О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -
295 27.01.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари през
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т.
РУСЕВА-М.
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпилите две въззивни
жалби от адв.Т.П. –М. ,процесуален представител на ищеца Демир Кръстев Д. и от
„Пауърбилд“ ЕООД ,представлявано от
управителя И. Георгиев Георгиев против решение № 138/16.07.2019г по
гр.д.№1017/2018г на районен съд –Несебър.
Ищецът Демир Д. изразява недоволство от решение на
районния съд ,в частта , в която е
отхвърлен предявеният против „Пауърбилд“ ЕООД иск за
присъждане на обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие на осн.чл.220 КТ.Жалбата е подадена в срока
по чл.259,ал.1 ГПК – препис от обжалваното решение е връчен на процесуалния
представител на ищеца на 18.07.2019г, а жалбата е входирана на
1.08.2019година.Тя отговаря на изискванията на чл.260,ал.1,т.1,2,4 и 7 и е
допустима.В нея се твърди,че съдът се е произнесъл по непредявен иск, по
причина, че е квалифицирал сключения
между страните трудов договор като
безсрочен.Страните не са спорили ,че договорът е срочен до завършване на
определена работа. Поради това погрешно е прието,че следва договорът да бъде
прекратен на някое от основанията по чл.328 КТ с предизвестие.Отделно, твърди
се ,че е налице произнасяне свръхпетитум ,което според въззивника, макар да е в
мотивите на съдебното решение, представлява
преюдициален въпрос за отхвърляне на претенцията за обезщетение за неспазено
предизвестие.Счита за незаконосъобразни изводите на съда,че при незаконно
прекратяване на трудовия договор ,без да са налице предпоставките на закона или
не е спазена процедурата по нито едно от посочените в закона основания ,не се
дължи предизвестие.В тази връзка счита,че в тежест на работодателя е да
установи законността на уволнението на конкретното посочено основание за
прекратяване на трудовия договор.По делото са приложени две заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение, и двете не са връчени на ищеца и това е основанието за оспорването
й.Макар съдът да е уважил иска за отмяна на заповедта за уволнение на основания
,различни от заявените и за ищеца няма правен интерес да обжалва решението в
тази част, то мотивите на съда са рефлектирали и върху другата предявена
претенция и за довели до нейното отхвърляне.Счита,че неправилно съдът е
възложил доказателствената тежест на ищеца да установява законно прекратяване
на трудовото правоотношение на основание, изискващо отправяне на предизвестие. Твърденията
на ищеца са били ,че договорът е прекратен, без той да е уведомен по надлежния
ред ,без да му е връчена заповедта за прекратяване и поради това за него не е
ясно основанието за това.Ответникът не е доказал извършването на определената
работа ,нито че заповедта е връчена на ищеца.Позовава се на уговореното в
договора 3-месечно предизвестие за прекратяването му, което се твърди,че не е
спазено.Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната му част и да
бъде уважен иска по чл.220 КТ и да се присъдят разноските по делото.
След подаването
на въззивната жалба, въззивникът-ищец е починал и районният съд е
конституирал като ищци по делото
неговите наследници-Д.Д.,Д.Д.,И.Д. и К.Д..
В исковата молба се твърди,че трудовият договор е
сключен като срочен:до завършване на определената работа, с място на работа: с.Равда и ищецът е заемал
длъжност „пазач на склад”.Също така се твърди ,че през месец декември 2017г е започнало преместването на
склада,без да е давано обяснение на служителите, без да им е връчено
предизвестие.
Твърди се също ,че на ищеца не е връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение и не му е известно на какво основание
е прекратено то.В допълнителна молба от 01.11.2018г също се сочи ,че на ищеца не е известно основанието
за прекратяване на трудовия договор,като изрично е заявено ,че не се твърди той
да е прекратен на някое от основанията по чл.328 КТ, но също така се сочи,че не
е прекратен и по взаимно съгласие, по инициатива на работника ,нито на някое от
основанията ,предвидени за прекратяване на трудовия договор от работодателя без
предизвестие и е направен извод ,че
едностранното прекратяване от страна на работодателя задължително трябва да
стане с предизвестие.В същата молба се твърди ,че предизвестието не е започнало
да тече,нито има доказателства,че се е сбъднало условието за прекратяване на
трудовия договор, което изключва възможността да се претендира обезщетение за
неспазено преизвестие.Тези твърдения са неясни и вътрешно противоречиви- не
става ясно ,след като на работника не е известно на какво основание е прекратен
трудовият договор,как се стига до извод,че той не е прекратен на
основанията,предвидени за прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие;освен това :
от една страна се твърди,че за работника не е ясно дали е прекратено трудовото
правоотношение и на какво основание , но от друга страна се претендира
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, което е предпоставено от прекратяване на трудовия договор. Не става ясно, ако
работникът счита,че му се дължи такова обезщетение ,на какво основание твърди
,че е прекратен трудовия договор, а ако
твърди ,че липсва прекратяване на договора, на какво основание претендира обезщетение
за неспазено предизвестие. По принцип се дължи обезщетение за неспазен срок на
предизвестие на работника само при
прекратяване на трудовото правоотношение
от работодателя и то на основание, за което е предвидено такова
едномесечно /или друг срок/
предизвестие.Във въззивната жалба се твърди незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение ,но отново не се посочва какво е основанието за това
прекратяване/макар и да е незаконно,според ищеца/.Освен това следва да се
посочи,че дали ищецът е уведомен по надлежния ред и дали му е връчена заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, няма общо с основанието, на което то евентуално е
прекратено,а освен това, след като за
ищеца не е ясно какво е основанието на което е прекратен трудовия договор ,то на
какви фактически основания се основава претенцията му за обезщетение за
неспазено предизвестие. За да претендира такова обезщетение,работникът следва
да посочи на какво основание е прекратен трудовия договор от работодателя и при
което основание не е спазено дължимото от закона предизвестие, поради което може да се
претендира обезщетение за това.Поради наличието
на тези неясноти и противоречия в обстоятелствената част на исковата молба,следва да се укаже на ищците в
едноседмичен срок от връчването на
настоящото определение да отстранят тези
неясноти и противоречия.В противен случай
решението по тази претенция ще бъде обезсилено и производството
прекратено.
Постъпил е
отговор от дружеството-ответник ,в който жалбата е оспорена като неоснователна.Според
дружеството между страните няма спор ,че
трудовият договор е сключен като срочен,до завършване на определена
работа и е прекратен със завършването й,като за това не се изисква
предизвестие.Твърди се ,че работникът е запознат с естеството на работа и срочния й характер,което се доказва с
подадената молба за прекратяване на
договора по взаимно съгласие.Обектът –БКС – Несебър,заради който е бил ползван
склада ,в който е работил ищеца, е реално завършен и дружеството твърди,че това
е публично известно обстоятелство.Дружеството счита, че не се налага ангажиране
на доказателства за завършване на обекта ,поради съвпадане на твърденията на двете страни относно срочния
характер на договора и подадената от
ищеца молба за прекратяване на действието на трудовия договор по същото
време ,по което е изтичал и срока за завършване на възложената работа.
Ответното дружество, от своя страна обжалва, решението ,в частта,в
която се признава за незаконно
уволнението на Демир Д. и се отменя заповед №041-1/02.01.2018г за изменение и
допълнение на заповед № 041/02.01.2018г на управителя на дружеството, то е
осъдено да заплати на ищеца сумата 500лв
– трудово възнаграждение за м.ноември 2017г , мораторна лихва в размер на
40,14лв и законна лихва върху главницата,считано от 16.10.2018г ,сумата 250лв
,представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.12.2017г до 15.12.2017г ,ведно със законната лихва върху тази сума от
16.10.2018г до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на 18,01лв, начислена
за периода от 31.01.2018г до 15.10.2018г ,500лв – обезщетение по чл.224,ал.1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни,320лв –разноски по делото ,250лв
– разноски за вещо лице и 200лв – държавна такса.Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл.259 ГПК –решението е връчено на 06.08.2019г,а жалбата е подадена по
пощата на 20.08.2019г.Тя съдържа реквизитите по чл.260,ал.1,т.1,2,4 и 7 и е
допустима.Въззивникът счита,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Счита,че няма законово
задължение за връчване на уведомление за
прекратяване на трудов договор по чл.62,ал.3 от КТ.Съдът, от друга
страна, е пренебрегнал фактът ,че ищецът в исковата молба също е твърдял, че договорът е срочен,което
обезмисля всички изводи на съда относно ненадлежното обозначаване на срочния му
характер.Счита,че ищецът е бил наясно с
характера на работата и срочността на договора, който факт е безспорен между
страните.Съгласно действащата нормативна уредба,когато трудов договор е сключен
до завършване на определена работа по реда на чл.68,ал.1,т.2 от КТ ,той се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие.При завършване на работата на дружеството в
региона, отпада и необходимостта от продължаване на действието на трудовия
договор и това е причината да бъде прекратен.Счита,че претенциите за признаването на заповедта за уволнението като
незаконна и нейната отмяна са
неоснователни,тъй като работата ,до завършването на която е сключен трудовия
договор, е приключила и заповедта за
прекратяване само констатира този факт,доколкото трудовото правоотношение вече
е било приключило.В този смисъл счита,че решението в обжалваната част следва да се отмени.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от адв.М., процесуален представител на част от
конституираните наследници на ищеца :Д.Д. и Д.Д. ,в който тя е оспорена като
неоснователна.Счита,че жалбата е
бланкетна – дружеството –въззивник не е посочило конкретно кои съдопроизводствени
правила е нарушил съда.Дружеството –работодател не е установило по делото
фактите и обстоятелствата, за установяване на които му е възложена
доказателствената тежест ,поради което
правилно съдът не ги е взел предвид.Недоказано е твърдението,че целта на
съществуване на склада е изпълнение на възложените работи в обект БКС
–Несебър,няма доказателства ,че необходимостта от склада е отпаднала към момента на
прекратяване на трудовия договор. Работникът, освен това, не е уведомен, че е
настъпило прекратителното условие, което
работодателят следва да направи. В жалбата не се излагат никакви
възражения и оспорвания на правилността на решението по другата част от
предявените искове- за неизплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск,поради което същата в тази
част има бланкетен характер и следва да се разглеждат само
наведените в нея възражения.Моли съдът да отхвърли жалбата и потвърди решението
на районния съд .
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Докладва постъпилите въззивни
жалби от Демир Кръстев Д. и „Пауърбилд” ЕООД
против решение №138/16.07.2019г по
гр.д.№1017/2018г на НРС и отговорите по тях,съобразно мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на ищците в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да уточнят
обстоятелствената част на исковата молба,като отстранят противоречията и
неяснотите по нея, съобразно изложеното в мотивите на настоящото
определение,като в противен случай следва обезсилване на решението по
претенцията по чл.220 КТ и прекратяване на производството по нея.
Препис да се връчи на
страните.
Председател:
Членове: