№ 13202
гр. София, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110150321 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 405 и чл. 406 от
Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на М. Ц. Ч., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. М. К., срещу ЗАД „Армеец“ АД, с
ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди – следствие от настъпило на 01.05.2023 г.
застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС” със застрахователна
полица № 0306Х0764530 на МПС марка „БМВ”, модел „320”, с рег. № CB
**** BT, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 11.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица
№ 0306Х0764530 с период на действие от 20.10.2022 г. до 19.10.2023 г. за лек
автомобил марка „БМВ”, модел „320”, с рег. № CB **** BT.
Твърди се, че на 01.05.2023 г. около 21.56 часа по време на движение на
автомагистрала „Хемус“ с посока на движение към гр. София, в участъка на
344 км., е настъпило застрахователно събитие, а именно в автомобила
възникнал пожар, при което били нанесени вреди върху застрахованото МПС.
Посочва, че причина за възникване на пожара е техническа неизправност в
двигателния отсек, като възникналият пожар е изгасен от собственика М. Ч. и
други хора, притекли се на мястото на произшествието. За настъпилия
инцидент било съставено удостоверение от дата 03.05.2023 г. от органите на
1
МВР, Регионална дирекция „ПБЗН“ - Шумен.
На следващо място се посочва, че ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, като въз основа на уведомлението била
образувана щета № 10323030100235. В тази връзка и ищецът поискал от
застрахователя да му заплати обезщетение за настъпилото събитие. На
31.07.2023 г. последвал обаче необоснован отказ от страна на застрахователя
да заплати исканата сума.
Ищецът посочва, че за възстановяване на автомобила е необходима сума
в размер на 54 037 лева, включваща части и труд, като се позовава на оферта
на „Ауто Ателие“ ООД за възстановяване на автомобила. Посочва, че
посочената парична сума представлява стойността на вредите, претърпени на
ищеца вследствие на процесния инцидент – покрит риск по имуществената
застраховка „Каско“. Тази сума обаче била по-висока от застрахователната
стойност, в която връзка се претендира пълният размер на последната. Излагат
се подробни доводи, че по законосъобразен и безспорен начин е установено,
както настъпването на процесния инцидент и неговия механизъм, така и
причинените на застрахования автомобил вреди. С тези аргументи се иска
ответникът да бъде осъден да възстанови претърпените от ищеца вреди.
Представени са писмени доказателства: удостоверение, издадено от
МВР; застрахователна полица № 0306Х0764530 от 29.07.2019 г.; Анекс № 1
към нея; уведомление до ЗАД „Армеец“ от 31.07.2023 г. и оферта за
ремонтиране на автомобил от „Ауто Ателие“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се твърди, че не са налице основанията за
ангажиране на отговорността на ответника по сключената застраховка „Каско
на МПС” като се признава, че е била налице валидна такава между страните
към датата на процесното ПТП. Посочва, че след подаване на уведомление от
застрахованото лице г-н Ч. за заплащане на застрахователно обезщетение на
02.05.2023 г. е била образувана щета № 10323030100235. Посочва се и че в
уведомлението застрахованият е посочил, че по време на движението се чул
силен шум, колата е започнала да пуши, установил се огън под предния капак,
но след извършване на оглед и назначаване на пожаро-техническа експертиза
от страна на застрахователя за установяване на причините за пожара, се
установило, че няма компрометирани системи в огнището на пожара, а
причина за възникване на пожара е въздействието на външен източник с
топлинна мощност. Поради установеното несъответствие между заявен
механизъм на настъпване на инцидента и реалната причина за настъпване, с
писмо изх. № Л-5223 застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение на основание т. 11.4 от Общите условия.поради това оспорва
заявеният в исковата молба механизъм на настъпване на вредите. Твърди, че
вредите са причинени от умишлено въздействие от външен източник с
топлинна мощност.
Оспорва процесното събитие да е застрахователно. Оспорва наличието
2
на покрит риск по застрахователен договор.
Оспорва се представеното като доказателство удостоверение от МВР
ПБЗН-Шумен в частта относно посочената причина за настъпване на пожара –
техническа неизправност в двигателния отсек.
Твърди се, че процесното застрахователно събитие е изключен риск по
т. 11.4 от Общите условия на договора, където е отразено, че застрахователят
не отговаря при установено несъответствие между декларираните
обстоятелства по настъпване на събитието и действителната фактическа
обстановка по механизма на настъпване на събитието. В условията на
евентуалност се твърди, че са налице основания за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по т. 10.12 от общите условия, тъй като са
налице действия на застрахования, представляващи опит за измама, в това
число и деклариране на неверни обстоятелства пред застрахователя или
представяне на документ с невярно съдържание.
Исковата претенция се оспорва и като завишена.
Оспорва адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, като
прекомерно на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Оспорва съдържанието на представено като доказателство към исковата
молба удостоверение, издадено от МВР-РД-ПБЗН-Шумен в частта относно
най-вероятната причина за настъпване на пожара.
Към отговора на исковата молба като доказателства са представени:
уведомление по телефона-разпечатка от системата на застрахователя,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въпросник-
предложение за сключване на застрахователен договор, общи условия по
застрахователен договор, протокол за оглед на МПС, пожаро-техническа
експертиза.
Представено е и веществено доказателствено средство – 1 брой
компактдиск (CD) с твърдения, че на него е качен снимков материал за вещите
лица.
По делото са разпитани свидетели: М.Е.И. /във фактическо съжителство
с ищеца/ и С.Н.К. /бивш служител на ответника/. Изслушани са съдебно
пожаротехническа експертиза с вх. № 383248/27.11.2024 г., първоначална
автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 383242/27.11.2024 г. и
допълнителна автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 165995/13.05.2025 г.
В проведеното на 03.06.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично. Обръща внимание, че в случай на тотална
щета застрахователят дължи обезщетение в размер на действителната
стойност на увреденото МПС, намалена с 30 %, представляваща стойността
на запазените части.
3
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства – застрахователна полица № 0306Х0764530 от 18.10.2022 г. и
приложения към нея /Анекс 1/, се установява, че относно л.а. марка „БМВ”,
модел „320”, с рег. № CВ **** ВТ, собственост на М. Ц. Ч. / видно от анект №
1 /, е налице валидна застраховка „Каско“, клауза „пълно автокаско“ – при
ответното дружество със срок на действие от 20.10.2022 г. до 19.10.2023 г.
Липсва спор, че застрахователната премия възлиза на 1515.52 лева / с включен
данък/ – платима на четири вноски, заплащани редовно съгласно сроковете в
полицата / за което по делото няма спор/, а застрахователната сума възлиза на
23 000 лева. Не е спорно и че към застрахователната полица се прилагат ОУ.
Съгласно ОУ „пълна загуба на МПС или тотална щета“ е налице, когато
са настъпили такива вреди върху МПС, които правят невъзможно от
техническа гледна точка неговото възстановяване /конструктивен тотал/ или
стойността на разходите за възстановяване на МПС надхвърля 70 % от
действителната стойност на МПС към датата на събитието / икономически
тотал/.
Отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума
на МПС, но не повоче от действителната стойност на МПС към датата на
застрахователното събитие – като при кражба или тотална щета
застрахователят заплаща обезщетение до размера на застрахователната сума.
Ако в договора е уговорена застрахователна сума по-висока от действителната
стойност на МПС, то е налице надзастраховане и отговорността на
застрахователя е до размера на действителната стойност. Заедно с това обаче
застрахователят дължи връщане на частта от премията, съответна на разликата
между уговорената сума и действителната стойност на МПС /т. 47, 48.2 и 49
от ОУ/.
Предвидено е че тотална щета в резултат на застрахователно събитие
извън рисковете по клауза „Кражба на МПС“, размерът на обезщетението е
равен на действителната стойност на МПС, намалена със стойността на
запазените части, но не повече от застрахователната сума /т. 123 /. Пълно
плащане на действителната стойност на МПС без намаляване на същата със
запазените части е предвидено единствено при условие, че застрахованият
прехвърли върху застрахователя собствеността върху увреденото МПС или
предостави на застрахователя всички документи за разпореждане с
автомобила/останките от него /т. 126/. Съгласно отразеното в полицата при
подписването й застрахованото лице е получило, приело и се запознало с ОУ
по застраховката.
По делото е приложено уведомление за щета от 02.05.2023 г., подадено от
ищеца М. Ч. – въз основа на което при ответника е образувана щета под №
10323030100235. Съгласно същото на 01.05.2023 г. около 21.30 часа при
управление на МПС по АМ „Хемус“ с посока от гр. Варна към гр. София, в
района около гр. Шумен се чул силен шум под предния капак на автомобила и
4
същият започнал да пуши. Поради това водачът отбил вдясно и отворил
капака като възприел силен огън. Последният бил загасен от водача с помощта
на други хора, като на място бил повикан пожарен автомобил. Съгласно
уведомлението за случая бил уведомен застрахователят, както и органите на
МВР. Видно от опис заключение по щета са констатирани следните находки по
автомобила: горивен процес в дясна част на двигателния отсек в горната част,
липсват следи от горивен процес около турбината, катализатора и
изпускателната система; пробив в картера на двигателя и фрагменти от коляно
мотовилковия механизъм в кората под двигателя; фрагменти от бутало в
кората под ДВГ и следи от ДВГ под автомобила.
Видно от опис от 24.02.2025 г. при автомобила са увредени: маслен
картер, преден капак, изолация преден капак, облицовка преден капак и
цилиндър глава, капак на масло, преден ляв калник, уплътнител преден капак,
щети по първи цилиндър, кабелна линия мотор и вакуум проводи.
Представена е фактура, от която се установява, че след изнцидента,
процесният автомобил е репатриран чрез „Пътна помощ“ до гр. София, като
ищецът е заплатил сумата от 800 лева.
Съгласно частна пожаротехническа експертиза, поръчана от ответника за
целите на ликвидационната преписка, изготвена от инж. Камен Грозданов,
огневите следи по конструктивните елементи на процесния лек автомобил
очертават зона на най-активно и продължително горене в участъка на предния
кош. Горенето на л.а. е възникнало от въздействието на външен източник с
определена топлинна мощност.
Видно от писмо от ответника до ищеца от 31.07.2023 г. застрахователят е
отказал да изплати на ищеца обезщетение за щетите, възникнали от пожара на
процесното МПС марка „БМВ“, модел „320“ – с аргумент, че декларираните
вреди по автомибила не биха могли да настъпят по начина, времето и мястото,
описани в уведомлението за щета от 02.05.2023 г. Посочено е също, че
степента, динамиката и механизма на разпространение на пожара не отговарят
на механизма на събитието.
От писмо от РП Шумен се установява, че ответното дружество е подало
срещу ищеца сигнал за извършено от негова страна престъпление по чл. 213
от НК.
За нуждите на експертизата, по делото са налични технически
спецификации на процесния автомобил, които съдът не обсъжда, доколкото не
разполага с нужните специални знания.
Видно от талон за регистрация, процесното МПС марка „БМВ“, модел
„320“ е с датата на първоначална регистрация 16.11.2012 г.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка М.Е.И. /във
фактическо съжителство с ищеца/ твърди, че ищецът управлявал л.а. марка
„БМВ“. Разказва за случай на 01.05.2023 г., когато около 20.30 часа – 21.00
часа тя и ищецът се прибирали по АМ „Хемус“. Допълва, че ищецът шофирал
с нормална скорост, но около половин час след потегглянето му, в района на
гр. Шумен колата внезапно започнала да трепери и пуши. Поради това
ищецът отбил, но колага започнала да се възпламенява. Тогава ищецът я
5
загасил с помощта на наличен в МПС пожарогасител като случайни хора също
спрели да окажат помощ. Впоследствие била повикана пожарна.
На следващо място свидетелката поддържа, че доколкото й известно
автомобилът бил технически изправен и имал ГТП. Допълва, че колата
действително била закупена „втора употреба“ от ищеца същата година през м.
февруари, но свидетелката не знае да е имала технически проблеми.
Поддържа, че преди инцидента не е забелязала ищецът да прави нещо по
автомобила. След инцидента колата била репатрирана до гр. София с „Пътна
помощ“ – като била оставена в автосервиз на ответното дружество за оглед.
След около два месеца обаче ответникът отказал да изплати обезщетение с
аргумента, че ищецът сам бил предизвикал пожара. На свидетелката не било
известно и дали срещу приятеля й се води прокурорско разследване по повод
случая.
От показанията на свидетеля С.Н.К. / служител на ответното дружество/
се установява, че същият е участвал в огледа на процесното МПС, марка
„БМВ“ – като последният се намирал в сервиз. За целта автомобилът бил
вдигнат на подемник, а участниците в огледа установили проблеми по
двигателя на колата. В тази връзка свидетелят разказва, че имало фрагменти
от двигателя паднали от автомобила, масло по долната част на автомобила, по
пода, отвън, по задната част на автомобила и следи от горивен процес върху
двигателя. Свидетелят и колегите му обаче не изследвали горивния процес
задълбочено, за да установят от къде идва. Свидетелят обаче помни, че
същият бил в зона на автомобила, където намало система, която да е от
естество да предизвика такъв пожар. Допълва, че маслото било установено по
пода на автомобила и по задната му външна част.
На следващо място свидетелят разяснява, че т.нар. „маслен картер“ се
намирал в долната част на самия двигател, като маслото се сипвало през
технологичен отвор с капачка. От своя страна в самия двигател имало т.нар.
„маслени магистрали“, които отвеждали маслото в картера. Това обаче
представлявало затворена система и при работа на двигателя по въпросните
магистрали са смазвали движещи се елементи вътре в двигателя. Свидетелят
обаче не може да каже дали някоя от въпросните магистрали е имала повреда
или пробив, доколкото двигателят не бил разглобен в необходимия вид.
Уточнява обаче, че маслото било напуснало двигателя през картера, който бил
счупен.
Доколкото пожарът бил в необичайна зона обаче на автомобила бил
правен и последващ оглед. В тази връзка свидетелят разяснява, че счупването
на картер било последица, а не пълрвопричина за изтичане на маслото. В тази
връзка и картерът се бил счупил, защото вътре в самия двигател е дефектирал
елемент, който е предизвикал счупването. Уточнява, че под двигателя има
пластмасова кора или метална, която може да дефектира по време на
движение на самия автомобил. На последно място свидетелят твърди, че не е
възможно инцидентът да е настъпил при умишлено заливане на двигателя с
масло.
Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани – като съдът
6
съобразява разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото и за двамата свидетеля
е налице възможна заинтересованост от изхода на делото. Изнесената от
лицата информация обаче е последователна и кореспондира на останалия
доказателствен материал, поради което и липсват основания за поставяне под
съмнение на достоверността на същата.
От изготвена по делото съдебно пожаротехническа експертиза с вх. №
383248/27.11.2024 г. се установява, че най-вероятната причина за настъпване
на процесното застрахователно събитие – пожар – е пробив в целостта на
двигателя, при което горими частици от маслото се изхвърлят под налягане.
Вследствие попадането им върху нагрети части от двигателя и изпускателния
колектор предизвикват запалване.
Според в.л. всички увреждания по лекия автомобил се намира в пряка
причинно следствена връзка с настъпилия пожар.
Предвид уврежданията в.л. сочи, че огнището на пожара е в дясната част
на двигателния отсек. Уточнява, че водачът не е могъл да предвиди и
предотврати възникването на пожара съответно да избегне същия.
На последно място в.л. сочи, че горенето се е развило по горивните
материали по-бързо във вертикална посока и много по-бавно отгоре надолу.
Съгласно разяснения, дадени от в.л. в о.с.з. елементите в предната част на
автомобила спадат към групата на твърдо горивни материали като двигателят
в частност няма склонност към самозапалване. Според експерта причината за
пожара е проявил се дефект в двигателя – отвор в картера, който изхвърля под
налягане масло /подобно на аерозолно изхвърляне/ - като така маслото попада
ниско долу при запалимите части.
В случая колата е била в движение в продължение на около 60 км и
ауспух, генерация и други елементи вече са били загряти до висока
температура. Затова и при аерозолното попадане на маслото върху тези места
се е получило запалване.
Според в.л. ако двигателят е бил умишлено залят пожарът би трябвало да
бъде високо горе, а там са горивни материали /маркучи и др./ и при заливане с
горивна течност те се възпламеняват и трудно може да се изгаси пожарът с
пожарогасител, както и станало в случая. Именно защото пожарът е възникнал
ниско долу в предната част на автомобила и водачът е успял да го изгаси. При
самото гасене целият изпускателен колектор и двигателят са били обвити в
бял прах.
В.л. разяснява, че при пробива на картера колата е загубила мощност -
съответно водачът е отбил, отворил капака и възприел възпламеняването.
Самият пожар се е разпространил отдолу нагоре от ниската част – от картера и
ауспуха. Уточнява, че изпускателният колектор и купето имали термощит,
който ги предпазва от високата температура при запалване на автомобила.
Предвид механизма на възникване и разпространение на пожара най - многото
щети са в дясно в самия двигателен отсек, под двигателя, водна помпа и други,
които се намират в дясната част отдолу на автомобила. Катализатор за
запалването е бил и нагретият ауспух. Предвид бързото угасяване на пожара и
намиращите се в горната част на автомобила пластмасови детайли не са били
7
силно засегнати.
Посочената експертиза следва да бъде кредитирана като компетентно
извършена, като оспорването на ответника не може да бъде споделено. Това е
така, доколкото в.л. даде подробни разяснения на изводите си в съдебно
заседание като отговори и на допълнително поставените въпроси. Освен това
вещото лице се е запознало и изготвило експертизата въз основа на
доказателствата по делото и приложения снимков материал. Предвид това и
доколкото липсват данни за евентуална заинтересованост на в.л. съдът
намира, че следва да се ползва от експертизата при формиране на правните си
изводи.
От изготвената първоначална автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. №
383242/27.11.2024 г. и допълнителна автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх.
№ 165995/13.05.2025 г. се установява, че средната пазарна стойност на
увредения автомобил към датата на САТЕ възлиза на 17 214 лева, а към датата
на застрахователното събитие действителната стойност на увреденото МПС е
възлизала на 19 696 лева / като съдът възприема именно стойността към
датата на процесния инцидент/. Същевременно сумата, необходима за
възстановяване на МПС възлиза на 23 742.98 лева т.е. налице е тотална щета.
САТЕ не са оспорени от страните като не са поставени допълнителни
въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват
данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата
/основна и допълнителна/ следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 23 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско на МПС“ между ответното дружество и ищеца като
застрахован; 2) настъпване на самото застрахователно събитие в периода на
действие на застрахователното покритие и механизма на същото
(представляващо покрит риск); 3) в причинна връзка с което ищецът да е
претърпял описаните имуществени вреди; 4) изпълнение на задълженията,
поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже фактите, на които основава възражението си, че посочените от
застрахования щети не са настъпили по декларирания начин.
В случая по делото липсва спор, че автомобил марка „БМВ”, модел
„320”, с рег. № CB **** BT е имал имуществена застраховка „Каско“ при
8
ответното дружество – към датата на процесното събитие – пожар в
автомобила – настъпил на 01.05.2023 г. Установява се по делото и че при
сключване на полицата ищецът се е запознал и получил препис от ОУ на
ответника застраховател по съответния вид застраховка. Липсва спор и че
вноските по застраховката са плащани съгласно сроковете в полицата.
На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно на 01.05.2023 г. около 21.00 – 22.00 часа
по време на движение на автомагистрала „Хемус“ с посока на движение към
гр. София, в участъка около гр. Шумен.
В тази връзка и основаният спорен по делото въпрос е дали е налице
причинна връзка между декларирания от ищеца механизъм на събитието и
получените по автомобила увреждания. При отговор на този въпрос съдът
съобразява съдебно пожаротехническата експертиза, приета по делото, както
и свидетелските показания.
Съгласно експертизата в автомобила по време на движение е възникнал
пожар – вследствие на пробив в целостта на двигателя, при което горими
частици от маслото се изхвърлят под налягане. Последните са попаднали
върху други вече загрети елементи в автомобила – доколкото последният е бил
в движение известно време преди аварията – като са възпламенити и същите.
Доколкото обаче пожарът е възникнал в долната дясна част на двигателния
отсек пожарът е подлежал на овладяване – съответно е бил загасен с ръчен
пожарогасител.
Посоченият механизъм съвпада с изложеното в исковата молба, с
декларираното от ищеца в уведомлението за щета и с информацията, изнесена
от свидетелката Иванова.
Както свидетелят Косев – присъствал при първоначалния оглед на МПС,
така и вещото лице сочат, че инцидентът не е могъл да настъпи вследствие
злоумишлено заливане на механизмите на автомобила с масло или бензин и
запалването им – доколкото при подобни действия разпространението на
пожара би било различно – а именно същият би тръгнал от горната страна на
автомобила. В случая обаче пожарът е възникнал в ниската част на
автомобила – в двигателя и се е разпространил под и около него и едва след
това в посока нагоре.
На последно място в.л. сочи, че макар поради възникването си в ниската
част на автомобила горивният процес да е подлежал на лесно прекъсване, то
проявилият се дефект в двигателя и последвалия го пожар, не биха могли да
бъдат предвидени и предотвратени от водача.
Доколкото по делото не се установи и процесното МПС да е страдало от
някаква техническа неизправност респ. не се оспори, че същото е притежавало
валиден ГТП към датата на събитието, то съдът приема, че ищецът не е
причинил умишлено застравателното събитие респ. не е могъл да предотврати
същото. Последният освен това е направил възможното да ограничи
пораженията по колата – като е загасил бързо възникналия пожар с помощта
на пожарогасител като е прибрал автомобила до сервиз с репатрак.
Предвид това и съдът намира, че в случая се касае за покрит риск, поради
9
което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника – като
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“. С оглед
изложеното по-горе възраженията на ответника, че събитието представлява
изключен от покритието риск, то същите не могат да бъдат споделени,
доколкото не се установи ищецът по какъвто и да било начин да е допринесъл
за настъпване на събитието, а и самата застраховка е при условията на т.нар.
„пълно автокаско“.
От изготвените по делото САТЕ се установи, че в случая МПС е
претърпяло тотална щета – доколкото при действителната стойност от 19 696
лева сумата, необходима за възстановяване на щетите възлиза на 23 742.98
лева.
Предвид това и подлежи на присъждане действителната стойност на
МПС – намалена със стойността на запазените части. Последната съдът
приема, че възлиза на 30 % или на сумата от 5908.80 лева. По делото не се
установи ищецът да е прехвърлил собствеността върху автомобила на
застрахователя, поради което и не е налице хипотезата на т. 126 от ОУ на
ответника.
В тази връзка и искът е основателен до сумата от 13 787.20 лева като за
разликата до пълния предявен размер от 23 000 лева или за сумата от 9212.80
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски от 2500 лева за адвокатски хонорар,
държавна такса от 920 лева и 350 лева депозит за в.л. – съгласно списък по чл.
80 от ГПК като разноските са действително извършени. Предвид цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото, обемът доказателствен
материал и проведените съдебни заседания, съдът намира, че претендираният
хонорар не се явява прекомерен. Поради това и предвид изхода на делото на
ищеца се дължи сумат от общо 2259.90 лева.
Ответното дружество претендира 450 лева депозити за експертизи и 200
лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски са действително
извършени, като по изложените по-горе съображения досежно ищеца,
разноските за юрисконсулт не подлежат на намаляване. В тази връзка и на
ответника се дължи сумата от общо 260.36 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на М. Ц. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
************, сумата от общо 13 787.20 лева – представляваща
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на М. Ц. Ч.,
като вредите са следствие от настъпило на 01.05.2023 г. застрахователно
10
събитие по застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица №
0306Х0764530 за МПС марка „БМВ”, модел „320”, с рег. № CB **** BT,
собственост на ищеца М. Ц. Ч. и застраховано по посочения застрахователен
договор при ответника ЗАД „Армеец“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
9212.80 лева – представляваща разликата до пълния претендиран размер от
23 000 лева, поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. Ц. Ч., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ул. ************, сумата от общо 2259.90 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
50321/2023 г. на СРС – за депозит за експертиза, държавна такса и адвокатски
хонорар – съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Ц. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
************ ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от общо 260.36 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 50321/2023 г. на СРС –
за депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение – съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11