Р Е Ш Е Н И Е
№…7…/11.01.2019г. гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, І-ви
търговски състав, на десети декември две хиляди и осемнадесетата година в открито
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Б.
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 237 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.
Образувано е по молба от „БУЛТАЙМ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. Цариградско
шосе №425, бл.скл.база „ЮНИВЪРСЪЛ“, склад 6,
представлявано от управителя Р.Д., с искане за обявяване неплатежоспособност/свръхзадълженост на „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр.Пазарджик, ул.Заводска №1 представлявано от управителя Н.Ф., като
се открие производство по несъстоятелност.
В обстоятелствената част на молбата се
твърди, че между
посочените търговски дружества от години били налице търговски отношения въз
основа на сключен през 2009г. Договор за доставка и продажба на стоки. До края
на 2016г. „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД редовно е заплащало доставените му от молителя
стоки, а след този момент е преустановило плащанията. Така към момента на
подаване на настоящата молба ответното дружество дължало на ищеца общо сумата
43 969,39 лева с вкл. ДДС въз основа на четири броя фактури съставени на
05.10.2016г., 20.01.2017г., 14.02.2018г. и на 21.02.2018г. Твърди се, че претендираното задължение било изискуемо предвид уговорения
в договора срок за плащане – 30 дни от датата на доставката.
С оглед изложеното молителят
подържа, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, тъй като
е спряло плащанията си към кредитор, като задълженията му произтичат от
търговска сделка. Твърди се, че затрудненията му нямат временен характер и
затова били налице предпоставките за откриване на производство по настоятелност
на „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД.
Отделно от изложеното и при
условията на евентуалност молителят прави искане съдът да се произнесе и досежно наличието на предпоставките на чл.742 от ТЗ и
приеме, че ответното дружество е и свръхзадължено.
Всичко изложено обуславяло правният
интерес на ищеца да заведе иск по чл.625 от ТЗ за обявяване
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността
на ответното дружество, да се определи началната дата и открие производство по
несъстоятелност, като се назначи временен синдик и се постанови обща възбрана и
запор върху имуществото на длъжника.
Сочат се доказателства.
Представени към молбата за откриване на
производството по несъстоятелност са писмените доказателства визирани в чл.628
ал.1 и ал.3 от ТЗ.
В хода по същество процесуалните
представители на молителя подържат изцяло иска си за откриване производство по
несъстоятелност на ответното дружество.
Постъпила е и молба от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, за присъединяването й в настоящето производство по несъстоятелност като
друг кредитор на ответното дружество, която молба е уважена поради наличието на
законовите предпоставки за това.
В молбата си ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД чрез
процесуалните си представители твърди, че ответното дружество е неин длъжник на
основание договор за банков кредит за оборотни средства №100-86/19.08.2005г.,
изменен и допълнен с множество анекси последният от които е от 28.06.2017г.,
като към момента – 01.08.2018г. размера на дълга възлиза на 485 805,21 лева и включва просрочена
главница, лихви, такси , застраховки и др. разноски. В този смисъл са
представени писмени доказателства.
Процесуален представител на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД не се явява и не взема становище в хода на съдебното производство.
По делото на
30.08.2018 г. е постъпила молба от ОББ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София 1463, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявана заедно
от Т. М. - Изпълнителен директор и Х. Ф. – Прокурист с искане за
присъединяването й в настоящето производство по несъстоятелност като друг
кредитор на ответното дружество, която молба е уважена поради наличието на законовите
предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 628 от ТЗ във вр.
с чл. 629 ал. 4 и 5 от ТЗ.
В молбата си кредиторът твърди, че по
силата на договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 31.05.2013г. е
предоставила на ответното дружество кредит в размер на 3 130 000
лева. След постигнати множество допълнителни споразумения, като последното е
№13 от 10.05.2018г., страните са уговорили падежа за плащане на остатъка от
дълга да е на 02.05.2023 година. Твърди се, че последното погасяване по дълга е
от страна на ипотекарния длъжник Е. Ф. и е извършено
на 31.05.2018г., а последното плащане извършено от ХЕНДИ - ТЕЛ ЕООД е от
28.03.2018г.Към 28.08.2018г. размера на дълга на ответното дружество към ОББ АД
бил общо 3 080 406,82 лева. За установяване на тези си твърдения
банката е представила писмени доказателства.
В хода по същество процесуалният
представител на банката подържа искането за откриване производство по
несъстоятелност на ответното дружество като твърди, че липсва влязъл в сила
погасителен план поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника,
които задължения са постигнати с последното споразумение от 10.05.2018г.
Като кредитор в
процеса е конституирано и „Офис Експрес сървис“ АД с
ЕИК201380867 с адрес гр. Варна ул. „Уста
Кольо Фичето“ № 17 Западна промишлена зона с
управител Н. Н.. Същото чрез процесуалният си пълномощник твърди, че ответното
дружество не е изпълнило задължение за плащане по търговска сделка поради което
и дружеството – молител се е снабдило със заповед за изпълнение
№2557/16.04.2018г., влязла в законна сила на 10.07.2018г. и въз основа на която
бил издаден изпълнителен лист №5743/20.08.2018г. за сумата 13 763,94 лева
– главница, ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до окончателното
заплащане на сумата и 275,28 лева разноски по делото. В този смисъл са
представени писмени доказателства. Процесуалният представител на кредитора не
се явява и не излага допълнително становище по съществото на спора.
В хода на производството
процесуалният представител на ответното дружество моли съдът да постанови
решение, с което отхвърли молбата за откриване производство по несъстоятелност
като приеме, че затрудненията на „ХЕНДИ-ТЕЛ“
ЕООД имат временен характер. Като аргумент за това сочи, че реорганизирането на
такава голяма фирма в рамките на даденият от А1 7-дн. срок е невъзможно и
неминуемо води до временни затруднения при разплащането с кредиторите, което
обстоятелство най-ярко проличавало и от подписаното между дружеството – длъжник
и ОББ допълнително споразумение от 10.05.2018г. Ето защо възразява, че не са
налице предпоставките на чл.608 от ТЗ и предявеният иск като неоснователен ще
следва да се отхвърли.Развиват се подробни съображения в този смисъл.
По делото е допусната и приета СИЕ, която
като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.
Прието по делото е и заявление –
декларация от адвокат А.Н. Н.със служебен адрес в
гр.Пловдив съдържаща съгласие за назначаването й за временен синдик, както и за
липса на пречки по смисъла на чл.655 във връзка с чл.666 от ТЗ.
Настоящият съдебен състав като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
По
допустимостта:
Така подадената молба е процесуално
допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ , както и поради приложените
към нея изискуеми се по чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи.
Налице
са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния
окръжен съд по седалището на търговеца.
По основателността:
Искането за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество е направено и на двете
основания визирани в чл.607а от ТЗ – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
но при условията на евентуалност. Предвид обаче изрично изразеното от
процесуалните пълномощници на БУЛТАЙМ ООД оттегляне
на евентуално заявеното искане за откриване производство по несъстоятелност при
наличие на предпоставките на чл.742 от ТЗ, то съдът дължи произнасяне
единствено относно наличието на хипотезата на чл.608 ал.1 от ТЗ.
Относно неплатежоспособността, съобразно
визираното в чл.608 ал.1 от ТЗ, следва да се установи дали длъжникът е
търговец, да е налице изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане,
което същия да не може да изпълни, или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца.
Предвид изложеното съдът съобразявайки
наведените от молителя и останалите присъединени кредитори доводи, както и
приетите по делото доказателства и след справка в ТР установи, че ответното
дружеството е „търговец” по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ и е капиталово такова,
поради което и приема, че е налице първата от материалните предпоставки на
търговската несъстоятелност.
Относно следващата предпоставка – наличие
на изискуемо задължение на същия по търговска сделка също е налице. В
конкретният случай от писмените доказателства и приетата по делото СИЕ се
установява, че ответното дружество има
непогасено задължение към „БУЛТАЙМ“ ООД, което е в общ размер на 43 969,39
лева и представлява стойността на доставени от последното стоки, които са
предмет на търговската дейност на длъжника.
Установено е и още, че ответното дружество
към 18.10.2018г. има непогасени публични задължения към НАП, които са в общ
размер на 622 835,57 лева, като задълженията с най- ранен падеж са
осигуровки и ДОД, дължими за месец януари 2018г. Във връзка с това Публичният
изпълнител е образувал изп.д.№*********/2018г., по
което е наложена обезпечителна мярка-запор върху банковите сметки на длъжника.
Що се касае до претенциите на другите
двама кредитори ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ОББ АД, то съдът намира, че вземането им
не е установено по един безспорен начин да е изискуемо каквото безспорно е
изискването на чл.608 ал.1 от ТЗ. Това е така защото предсрочната изискуемост
на вземането не настъпва автоматично със спиране на плащанията от страна на
длъжника на една или повече вноски, а има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й, както е прието в т. 18 от
Тълкувателно решение №4/2014г.на ВКС по т.д.№4/2013г., ОСГТК. Липсват
твърдения, а и доказателства, посочените кредитори към момента да са предприели
такива действия водещи до настъпване предсрочната изискуемост на вземанията им,
още повече предвид падежа на задължението между ОББ АД и ответното дружество по
договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 31.05.2013г., изменен с
допълнително споразумение №13 от 10.05.2018г., с което страните са уговорили падежа
за плащане на остатъка от дълга да е на 02.05.2023 година.
Не попада в хипотезите на чл.608 ал.1 от ТЗ и вземането на „Офис Експрес сървис“
АД с ЕИК201380867, което се основава на заповед за изпълнение
№2557/16.04.2018г., влязла в законна сила на 10.07.2018г. и издадения въз
основа на която бил издаден изпълнителен лист №5743/20.08.2018г. за сумата
13 763,94 лева – главница, ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до
окончателното заплащане на сумата и 275,28 лева разноски по делото. Това е така
защото изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание и
поради това не решава за изискуемостта не вземането със сила на присъдено нещо,
поради което той може да служи само като основание за образуване на
индивидуално изпълнително производство, но не и за откриване на производство по
несъстоятелност.
Наред с изложеното до тук, пак от
експертизата се установява, че ответното дружество към 30.04.2018г. е
преустановило търговската си дейност поради прекратяване на основния за
дейността му договор с „А1 България“ АД, считано от 02.03.2018г., като е
закрило всички търговски обекти и е освободило наетите служители. Съобразен
този факт води до извода, че е налице невъзможност
за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от
търговска сделка. Такъв извод се налага и след анализа на финансовите резултати
на дружеството през 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и към 31.03.2018г. Видно от
ГФО и КФО, публикувани в ТР за посочените години, ответното дружество и тези от
групата му до 2017г. е декларирало положителни финансови резултати, въпреки
тяхното леко влошаване след 2014г. Въпреки това обаче коефициентите му на
ликвидност са били доста над средните стойности. Драстичното влошаване на тези
резултати настъпва през 2017г., когато дружеството е отчело счетоводна загуба в
размер на 5 610 000 лева, а през месец март 2018г. преустановява
дейността си, като отчита счетоводна загуба в размер на 6 596 000
лева. По данни на вещото лице, което
след анализ на предоставените му от управителя на ответното дружество
справки-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и дневниците за продажби,
всичките за 2018г., е установило, че данъчната основа на продажбите за месец
март е в общ размер на 2 202 000 лева, като през месец април 2018г. е
намаляла на 101 000 лева и спряла през месеците май и юни 2018г., освен
осчетоводени еднократни продажби на свързано лице.
Предвид тези факти и с оглед възражението
на процесуалния пълномощник на ответника, че затрудненията му имат временен характер
т.е. наличие на хипотезата на чл.631 от ТЗ, съдът намира, че следва да извърши
анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които
да посрещне краткосрочните си задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи. Ето защо водещи от икономическите
показатели са тези за ликвидността, тъй като същите се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущите задължения на предприятието, като най- съществен
измежду тях се явява коефициентът на обща ликвидност, тъй като той се явява
основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането
му.
Съобразно изложеното и от СИЕ, която като
компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира, се
установява, че коефициента за обща ликвидност през изследваният период 2016г.
-2018г. е както следва: за 2016г.- 1,53, за 2017г.-0,98, за 2018г.-0,33.
Коефициентът за бързата ликвидност е: за 2016г.- 1,05, за 2017г.-0,67, за 2018г.-0,23. Коефициентът за незабавна ликвидност е: за 2016г.-
1,05, за 2017г.-0,67, за 2018г.-0,23. Коефициентът за абсолютна ликвидност е:
за 2016г.- 0,15, за 2017г.-0,45, за 2018г.- 0.
Така установени
показателите сочат, че прекратяването на договора с „А1 България“ АД, който е
бил основен за ответното дружество, е довело последното до преустановяване на
дейността му. Така стойностите за обща ликвидност сочат, че започналият през
2016г. процес на влошаване на финансовото състояние на дружеството е продължил
и през 2017г. и 2018г. Такова е развитието и на показателите за бърза и
незабавна ликвидност. Показателите обаче за абсолютна ликвидност през всяка
следваща година от изследвания период се влошават и са достигнали нула през 2018г..
Изводите са, че с входящите парични потоци осигурени от плащанията по основния
търговски договор с А1 България АД и ползваното банково финансиране за оборотни
средства, дружеството не е изпитвало затруднения за разплащане на паричните си
задължения към кредиторите си, към персонала
и за погасяване на публичните си задължения до месец март 2018г. Така
към 31.03.2018г. стойностите на показателите за ликвидност са далеч под
референтните граници, което безспорно сочи, че краткосрочните вземания не са
достатъчни и тъй като дружеството не притежава парични средства, както и стоки,
от продажбата на които би могло да реализира достатъчен доход, то същото не е в
състояние да заплаща падежиралите парични задължения.
Предвид така
направените изводи и съобразно последователната практика на ВКС, ще следва да
се направи и допълнителен анализ на структурата на краткотрайните активи и съотношението им с пасивите на ответното
дружество за по - вярна преценка финансовото състояние на дружеството към
настоящия момент. В този смисъл от СИЕ се установява, че краткосрочните активи
(текущи) за периода от 2016г. до м.март 2018г. са намалели с
10 000 000 лева, намалели са, макар и не така драстично и размерите
на краткосрочните вземания. Следва да се отбележи, че вещото лице е установило,
че макар и записани като краткосрочни вземания, в счетоводната база данни на
ответника няма налична информация относно датите на падежите на вземанията на
дружеството от неговите клиенти и доставчици т.е. липсва достоверна информация
относно записването им като краткосрочни вземания, както и е невъзможна
преценката за периода и ритмичността на паричните постъпления. Т.е. в процеса
не са представени от ответното дружество, в чийто тежест е това, доказателства
относно размера, произхода, падежа, длъжника и евентуалната обезпеченост на
тези вземания, както и за прогнозите за тяхната събираемост.
Налице е и още една тенденция, а именно намаляване на собственият капитал на
дружеството, увеличаване на пасивите и отрицателен финансов резултат за 2017г.
и 2018г.. Сумите на реалните активи са отрицателни величини и за трите
изследвани години. Налични парични средства от 4 829 000 лева през
2016г. са намалели до 30 000 лева към месец март 2018г. Резултатите от
посочените процеси се виждат ясно в промените на коефициентите на показателите
за финансова автономност и финансова задлъжнялост. Така през 2016г. стойностите
им са били близки до референтните, докато през 2017г. и 2018г. стойностите са
отрицателни поради отрицателната стойност на собствения капитал, което
означава, че дружеството е изцяло финансово зависимо от кредиторите си.
И накрая, при
преценка на платежоспособността на търговеца, следва да се има предвид
обстоятелството дали същият разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите.
Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат
предвид само притежаваните от него краткотрайни активи в размер на
6 030 000 лева, които както се установи и посочи по – горе са
недостатъчни за покриване на задълженията в размер на 18 053 000 лева.
Следователно налице са безспорни доказателства, че притежаваното от дружеството
- молител имущество не е достатъчно за покриване задълженията му, още повече
при преустановена търговска дейност, без това да поставя в опасност интересите
на кредиторите, което предполага да не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ. Не се събраха доказателства
установяващи и обстоятелството, затрудненията му имат временен характер. Това все са обстоятелства, които изключват
откриване на производство по несъстоятелност, и обосновават отхвърляне на
молбата и са от категорията факти, от които длъжникът черпи изгодни правни
последици за себе си, и с оглед принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, визиран в чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги докаже.
Съобразно всичко
изложено до тук се налага извод за неплатежоспособност по смисъла на чл.608
ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от ТЗ. Това се подкрепя и от резултатите при оценка на
платежоспособността на дружеството по моделът „Z-резултат на Алтман“, който е модел за кредитна оценка и анализ на
вероятността от корпоративните фалити и е в състояние да предвиди такъв с
точност от 95% една година преди настъпването на събитието. Неговото предимство
е, че е по-малко вероятно резултатът да бъде повлиян от манипулиране на
финансовите отчети. Така за 2016г. стойностите на Z-резултата е близо до
границите на „спокойната зона“, докато през 2017г. те вече са в границите на
„сивата зона“, а към 31.03.2018г. Z- резултата вече е отрицателна величина, което означава, че
дружеството още през 2017г. е показало
наличието сериозна заплаха от изпадане в неплатежоспособност, което и е станало
в началото на следващата година.
Съгласно
изискванията на чл.630 ал.1 т.1 от ТЗ, при констатирана неплатежоспособност на
длъжника, съдът дължи определяне и на началната дата на възникването й, което е
от съществено значение за развитието на производството и попълването на масата
на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на кредиторите, поради
което съдът следва да прецени същата с оглед на всички доказателства по делото.
Това е така защото началната дата на неплатежоспособността се определя не
съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен
кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява това
трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията
си по смисъла на чл.608 от ТЗ. В този смисъл от СИЕ и поясненията дадени от
експерта в съдебно заседание (л.498 и 499 от делото) се установява, че
дружеството в края на 2017г. е било свръхзадължено и
е изпитвало финансови затруднения, макар те да не са били с необратим характер.
Наред с това, пак от поясненията на експерта, а и от СИЕ, се установява, че
дейността е спирана поетапно през месеците март и април 2018г., като между
временно са извършвани банкови преводи и разплащания към съконтрахенти
до 26.03.2018г. След тази дата липсват доказателства по делото ответното
дружество да е извършило плащане свързано с търговската му дейност или такова
за погасяване на публичните му задължения към НАП, поради което и съдът приема
тази дата да отразява възможно най-обективно началния момент на неплатежоспособност.
Предвид
изложеното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, решаващият състав приема, че
следва да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното търговско
дружество, като се обяви неговата неплатежоспособност с начална дата 26.03.2018
г. и се постави обща възбрана и запор върху имуществото му. За временен синдик
следва да бъде назначена адвокат А.Н. Н.със служебен
адрес в гр.Пловдив, подала заявление – декларация съдържаща съгласие за
назначаването й за временен синдик, както и за липса на пречки по смисъла на
чл.655 във връзка с чл.666 от ТЗ. Възнаграждението на временният синдик
следва да се определи в размер на 1000 лева месечно.
На основание чл.630, ал.1 т. 5 ТЗ съдът
определя дата на първото събрание на кредиторите, което да се проведе на 11.02.2019г.
от 11,30 ч., с дневен реда, посочен в разпоредбата на чл.672 ал.1 от ТЗ.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК след заявено искане в този смисъл, ще следва в полза на
кредитора „БУЛТАЙМ“ ООД да се присъдят сторените от него разноски в размер на
550 лева – платена ДТ и адвокатски хонорар, които и са установени.
Съобразно
изложеното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.608 ал.1 от ТЗ и Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.Заводска №1,
представлявано от управителя Н.Ф..
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността- 26.03.2018г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.Заводска №1,
представлявано от управителя Н.Ф..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.Заводска №1, представлявано
от управителя Н.Ф..
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Пазарджик, ул.Заводска №1, представлявано от управителя Н.Ф. – А. Н. Н.,
ЕГН **********, със служебен адрес: ***, телефон: ...
ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния
синдик А.Н. Н.
в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, платими от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ДАТА на първо събрание на кредиторите
- 11.02.2019 г. от 11.30ч., което ще се проведе в сградата на Съдебна палата -
гр.Пазарджик, ул. "Хан Крум" № 3 при дневен ред по чл.672 ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ХЕНДИ-ТЕЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
ул.Заводска №1, представлявано от управителя Н.Ф., да заплати на „БУЛТАЙМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. Цариградско шосе №425, бл.скл.база
„ЮНИВЪРСЪЛ“, склад 6, представлявано от управителя Р.Д., направените разноски
по делото в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър на
Агенцията по вписване.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има
действие по отношение на всички.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд гр. Пловдив.
Препис от
решението да се връчи на страните в процеса и на временния синдик.
СЪДИЯ: