РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Велико Търново, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102090 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЕЛК. СТ. СТ. и ЕЛ. СТ. Д.,
чрез адв. Й.М. – ВТАК, против С. СТ. Д.. Развити са съображения, че С.Д.С. е починал
на 28.07.2018 година, като негови наследници по закон са страните по делото. Твърди,
че на 15.12.2017 година с нотариален акт № 123, том IV, с рег. № 4048, дело номер 439
от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ С.Д.С. е дарил на
ответницата С. СТ. Д. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в
град Велико Търново, ул. „Димитър Благоев“ № 15, вх. А, ет. 1, ап. 3, представляващ
жилище - апартамент, с идентификатор № 10447.515.95.6.3, на първи жилищен етаж, с
площ 88.42 кв.м., намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.515.95, заедно с прилежащите към апартамента избено
помещение № 3, както и 5.159% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, като дарителят си е запазил правото на
ползване и обитаване на имота, докато е жив. Посочва, че няколко дни по-късно
страните са подписали Контра Летер, в който са изразили волята си, че договорът за
дарение е привидна сделка и всъщност се касае за договор за продажба със задължение
за издръжка и гледане с парични средства и гледане чрез трето лице. Навежда доводи,
че договорът за дарение е привидна сделка и като такъв същият е нищожен. Развива
съображения, че ответницата не е полагала и не е имала възможност да полага каквито
1
и да било грижи за баща си, като за него до смъртта му на 28.07.2018 година са
полагали грижи двете ищци. Направено е искане да бъде развален договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в подписания Контра Летер, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищците разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответницата по делото, като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответницата развива подробни съображения за недопустимост на
предявения иск, като същевременно посочва, че претенцията по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е
изцяло неоснователна, доколкото договорът е изпълнен. Твърди, че както ответницата,
така и другият длъжник по договора са изпълнили задълженията си по обратното
писмо. Не оспорва, че от приблизително 13 години тя и съпругът й живеят в Кралство
Испания, но оспорва двете ищци да са полагали грижи за праводателя. Посочва, че
отношенията между С. и ищците са били изключително нетърпими и обтегнати.
Твърди, че тя и нейният съпруг добросъвестно са изпълнявали задълженията си, бил е
сключен договор за домашен социален патронаж, като е била осигурена грижа в дома,
свързана с приготвянето и доставката на храна. Поради обстоятелството, че С. не е
одобрил вкусовите качества на доставената му храна ответницата се е свързала с
частен доставчик на социални услуги с цел осигуряване на социални услуги на своя
баща, представляващи почистване, обслужване и придружаване на лекар и т. н. Поради
намесата на ищците обаче социалната грижа обективно не е била предоставена.
Посочва, че в изпълнение на задълженията си по договора ответницата е закупила и
предоставила за ползване на своя баща хладилник, радиатор, мобилен телефон.
Организирала е и е заплатила подмяна на ключалката на бравата на обитаваната от
него стая. Освен това по повод инцидент по време на новогодишните празници през
2017 година е организирала настаняването му във ВИП стая на неврохирургично
отделение към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново и е заплатила
следващата се такса, а в началото на 2018 година е предоставила на С. сумата от 1
200.00 евро, чрез която същият да посреща текущите си нужди. Чувала се е всеки ден
със своя баща, за да се осведомява за състоянието и нуждите му, като е настоявала да
го устрои в собствено жилище. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от
ответницата разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на НА № 123, том IV,
с рег. № 4048, дело номер 439 от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при
НК на РБ /л. 7 и 8 от делото/ се установява, че на 15.12.2017 година С.Д.С. е дарил на
ответницата С. СТ. Д. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в
2
град Велико Търново, ул. „Димитър Благоев“ № 15, вх. А, ет. 1, ап. 3, представляващ
жилище-апартамент, с идентификатор № 10447.515.95.6.3, на първи жилищен етаж, с
площ 88.42 кв.м., намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.515.95, заедно с прилежащите към апартамента избено
помещение № 3, както и 5.159 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, като дарителят си е запазил правото на
ползване и обитаване на имота, докато е жив.
Страните по делото не оспорват и че с Контра Летер /л. 9 / страните по договора
за дарение С.Д.С. и С. СТ. Д. са декларирали, че сделката за дарение от 15.12.2017
година на гореописания недвижим имот, всъщност е уговорена между тях като
продажба, със задължение за издръжка и помощ с парични средства и гледане чрез
трето лице или институция, които дъщерята С. СТ. Д. и съпругът и Д. Г. Д. ще
осъществяват по отношение на дарителя.
По делото са представени Фиш за спешна медицинска помощ 14.08.2017 година;
Епикриза, ИЗ № 19708/2017; Фактура № ********** от 13.01.2018 година; Приходен
касов ордер № ********** от 03.01.2018 година /л. 52-56/, от които се установява, че
С.Д.С.е постъпил в неврохирургично отделение на 31.12.2017 година , като съобщил,
че дъщеря му го е блъснала, той е паднал на земята и си е ударил главата. Изписан е на
03.01.2018 година, като е бил настанен в самостоятелна стая със санитарен възел, за
което е заплатена сумата в размер на 150.00 лева.
Видно от приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 94ЕЕ-766-1 от
16.07.2020 година на Община Велико Търново /л. 14/ Стоян Дончев Стоянов е починал
на 28.07.2018 година и оставил за наследници по закон съпругата си ЕЛК. СТ. СТ. и
двете си дъщери С. СТ. Д. и ЕЛ. СТ. Д..
От приложеното заверено копие на Лист от денонощна траурна агенция
„Анубис“ от 30.11.2021 година /л. 57/ се установява, че за заявеното погребение на
С.Д.С., дъщеря му С. СТ. Д. е заплатила сумата в размер на 1 053.00 лева.
Видно от Решение от 09.05.2017 година по гр.д. № 3105/2016 година на ВТРС /л.
58-61/, с последното е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ГПК, сключения между
С.Д.С. и ЕЛ. СТ. Д. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в НА № 48, том ХХ, дело № 7958/1997 г. на нотариус
Татяна Братванова, до размера на идеалната част на ищеца - 1/2 (една втора) идеална
част от имота, предмет на договора, с който С.Д.С. и ЕЛК. СТ. СТ. продават на дъщеря
си ЕЛ. СТ. Д. следния свой недвижим имот: апартамент в жилищна сграда - блок №
39/27 б, построен върху държавна земя, находящ се в град Велико Търново, ж.к.
„Бузлуджа”, ул. „Димитър Благоев” № 15, вх. А, ет. 1, ап. 3, със застроена площ от
88.42 кв.м., заедно с припадащите се 5.159 ид. части от общите части на сградата, както
и правото на строеж върху мястото, срещу задължението на приобретателя ЕЛ. СТ. Д.
3
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им.
Видно от Писмо, изх. № 572/2018г. от 22.01.2022 година на Районна
прокуратура – Велико Търново /л. 104/, за периода от 2016 година до месец юли 2018
година във ВТРП има депозирани две жалби от С.Д.С. срещу ЕЛ. СТ. Д. – от
13.10.2016 година и от 09.03.2018 година.
От извършена служебна проверка в деловодната програма на ВТРС се
установява, че по молба, подадена от С.Д.С. е образувано гр.д. № 82/2018 година, по
което с Решение № 84 от 25.01.2018 година е издадена заповед за защита от домашно
насилие, като ЕЛ. СТ. Д. е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо С.Д.С..
По делото са представени и заверени копия на Схема № 15-134656 от 15.02.2019
година на СГКК – град Велико Търново; Удостоверение за данъчна оценка, изх. №
********** от 08.04.2021 година на Община Велико Търново /л. 10-13/ и други
писмени доказателства.
В съдебно заседание на 27.01.2022 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Ж. Т. П. заявява, че познава Е. и Е. от около 8-9 години, както и че не
познава С. Посочва, че сестра й е свекърва на Е.и е ходила у тях. Заявява, че познава
Ст.С.в и е ходила у тях преди той да почине да помага на дъщеря му и на него - да го
гледа. Заявява, че дъщеря му много хубаво му готвела и не го оставяла без храна. Не
може да каже кога е починал С. и не знае последно кога е ходила. Не знае и в периода
2016 – 2018 година Ст., Е... и Е. да са имали някакви конфликти. Посочва, че С. си имал
стая и си стоял там, а те са ходили да го хранят.
Свидетелят П. И. П. посочва, че познава Е.и Е. а С. не я познава изобщо.
Заявява, че познавал С.Д.С., тъй като и двамата работели в „Елмот“. Посочва, че с него
си говорели и се срещали като познати, а той никога не е казвал, че има две дъщери.
Заявява, че е казвал, че е в добри отношения със съпругата си и дъщеря си Е., която се
грижела за него. Посочва, че са се виждали в периода 2016 – 2018 година, като помни,
че го е виждал през 2017 година, защото тогава се пенсионирал, но после не знае дали
го е виждал. Заявява, че племенникът на неговата съпруга е женен за Е. Посочва, че
докато е бил жив С., последно е ходил в имота може би през 2017 година и мисли, че са
били в добри отношения със съпругата си и дъщеря си.
Свидетелят Ст. И. К. заявява, че познава Е. и Е. и не познава С. Посочва, че
познава С. С. от около 6 години, тъй като е приятел с мъжа на Е.и е ходил у тях гости
много пъти. Заявява, че не знае точно кога е починал С. Посочва, че с него много не са
си говорили, тъй като не са имали приказка. Доколкото знае от Е., С. е имал някакви
спречквания с нея. Посочва, че когато съм ходил у тях, С. бил в друга стая.
Свидетелят П. С. К. посочва, че познава С. от 1985 година, когато закупили
жилища в този блок, в който живеят сега. Заявява, че е бил в чужбина 20 години, но
4
последните 10 години, преди той да почине, бил в България и почти всеки ден били на
кафе с една група 10 души, включително С. С. и П. Дж.. Посочва, че С. винаги ходел
добре облечен и всеки ден бил с вратовръзка. Заявява, че последните една, две години
споделял, че нямат добри отношения вкъщи, че постоянно се карат по най-различни
въпроси, че не му давали да се къпе и им е казвал, че отива в ДНА-то да вземе стая да
се изкъпе и се е връщал. Спомня си, че веднъж той носел една торбичка с пет ризи и
казал, че няма кой да му пере ризите и му е по-евтино да си купува нови ризи и да ги
хвърля, отколкото да дава пари някой да ги пере. Споделял е, че дъщеря му от Испания
му е давала пари, но не знае подробности. Заявява, че веднъж му споделил, че дъщеря
му Е. му е наляла олио в кревата да не спи, както и че С. се похвалил, че дъщеря му от
Испания, като се е разболял, че му взела ВИП стая в болницата и той бил възхитен от
това. Посочва, че той си купувал храна от магазин „Класико”, ходел и в едно заведение
за хранене. Заявява, че е бил на погребението му, както и че съпругата му и дъщеря му
били там, но не и в траурната зала, а били седнали на една пейка отвън.
Свидетелят П. х. Д. заявява, че познавал С. С. от около 4, 5 години преди да
почине, тъй като дружали заедно и почти всеки ден се виждали, като си говорели общи
приказки в кафенето. Посочва, че С. бил отчаян много, тъй като не му давали да яде
вкъщи - съпругата му и все го викал да ходят в кръчмата да обядват. Заявява, че
веднъж бил у С., около година преди да почине и му направило голямо впечатление,
тъй като той се хранел и както се хранел, дошла жена му, взела му чинията и казала:
„Само ти ли ще ядеш, бе?“ Посочва, че С. има друга дъщеря – С., която е в Испания и
му предлагала да отиде да живее в нейния апартамент, но той отказал. Посочва, че е
ходил на погребението му, като Е.и Е. било там, но били настрани, а С. била на
редичката първа. Заявява, че С. му предложила да отиде в нейния апартамент, защото
го тормозят вкъщи – криели му обувките, шапката, чорапите.
В проведеното на 13.04.2022 година съдебно заседание свидетелката М. . Р.
посочва, че е приятелка на ответницата и през последните години, 2016 - 2017 година
са се виждали със С. Ст. няколко пъти, като може би последната им среща е била
зимата на 2018 година. Знае, че ставало въпрос за жилището на ул. „Димитър Благоев”,
като от С. знае, че първоначално жилището било прехвърлено на сестра й, а след това
той, тъй като не беше доволен от гледането на ., тогава прехвърлил половината си част
на С.. Тъй като С. живее в чужбина, зимите си идвала и са излизали. Спомня си след
някакъв инцидент, покрай Нова година - края на 2017г. или януари 2018г., ходили да
му купят спално бельо, тъй като Е. била хвърлила олио и й направило впечатление, че
не му взема един комплект чаршафи, ами му взема няколко. Освен това му е вземала и
бельо. От нея знае, че е му е вземала е и е носила хранителни продукти вкъщи, тъй
като му бил ограничен достъпът до кухнята - Е. и майка й не му позволявали да влиза в
кухнята. Заявява, че от нея знае също, че му е купила някакъв малък хладилник за
самата стая и някакъв радиатор за отопление или печка. Посочва, че по принцип, се
5
оплаквал от едната си дъщеря, а от друга страна казвал, че С. много неща му купува и
много пари харчи по него. Заявява, че това й го е казвал на нея. Посочва, че дори на
една Нова година щели заедно да празнуват заедно, но не успели, тъй като С. казала,
че имало някакъв инцидент, при който Е. е блъснала С. и са го закарали в болница.
Посочва, че има подавани жалби в Районен съд – Велико Търново, заради домашно
насилие. Заявява, че на едно събиране, което било за имения му ден, когато той си
тръгвал, имало някакъв спор в коридора, после тя се върнала и казала „Ей, толкова ли
не може да вземе 1200 евро“ - тя се е опитвала да му ги даде защото С. си заминавала в
чужбина и да може той да има пари за разходи, като това било декември месец 2017
година. За грижите, С. й е споделяла, че е намерила жена, но понеже е срещнала
някакво отношение от страна на Е. и жената се е отказала да му чисти на чичо С..
Посочва, че е имало дело за домашно насилие от страна на С. срещу Е., съпруга й и
майката за тормоз. Заявява, че С. поканила чичо С. у тях, тя му предложила да остане в
жилището й, но той пред нея отказал защото не се чувствал добре. Жилището на С. е
добре обзаведено и заради допълнителния лукс нямало да се чувства комфортно.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото, с оглед задължителните за настоящата
инстанция указания, дадени с Определение № 938 от 14.10.2021 година по В.ч.гр.д. №
641/2021 година на ВТОС, е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Контра Летер, сключен между С.Д.С. и С. СТ. Д., който договор е
прикрит с Договор за дарение, обективиран НА № 123, том IV, с рег. № 4048, дело
номер 439 от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ, за който е
наведено възражение за нищожност, поради неговата привидност.
На първо място настоящият съдебен състав приема за основателно възражението
на процесуалния представител на ответницата за частична недопустимост на иска,
поради липса на легитимация на ищците по отношение 1/6 идеална част от имота,
респективно - 1/3 ид. част от договора. Активно легитимирани да предявят иск, с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са както прехвърлителите, така и техните
наследници. При смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява и
наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да
осъществяват развалянето на договора, поради неизпълнението му от длъжника,
съобразно размера на наследените права – ТР № 30/17.06.1981г., на ОСГК на ВС. От
представеното и прието по делото удостоверение за наследници безспорно се
установява, че след смъртта си починалият С.Д.С. е оставил трима наследници по
закон: съпругата си Е.С. и двете си дъщери Е.Д. и С.Д.. В процесния случай по
аргумент от чл. 9 ЗН преживялата съпруга наследява част, равна на частта на всяко
дете – по 1/3 идеална част от наследственото имущество. Искът е предявен от
6
преживялата съпруга и едната дъщеря на прехвърлителя, като квотата в наследената
част от прехвърления имот на двете ищци е 2/6 – по 1/6 за всяка от тях. Останалата 1/6
идеална част, представлява наследствената част от имота на ответницата. Константна е
практиката на ВКС по този въпрос, като се приема, че наследниците на прехвърлителя,
могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на наследените права. В този
смисъл са Решение № 937/2009г. по г.д. № 2958/2008г. на IV г.о. на ВКС, Решение №
121 от 23.03.2012 година по гр.д. № 1428/2011 година на IV г.о. на ВКС, Решение №
467 от 18.06.2010 година по гр.д. № 1706/2009г. на III г.о. на ВКС.. Предвид
изложеното възражението за частична недопустимост на иска, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищците, която е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, по отношение на 1/3 идеална част от договора или 1/6
идеална част от имота, се явява основателно. В този смисъл исковата молба, в тази й
част следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима,
респективно – производството по делото, в тази му част следва да бъде прекратено.
Няма спор между страните по делото, а и от приложения по делото НА № 123,
том IV, с рег. № 4048, дело номер 439 от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. №
430 при НК на РБ /л. 7 и 8 от делото/ безспорно се установява, че на 15.12.2017 година
С.Д.С. е дарил на ответницата С. СТ. Д. собствената си ½ идеална част от подробно
описания по-горе недвижим имот. Страните по делото не оспорват и че с Контра Летер
/л. 9 / страните по договора за дарение са декларирали, че същият, всъщност е уговорен
между тях като договор за прехвърляне на ненедвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане.
Ето защо съдът приема, че по несъмнен начин по делото е установено, че
договорът за дарение е привиден, доколкото с подписаното между страните обратно
писмо, същите взаимно са декларирали, че не желаят правното действие на външно
обективираните волеизявления в подписания договор. В конкретния случай,
привидността /симулацията/ е относителна, тъй като страните са постигнали съгласие,
че привидното волеизявление прикрива друго действително. Предвид изложеното,
съдът намира, че договорът за дарение, обективиран в НА № 123, том IV, с рег. №
4048, дело номер 439 от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ
е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, както и че същият прикрива
действителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД
следва да се приложат правилата на прикритото съглашение.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е вид ненаименован алеаторен договор, съдържанието на насрещните права и
задължения, по който се определят по волята на страните, съобразно разпоредбата на
7
чл. 9 ЗЗД. Още със сключването на договора се поражда транслативният му ефект –
правото на собственост преминава от прехвърлителя върху приобретателя, като
последният ще трябва да изпълнява за в бъдеще задължението за доставяне на грижи и
издръжка. Договорът може да бъде развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако
приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение. В случая по делото няма
спор, че С.Д.С. е изпълнил задължението си поприкрития договор за прехвърляне на
недвижимия имот, като е прехвърлил собствеността върху описания в този акт имот на
дъщеря си С. СТ. Д.. Няма спор между страните по делото и че към датата на
придобиването на имота, респективно – към датата на поемането на алеаторното
задължение С.Д. се е намирала в граждански брак с Д. Д., поради което имота е
придобит в режим на СИО. Съгласно ТР № 3/2016 от 20.04.2017 година по т.д. № 3 от
2016 година на ОСГК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост
на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Така по силата на процесния
договор, С.Д. е поел задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя до края на
живота му. Съпругът й – *, въпреки че е посочен в обратното писмо, не е страна по
договора и не е поел задължение да гледа и издържа прехвърлителя. Видът и обемът на
дължимата от ответницата престация е уговорен между страните с общата
формулировка „да издържа и гледа”. При тълкуването на волята на страните съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. Константна е съдебната практика, че в такива
случаи издръжката включва изцяло подсигуряването на храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждите на прехвърлителя, а гледането включва полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата
нужда и възможности да се справя сам.
Задължението за издръжка и гледане следва да се изпълнява от момента на
сключване на договора и представлява продължителна във времето престация,
определена не с конкретен краен срок, а с определяем такъв – моментът, в който
кредитора почине. Изпълнението на това задължение трябва да е непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично, като е необходимо през цялото време от сключването
на договора, задълженията да са били изпълнявани своевременно и в пълен обем. От
процесуална гледна точка това обаче не означава, че длъжникът по алеаторния договор
е длъжен да доказва конкретно какво точно е изпълнявал ден по ден и час по час, но
все пак е нужно да се установят конкретни обстоятелства, от които може да се направи
обоснован извод, че е изпълнявал поетите задължения по вид и в техния обем.
От събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че ответницата
доказа, че е изпълнявала точно и пълно задълженията си по алеаторния договор,
независимо, че през целия период е пребивавала в чужбина. От съвкупния анализ на
8
показанията на всички разпитани свидетели категорично се установява, че ответницата
е осигурявала всичко, от което е имал нужда прехвърлителят на имота. Свидетелите *,
които са били близки приятели на * свидетелстват, че последният им е споделял, че
дъщеря му е пращала пари от Испания, че същата се е погрижила за него, когато е бил
настанен в болница, като е заплатила ползването на ВИП стая, че му е предложила да
отиде в нейния апартамент, но той отказал. Отделно от това свидетелката М. Р.
посочва, че е била заедно с ответницата когато тя е купувала лични вещи за баща си –
чаршафи, бельо, ризи и т.н., че от нея знае, че му е купила хладилник, печка и
хранителни продукти, а от С.е чувала, че С. му купувала много неща и харчела много
пари по него. Освен това пред нея С. му е предложила да се премести в нейното
жилище, но той отказал. От друга страна показанията на останалите свидетели не
опровергават гореизложеното. Показанията им са изключително общи, тъй като
свидетелите * не са били близки с С.Д.С., а с ищците, като същевременно не помнят
кога последно са контактували с него или това е било преди 2017 година. Свидетелят
К. дори заявява, че нямало за какво да си говори със Стоянов и когато той ходел на
гости у тях, последният бил в другата стая. В този смисъл от показанията на тези
свидетели не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че прехвърлителят
на имота е имал нужда от допълнителни средства и грижи, освен тези които вече са му
били осигурени от ответницата и същата не ги е осигурила. Нещо повече от всички
събрани по делото доказателства безспорно се установява, че С. е бил в изключително
лоши отношения със съпругата си и с дъщеря си Е.. В тази част показанията на
разпитаните свидетели се потвърждават изцяло от събраните по делото писмени
доказателства – както от постъпилото писмо от ВТРП във връзка с подаваните от него
жалби срещу тях двете, така и от издадената спрямо дъщеря му ЕЛ. СТ. Д. заповед за
защита от домашно насилие.
В случая по делото приживе кредиторът не е въвел оспорване на получаваните
от него грижи и издръжка от длъжника, а и събраните доказателства се установява, че е
приемал и бил доволен от даваното изпълнение. В тази връзка следва да се има
предвид, че длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов
да приеме, както и да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и
по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и
издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на
кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. В този
смисъл е константната практика на ВКС, включително Решение № 863 от 22.12.2010
година по г.д. № 1534/2019 година на IV г.о. на ВКС и Решение № 20 от 12.03.2019
година по гр.д. № 2298/2018 година на IV г.о. на ВКС.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че е налице пълно и навременно
изпълнение на поетите по договора задължения от приобретателя по алеаторния
9
договор за спорния период. Уговорената в договора престация за издръжка и гледане е
давана от длъжника на прехвърлителя във вид, обем и качество, съобразно
постигнатите договорености и нуждите на прехвърлителя. От друга страна не е
установена нужда на прехвърлителя, която да не е била посрещната от ответната
страна през целия период от дата на сключване на договора до смъртта му.
Предвид всичко изложено по горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е неоснователен и
недоказан за останалите 2/3 ид. ч. от договора, поради което и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото в
размер на 800.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от ЕЛК. СТ. СТ. и ЕЛ. СТ. Д., чрез адв. Й.М.
– ВТАК, против С. СТ. Д. в частта, с която иска разваляне на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за 1/3 ид. част на договора
или 1/6 идеална част от имота, КАТО процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2090/2021 година на ВТРС в частта,
с която иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка за 1/3 ид. част на договора или 1/6 идеална част от
имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛК. СТ. СТ. от *, с ЕГН ********** и ЕЛ. СТ. Д.
от *, с ЕГН ********** срещу С. СТ. Д. от *, с ЕГН ********** иск с правно
основание на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне поради виновно неизпълнение
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Контра Летер, подписан от С.Д.С. и С. СТ. Д., прикрит с договор за
дарение, обективиран нотариален акт № 123, том IV, с рег. № 4048, дело номер 439 от
2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ, имащ за предмет - ½
идеална част от недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „Димитър
Благоев“ № 15, вх. А, ет. 1, ап. 3, представляващ жилище-апартамент, с идентификатор
№ 10447.515.95.6.3, на първи жилищен етаж, с площ 88.42 кв.м., намиращ се в сграда
№ 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.95, заедно с
прилежащите към апартамента избено помещение № 3, както и 5.159 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за 2/3 ид.
части на договора или 2/6 идеални части от имота, КАТО неоснователен и недоказан.
10
ОСЪЖДА ЕЛК. СТ. СТ. от*, с ЕГН ********** и ЕЛ. СТ. Д. от *, с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. СТ. Д. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер
на 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща направените от нея разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11