Решение по дело №201/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 38
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20211820200201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Елин Пелин, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200201 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на П. К., роден на ********** г. с паспорт К5944144, срещу
наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено от Началник група „Миграция“ при
ОДМВР София, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се
иска изцяло отмяната му. Твърди се, че с чл. 24, ал. 13 ЗЧРБ срокът е до десет месеца след
отмяна на извънредното положение, а заявлението за продължаване на пребиваването е
подадено в срок на 23.02.2021 г.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 16 на 24.02.2021 г., от В. Ст. Б. – младши ПИ в г, за това, че на 23.02.2021 г.
около 10.00 часа в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71 в сградата на ОДМВР – София при
извършена полицейска проверка е установено, че лицето е останало в страната след
изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г., с което е нарушил чл. 34 от
1
Закона за чужденците в Република България. Актът бил подписан от актосъставителя В. Ст.
Б., от свидетеля при установяване на нарушението Ст. Л. М. и от жалбоподателя П. К..
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено
от Началник група „Миграция“ при ОДМВР София, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от
ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл. 34 ЗЧРБ за това, че на 23.02.2021 г. около 10. 00 часа в гр. София, ул. "Гео Милев" № 71
в сградата на ОДМВР – София при извършена полицейска проверка е установено, че лицето
е останало в страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г.
Представено е разрешение за пребиваване на името на К. Парас с гражданство Индия,
издадено на 16.11.2020 г. и с валидност – 04.02.2021 г.
Представени са заповеди относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства, както и
събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез разпита на свидетелите В. Ст. Б. и
Ст. Л. М., които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване.
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Ясно е установено, че е ангажирана административно
наказателна отговорност на лице, което не владее български език. Никъде в съставения
АУАН не е отразено от актосъставителя, че съдържанието на акта е преведено и разяснено
на жалбоподателя. На тази база съдът приема, че при предявяване на АУАН не е била
спазена процедурата по запознаване на соченото за нарушител лице със съдържанието на
акта. Доколкото чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените въпроси към НПК, а според. чл. 142,
ал. 1 НПК, когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач. Освен
по отношение съставянето /чл. 40, ал. 1 ЗАНН/ и предявяването на АУАН, задължението за
осигуряване на преводач е относимо и за производството по Раздел IV от ЗАНН за налагане
на административните наказания, понеже именно с НП се повдигат и предявяват
административнонаказателните обвинения. Пренебрегването на това изискване
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко засяга правото на защита.
Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като само при негово изрично и
надлежно дадено съгласие може да бъде лишен от него. С оглед правилата за разпределяне
на доказателствената тежест, административнонаказващият орган е този, който следва да
докаже, че е налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода на
административнонаказателното производство.
В АУАН и наказателно постановление не е отбелязано кога и къде е било извършено
2
констатираното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
датата на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и наказателното постановление,
и неговата липса съставлява абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Описанието на нарушението в АУАН съдържа единствено твърдения за
времето, когато е констатирано и установено нарушението – на 23.02.2021 г. в гр. София, ул.
Гео Милев № 71 и че лицето е останало след изтичане на разрешения срок до 13.02.2021 г.
Надлежното описание на нарушението предполага административнонаказващият орган да
посочи от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване на
територията на Република България, считано от определена дата, като в рамките на
разрешения му срок не е напуснало територията на Република България след изтичане на
срока за пребиваване, като в този смисъл нарушението се счита извършено в първия ден
след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на
Република България. В наказателното постановление освен данни за нарушението, не се
съдържа и описание на доказателствата, които установяват описаното нарушение - също в
нарушение на изискванията за съдържание на наказателно постановление по чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Поради това не е възможно да се провери волята на наказващия орган, съответно
да се вземат предвид доказателствата, представени по административно-наказателната
преписка, която съдържа единствено документ за самоличност, но с данни за разрешението
за пребиваване със срок на валидност до 04.02.2021 г. Допуснатите съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не са
позволили на жалбоподателя да разбере в пълнота обвинението и да упражни правото си на
защита в пълен обем.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено от Началник група
„Миграция“ при ОДМВР София.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на П. К., роден на ********** г. с паспорт ......., срещу наказателно
постановление № 16/13.04.2021 г., издадено от Началник група „Миграция“ при ОДМВР
София, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се
иска изцяло отмяната му. Твърди се, че с чл. 24, ал. 13 ЗЧРБ срокът е до десет месеца след
отмяна на извънредното положение, а заявлението за продължаване на пребиваването е
подадено в срок на 23.02.2021 г.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 16 на 24.02.2021 г., от В. Ст. Б. – младши ПИ в г, за това, че на 23.02.2021 г.
около 10.00 часа в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71 в сградата на ОДМВР – София при
извършена полицейска проверка е установено, че лицето е останало в страната след
изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г., с което е нарушил чл. 34 от
Закона за чужденците в Република България. Актът бил подписан от актосъставителя В. Ст.
Б., от свидетеля при установяване на нарушението Ст. Л. М. и от жалбоподателя П. К..
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено
от Началник група „Миграция“ при ОДМВР София, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от
ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл. 34 ЗЧРБ за това, че на 23.02.2021 г. около 10. 00 часа в гр. София, ул. "Гео Милев" № 71
в сградата на ОДМВР – София при извършена полицейска проверка е установено, че лицето
е останало в страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г.
Представено е разрешение за пребиваване на името на К. П. с гражданство Индия, издадено
на 16.11.2020 г. и с валидност – 04.02.2021 г.
Представени са заповеди относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства, както и
събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез разпита на свидетелите В. Ст. Б. и
Ст. Л. М., които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване.
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Ясно е установено, че е ангажирана административно
наказателна отговорност на лице, което не владее български език. Никъде в съставения
АУАН не е отразено от актосъставителя, че съдържанието на акта е преведено и разяснено
на жалбоподателя. На тази база съдът приема, че при предявяване на АУАН не е била
спазена процедурата по запознаване на соченото за нарушител лице със съдържанието на
1
акта. Доколкото чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените въпроси към НПК, а според. чл. 142,
ал. 1 НПК, когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач. Освен
по отношение съставянето /чл. 40, ал. 1 ЗАНН/ и предявяването на АУАН, задължението за
осигуряване на преводач е относимо и за производството по Раздел IV от ЗАНН за налагане
на административните наказания, понеже именно с НП се повдигат и предявяват
административнонаказателните обвинения. Пренебрегването на това изискване
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко засяга правото на защита.
Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като само при негово изрично и
надлежно дадено съгласие може да бъде лишен от него. С оглед правилата за разпределяне
на доказателствената тежест, административнонаказващият орган е този, който следва да
докаже, че е налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода на
административнонаказателното производство.
В АУАН и наказателно постановление не е отбелязано кога и къде е било извършено
констатираното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
датата на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и наказателното постановление,
и неговата липса съставлява абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Описанието на нарушението в АУАН съдържа единствено твърдения за
времето, когато е констатирано и установено нарушението – на 23.02.2021 г. в гр. София, ул.
Гео Милев № 71 и че лицето е останало след изтичане на разрешения срок до 13.02.2021 г.
Надлежното описание на нарушението предполага административнонаказващият орган да
посочи от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване на
територията на Република България, считано от определена дата, като в рамките на
разрешения му срок не е напуснало територията на Република България след изтичане на
срока за пребиваване, като в този смисъл нарушението се счита извършено в първия ден
след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на
Република България. В наказателното постановление освен данни за нарушението, не се
съдържа и описание на доказателствата, които установяват описаното нарушение - също в
нарушение на изискванията за съдържание на наказателно постановление по чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Поради това не е възможно да се провери волята на наказващия орган, съответно
да се вземат предвид доказателствата, представени по административно-наказателната
преписка, която съдържа единствено документ за самоличност, но с данни за разрешението
за пребиваване със срок на валидност до 04.02.2021 г. Допуснатите съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не са
позволили на жалбоподателя да разбере в пълнота обвинението и да упражни правото си на
защита в пълен обем.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
2