
хипотеза на
несъщинска
солидарност, но
е приравнена
на такава
(несъщинска
солидарност):
Р. № 52 от 28.05.2019г. на
ВКС, т.к., І т.о.,
т.д. № 1497/18г. и ТР № 2
от 06.06.2012г. по тълк. д. №
1/2010г., ОСТК на
ВКС.
При
независимо съпричиняване
(чл. 53 от ЗЗД)
отговорността
е солидарна.
Всеки от
застрахователите
замества
отговорността
на един от
водачите на
л.а.-и,
причинили
инцидента (и
двамата от
тях имат
отношение,
съобразно
посоченото
по-долу, към
случилото
се). Така
отговорността
на дружествата
е пълна. По
разбиранията
на решаващия
орган, това е
солидарна
отговорност,
макар позицията
на ВКС да е за
несъщинска
солидарност. В
случая
терминологичната
разлика е без
значение.
Изложеното
е само за
пълнота (че
искът е
допустим),
като следва
да се има
предвид, че
дори и в тази
ситуация, ако
не се установи
солидарност,
съдът следва
да постанови
акт по
същество при
условията на разделност,
ако не се
претендира
изрично
(както е в случая)
– и поотделно
в пълен
размер. Така, … ако не
се съдържат
клаузи
относно дела,
прилага се
презумпцията
за равенство –2695-83-I.
Основно
отговорен е основно
застрахователят
на л.а. марка
„Мерцедес“. Л.а., марка
„Рено“ се е
движел в
платното си,
с минимално (почти
пренебрежимо)
превишаване
на
позволената
скорост, но и в
нарушение на
нормата на
чл. 15, ал. 1 от ЗДП. Вероятно
това
превишавана
на скоростта,
макар и с
малко, е
допринесло
за леко
завишаване
на увредите,
вследствие на
инцидента
(Решение № 777 ОТ
28.08.1985г., IV г.о.: при
непозволеното
увреждане
законът предполага
вината само
на деликвента,
но при
наличието на някои
обективно
установени
белези за нарушени
правила и от
страна на
пострадалия
следва да се
приеме съпричиняване
за
настъпилите
вреди даже и
без да е
правен довод; също: Решение № 3204
от 23.12.1974г. по гр.д.
№ 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите
от
непозволено
увреждане
съдът е длъжен
служебно във
всички
случаи и без
възражение
на
извършителя
ма деянието
да обсъди и
приложи
разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той
е длъжен да
събере
доказателства
и изясни дали
и
пострадалият
с
поведението
си е
допринесъл
за
причинените
му вреди и
ако такъв
принос е
налице, и без
възражение
на извършителя
на деянието
да намали
размера на
вредите,
съответно на
приноса;
доводът е
сторен едва в
последното
о.с.з., с оглед
констатациите
на в.л.: Съдът е
задължен да
вземе
предвид и
релевантните
за спорното право
факти,
настъпили
след
предявяване
на иска, било
защото го
пораждат или
защото го
погасяват -
ищецът
придобива
спорното право
след
предявяване
на иска, притезанието
става
изискуемо в
течението на
делото, ответникът
плаща или
прихваща
след
предявяване
на иска - Решение
№ 178 от 13.05.2011г. по
гр.д. № 984/2010г., ІІІ
г.о. на ВКС; Пределният
момент, до
който съдът
взема предвид
тези факти, е
устните
състезания
преди
решаване на
делото. И това е
така, защото
съдът трябва
да изгради
своя извод
относно спорното
право само
върху тези
факти, които
страните са
имали
възможност
да обсъдят.
Затова
осъдителен
иск, предявен
преждевременно,
трябва да
бъде уважен,
ако в течение
на делото притезанието
стане
изискуемо -
Решение № 61 от
30.04.2010г. по т.д. №741/2009г.
ВКС-ТК ).
Наказателно
производство
е образувано
само спрямо
шофьора на
л.а., марка
„Мерцедес“. В него
не е установена
каквато и да
е форма на съпричиняване
от страна на
водача на л.а.
марка „Рено“,
което не
означава, че
такова не
може да се
установи в
това производство
(Решение №
25/17.03.2010г. по т. д. № 211/2009г.
на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 22/05.05.2011г. по т. д. №
368/2010г. на ВКС, ТК, І
т. о., и Решение
№ 150/22.11.2011г. по т. д. №
1147/2010г. на ВКС, ТК, II
т. о.). По делото все
пак има и
данни за
подобно нещо,
като се
изключат показанията
на самия делинквент,
който в
крайна
сметка
заявява, че
явно е допуснал
нарушение,
след като е
бил осъден за
него (такова
е и
техническото
разбиране на
експерта по СТЕ).
Не е налице
хипотеза на
чл. 15 от НК.
Доводът
за давност
относно
главницата е
неоснователен:
от 16.07.2015г.
до 08.07.2020г. няма
пълни 5
години
(Решение № 72 от
30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 144 от 26.01.2010г. по
гр.д. № 532/2008г., г.к.,
ІІ г.о. на ВКС:
Правата по
договора за
застраховка
"гражданска
отговорност"
се погасяват
с изтичането
на петгодишна
давност от
настъпването
на застрахователното
събитие; т. 14 от
ППВС № 7/04.10.1978г., р. №
3742/31.10.1983г. по гр.
дело № 2288/1983 г. на
ВКС-І г.о., р. №
626/29.09.1987г. по гр.
дело № 446/1987г. на
ВКС-ІV г.о., р. №
327/20.02.1979 г. по гр.
дело № 2566/1978 г. на
ВКС-І г.о.).
Водач на
пътно
превозно
средство,
който ще предприеме
каквато и да
е маневра,
като например
да заобиколи
пътно
превозно
средство, да
излезе от
реда на
паркираните
превозни
средства или
да влезе
между тях, да
се отклони
надясно или
наляво по
платното за
движение, в
частност за да
премине в
друга пътна
лента, да
завие надясно
или наляво за
навлизане по
друг път или
в крайпътен
имот, преди
да започне
маневрата,
трябва да се
убеди, че
няма да
създаде
опасност за
участниците
в движението,
които се
движат след
него, преди
него или
минават
покрай него,
и да извърши
маневрата,
като се
съобразява с
тяхното
положение,
посока и
скорост на
движение.
При
извършване
на маневра,
която е
свързана с
навлизане
изцяло или
частично в
съседна
пътна лента,
водачът е
длъжен да
пропусне пътните
превозни
средства,
които се
движат по
нея. Когато
такава
маневра трябва
едновременно
да извършат
две пътни превозни
средства от
две съседни
пътни ленти, с
предимство е
водачът на
пътното
превозно
средство,
което се
намира в
дясната
пътна лента
(чл. 25 от ЗДП).
Основният
делинквентът
(водачът на
л.а. марка
„Мерцедес“) първоначално
е навлязъл в
дясното
пътно платно,
а след това в
лявото (на
практика е
криволичел),
без да положи
необходимите,
а и възможни
усилия, за да
се убеди, че
маневрите му
са безопасни.
Не е
установено и
каквото и да
е съпричиняване
от страна на
ищеца. Движел
се е със
съобразена
скорост,
нямал е възможност
да
предотврати
удара (чл. 20-1 от
ЗДП) и е бил с
поставен
колан.
неимуществени
вреди:
Неимуществени
вреди се
свеждат
най-често до
претърпени
болки,
страдания,
недъзи, емоционален
дискомфорт.
Размерът им
се определя
от съда по
справедливост
– чл. 52 от ЗЗД.
От
страна на
ответника „Б.И.“
АД не се
оспорват
увредите,
като
следствие от
инцидента, а
само се
навежда
неоснователен
довод за
давност.
Оспорването
е само от страна
на другия
застраховател
и то е
неоснователно,
предвид
становището
на в.л. Всички
увреди са
следствие от процесното
ПТП.
Пострадалият
е получил
множество и тежки
увреди, като
например:
-
множество
счупвания на
кости; довело
и до смяна на
лява
тазобедрена
става;
-
разкъсвания
на важни
тъкани, има
се предвид
най-вече
стомашно
чревните
увреди;
-
тежки лицеви
травми, което
имат
отношение и
към самовъзприемането
и
възприемането
на личността
на близките на
ищеца;
-
окончателни
увреди по
глезените
(блокиране на
дясна става),
в резултат на
което
походката е
затормозена,
използват се
помощни
средства, а и
г-н С. изпитва
изключително
силни болки;
-
ищецът е
претърпяла 14
сериозни
оперативни
интервенции.
Инцидентът
е от 2015г., и
именно към
този момент следва
да се
съобрази
обезщетението,
което е
дължимо.
Това,
което е
изживяла за
периода от
около пет
години до
момента на
депозиране
на иска е
изключително
травмиращо.
Голяма част
от нараняванията,
което е
получил, са
такива, че не
подлежат на
възстановяване.
Организмът
му е най-малкото
сериозно
изтощен.
Загубил е
възможността
да се движи
нормално и за
продължителни
периоди.
Дори и
частта от
възстановителна
процес, която
е възможна,
все още не е
завършена.
Съдът
не е строго
ограничен от
формалните доказателства
за
установяване
наличието на
вреди в
рамките на
обичайното
за подобни
случаи.
Нормално е да
се приеме, че
по време на
цялото
наказателно
производство
лицето,
незаконно
обвинено в
извършване на
престъпление,
изпитва
неудобства,
чувства се
унизено, а
също така е
притеснено и
несигурно;
накърняват
се моралните
и нравствените
ценности у
личността,
както и
социалното
му общуване. Когато
се твърди
причиняване
на болки и страдания,
над
обичайните
за такъв
случай, или
конкретно
увреждане на
здравето, а
също и други
специфични
увреждания, с
оглед
конкретни
обстоятелства,
личността на
увредения,
обичайната
му среда или
обществено
положение,
съдът може да
ги обезщети
само при
успешно
проведено
пълно главно
доказване от
ищеца - Решение
№ 3 от 29.01.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2477/2013
г., IV г. о., ГК,
докладчик
съдията Мими
Фурнаджиева
и Решение на
ВКС № 388 по гр. д.
№ 1030/2012 г., IV г.о., ВКС; в
същия смисъл
и Решение № 32
от 19.02.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 2269/2014г., IV
г.о., ГК. В
случая се
твърдят, но и
установяват
страдания с
много
надхвърлящи
нормалното.
При
това
положение
съдът приема,
че дължимото
обезщетение,
възлиза на 250 000 лева.
За горницата
искът е неоснователен.
Отново
следва да се
посочи, че релевантният
момента на
поставяне в
забава на длъжниците
е 2015г.
Впоследствие
настъпиха
силни
инфлационни
процеси, което
обаче са ирелевентни.
Това е така,
тъй като във
вътрешния
граждански
оборот е
установен
така
нареченият
принцип на
номинализма.
имуществени
вреди:
Предвид
становището
на в.л. медик,
искът е изцяло
основателен.
лихви:
Както
бе посочено,
искът е
предявен на
08.07.2020г. Три
години назад
(чл. 111, б. В от ЗЗД) –
08.07.2017г. За този
период се
дължи
законна
лихва.
по
разноските:
1.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
на ищеца (по-точно
техния
процесуален
представител)
са дължат
разноски, а
именно 18 072,56
лева,
съобразно
уважената
част от
исковете, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5,
във вр. с
чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за
минималните
размери на адвокатските
възнаграждения.
2.
На първия ответник,
съобразно отхвърлената
част от иска,
се дължат разписки
– 327,84 лева
(чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
3.
На втория ответник,
съобразно
отхвърлената
част от иска,
се дължат
разписки – 6 384,35 лева (чл. 78,
ал. 3 от ГПК).
4. на
основание чл.
77 от ГПК,
държавната
такса по
уважената
част от иска
и
възнаграждение
за вещи лица
и свидетели,
възлизат на 11 517,26
лева
(11 386,28 лева + 130,98
лева).
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.
226 от КЗ (отм.)
и чл. 86 от ЗЗД, „ДЗИ - О.З.“
ЕАД,
ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***-н
Триадица,
бул., "****, e-mail:
****, T.****.Court@dzi.bg,
и З. "Б.И." АД,
ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***, e-mail: ****@bulins.bg, да
заплатят (при
условията на
несъщинска
солидарност)
на С.Д.С., ЕГН **********,***,
тел. 02/****, 0888 *******, чрез адв. Г.Д. -
САК,
следното:
-
сумата от 250 000 (двеста и
петдесет)
лева,
неимуществени
вреди,
вследствие
от ПТП от 16.07.2015г., в
което са
участвали л.а.
марка „Рено,
модел „Меган“,
peг. № СА ****ТТ,
управляван
от К.Х.К.; и л.а.
марка
„Мерцедес“,
модел „Е 200 ЦДИ“, peг. № СА ****ХТ,
управляван
от Л.Б.С., чиито
застраховки
ГО са била
сключени с
ответните
дружества,
ведно със
законната
лихва,
считано от 08.07.2017г.
до
окончателното
ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 400 000
(четиристотин
хиляди) лева,
както и за
законната
лихва, за периода от 16.07.2015г.
до 07.07.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
(за лихвата,
като
погасена по
давност);
- сумата от 34 656,96
(тридесет и
четири
хиляди
шестстотин
петдесет и
шест лева и
деветдесет и
шест стотинки)
лева,
имуществени
вреди –
разходи за
лечението,
вследствие от
същия
инцидент, ведно
със
законната
лихва,
считано от 08.07.2017г. до
окончателното
ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
искането за
законна
лихва, за периода от
16.07.2015г. до 07.07.2017г.,
като ПОГАСЕНО
ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 38
от ЗА, „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***-н
Триадица,
бул., "****, e-mail:
****, T.****.Court@dzi.bg,
и З. "Б.И." АД,
ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***, e-mail: ****@bulins.bg, да
заплатят на адв. Г.Д. - САК,
сумата от 18 072,56
(осемнадесет
хиляди
седемдесет и
два лева и
петдесет и
шест стотинки) лева,
възнаграждение
за адвокат,
съобразно
уважената
част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, С.Д.С., ЕГН **********,***,
тел. 02/****, 0888 *******, чрез адв. Г.Д. –
САК, да
заплати на „ДЗИ - О.З.“
ЕАД,
ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***-н
Триадица,
бул., "****, e-mail:
****, T.****.Court@dzi.bg,
сумата от 327,84 (триста
двадесет и
седем лева и
осемдесет и четири
стотинки) лева,
сторени
деловодни
разноски и юрисконсултско
възнаграждение,
съобразно
отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, С.Д.С., ЕГН **********,***,
тел. 02/****, 0888 *****, чрез адв. Г.Д. –
САК, да
заплати на З.
"Б.И." АД, ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***, e-mail: ****@bulins.bg,
сумата от 6 384,35 (шест
хиляди
триста
осемдесет и
четири лева и
тридесет и
пет стотинки)
лева,
сторени
деловодни
разноски,
съобразно
отхвърлената
част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***-н
Триадица,
бул., "****, e-mail:
****, T.****.Court@dzi.bg,
и З. "Б.И." АД,
ЕИК ****, със
седалище и
адрес на
управление:***, e-mail: ****@bulins.bg, да
заплатят по
сметка на Софийски градски
съд, сумата
от 11 517,26
(единадесет
хиляди
петстотин и
седемнадесет
лева и
деветдесет и
шест
стотинки)
лева,
дължима
държавна
такса и
възнаграждения
за вещи лица,
съобразно
уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: