РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 19.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „Д“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАЯ ДАМЯНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Илияна Коцева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 4611 по описа за 2009 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 196 и сл. ГПК (отм.).

С Решение № 305/12.05.2009 г. по гражданско дело № 728/2008 г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, е отменил Решение от 21.06.2005 г. по въззивно гражданско дело № 4033/2003 г. на Софийския градски съд, IV-г въззивен състав, поправено с Решение от 20.07.2006 г. по същото дело, с което е отменено Решение от 28.07.2003 г. по гражданско дело № 909/1997 г. на Софийския районен съд, 58. състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.А.И. срещу А.И.С. и С.И.С. иск за делба на дворно място, което представлява урегулиран поземлен имот (УПИ) V-642 от квартал 52 по плана на гр. Нови Искър, кв. „Курило“, с административен адрес: ул. „***, както и намиращите се в него първи етаж от къща, двоен гараж, стопанска постройка, и го е потвърдил в частта, с която е отхвърлен искът за делба на  външна тоалетна в същия имот, и вместо това е допуснал делба на описания по-горе поземлен имот (ПИ), заедно с първия етаж на намиращата се в него къща и принадлежащите към него 39,63 на сто идеални части от общите части на къщата, двоен гараж и стопанска постройка при квоти – за И.А.И. – една втора част, за А.И.С. – една четвърт част и за С.И.С. – една четвърт част. Върховният касационен съд е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд от началото на въззивното производство с указания да се изследва дали към момента на смъртта на И.С. Т. цялото дворно място – предмет на делба, е било собственост на наследодателя, както и дали част от намиращите се в него постройки не са индивидуална собственост на някои от съделителите, като ако се усТ.и последното може да се окаже, че дворното място се е превърнало в обща част, придадена към постройките в имота и не следва да се допуска до делба.

Настоящото дело е образувано по иск на И.А.И. срещу баща му – А.И.С., и чичо му – С.И.С., за делба на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 760 кв.м., което представлява УПИ V-642 от квартал 52 по плана на гр. Нови Искър, кв. „Курило“, намиращите се в този ПИ двоен гараж в северозападния ъгъл и стопанската постройка южно от него, както и първия етаж от намиращата се в имота двуетажна жилищна сграда. В исковата молба се излагат твърдения, че дядото на ищеца (сега въззивник) И.А.И. – И.С. Т. му е завещал цялото дворно място, както и една втора идеална част от първия етаж на намиращата се в него къща, от стопанската постройка и от двойния гараж в същия имот. Поради това се иска от съда да допусне делба при квоти за всички имоти – 1/2 идеална част за ищеца И.И., и по 1/4 част за всеки от ответниците. Отговор на исковата молба не е постъпвал.

След посТ.яване на въззивното решение на 25.01.2006 г. е починал въззиваемият А.И.С., като съдът е конституирал като страна дъщеря му и негов наследник И.А.М. с определение от 23.02.2006 г.

С молба от 30.12.2010 г. по настоящото дело въззивникът И.А.И. е уточнил претенцията си за делба на следните имоти: цялото описано по-горе дворно място, първия етаж от намиращата се в него жилищна сграда, двоен гараж и стопанска постройка (барака). Твърдят се следните квоти – за дворното място – изключителна собственост на въззивника И.И. по завещание от И.С. Т., за първия етаж от жилищната сграда – 1/2 идеална част за въззивника И.И. по завещание, 1/4 идеална част за въззиваемата И.А.М. като наследник на А.И.С., и за С.И.С. – 1/4 от имота съгласно признатото му по нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1985 г.

С молба от 28.03.2014 въззиваемият С.И.С. сочи, че дворното място е наследство на баща му И.С. Т. от неговия тъст – Т.К.Н.. Твърди се, че въззиваемият С.С. е единствен собственик на втория етаж от построената в имота къща, като се оспорва завещанието на И.С. Т. в полза на въззивника И.И..

Със сТ.ище от 31.03.2011 г. въззиваемата И.А.М. се е присъединила към исканията на въззивника И.И. относно квотите на отделните сънаследници в делбената маса.

В хода на производството, на 15.02.2014 г. е починал въззиваемият С.И.С.. С протоколно определение от заседанието на 26.03.2014 г. съдът е конституирал неговите наследници – Т.К.С., В.С.Г. и К.С.М., като въззиваеми по делото.

С молба, представена в съдебното заседание от 13.11.2015 г. (на лист 179 от делото), е направено искане за намаляване на завещанието на И.С. Т. в полза на въззивника И.И. поради накърнена запазена част на сина на наследодателя С.И. Т.. В дадения от съда срок с молба от 08.12.2015 г. въззивникът И.И. е възразил, че искането е погасено по давност (на лист 230 от делото).

С молбата от 08.12.2015 г. въззивникът е изложил твърдения, че И.С. Т. е придобил дворното място – предмет на делбата по давност (на лист 227 от делото). Съдът не следва да се произнася по това искане, тъй като същото е оттеглено в съдебното заседание от 11.03.2016 г. (на лист 270 от делото) от процесуалния представител на въззивника И..

С молба от 04.12.2015 г. (на лист 222 от делото) въззиваемите С., Г. и М. твърдят, че дворното място – предмет на делбата, е било дарено от първия му собственик Т.К.Н. на дъщеря му К.Т.Т.–  съпруга на И.С. Т.. Поради това се приема, че И.С. Т. никога не е бил собственик на цялото дворно място, а е придобил квота по наследство от съпругата си. Твърдят се и следните делбени квоти за дворното място към 1985 г. – два варианта – или по 1/3 идеална част аз всеки от следните наследници на К.Т.Т.а – И.С. Т. (съпруг), А.И.С. и С.И.С. (синове), или 4/6 идеални части за И.С. Т. поради придобиване на имота като съпружеска имуществена общност и наследяване от съпругата му, и по 1/6 идеални части за всеки от синовете А.И.С. и С.И.С.. За първия етаж от къщата се твърдят делбени квоти – 4/6 идеални части за И.С. Т., а за А.И.С. и С.И.С. – по 1/6 идеална част.

С молбата от 08.12.2015 г. (на лист 224 от делото) въззивникът И.И. твърди, че цялото дворно място е принадлежало към 1958 г. на И.С. Т., тъй като е дарено на него, а не на съпругата му.

С молба от 07.03.2017 г. (на лист 359 от делото) въззивникът И. излага твърдения за наличие на завещание от Т.К.Н. в полза на И.С. Т., с което му е завещана част от имот, която към днешна дата напълно съвпада с дворно място, както и че дворното място е изключителна собственост на въззивника, който го е придобил по завещание от дядо си И.С. Т., който го е придобил по завещание от своя тъст Т.К.Н..

С оглед изложените претенции на въззивника и възражения на въззиваемите настоящият съдебен състав излага следните мотиви от фактическа и правна страна:

По направеното в хода на настоящото дело възражение на въззиваемите – наследници на С.С., за наличие на сила на присъдено нещо, която препятства разглеждането на спора, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Образуваното между С.И.С. и А.И.С. гражданско дело № 2427/1992 г. на Софийския районен съд, 69. състав, се е водило само между посочените две страни, като по делото не е бил конституиран като съделител въззивникът И.А.И.. Поради липсата на идентичност на страните по двете дела, не е налице пречка за разглеждане на настоящото дело поради наличие на сила на пресъдено нещо (чл. 244 ГПК – отм.). В този смисъл съдът се е произнесъл с определението си от 22.02.2012 г. (на лист 103 – 107 от делото).

Теренът, върху който е обособен имота – предмет на делбата (процесния имот), е бил включен в регулационния план на с. Курило (сега квартал на град Нови Искър) през 1929 г. като имот с планоснимачен № 115 в квартал 60 съгласно заключението на изслушаната по делото допълнителна съдебнотехническа експертиза (на лист 423 от делото). Съгласно данните към 1929 г. имотът е обособен за застрояване в четири парцела, като процесният имот попада в парцел с номер Ι-115 в квартал 60 по плана на с. Курило, с графична площ 1096 квадратни метра. Регулационният статут на имота е запазен с одобрения през 1946 г. регулационен план, утвърден със Заповед № 15402/07.10.1946 г. за улична регулация и Заповед № 15401/07.10.1946 г. за дворищна регулация. Съгласно действалите в този период нормативни актове – чл. 13 от Закона за благоустройството на населените места в Царство България от 1905 г., и чл. 47 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. с влизането на градоустройствения план в сила имотните граници се променят по силата на плана спрямо предвиденото в него.

  Въззиваемите Т.К.С., В.С.Г. и К.С.М. поддържат, че дворното място – предмет на делбата, е  било собственост на Т.К.Н., и е било наследено от дъщеря му К. Т.Т.а (на лист 178 от делото). Доколкото и ищците извеждат правата си на собственост от правоприемство от Т.К.Н., безспорно между страните по делото е, че същият е бил собственик на дворното място – предмет на делото към 1956 г. Същото се усТ.ява от отметката в разписен лист за имот с планоснимачен № 569 от квартал 25 съгласно усТ.еното от вещото лице по първоначалната техническа експертиза (на лист 295 от делото) създадена през 1956 г. кадастрална основа на кв. Курило, гр. Н.И.от 1956 г. (на лист 187 от делото и на лист 383 – в цветен препис).

Представеният по делото нотариален акт № 84, том II, регистър 1902, нотариално дело № 3059/1946 г. (на лист 346 от делото) не може да обори извода на съда, че собственик на процесния имот към 1956 г. е бил Т.К.Н., тъй като по описаната в нотариалния акт сделка последният е бил пълномощник, а актът се отнася до имот на съвсем различно място съгласно заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза (на лист 426 от делото).

На 18.12.1956 г. Т.К.Н. (в текста изписано като „Н.“) е съставил саморъчно завещание (на лист 408 от делото), с което обявил зет си И.С. Т. за заветник на половината от парцел Ι от квартал 60 по плана на с. Курило с площ от 534 квадратни метра (изрично е посочено, че това е площта на половината от парцела). Завещанието е оспорено от въззиваемите Т.К.С., В.С.Г. и К.С.М., които поддържат, че е представен неистински документ. По предявения иск за делба в тежест на доказване за въззивниците е да усТ.ят истинността на представеното завещание, тъй като биха получили по-голяма квота в делбата. От друга страна оспорването на завещанието на Т.Н., по което бенефициер е И. Т. би ползвало и въззиваемите С., Г. и М., тъй като доказването на по-малък размер на имуществената маса на И. Т. ползва въззиваемите по предявеното  от тях възражение за намаляване на запазена част по завещанието на И.С. Т. от 1989 г. Така и двете страни носят тежестта за оспорване на завещанието, но по различни предявени искове и възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорването на завещанието от 18.12.1956 г. е неоснователно, като изслушаната в заседание от 15.12.2017 г. съдебнопочеркова експертиза усТ.ява еднозначно, че положеният под завещанието подпис е на Т.Н.. Съгласно заключението на експертизата (на лист 507 от делото) подписът е положен от посочения завещател, като изводите на вещото лице относно общите и специфични белези на подписа в изследваното завещание и сравнителния материал дават основание да се приеме, че заключението е мотивирано. Посочени са достатъчно елементи на сходство между двата ръкописни текста, като вещото лице на практика не е разкрило никакви белези, които показват затруднения по изписване на подписа, или елементи на изписания параф, които са изпълнени при различна последователност, скорост, или натиск на изписване, или с разтегляне в текста. Това дава основание на съда да приеме, че заключението за идентичност на автора на двата подписа е обосновано. Същевременно в съдебното заседание вещото лице е посочило, че извършената експертиза на копиран подпис не е попречила да се усТ.ят белезите на почерка, като се посочва, че не е възможно да се разкрият белези от копиране. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на вещото лице за липса на белези за копиране е мотивиран и следва да се сподели. Това дава основание да се приеме, че завещанието от 18.12.1956 г. действително е изготвено от Т.К.Н.. Същевременно завещанието отговаря и на другите изисквания на закона за форма – изписано е изцяло ръкописно, отбелязана е дата на съставянето, подписът следва текста (чл. 25, ал. 1 ЗН). Поради това настоящият съдебен състав приема, че представеното по делото завещание на Т.К.Н. е действително.

Съгласно заключението на неоспорената допълнителната съдебнотехническа експертиза (на лист 423 от делото) през 1956 г. е изготвен нов кадастрален план на село Курило, като в него парцел I-115 от квартал 60 по плана от 1946 г. е отразен с два планоснимачни номера – имот № 1293 от квартал 60 – в северната част и с площ около 616 кв.м., и имот 569 от квартал 60 – в южната част и с площ около 566 кв. м.

Съгласно неоспореното от страните удостоверение за наследници №401/14.07.2010 г., издадено от служба ЕСГРАОН при Столична община, район „Нови Искър“, Т.К.Н. е починал на 05.11.1957 г.

С това завещанието му от 18.12.1956 г. е породило своите последици, като същото е било обявено по реда на чл. 27, ал. 3 ЗН с протокол от 05.12.1957 г. наП.Р., втори нотариус при Софийския районен съд, по нотариално дело № 450/1957 г. Със завещанието И.С. Т. е придобил право да приеме завет за половината от посочения по-горе имот с планоснимачен № Ι-115 в квартал 60 по плана на село Курило. И. Т. е приел завета по реда на чл. 22, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 3 ЗН, като това е станало най-късно в момента, в който е поискал придаване към получения имот на припадащи се по регулация части по заявление с вх. № 1227/26.02.1958 г. до народния съвет на село Курило (съгласно отразеното в нотариалния акт на лист 2 от първоинстанционното дело).

 В този момент И.С. Т. е придобил половината от посочения имот с планоснимачен № Ι-115 в квартал 60 по плана на село Курило от 1946 г. По делото е изслушано заключение на допълнителната съдебнотехническа експертиза (на лист 424 от делото), съгласно която при създаването на новия кадастрален план от
1956 г. разполовяването на стария парцел I-115 от квартал 60 по плана от 1946 г. е извършено, като в новия регулационен план е обособен нов имот с планоснимачен № 1293, заедно със съществуващия имот с пл. № 569. Вещото лице посочва, че изменението на кадастралния план е направено по възражение с вх. № 1153/22.02.1967 г., което личи и представения препис на разписен лист (на лист 429 от делото). Тази промяна отразява промяната на собствеността, свързана със завещанието на Т.Н., което предвижда разделяне на посочения имот. Представените на лист 306 – 307 от делото нотариални актове за имот с планоснимачен № 568 нямат отношение към усТ.яване на устройствения статут на процесния имот, тъй като съгласно представената от вещото лице по допълнителната съдебнотехническа експертиза скица (на лист 427 от делото) двата имота не са съседни (нямат обща граница).

Към датата на откриване на наследството на Т.К.Н. (05.11.1957 г.) не са съществували и законови пречки за завещаване на северната част от посочения парцел № I-115. Към посочената дата сделките за учредяване на вещни права върху част от недвижим имот са се подчинявали на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), съгласно която не може да бъдат предмет на завет части от недвижими имоти, които не отговарят на градоустройствените норми за площ и лице. Тези норми се съдържат в чл. 37 – 39 от Правилника за планово изграждане на населените места (ППИНМ, обн. ДВ, бр. 51/1950 г., отм. ДВ, бр. 76/1960 г.). В случая приложимо е правилото на чл. 37 ППИНМ, който се прилага за селата. Към 1957 г. Курило е било село, което е включено по-късно включено в създадения с Указ № 1912/12.05.1974 г. на Държавния съвет (обн. ДВ, бр. 17.05.1974 г.) град Нови Искър. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ППИНМ в полските села се допуска образуване на имоти с площ над 500 квадратни метра и лице от най-малко 16 метра. Съгласно завещанието на Т.Н. е обособен имот с реална площ от 534 квадратни метра, а при измерване на скицата на лист 427 от делото новообособеният в кадастралната карта имот с № 1293 от квартал 60 по плана на село Курило има лице към улицата от 25 метра (на плана дължината на лицето е 2,5 см при мащаб 1:1000). Поради това не съществува и законова пречка за обособяване на имот с посочените в завещанието размери.

Следователно към месец януари 1958 г. И.С. Т. е станал собственик по завещание на целия новообособения имот с планоснимачен № 1293 в квартал 60 по кадастралния план на с. Курило с площ около 616 квадратни метра (от които част е придадена по регулация съгласно усТ.еното по-долу). Обстоятелството, че имотът е придобит по време на брак, който е продължил и при действието на СК (1968 г.), и съгласно правилото на чл. 103 от същия кодекс придобитите в този период имоти се подчиняват на създадения с този закон режим, не променят извода, че имотът е станал еднолична собственост на И.С. Т.. Това е така, тъй като чл. 13, ал. 2 СК (1968 г.) предвижда, че придобитите по наследство имоти не се подчиняват на режима на съпружеската имуществена общност.

Съгласно неоспорено от страните удостоверение от 27.10.2012 г., издадено от енорийския свещеник в кв. Курило в Н.И.(на лист 182 от делото), на 19.09.1937 г. И.С. Т. е сключил брак с К.Т., която е приела неговата фамилия – Т.а. Бракът е бил сключен според църковноправославния обряд и съгласно чл. 158, ал. 1 от Закона за лицата и семейството има значението на сключен граждански брак.

Настоящият съдебен състав приема, че този брак не е бил прекратен до смъртта на К.Т.Т.а на 27.06.1984 г., тъй като в удостоверение за наследници на № 1152/29.09.1992 г., издадено от Столична община, общински народен съвет „Нови Искър“ (на лист 5 от първоинстанционното дело), е посочено, че към датата на смъртта ѝ И.С. Т. е бил неин съпруг.

По време на брака между двамата към парцел № Ι в квартал 60 по регулационния план от 1946 г. (отбелязан в кадастралната карта емисия 1957 г. като имот 1293 в квартал 60) са уредени сметките по придаване по регулация на 134 квадратни метра от съседен имот с планоснимачен номер 116 (триъгълникът, означен с букви АБВ на скицата на лист 428 по делото), което е удостоверено с нотариален акт № 83, том ΙΙ, нотариално дело № 259/1958 г. от 28.02.1958 г. на I нотариус при Софийския районен съд (на лист 2 от първоинстанционното дело). Съгласно действалата към този момент разпоредба на чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (ред. ДВ, бр. 54/1956 г.) обаче дворищната регулация има действие за правото на собственост от момента на влизането на плана в сила. Съгласно изслушаните по делото съдебнотехнически експертизи (на лист 294 и 423 от делото) регулационни планове за имота са приемани през 1946 г. и през 1968 г., т.е. отчуждителното действие на регулационния план е настъпило още с влизането му в сила през 1946 г. Следователно констативният нотариален акт от 28.02.1958 г. единствено удостоверява вече настъпили промени в площта на имота във време, когато собственик му е бил Т.К.Н., и целият имот следва да се приеме към датата на съставяне на нотариалния акт за собственост на заветника му И.С. Т..

Съгласно заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза (на лист 423 от делото) по одобрения със Заповед № 292/24.02.1968 г. регулационен план на село Курило към обособения от имот с планоснимачен № 1293 от квартал 60 са били придадени части от нереализираната улица, която е била обект на предходни регулационно планове. Новообразуваният парцел е обозначен като ΙΧ-1293, като границите му съответстват на тези на дворното място – предмет на делбата, с незначителни отклонения.

По силата на регулацията от 1968 г. към имота е била придадена част от улица, като съгласно чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (ред. ДВ, бр. 54/1956 г.) тази площ представлява придадени към имота части по улична регулация. По аргумент за противното от посочената разпоредба, според която отчуждителният ефект на уличната регулация, когато се отнемат имоти на частни лица, се проявява едва след заплащане на обезщетение, следва да се приеме, че регулацията произвежда вещнопрехвърлителен ефект от момента на влизането си в сила, тъй като не предвижда отнемане на имоти от частни лица, а присъединяване на част от планирана улица към такъв имот. Следователно вещнопрехвърлителният ефект на придаването на част от улицата към имота на Т. е настъпил към датата на влизане на заповедта, за която тогава не е било възможно обжалване, в сила – 24.02.1968 г., и площта на имота – собственост на И.С. Т., се е увеличила към тази дата.

Към този момент И.С. Т. е бил в брак с К.Т.Т.. Въпреки това придобитите от първия присъединени по регулация части от имота не са станали съпружеска имуществена общност по правилото на чл. 103 СК (1968 г., в сила от 22.05.1968 г. – след датата на влизане в сила на градоустройствения план). Съгласно цитираната разпоредба имуществата, придобити от съпрузи по време на брака им, стават съпружеска имуществена общност, ако бракът не е прекратен до датата на влизане на СК (1968 г.) в сила. Трайната съдебна практика на Върховния съд (Решение № 756/19.03.1969 г. по гр. д. № 283/1969 г., I ГО), и на Върховния касационен съд (Решение № 283/29.03.2010 г. по гр. д. № 390/2009 г., I ГО; Решение № 226/29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4183/2013 г., I ГО) обаче предвижда, че придаваемите по регулация части стават индивидуална собственост на собственика на имота, към който се придават, без да се отчита дали са придобити по време на сключен от последния брак. Следователно цялото дворно място (имот с планоснимачен № 1293 от квартал 60), ведно с придобитите по регулация през 1968 г. части, е било еднолична собственост на И.С. Т. до смъртта му на 12.10.1992 г.

Съгласно заключението на изслушаната пред настоящата инстанция съдебнотехническа експертиза (на лист 294 от делото) със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г. е приет нов градоустройствен план на кв. Курило, с който границите на процесния имот не се променят, а същият е отбелязан с нов номер като парцел V-642 от квартал 52.

Съгласно удостоверение за наследници на К.Т.Т.№ 1152/29.09.1992 г., издадено от Столична община, общински народен съвет „Нови Искър“ (на лист 5 от първоинстанционното дело), последната е починала на 27.06.1984 г. и е оставила за наследници съпруга си И.С. Т. и двамата си сина – А.И.С. и С.И.С..

За построената в процесния имот сграда не са налични доказателства за точната дата на строителство. За пръв път тя се споменава в неоспорения от страните относно автентичността си нотариален акт по обстоятелствена проверка  № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. на С.Б.-М.– IV нотариус при Софийския районен съд (на лист 6 от първоинстанционното дело). Според обяснителна записка (на лист 208) застроената ѝ площ е 126 кв.м. В същия акт е посочено, че 1/2 идеална част от сградата принадлежи на И.С. Т., а останалата 1/2 част – на синовете му А.И.С. и С.И.С.. В този акт къщата е описана като едноетажна сграда. Изводът на нотариуса относно собствеността на къщата означава, че по нотариалното дело страните са посочили, че къщата е строена по време на брака между И.С. Т. и К.Т.Т.а. Това означава, че къщата е придобита от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е била построена по време на брака, а съгласно т. 4 от ПосТ.ление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1972 г. построената по време на брака страда, дори и върху земя само на единия от съпрузите, става обща собственост на основание чл. 13 СК (1968 г.).

След смъртта на К.Т.Т.на 27.06.1984 г., доколкото по делото няма данни същата да е съставила завещание, собствеността върху къщата се е поделила по реда на чл. 14, ал. 7 от Семейния кодекс (1968 г.), съгласно която делът на К. Т. не се прехвърля върху съпруга ѝ, а преминава по реда на чл. 5, ал. 1 ЗН върху двамата ѝ сина – А.И.С. и С.И.С. при равни квоти. Така квотите на съсобствениците в правото на собственост върху съществувалия към 1985 г. първи етаж от къщата в дворното място – предмет на делбата, съответстват на посоченото в нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. – 1/2 за И.С. Т., 1/4 за А.И.С., и 1/4 за С.И.С..

Съгласно неоспорените по делото заявления до РНС „9-ти септември“ на И.С. Т. от 02.05.1985 г. и на А.И.С. от 13.05.1986 г., вписани в книгите по вписванията (на лист 183 – 184 от делото), двамата са учредили безвъзмездно на С.И.С. право на надстрояване на втори етаж на къщата в процесния имот. Съгласно неоспорена схема № 70479/05.10.2012 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – София (СГКК – София) (на лист 213 от делото), която се ползва с презумпция за достоверност на основание чл. 2, ал. 5 ЗКИР, вторият етаж на сградата е построен и се ползва и към настоящия момент.

Съгласно заключението на неоспорената от страните съдебнотехническа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство (на лист 114 от първоинстанционното дело), на първия етаж на построената в ПИ – предмет на делбата, сграда се падат 39, 63 на сто от общите части на сградата.

След строителството, съобразно архитектурния проект на лист 201 – 203 от делото на първия етаж в къщата е било обособено отделно еднофамилно жилище, което се намира над мазето и под построеното на втория етаж друго жилище. Достъпът до втория етаж се осъществява чрез стълбище в северния край (западната му половина) на сградата, а до първия етаж – от отделен вход в североизточния край (с лице откъм изток). Площта на жилището на втория етаж е 132, 42 квадратни метра според обяснителна записка на лист 208 от делото – част от архитектурния проект. Площта на жилището на първия етаж след сборуване на посочените в архитектурния му проект (на лист 203 от делото) площи на отделните стаи е около 100 квадратни метра.

Съгласно удостоверение за граждански брак № 25/29.08.1968 г. на Александървлайковски народен съвет (на лист 189 от делото) С.И.С. е сключил на 22.08.1968 г. граждански брак с въззиваемата Т.К.С.. Съгласно удостоверение за наследници № УН-86/20.02.2014 г. на служба ЕСГРАОН към Столична община, район „ Нови Искър“, Т.С. е била съпруга на С.С. и към момента на смъртта му през 2014 г. Следователно построяването на втория етаж на сградата е станало по време, когато двамата са били съпрузи.

Съобразно чл. 63, ал. 1 ЗС собствеността върху втория етаж от построената в имота сграда принадлежи само за С.С., а по правилата на Семейния кодекс – и на съпругата му – въззиваемата С., като съпружеска имуществена общност. Същата съществува, доколкото по делото не е оборена презумпцията на чл. 20 СК не е оборена и се предполага, че между съпрузите действа законовият режим на общност. Съобразно правилото на § 4, ал. 1 СК правилата относно режима на имуществена общност между съпрузите се прилагат и за заварените бракове, т.е. ако имуществото е придобито по време на брак, който не е прекратен до 2009 г., независимо кога е сключен, действат правилата на СК за режима на общност, доколкото не е усТ.ено друго. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК придобитото по време на брака се смята за общо имущество, като съгласно т. 1, второ изречение от ППВС № 5/1972 г. кога едно право е придобито се определя от момента на реализиране на придобивния способ, в случая – учредяване на правото на строеж на втория етаж на къщата в процесния имот. Това право е учредено през 1986 г., т.е. по време на брака и съответно вторият етаж е съпружеска имуществена общност.

Следователно в процесния имот е построена сграда, част от която (вторият етаж) принадлежи само на някои от собствениците на земята и първия етаж на къщата. Така отделните етажи от сградата принадлежат на различни собственици и върху нея на основание чл. 38, ал. 1 ЗС съществува етажна съсобственост, която е неделима по отношение на общите части на сградата, включително придадения към нея поземлен имот (чл. 38, ал. 3 ЗС). В този случай, когато в имота съществува една сграда, в която всеки от етажите представлява отделен обект на правото на собственост, а теренът принадлежи общо на съсобствениците в сградата, се създава положение, което законът приравнява на съществуване на етажна собственост – теренът, в който е изградена сградата, става обща част, придадена към нея, по естеството си (т. 1, б. „е“ от ППВС № 2/1982 г.). Поради това искът за делба на процесния имот – съсобствен между страните, следва да се отхвърли, тъй като законът е създал пречка за извършване на делбата. Първоинстанционното решение следва да се потвърди в тази част.

Поради това настоящият съдебен състав следва да се произнесе единствено по предявения иск за делба на първия етаж от построената в процесния имот къща, заедно с прилежащите му части, и за двойния гараж и стопанската сграда в процесния имот.

Съгласно усТ.еното от съда квотите на съсобствениците в правото на собственост върху съществувалия към 1985 г. първи етаж от къщата в дворното място – предмет на делбата, съответстват на посоченото в нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. – 1/2 за И.С. Т., 1/4 за А.И.С., и 1/4 за С.И.С..

По делото няма обективни данни кога са построени намиращите се в имота двоен гараж, както и стопанска постройка, отразени на неоспорената от страните Скица на поземлен имот № 15-271170/05.08.2014 г. на СГКК – София (на лист 214 от делото) с идентификатори 00357.5384.55.1., 00357.5384.55.2 и 00357.5384.55.3. Доколкото не се усТ.ява противното, скицата усТ.ява съществуването на гаража към 2012 г., когато е одобрена кадастралната карата, тъй като данните в кадастъра се ползват с презумпция за вярност (чл. 2, ал. 5 ЗКИР). Гаражът се намира в северозападния ъгъл на имота на границата с улица и съседния имот от север, а стопанската постройка – на юг от гаража, долепена до северозападния ъгъл на двуетажната къща в дворното място – предмет на делото. Площта на двете постройки може да се усТ.и единствено съгласно подадените от С.И.С. декларации за имота за данъчни цели, подадени на 28.05.1998 г. (на лист 191 от делото), където стопанската постройка („барака“ според нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г.) е с площ 15 квадратни метра (на гърба на лист 198 от делото), а гаражът – с площ 36 квадратни метра (на гърба на лист 197 от делото).

 Собствеността на тези постройки е усТ.ена към 1985 г. в нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. по същите квоти, при който е усТ.ено и правото на собственост върху първия етаж от къщата в процесния имот – 1/2 за И.С. Т., 1/4 за А.И.С., и 1/4 за С.И.С.. Тъй като страните не са посочили други основания за придобиване на право на собственост върху посочените две сгради, отразеното в констативния нотариален акт следва да се приеме за съответстващо на действителното правно положение, тъй като констатациите на нотариуса се ползват с презумпция за вярност (съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Учредяването на право на строеж в полза на С.И.С. за построяване на втори етаж на къщата в имота през 1986 г. не се отразява на собствеността на обслужващите постройки, тъй като посочените постройки вече са били признати за принадлежност към първия етаж с нотариалния акт от 05.03.1985 г., а принадлежността следва собствеността на главната вещ (чл. 98 ЗС).

Съгласно саморъчно завещание от 14.09.1989 г. на И.С. Т. (на лист 4 от първоинстанционното дело) същият е завещал на въззивника И.А.И. (негов внук) цялото дворно място, което е предмет на иска за делба, предмет на настоящото производство – парцел V-642 от квартал 52 по плана на квартал „Курило“, град Н.И.от 1984 г. заедно с една втора идеална част от първия етаж на сградата, която се намира в дворното място, както и една втора от гаража и бараката, построени в дворното място.

Съдът дава вяра на заключенията на изслушаните по делото единична и тройна съдебнопочеркови експертизи (на лист 27 – 28 и лист 37 – 38 от въззивно гражданско дело № 4033/2003 г. на СГС, IV-г въззивен състав), че завещанието на И.С. Т. е изготвено от него. Експертизите посочват значителен брой съвпадения в почерка на лицето, подписало завещанието, и лицето, подписало представените сравнителни образци. Възражението, че е използван негоден сравнителен материал, е неоснователно. Използваната от вещите лица бойна лична карта (на лист 19 от въззивно гражданско дело № 4033/2003 г. на СГС, IV-г въззивен състав) е била съставена от военните власти с цел идентифициране на наборен войник, поради което е невъзможно същата да е подписано от лица, различно от посоченото в нея. Подписът в членската книжка на И. Т. (на лист 18 въззивно гражданско дело № 4033/2003 г. на СГС, IV-г въззивен състав) е положен в частен документ, но същият свидетелства за членствени права в кредитна кооперация, което е основание да се приеме, че друго лице няма основание да подпише този документ, тъй като би се обременило с членство в това юридическо лице. Обстоятелството, че бланката, на която е съставена книжката е попълнена също от лице от кооперацията дава основание на съда да приеме, че и този документ е с голяма степен на достоверност относно авторството си. Изводът на вещото лице, че всички представени документи са подписани от едно лице, тъй като е отразен устойчив личностен писмено-двигателен навик на индивида (на лист 28 от въззивно гражданско дело № 4033/2003 г. на СГС, IV-г въззивен състав), дава основание да се приеме, че всички представени документи наистина са изписани от една и съща личност.  Този почерк може да се проследи до официален документ, какъвто е бойната лична карта, и това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че автор на всички изследвани образци на подписи е И.С. Т.. Косвено основание да се приеме, че завещанието е изготвено от същото лице, е и фактът, че същото е обявено пред нотариус още през 1989 г., а наследодателят е починал едва през 1992 г. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав няма основание да приеме, че по делото е представено неистинско завещание.

В съдебното заседание от 13.11.2015 г. процесуалният представител на въззиваемите Т.С., В.Г. и К.М. е направил възражение за намаляване на завета, направен със завещанието на И.С. Т. от 14.09.1989 г. в полза на И.А.И., поради накърняване на запазената част от наследството (чл. 30, ал. 1 ЗН) на С.И.С. (на лист 220 от делото). С молба с вх. № 152504/08.12.2015 г. въззивникът И. е възразил за погасяване на това възражение по давност.

Съгласно трайната съдебна практика на Върховния касационен съд възражението за намаляване на завещателно разпореждане поради накърняване на запазената част може да бъде направено по реда на отменения ГПК за пръв път и пред въззивната инстанция (Решение № 209/01.06.2000 г. по гр. д. № 677/1999 г., I ГО; Решение № 6/13.02.2006 г. по гр. д. № 630/2005 г., I ГО; Решение № 118/04.03.2009 г. по гр. д. № 132/2008 г., ІІІ ГО). Поради това настоящият съдебен състав следва да разгледа направено възражение.

По същество обаче то е неоснователно, тъй като е погасено по давност. Съгласно усТ.еното в т. 3, буква „г“ от ППВС № 7/1973 г. възражението за намаляване на завети или дарения поради накърняване на запазената част на необходим наследник се погасява с петгодишна давност. Същата тече по отношение на заветите от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието. В случая И.А.И. е предявил сови права от завещанието на И.С. Т. с подаването на исковата молба, с която е образувано настоящото дело – на 06.02.1997 г. възражението за намаляване на завета е направено на 13.11.2015 г. или повече от 18 години след позоваването на завещателното разпореждане от страна на въззивника И.. Поради това възражението за намаляване на накърнена запазена част е погасено по давност.

Съгласно неоспореното от страните удостоверение за наследници на И.С. Т. № 288/12.08.2003 г., издадено от служба ЕСГРАОН на Столична община, район „Нови Искър“, същият е починал на 12.10.1992 г. в София, като е оставил за наследници по закон двамата си синове – А.И.С. и С.И.С.. Доколкото същите са оспорили иска за делба като ответници в първоинстанционното производство следва да се направи извод, че са приели наследството мълчаливо (чл. 49, ал. 2 ЗН), като не са оспорили придобитите права в имота пред съда. Заветникът И.А.И. пък е приел завета най-късно с подаване на исковата молба по настоящото дело отново с конклудентни действия (чл. 22, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 2 ЗН).

Със смъртта на И.С. Т. неговото завещание е произвело действие по отношение на имотите – предмет на делбата, като собствената му 1/2 идеална част от къщата, двойния гараж и стопанската постройка в дворното място е преминала в собственост на И.А.И.. А.И.С. и С.И.С. са останали собственици на по 1/4 от тези имоти.

Съгласно неоспореното от страните удостоверение за наследници на А.И.С. № 237/30.01.2006 г., издадено от служба ЕСГРАОН на Столична община, район „Нови Искър“ (на лист 55 от в.гр.д. № 4033/2003 г. на софийския градски съд), същият е починал на 25.01.2006 г. в София, като е оставил за наследници сина си – въззивникът И.А.И., и дъщеря си – въззиваемата И.А.М.. Същите са приели наследството с конклудентни действия, тъй като участват в производството по настоящото дело относно собствеността на имоти на А.С..

След смъртта на А.И.С. неговата 1/4 идеална част от правото на собственост върху първия етаж на къщата в процесния имот, двойния гараж и стопанската постройка в него е преминала при равни квоти (по 1/8 идеална част) в собственост на децата му (чл. 5, ал. 1 ЗН). Въззивникът И.А.И. е увеличил вече придобития от него дял от 1/2 от имотите – предмет на делбата. Така към 26.01.2016 г. квотите в съсобствеността върху посочените три постройки са били както следва: 5/8 за въззивника И.А.И., 1/8 за въззиваемата И.А.М. и 2/8 за С.И.С..

Съгласно удостовереното в Схема № 70479/05.10.2012 г. (на лист 213 от делото) и в Скица № 15-271170/05.08.2014 г. (на лист 214 от делото), издадени от СГКК-София със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за гр. Нови Искър, Столична община. Процесният имот с планоснимачен № 642, в квартал 52 по регулационния план на кв. Курило от 12.06.1984 г. е заснет в кадастъра с идентификатор 00357.5384.55, като в него се намират двоен гараж, заснет  с два идентификатора – 00357.5384.55.1 и 00357.5384.55.2, стопанска постройка с идентификатор 00357.5384.55.3 и двуетажна жилищна сграда (къща), заснета с идентификатор 00357.5384.55.4 За първия етаж на къщата в имота е определен идентификатор 00357.5384.55.4.1, а за втория – идентификатор 00357.5384.55.4.2.

Съгласно неоспореното от страните удостоверение за наследници на А.И.С. № УН-86/20.02.2014 г., издадено от служба ЕСГРАОН на Столична община, район „Нови Искър“ (на лист 141 от делото), същият е починал на 15.02.2014 г. в София, като е оставил за наследници съпругата си – въззиваемата Т.К.С., и двете си дъщери – въззиваемите К.С.М. и В.С.Г.. Същите са приели наследството му с конклудентни действия, като са се конституирали като страни в настоящото производство като правоприемници на права от актива на наследството с молба с вх. № 78842/25.06.2014 г. (на лист 146 от делото).

След смъртта на С.И.С. неговата 1/4 идеална част от част от правото на собственост върху първия етаж на къщата в процесното дворно място, двойния гараж и стопанската постройка в него се е преминала в собственост на децата му и неговата съпруга при равни квоти в съсобствеността (чл. 5, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗН). Всяка от трите наследници е получила по 1/12 част от изброените постройки в дворното място – предмет на делбата.

При тези констатации следва да се приеме, че към 16.02.2014 г., а и към днешна дата, постройките – предмет на делбата: двоен гараж в северозападната част на дворното място, първи етаж от двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка южно от гаража, намиращи се в дворното място с адрес гр. Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „********, са съсобственост между следните лица и при следните квоти: 15/24 идеални части са собственост на въззивника И.А.И., 3/24 идеални части – на въззиваемата И.А.М., 2/24 идеални части – на въззиваемата Т.К.С., 2/24 идеални части – на въззиваемата В.С.Г., и 2/24 идеални части – на въззиваемата К.С.М.. Тъй като за тези обекти липсват пречки за делба, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от И.А.И. иск за делба на двоен гараж, първи етаж от къща и стопанска постройка в поземлен имот с идентификатор 00357.5384.55 с адрес гр. Нови Искър, ул. „********, и делбата да се допусне при посочените по-горе квоти.

По делото не са събрани доказателства за съществуване на тоалетна в двора на процесния имот, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за делба на тази постройка е бил отхвърлен.

Относно разноските:

В производството по делба разноските са определят за заплащане от страните едва след извършването на делбата на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Затова въпросът за разноските следва да бъде разрешен във втората фаза на делбеното производство.

Същевременно, доколкото искът за делба се отхвърля за дворното място, посочено в исковата молба и въззивната жалба, въззивникът И.И. следва да заплати държавна такса в размер не по-малък от 25 лева на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се събере такса в минимален размер.

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „д“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 28.07.2003 г. по гражданско дел № 909/1997 г. на Софийския районен съд, 58. състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от И.А.И. иск за делба на първия етаж от къща с идентификатор 00357.5384.55.4.1, стопанска постройка с идентификатор 00357.5384.55.3, и двоен гараж с идентификатори 00357.5384.55.1 и 00357.5384.55.2, намиращи се в дворно място с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „********, което представлява поземлен имот V-642 от квартал 52 по плана на гр. Нови Искър, кв. Курило, утвърден със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., а по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Н.И.е  с идентификатор 00357.5384.55, вместо което

ДОПУСКА на основание чл. 69 ЗН ДЕЛБА между И.А.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***; И.А.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***; Т.К.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***; В.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и К.С.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на следните две сгради: двоен гараж  с площ около 36 квадратни метра с идентификатори 00357.5384.55.1 и 00357.5384.55.2 в северозападната част на дворното място, граничещ от запад с улица, а от север – с имот с идентификатор 00357.5384.459, стопанска постройка (барака) с площ около 15 квадратни метра, с идентификатор 00357.5384.55.3, южно от гаража, граничеща от запад с улица, а от югоизток – долепена до двуетажната жилищна сграда, както и на самостоятелен обект от сграда – жилище на първия етаж с площ около 100 квадратни метра с идентификатор 00357.5384.55.4.1 от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5384.55.4 със застроена площ 126 квадратни метра, което жилище граничи отгоре с втори етаж с идентификатор 00357.5384.55.4.2, отдолу – с основите на сградата, от север – с мазе, стълбищна клетка и дворно място, от изток – с дворно място, от юг – с дворно място, от запад – дворно място, а от северозапад – със стопанска постройка (хамбар), заедно с прилежащите му 39, 63 (тридесет и девет цяло и шестдесет и три) на сто идеални части от общите части на сградата, намиращи се в поземлен имот – дворно място с идентификатор 00357.5384.55 (нула, нула, три, пет, седем, точка, пет, три, осем, четири, точка, пет, пет) и площ според данните от кадастралната карта 749 кв.м., с адрес: гр. Нови Искър, ул. ********, което представлява урегулиран поземлен имот V-642 от квартал 52 по плана на гр. Нови Искър, кв. Курило, утвърден със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., и има за съседи: от север – поземлен имот с идентификатор 00357.5384.459, от изток – поземлен имот с идентификатор 00357.5384.56, от юг – ул. „Варна“, и от запад – улица ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

на И.А.И. – 15/24 (петнадесет двадесет и четвърти) идеални части;

на И.А.М. – 3/24 (три двадесет и четвърти) идеални части;

на Т.К.С. – 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части;

на В.С.Г. – 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части;

на К.С.М. – 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 28.07.2003 г. по гражданско дел № 909/1997 г. на Софийския районен съд, 58. състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК И.А.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.