Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.11.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефани Калоферова, като разгледа т.д.N 673/2017 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „О.Б.Б.“ АД, с която са предявени срещу „Т.П.“ ЕООД и Т.А.Б. искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 08.07.2008 г. е сключил с ответника „Т.П.“ ЕООД договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта, по който е предоставил б. кредит под формата на овърдрафт в размер на 50 000 лв., към който са сключени допълнителни споразумения. На 05.07.2013 г. е сключен договор, по силата на който ответникът Т.А.Б. е встъпил в дълга на „Т.П.“ ЕООД. Тъй като ответниците са изпаднали в забава, ищецът на основание чл.7 от доп.споразумение N 1 е обявил задълженията за предсрочно изискуеми. В полза на ищеца е издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която е подадено възражение. Иска се от ищеца да бъде установено, че има срещу солидарно отговорните ответници вземане в размер на 44 904,88 лв. – главница, вземане в размер на 8139,47 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2013 г. – 05.07.2015 г., както и наказателна лихва от 3038,52 лв. за периода 20.11.2013 г. – 05.07.2015 г.
Ответниците са представили писмен отговор, с който са оспорили исковете с възражението, че уведомлението на ищеца за предсрочна изискуемост не е достигнало до тях, а представеното извлечение от счетоводните книги на Б.та не удостоверява настъпване на това обстоятелство. Освен това се сочи, че е недопустимо за един и същ период да се начислява договорна лихва и наказателна лихва. Оспорва се истинността на представените от ищеца документи, удостоверяващи получаване на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор.
Представен е договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 08.07.2008 г., от който се установява, че между ищеца и ответното търговско дружество е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави б. кредит под формата на овърдрафт разплащателна сметка в размер на 50 000 лв., а ответникът е поел задължението да плаща погасителни вноски.
Представено е доп.споразумение N 1 от 05.07.2013 г., с което е уговорено ответното дружество да плаща 84 месечни погасителни вноски от по 828,92 лв.
Представено е договор за встъпване в дълг от 05.07.2013 г., от който се установява, че ответникът Б. се е задължил да отговаря в качеството на съдлъжник за изпълнение на задълженията на ответното дружество.
Представено е уведомление N 301-БД-119/26.05.2015 г., с което ищецът е упражнил правото да обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми.
Представени са обратни разписки, в които се сочи, че писмата на ищеца с уведомлението за предсрочна изискуемост са получени на 27.05.2015 г. от съпругата на Т.Б..
Установява се от заключението на СГЕ, че подписите, положени в обратните разписки, не са изпълнени от Лилия Тинчова Б.а.
Установява се от заключението на ССЕ, че към подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерът на главницата по процесния договор възлиза на 44 904,88 лв., договорната лихва за периода 20.11.2013 г. – 05.07.2015 г. възлиза на 8139,47 лв., а наказателната лихва за същия период възлиза на 3068,52 лв. В обясненията на в.лице в съд.заседание на 14.09.2017 г. се сочи, че към 06.07.2015 г. падежиралите вноски са на стойност 7154,36 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 08.07.2008 г., че между ищеца и ответното търговско дружество е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави б. кредит под формата на овърдрафт разплащателна сметка в размер на 50 000 лв., а ответното дружество е поело задължението да плаща погасителни вноски. Процесният договор представлява разновидност на уредения в нормата на чл.430 ТЗ договор за банков кредит и съгласно дадената в пар.1, т.7 от ДР на Закон за потребителския кредит дефиниция е кредит, при който кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка.
Не се спори, че ответното търговско дружество реално е ползвало кредит в рамките на уговорения размер. Този факт се установява и от неоспореното заключение на ССЕ, в което е направена от в.лице констатацията за усвоена сума в размер на 45 520 лв. Освен това страните по процесния договор са сключили на 05.07.2013 г. доп.споразумение, с което са постигнали съгласие досежно съществуването на задължение в размер на 45 520 лв. Това споразумение има качеството на договор за извънсъдебна спогодба, който има установително действие. При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че към 05.07.2013 г. за ответното дружество е съществувало задължение по процесния договор в размер 45 520 лв.
В доп. споразумение от 05.07.2013 г. е уговорено, че задължението от 45 520 лв. следва да се погаси чрез плащане на 84 месечни вноски от по 828,92 лв. считано от 20.09.2013 г., т.е крайният срок е 20.09.2020 г.
По делото няма данни ответното дружество и неговият съдлъжник – ответникът Б., който е встъпил на основание чл.101 ЗЗД по силата на договор за встъпване в дълг от 05.07.2013 г., да са изпълнил поетото задължение за разсрочено погасяване на дълга. Не са представени доказателства за факта, че на всяко 20-то число от месеца са плащали сумата от 828,92 лв., поради което съдът намира, че длъжниците са в неизпълнение на договорното задължение. Този доказателствен извод се подкрепя и от констатациите в заключението на ССЕ, от което се установява, че са извършени само две плащания – 1000 лв. на 28.02.2014 г. и 1500 лв. на 01.09.2014 г.
Изпадането на длъжниците в забава е породило за Б.та ищец потестативното право да обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми. Обявяването на задължението за предсрочно изискуемо е форма на изменение на договора досежно срока на плащане, а за да настъпи промяната, е необходимо изявлението на Б.та да бъде получено от длъжниците. По делото е представено уведомление N 301-БД-119/26.05.2015 г., с което банката ищец е упражнила правото да обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми, но от заключението на СГЕ се установи, че положените подписи върху обратните разписки, удостоверяващи получаване на куриерските пратки, не са изпълнени от Л.Т.Б., която е съпруга на ответника Б.. Ето защо съдът намира, че изявленията на банката ищец не са достигнали до длъжниците и не са породили правно действие.
По отношение на търговското дружество следва да се спомене, че връчване на книжа не може да се извърши на съпругата на неговия управител, защото само служител или работник имат право да получат за търговеца, а в обратната разписка не е посочено, че Банкова е получила писмото в качеството на служител или работник на търговското дружество.
Според съда в настоящето исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК следва да намери приложение по отношение на настъпилия след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение факт на настъпване на уговорените падежи до приключване на устните състезания / в този смисъл решение № 184 от 04.07.2017 г. по т.д. № 60361/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 15/09.05.2017 г. по т.д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г.о, и решение № 7 от 19.05.2017г. по гр.д. № 60053/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/. Уважаването на установителния иск за вземания, които са изискуеми не поради обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, а поради настъпване на уговорения срок, не е в противоречие с диспозитивното начало, защото основанието за изискуемост на дълга не е отделно фактическо основание на претендираните с иска вземания. Установяването на вземанията с настъпил падеж е в рамките на заявеното от ищеца фактическо основание – договор за кредит и сключен към него договор за встъпване в дълг.
За целия срок от 84 месеца задължението по договора възлиза на общо 69 629,28 лв. / 84 х 828,92 лв./. Доколкото главницата е в размер на 45 520 лв., следва да се приеме, че целия дълг в размер на 69 629,28 лв. се формира от главница в размер на 45 520 лв. и договорна лихва от 24 109,28 лв. Това означава, че месечната вноска от 828,92 лв. включва главница в размер на 541,90 лв. /541,90 х 84 =45 520 лв./ и договорна лихва от 287,02 лв. /287,02 х 84 = 24109,28 лв./.
Съдът не кредитира заключението на ССЕ в частта, в която са посочени други стойности на главницата и на договорната лихва, включени в погасителната вноска в размер на 828,92 лв. Това е така, защото в доп.споразумение не е посочен конкретен размер на двете вземания, а нито по исковото производство, нито по заповедното е представен погасителен план, който да сочи друг размер на стойностите за главница и за договорна лихва. Правните изводи за релевантните по делото факти се изграждат само въз основа на представени и приети по делото доказателства за постигнато между страните съгласие, а по делото никоя от страните не е представила доказателства, от които да се установява договарянето на други стойности за главница и за лихва.
Към приключване на устните състезания на 19.10.2017 г. са настъпили падежите на 49 вноски, т.е задължението за главница възлиза на 26 553,10 лв. / 49 х 541,90 лв./. От тази сума следва да се приспадне платената от ответниците сума в размер на 615,12 лв., което плащане се установява от заключението на ССЕ и не е оспорено от ищеца. Следователно искът за главница е основателен за сумата от 25 937,98 лв.
За периода до 05.07.2015 г. е настъпил падежът на 22 погасителни вноски, поради което вземането за договорна лихва възлиза на 6314,44 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 1599,85 лв., което плащане се установява от заключението на ССЕ и не е оспорено от ищеца. Следователно искът за договорна лихва е основателен за сумата от 4714,59 лв.
Поради неплащане на дължимите погасителни вноски е налице забава, за която ответниците дължат неустойка, уговорена под формата на наказателна лихва. От заключението на ССЕ се установи, че неустойката възлиза на 3038,52 лв., като е отчетено и частичното плащане на сумата от 285,03 лв., поради което този акцесорен иск е основателен в пълния предявен размер. Тази неустойка се дължи върху неплатената месечна погасителна вноска от 828,92 лв. и за размера й няма значение с каква стойност на главница и на договорна лихва се формира погасителната вноска.
Възражението на ответниците, че е недопустимо да се начислява едновременно договорна лихва и неустойка, е неоснователно. Неустойката под формата на наказателна лихва се дължи поради неизпълнение на главния дълг и има за цел да обезщети вредите от забавата, както и да санкционира неизправния длъжник. Договорната лихва се дължи и при правомерно поведение на длъжника - независимо от това дали е в забава, а нейното предназначение е да възмезди кредитора за това, че е предоставила пари на длъжника, т.е договорната лихва е цената на кредита, а не е обезщетение за вредите от забавата.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница следва да се уважи за сумата от 25 937,98 лв. лв., искът за договорна лихва да се уважи за сумата от 4714,59 лв., а за разликата до пълните предявени размери исковете да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ, че в полза на „О.Б.Б.“ АД, ***, съществуват срещу солидарно отговорните длъжници „Т.П.“ ЕООД, ***, и Т.А.Б. ЕГН **********,***, вземания по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 08.07.2008 г. и сключените към него споразумения и договор за встъпване в дълг от 05.07.2013 г. в размер на : 25 937,98 лв. – главница, ведно със законната лихва от 06.07.2015 г. до окончателното плащане; вземане в размер на 4714,59 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2013 г. – 05.07.2015 г., както и вземане от 3038,52 лв. – нейстойка под формата на наказателна лихва за периода 20.11.2013 г. – 05.07.2015 г., като отхвърля иска за установяване на вземане за главница за разликата до пълния предявен размер от 44 904,88 лв. и иска за установяване на вземане за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 8139,47 лв.
ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕООД, ***, и Т.А.Б. ЕГН **********,***, да заплатят на „О.Б.Б.“ АД, ***, съд.разноски по заповедното производство от 1692,68 лв. и съд.разноски по исковото производство от 2646,39 лв.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ***, да заплати на „Т.П.“ ЕООД, ***, и Т.А.Б. ЕГН **********,***, съд.разноски от по 776,58 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: