Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Асеновград,15.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 929 по описа на Асеновградски районен съд за 2020
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 3021/2020г.
от 05.11.2020г. на И.Д.Началника на отдел „МРРТ“ в ГД „МРР“, ЦМУ, Агенция
„Митници“ - Димитър Николов Ганчев на К.А.М. ЕГН: ********** с адрес: ***:
1.На основание чл. 126 ал.1 т.1 от ЗАДС е наложено
административно наказание – Глоба в размер на 8715.68 лева.
2.На основание чл.124, във вр.с чл. 126 от
Закона за акцизите и данъчните складове стоките предмет на нарушението –
акцизни стоки – 28,670 кг. „Тютюн за пушене за лула и цигари“ са отнети в полза
на държавата.
Срещу НП е депозирана жалба от К.М., чрез пълномощника
й адв. И.М.. В жалбата и в съдебно заседание се излага становище за
незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат
се твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по съставянето на АУАН и
за неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се застъпва тезата
за маловажност на нарушението и се иска отмяна на глобата или нейната редукция
под законовия минимум.
Въззиваемата страна – отдел „МРРТ“ в ГД „МРР“, ЦМУ, Агенция „Митници“ се
представлява от юрисконсулт Благовеста
Ангелова, която моли за потвърждаване на НП като законосъобразно, обосновано
и правилно.
Асеновградският районен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приетите писмени доказателства по делото,
както и от свидетелските показания се установява, че на 17.06.2020 г. в рамките
на специализирана полицейска операция за противодействие на битовата
престъпност и акцизни стоки била извършена проверка в дома на жалбоподателката М.
***. В хода на проверката на адреса били
открити девет броя полиетиленови торбички
пълни до половината със ситно нарязан тютюн, както и два броя плетени
чували пълни с тютюн. Намерените вещи били иззети с Протокол за претърсване и
изземване, в който К.М. вписала обяснението, че намерените торбички и чували са
нейни и са пълни с тютюн. За тютюна в торбичките обяснила, че го е закупила от непознати лица в
гр. Пловдив за лична употреба, за тютюна в чувалите, че е отпадък от тютюн,
който намерила на сметището. Съответно на обясненията й К.М. не разполагала
с никакви документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и съответно
не представила такива при проверката. При така констатираните данни за извършено
престъпление по чл. 234 ал.1 от НК било образувано ДП № 445/2020 г. по описа на
РУ-Асеновград. С постановление на РП-Асеновград наказателното производство било
прекратено, тъй като с оглед на обществената опасност на деянието било
преценено, че същото съставлява административно нарушение, поради което
материалите били изпратени на компетентния орган за административно наказване на нарушителя. За
констатираните нарушения било издадено обжалваното НП.
При така
установената фактическа
обстановка и след като провери изцяло и
във връзка с възраженията на жалбоподателя , законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление
съдът намира следното от правна
страна:
НП е законосъобразно и в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения.
Конкретните обстоятелства по извършването на нарушението , датата и мястото, са
подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени
от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства
- свидетелски показания, физико-химическа експертиза, СОЕ-за, протоколи и
служебни бележки, вкл.и служебна бележка за определяне на размера на акциза. От
доказателствата, събрани в рамките на съдебното производство, безспорно се
установява, че процесната акцизна стока – тютюн за пушене е открита именно в
жилището на жалбоподателката М. и тя
сама е посочила местонахождението на
стоката и се е обозначила като неин собственик и държател. Безспорно е
установено и обстоятелството, че тя е нямала никой от изискуемите документи по
чл. 126 ал.1 т.1 от ЗАДС, а именно данъчен документ или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи/, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Възраженията на жалбоподателя , че
част от тютюна предмет на нарушението, а именно този находящ се в двата плетени чувала с общо тегло
25.100 кг. представляват отпадъци от тютюн, поради което не представлява
акцизна стока, за която изобщо да се дължи плащането на акциз е неоснователно. Видно
от заключението на извършената физико –химическа експертиза и въз основа на
извършените изследвания е установено, че действително тютюневия материал в чувалите представлява отпадъци от тютюн , който обаче може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка, поради които характеристики попада в обхвата на
продуктите дефинирани в чл. 12 ал.1 т.2 от ЗАДС. Според посочената
разпоредба в дефиницията за "Тютюн за пушене (за лула и цигари)" попадат и
отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се
пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11, като за
"отпадъци от тютюн" се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични
продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство
на тютюневи изделия.
Описаното
в НП нарушение правилно е квалифицирано по
чл. 126 ал. 1 т.1 ЗАДС, която
разпоредба от своя страна предвижда налагане на глоба на физическо лице в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., което
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по
този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
В
случая дължимия акциз за тютюна за пушене държан от жалбоподателката с общо
тегло от 28,670 кг е в размер на 4357.84 лева. Същият правилно е определен на
базата на правилата по чл. 41, вр. с чл. 29 ал.2 и чл. 38 ал.1 от ЗАДС. Ето
защо съдът счита, че правилно административно-наказващият орган
е наложил имуществената санкция в размер
на 8715.68 лв., което е равно на удвоения размер на дължимия акциз, тъй като
това е именно предвидения размер на глобата в санкционната разпоредба.
Следователно като е наложил глобата в този
размер същият правилно е приложил закона. Правилно е наложена и
допълнителната санкция по чл. 124 ал.1 от ЗАДС , чието приложение е задължително
при нарушения по чл. 126 ал.1 от от ЗАДС, като акцизните стоки предмет на
нарушението са отнети в полза на държавата.
Неоснователно е възражението за
маловажност на нарушението и съответно съотнасянето му към хипотезата на чл.126
б ал.1 от ЗАДС ,тъй като съгласно ал.2 на същия член Маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв.Тази предпоставка обаче в случая не е налице.
Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговарят на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да
се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В
случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗАДС. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер,
без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на
вещите – предмет на нарушението. Стойността на предмета на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 126, ал. 1 т.1 от ЗАДС
няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т.
9 от НК. С оглед на изложеното, Съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност. Още повече,
че жалбоподателката М. с прекратяването на наказателното производство на
практика е освободена и от наказателна отговорност за престъпление по чл. 234
ал.1 от НК.
По отношение на разноските, съгласно
чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на
разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът
отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния
размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива
следва да бъдат определени в размер на 100 лева
и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Агенция
„Митници“ .
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 3021/2020г. от 05.11.2020г. на И.Д.Началника
на отдел „МРРТ“ в ГД „МРР“, ЦМУ, Агенция „Митници“ - Димитър Николов Ганчев на К.А.М.
ЕГН: **********, с адрес: ***:
1. На
основание чл. 126 ал.1 т.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – Глоба
в размер на 8715.68 лева.
2.
На основание чл.124, във вр.с чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове
стоките предмет на нарушението – акцизни стоки – 28,670 кг „Тютюн за пушене за
лула и цигари“ са отнети в полза на държавата.
ОСЪЖДА К.А.М. ЕГН: ********** да заплати на Агенция „Митници“ сумата
от 100 лв. представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: