Решение по дело №395/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			04.07.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13.06.		2019

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		395		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.Д.П., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0245-000053 от 22.02.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.  1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 10.02.2019 г. в 11.00 ч. по път III-623 км 8+000 в посока към гр. Бобов дол П.П. управлявал собствения си лек автомобил ,,БМВ 330Д” с рег. № Е3477КР. Водачът бил спрян от служители на въвзиваемата страна, при която констатирали, че управлява МПС спряно от движение на 07.02.2019 г. установено при извършена проверка с РСОД (таблет) с № **********.2, както и, че не е заплатил в срока на доброволно заплащане влязло в сила наложено наказание глоба с фиш серия Н № 15425.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 54/10.02.2019 г. от С.П. – мл. автоконтрольор при РУ-Бобов дол в присъствието на свидетеля Е.Ч., в който е посочено, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта и на водача са наложени съответните санкция за извършените от него нарушения.

Видно от представената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0367-000459 от 23.12.2018 г. на Катерина Красимирова Стайкова е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. и – временно спиране от движение на МПС – л.а. БМВ 330Д с рег. № Е3477КР за срок от един месец. Заповедта не е връчена на Катерина Стайкова, тъй като лекият автомобил е продаден с договор за покупко-продажба на Цвета Бориславова Тънгълова от гр. Гоце Делчев на 13.12.2018 г., което се установява от представена по делото докладна записка, декларация от Катерина Стайкова и договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2018 г. Видно от представения по делото договор за замяна с нотариална заверка на подписите с рег. №14167, жалбоподателят се легитимира като собственик на процесното МПС от датата на сключването му – 28.12.2018 г.

Актосъставителят и свидетеля по акта са разпитани в хода на съдебното следствие и са заявили, че потвърждават констатациите изложени в акта. Съдът изцяло кредитира показанията им като същите изцяло се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото гласни и писмени доказателства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП:

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС – лек автомобил ,,БМВ 330Д“ с рег. №Е3477КР. Следователно той е адресат на посочената правна норма и е бил длъжен да спазва предписаното от нея поведение. Отразеното в АУАН, че автомобилът е спрян от движение е в резултат на извършена преди това проверка с РСОД (таблет) с № **********.2, се потвърди от писмените и гласните доказателства по делото. Това е обективната страна на деянието.

Недоказано обаче е субективното отношение към извършеното. Обстоятелството, че управлявания от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като спрян от движение, не представлява факт обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.2, във вр. с чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно - умишлено, а в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал е спрян от движение. 

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. 

В тази насока съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че след като автомобилът е бил спрян от движение при предишния му собственик, новия такъв следва да бъде уведомен за това обстоятелство, а не да бъде санкциониран без да бъде извършена предварителна проверка за релевантните обстоятелства. Установи се по делото, че първоначално автомобилът е бил собственост на лицето Катерина Стайкова, която на 13.12.2018 г. го е продала на Цветка Тънгълова, която от своя страна го е заменила с лек автомобил собственост на П.П., който на 28.12.2018 г. е станал собственик на процесния автомобил на основание сключен договор за замяна. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 4 от ЗДвП при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2 се поставя стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство. По делото няма доказателства за наличието на знак “Спрян от движение“, поставен на процесното МПС. Поради което съдът приема, че поради липса на субективна страна, деянието е несъставомерно. Наказателното постановление в частта по т. 1 следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно нарушението по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП:

Второто описано деяние, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с незаплатена в срока за доброволно заплащане глоба, наложена с фиш е несъставомерно, тъй като разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП не съдържа белезите на административно нарушение. Единствената последица от незаплащане на глобата, наложена с фиш в срока за доброволно изпълнение е изпращане на преписката на публичния изпълнител за нейното принудително събиране. Следователно, незаконосъобразно на жалбоподателя П. е била наложена глоба на основание чл.185 от ЗДвП.

С оглед изложените съображения, съдът намира издаденото наказателно постановление по т. 2 за незаконосъобразно, поради което следва да го отмени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0245-000053 от 22.02.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на П.Д.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.  1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: