№ 317
гр. П., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720105902 по
описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от С. А. С., чрез адв. А. Ц.
против „Еос Матрикс“ ЕООД, с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1047,64 лева,
представляваща ½ част от главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен на 13.09.2011г. между „ОББ” АД и А. С. А., наследодател на ищеца,
починал на 15.03.2023г., за която сума е издаден изп. лист от 09.05.2013г. в производството
по ч.гр.д. № 2670/2013г. по описа на ПРС, поради обстоятелството, че претендираната от
ответника сума е погасена по давност. Поддържа, че за принудителното събиране на своето
вземане първоначалния взискател „ОББ” АД, е образувал изпълнително дело при ЧСИ М. П.
с рег. №851 на КЧСИ и район на действие СГС срещу наследодателя на ищеца А. С. А., като
по това дело са искани и извършвани различни изпълнителни действия - налагани са запори
на банкови сметки в различни банки и запори на МПС-ва собственост на длъжника, запор
на пенсия в НОИ (на което запорно съобщение НОИ е отговорил, че лицето получава пенсия
по-малка от МРЗ и запорът не може да бъде изпълнен). Твърди, че на 19.02.2016г.
взискателят „ОББ” АД, е поискал ЧСИ-М. П., да прехвърли изпълнителното дело на ЧСИ- Е.
Д. с рег. №751 и район на действие ПОС, за извършване на опис и продажба на
запорираните МПС. На 10.05.2016г. е съставен приемо-предавателен протокол между
двамата ЧСИ за предаване на материалите по изпълнителното дело и ЧСИ — Е. Д. е
преобразувала делото под №289/2016г. Излага, че на 15.06.2016г. „ОББ” АД е поискало
извършването на опис на запорираните МПС. На 07.02.2017г. съдебния изпълнител със свое
разпореждане е определил на 19.04.2017г. от 11,00ч. извършването на опис на МПС, като на
20.04.2017г. ЧСИ е съставил протокол за неосъществен опис на МПС-та. Твърди още, че на
11.08.2018г. „Еос Матрикс” е депозирал молба по изп. д. №289/16г. по описа на ЧСИ Ел.Д., в
която сочи, че между него и „ОББ” АД е сключен договор за „цесия” от 31.01.2018г. с който
процесното вземане е прехвърлено на ответното дружество и моли съдебния изпълнител, да
го конституира като нов взискател и да извърши справки за имущественото състояние на
длъжника. На 25.04.2018г. ЧСИ изпратил съобщение до „Еос Матрикс”, като му указал да
внесе дължимите се такси за конституирането на нов взискател и за налагане на запори.
1
Твърди още, че в отговор на горните указания ответното дружество на 24.02.2020г. моли
ЧСИ, да посочи последното валидно изпълнително действие извършено по изпълнителното
дело. В резултат на тази разменена корепонденция, в делото не се съдържат доказателства за
постановен акт на съдебния изпълнител, с който ответното дружество да е конституирано
кат нов взискател по изпълнителното дело. Впоследствие, за събиране на процесното си
вземане, с молба от 25.04.2024г. ответното дружество е образувало ново изпълнително дело
№ 1332/2024г. по описа на ЧСИ- Ст. Б., по което дело изпълнително производство
първоначално е насочено срещу наследодателя на ищеца, а след което към неговите
наследници, един от които ищецът, който отговаря за половината от оставената наследствена
маса от наследодателя А. С. А. починал на 15.03.2023г. С оглед изложеното моли съдът да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД в срока по чл.131 ГПК, чрез юрк. М. М. прави
възражение за местна неподсъдност на делото. По същество оспорва предявения иск като
неоснователен, за което се излагат подробни съображения. Поддържа, че давността в
изпълнителното производство е прекъсвана многократно, като е посочил, че към момента на
образуване на посоченото изпълнително дело в сила е било ППВС № 3 от 18.11.1980 г.,
съгласно което по време на изпълнителния процес за вземането, не тече погасителна
давност. Излага, че възприетото впоследствие с ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС различно
разрешение на въпроса е приложимо занапред, а именно от 26.06.2015 г. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, а от представения ИЛ от 09.05.2013г., издаден в
производството по ч.гр.д.№ 2670/2013г. по описа на РС П. е видно, че А. С. А. е осъден да
заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 2 095,27 лева – главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.09.2011г., сумата от 93.19
лева – договорна лихва, 250.23 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
Представено е удостоверение за наследници с изх.№ 24/ГРС-6981/24.09.2024г., от което
е видно, че ищецът С. А. С. е наследник на А. С. А., който е починал на 15.03.2023г. и е
оставил за свои законни наследници съпруга и един син.
От приложеното копие от изп.дело № 289/2016г. е видно, че изпълнително дело при
ЧСИ М. П. е образувано срещу наследодателя на ищеца А. С. А.. Искани и извършвани са
различни изпълнителни действия - налагани са запори на банкови сметки в различни банки
и запори на МПС-та собственост на длъжника, запор на пенсия в НОИ. След прехвърляне на
изпълнителното дело при ЧСИ Ел. Д. с район на действие ПОС за извършване на опис и
продажба на запорираните МПС на 15.06.2016г. „ОББ” АД е поискало извършването на опис
на запорираните МПС, като с разпореждане е определена дата за извършването на опис на
МПС на 19.04.2017г. от 11,00ч., а на 20.04.2017г. съдебният изпълнител е съставил протокол
за неосъществен опис. На 11.04.2018г. „Еос Матрикс” е депозирал молба по изп. д.
№289/2016г. по описа на ЧСИ Ел.Д., в която е посочено, че между него и „ОББ” АД е
сключен договор за „цесия” от 31.01.2018г. с който процесното вземане е прехвърлено на
ответното дружество и моли съдебния изпълнител, да го конституира като нов взискател и
да извърши справки за имущественото състояние на длъжника. На 25.04.2018г. ЧСИ
изпратил съобщение до „Еос Матрикс“ за внасяне дължимите се такси за конституирането
на нов взискател и за налагане на запори, но ответникът с молба от 24.02.2020г. е поискал
информация за последното валидно изпълнително действие извършено по изпълнителното
дело, след което ответникът не е конституиран.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 1332/2024г. по описа на
ЧСИ Ст.Б. е видно, че същото е образувано по молба от 25.04.2024г. за привеждане в
изпълнение на вземанията по изпълнителен лист от 09.05.2013г., издаден в производството
2
по ч.гр.д.№ 2670/2013г. по описа на РС П..
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен
установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е. новонастъпили факти. В този
смисъл предявеният иск е основан на факт непреклудиран със сила на пресъдено нещо,
поради което е допустим.
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца от воденето му се
установява от представения изпълнителен лист, издаден на 09.05.2013г., в производството
по ч.гр.д.№ 2670/2013г. по описа на РС П. както и удостоверение за наследници с изх.№
24/ГРС-6981/24.09.2024г. Разгледан по същество искът е основателен.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в
сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл
срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и
следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и
безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има
възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно.
Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу
вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща
страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по
основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено
вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с
нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на
ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
други /.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.), като в изпълнителния процес
давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя
представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. След преобразуване на изпълнително дело изп. д. под №289/2016г. по описа на
ЧСИ Ел.Д. давност не е текла до 26.06.2015г., което с Постановление на ЧСИ е прекратено
на 08.10.2020г., на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановлението си съдебният изпълнител е
констатирал прекратяването на изпълнителното производство, като е извършено
отбелязване, че ПДИ е връчена на 03.06.2013г. За периода от образуване на изпълнителното
дело обаче до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е
образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк.
3
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и
липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по
тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече
образуваното изпълнително дело и едва от датата на постановяването му на 26.06.2015 г. би
могло да тече погасителна давност за вземанията по влязлата в сила Заповед за изпълнение.
От приетото по делото копие на изпълнителното дело № 1332/2024г. по описа на ЧСИ
Ст.Б. е видно, че същото е образувано на 25.04.2024г. по молба вх.№ 19629/25.04.2024г. От
тук следва извода, че давността за вземанията дори да е започнала да тече най – късно на
11.04.2018г., то е изтекла преди образуване на второто изпълнително дело на 25.04.2024г.,
тъй като е изминал период по – дълъг от пет години. Действително в периода от 26.06.2015г.
до 17.12.2020г. на течене на погасителната давност е приет специалния Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г.,
и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България
от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ,
бр. 33/2020 г. / срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май
2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван, от което
следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г.,
поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. По изложените
съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69
дни/, давностните срокове са спрени. Поради това, срокът на погасителната давност за
процесните вземания, които са в полза на частноправен субект /търговско дружество/,
следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече давността, равняващ се на 69
дни, което не променя извода, че давността за вземанията е изтекла преди образуване на
второто изпълнително дело, като няма данни да е била прекъсвана преди образуване на
същото въз основа на молба от 25.04.2024., с която е направено и искане за извършване на
изпълнителни действия с посочен конкретен изпълнителен способ.
Следователно е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което и на основание чл.
117, ал. 2 от ЗЗД правото на принудително изпълнение на вземането, обективирано в
изпълнителния лист се е погасило по давност. Предвид изложеното така предявената искова
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, като страната претендира сумата от 597,76 лева, от която 500 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представения списък по чл.80 ГПК, кореспондиращ с
доказателствата по делото за реалното им реализиране. Настоящият състав на основание чл.
7, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото и броя на съдебните
заседания, а именно две, намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство.
С оглед изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Така мотивиран съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.439 ГПК, че С. А. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ***, представляван от адв. А. Ц. не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „****,
сумата от 1047,64 лева, представляваща ½ част от главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 13.09.2011г. между „ОББ” АД и
А. С. А., наследодател на ищеца, починал на 15.03.2023г., за която сума е издаден изп.
лист от 09.05.2013г. в производството по ч.гр.д. № 2670/2013г. по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 1332/2024г. по описа на ЧСИ С. Б.,
като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК ****,
да заплати на С. А. С. с ЕГН **********, сумата от 597,76 лева, представляваща
направените съдебно – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5