Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………………..2022 г.
гр. В
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 543 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно кумулативно
съединени претенции, предявени на осн. чл. 226 КЗ(отм)
вр. пар. 22 от ПР на КЗ от Г.В.
П, ЕГН********** ***, представлявана от адв. М.Р., (ВАК), със служ. адрес: ***
офис 33-35 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, гр. София, ул. Стефан Караджа
№2, представлявано от изп. директори И. и К.-М., чрез
юрк. М.-Л. и юрк. Й. за
заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за причинени
от застрахован водач на МПС вреди на друг участник в ПТП, както следва:
• за неимуществени вреди
в размер на 45 000 лв. от понесени телесни увреждане(хематом на глава и мозъчно
сътресение, контузия на лява част на гръден кош, фрактура на дясна раменна
кост, счупване на патела, фрактура на десен глезен и множество счупвания на
подбедрица, рани по дясно ляво коляно), наложилото се продължително лечение
повече от година и психическа травма, резултат от нараняването,
• както и обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху тази главница, начислена за период
08.04.2014г – 05.04.19г в размер на 22 818.14лв
• за имуществени вреди в
размер на сбор от 7023,24 лв. формиран от направени разходи за ползвано
медицинско изделие в размер на 2400лв, за
медикаменти по лечение на телесното увреждане в размер на общо 267.46
лв. и загубен доход над обезщетение за временна неработоспособност до брутен
размер на получавано преди увреждането трудово възнаграждение за период от
април 2014г до ноември 2015г в общ размер 4355.78лв,
• както и обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху тези
главници, начислени за период 05.04.2016г – 05.04.19г в размер на
2138.37лв.,
ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете
до окончателно изплащане на обезщетенията
по банкова сметка *** ***.
Насрещните страни претендират и определяне и
присъждане на разноски по делото, уточнени с списъци по чл. 80 ГПК (л. 450,
452).
Ищцата е основала исканията си на твърдения, че водач С.Ж.Ж., застрахован с полица
„Гражданска отговорност" на автомобилистите № 11113001113258 при
управление на лек автомобил марка „Киа", модел „Сийд" с peг. № *** причинил ПТП на 08.04. 2014г., около 08.
30ч. по главен път І-9 в посока от гр. В за гр. Бургас, като на километър 143
след с. Старо Оряхово, при навлизане в завой не е съобразил избраната от него
скорост с особеностите на пътя и тя е надвишавала ограничение до 60
км.ч. за този участък, не е контролирал
непрекъснато своето МПС, не е управлявал своя автомобил възможно най-вдясно и е
пресякъл неправомерно надлъжна пътна маркировка „единична непрекъсната линия
като навлязъл в насрещна лента за движение. Твърди, че именно там е настъпил
удар с управляван от нея автомобил Рено, модел „Клио"
с ДК № ***. Сочи, че в резултат на сблъсъка между автомобилите, понесла
множество травматични телесни увреждания при удари с части и детайли от МПС,
които нарушили здравето и наложили продължителното лечение, както следва:
непосредствено след инцидента изпаднала в безсъзнание, в спешния център, където
била отведена от реанимационния екип, превозил я от
местопроизшествието, били установени мозъчно сътресение, околоочен
хематом в лявата част на главата, контузия на лявата част на гръдния кош,
фрактура на дясна раменна кост, фрактура на десен глезен и деформитет,
както и разкъсно-контузни рани по ляво и дясно
коляно, с размери 15 -20 см на двете колена, като раната на дясното коляно
прониквала в ставата. След първоначално комплексно лечение, на 11.04.2014г.
била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология, където е
лекувана оперативно по поставена диагноза счупване на дясна раменна кост
закрито в дясно и счупване на пателата закрито в
ляво, а на 15.04.2014г. била извършена и операция за фиксиране на множеството
счупвания на подбедрицата закрито в дясно с вътрешна плака за наместване и винтове и
открита фиксация със заключващ пирон. Обездвижени с
гипс и ортеза били както крака, така и горната част
на тялото за период от 30-45 дни, като възстановителния процес продължил в
домашни условия след изписването от болницата
на 17.04.2014г. Плановото лечение
на подбедрицата продължило на 12-15.06.2014г. в МБАЛ
„Еврохоспитал" ООД – В с хоспитализация за
премахване на остеосинтезен материал(оперативното
екстрахиране на синдезмалният винт) и на 31.10 - 03.11. 2014г. на метални импланти (екстракция на 1/3 тубулна
плака и 6 винта, 1 бр. „К" игла и 1 винт). Последваща
операция била извършена на 12-18.12.2014г. като отново на същия крайник били
извършени костна пластика и последваща фиксация, последвани от нова гипсова иммобилизация.
Въпреки поредицата от лечебни процедури, ищцата твърди, че здравето й не е
възстановено в цялост, като продължава да изпитва болки в десния долен крайник
при натоварване и продължително вървене,
особено осезаеми при промяна в климатичните условия. Оперативното
лечение оставило и трайни и загрозяващи белези по цялото й тяло.
Ищцата излага и твърдения за болезнени физически и психически
изживявания, съпътствали ежедневието й от инцидента до настоящия момент.
Посочва, че при първоначалния болничен престой изпитала изключителни болки,
страдания, неудобства и безсъние. През цялото време била обездвижена, не можела да се обслужва сама,
да се грижи за хигиената си и била подпомагана от трети лица. Изпитвала
тревожност и опасения за трайно влошаване на здравето и вида й. Бавното и
мъчително възстановяване в домашния условия също било съпроводено с болки,
страдания, лишения, неудобства и дискомфорт, като обездвижването й налагало
употреба на помощни средства повече от 6
месеца, което било допълнително затруднено от невъзможността да си служи с
двете ръце предвид травмата на горния крайник. Това състояние изисквало
непрекъснато обслужване и подпомагане от близки, включително за хранене, тоалет
и хигиена. Продължила да се страхува за бъдещото си, особено след влошаването на състоянието след
премахване на имплантите. Мускулната атрофия и новата
иммобилизация допълнително задълбочили усещането за
безпомощност, пълна зависимост и страх от тежки и трайни усложнения. Страдала
от сериозни нарушения и смущения в съня. Настъпили изменения и в
емоционално-волевата сфера на личността. Ограничението на контактите и загубата
на трудосопособност я откъснали от обичайната
социална среда, затворила се в себе си, не желаела да общува с други хора,
станала сприхава и раздразнителна, а в други случаи апатична. Избягва да
управлява МПС и да пътува в автомобил, тъй като спомена за случилото се не я
напуска и до днес.
Допълнително ищцата сочи, че в хода
на лечението си закупувала нужни за операциите й медицински изделия и
медикаменти за поддържащото лечение, посочени подробно в опис, приложен към
искова молба( включващ определени количества от предписани лекарства, витамини,
добавки и хигиенни материали), всички заплатени в периода до 05.04.2016г.
Твърди, че получените в периода на временна
нетрудоспособност обезщетения, изплатени за април-ноември 2014 и октомври –
ноември 2015 не са покрили очаквани
доходи от трудовото правоотношение при отчитане на получаваната до
увреждането основна заплата като счетоводител в „ПАЛ ОЙЛ“ООД по безсрочен
трудов договор № 334/11.03.2014г.
По същество пълномощникът на ищеца излага
доводите си относно ангажиране на отговорността на застрахователя, като
акцентира върху различията в установения от вещите лица механизъм на ПТП и
обосновава кредитиране на единичната първа експертиза, основана на конкретно
фиксирани следи по отношение на настъпване на удар в лентата на движение на
ищцата. Сочи, че именно показанията на застрахования водач и неговата съпруга
потвърждават, че Ж. е завил волана, когато е забелязал другия автомобил и
именно поради тази неправоверна маневра е навлязъл в насрещната лента, която не
е била напускана от ищцата. С доводи за изключителна вина на застрахования,
пълномощникът пледира за ангажиране на пълната отговорност на застрахователя за
гражданско–правните последици от деликт като се уважи претенцията в пълния
размер, ненадхвърлящ обичайния справедлив размер за подобни комплексни
увреждания на здравето и психиката с остатъчни последици. Евентуално, при
възприемане на другото място на настъпване на удара, посочено в комплексната
експертиза, сочи, че едновременното навлизане и на двата автомобила частично в
насрещните им ленти за движение индикира съпричиняването на удара с поведение
на двамата водачи, като разлика в приноса на всеки от тях не е категорично
установена от експертите. Сочи, че и в този случай общият размер на
компенсацията за всички вреди, редуцирана наполовина не би надхвърлил размера
на претенцията. Моли искът да бъде уважен в цялост, като съответен на
справедлива компенсация за значителните неблагоприятни промени в здравето, личността
и имуществото на ищцата.
Ответното застрахователно дружество „АРМЕЕЦ”, чрез юрисконсулт, оспорва
претенциите на пострадалата в цялост. Счита, че не е било установено
основанието на гражданската отговорност на застрахования водач, тъй като не е
доказано нито негово противоправно поведение при причиняването на удара на
автомобилите, нито вината му, тъй като събитието е настъпило случайно по
причини, за които този водач не може да е отговорен. Сочи, че застрахованият се
е движел в своята лента, а самата увредена ищца е била водачът създал
опасността, като твърди, че нейното МПС не се движило най-вдясно и самата тя е
навлязла в лентата за насрещно движение, при наличие на хоризонтална пътна
маркировка „единична непрекъсната линия", без да подаде светлинен сигнал,
без да се убеди, че с действията си няма да застраши останалите участници в
движението, без да съобрази скоростта на движение на управлявания от нея
автомобил с конкретните пътни условия /наличие на завои, намалена видимост и
др./, без да съобрази собственото си поведение с това на останалите участници в
движението, без да предприеме спиране при наличие на опасност пътя, без да
осигури достатъчно странична дистанция за разминаване с насрещно движещите се
автомобили, като по този начин е предизвикала настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Допълнително ответникът твърди, че водачът на
л.а. „Рено Клио" е управлявала същия след
употреба или под въздействието на алкохол и/или други упойващи вещества, а с
цялостното си противоправно поведение, ищцата е застрашила сама живота и
здравето си и това на останалите участници в движението в конкретния пътен
участък. Възразява за самоувреждане на ищцата, като основание за изключване
на покритието на задължителната
застраховка по чл. 268 КЗ отм. за вреди, понесени от виновен за настъпване на
събитието водач.
Евентуално ответникът твърди, че дори и застрахованият от него водач да
е нарушил някои от правилата за движение, той не е можел обективно да
предотврати сблъсъка поради липса на достатъчно време за реакция на внезапно
възникнала и непредвидена за него опасност, създадена от другия участник в
движението.
Сочи, че преимуществен или поне съществен принос за настъпване на удара
на двата автомобила има поведението на ищцата, а не на застрахования и обосновава
евентуално възражение за съпричиняване в значителна степен на вредоносния
резултат.
Ответникът оспорва и настъпването на описаните от ищцата телесни
увреждания и психични страдания, евентуално връзката им с преживяното ПТП, като
насрещно сочи, че обема и интензитета им са причинени от несвоевременно оказана
медицинска помощ, неправилно лечение или неспазени предписания за провеждането
му. Позовава се евентуално и на налично влошаване на здравословно състояние на
пострадалата преди ПТП което е допринесло за усложнения характер на
уврежданията или продължителността на лечението и възстановяването. Оспорва
връзката на разходите с увреждането от ПТП, като счита че закупуване на
медикаменти и изделия не е било наложително и необходимо. Оспорва получаването
на трудови доходи за претендирания период като се позовава на уговорката за
срок за изпитване в полза на работодателя и счита, че тя изключва сигурността
на очаквания доход. Оспорват се размерите на всяка от претенциите, като
търсения еквивалент на неимуществени вреди се сочи като надхвърлящ справедливо
обезщетяване в сходни случаи на увреждане и социално –икономическа обстановка
към момента на събитието.
Ответникът допълнително възразява за изтекъл давностен срок по
претенцията за лихви, както и на законоустановено
облекчение за длъжници в период на извънредно положение 13.03.20 – 08.04.20г
По същество пълномощникът на застрахователя
пледира за отхвърляне на неоснователна претенция, като се позовава на липса на
категорично доказано виновно поведение
на застрахования участник в ПТП и установената
от вещите лица негова реакция на опасността, създадена от самата ищца,
която не е можело да бъде предотвратена. В писмени бележки излага подробни
доводи по събраните заключения относно механизма на ПТП и поведението на
пострадалата, респективно липсата на вина на застрахования, като поддържа и
оспорването на обема на неимуществените вреди въз основа на установените в
медицинската и психологичната експертиза пълно възстановяване на здравето и
психиката на пострадалата, както и възраженията за изтекла давност и
освобождаване от забава.
Евентуално моли за определяне на намален размер
на обезщетенията съответно на
възприетите в съдебната практика критерии за справедливост само спрямо
уврежданията, понесени като резултат от ПТП и при отчитане на по-значителен
принос на пострадалата, чието поведение е провокирало и неуспешната спасителна
маневра на застрахования.
Страните претендират насрещно разноски,
конкретизирани в неоспорени списъци (л. 450, 452).
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№260042/11.01.2021г.(л.157), след служебно съобразяване
на преюдициалното разследване на престъпни обстоятелства по причиняване на
вредите, което е приключило без установяване на виновно поведение на водачите,
като с влязло в сила постановление е прекратено досъдебно производство, водено
срещу застрахования Ж. (ДП 3079/14г). Окончателната правна квалификация на
претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в
доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 263) по проекта,
съобщен на страните (л.159-162), възприет изрично от тях без възражения. Като
съобрази установената практика (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 611/2011 г., I г. о., ГК) по приложението на нормата, въвеждаща по
императивен начин началния период на забавата при непозволени увреждания (чл.
84, ал. 3 от ЗЗД) съдът намира, че погрешно е докладвал като самостоятелни
искове претенциите за мораторна лихва върху обезщетение за вреди от деликт.
Като обусловено от уважаване на основния иск за компенсационно обезщетение,
искането за присъждането му ведно със законната лихва от момента на увреждането
следва да се третира като акцесорно позоваване на правоувеличаващ
ефект на исковата молба и да се разглежда без да се определя размер от съда,
тъй като той се изчислява в изпълнителния процес за целия период от момента на
увреждането до момента на плащането.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че ответното дружество е поело риск по
регистрирана полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите № 11113001113258 за лек автомобил марка „Киа", модел „Сийд" с peг. № *** с период на действие включващ събитие на
08.04.2014г.
Настъпилото застрахователно събитие ПТП с участие на водач на този
автомобил и ищцата е протоколирано от контролните органи по реда на чл.125а ЗДвП(л.11). В протоколът са отразени само данни за участниците и управляваните
от тях автомобили, както и лицата, понесли телесни увреждания, но не конкретно
възприетите от контрольора на самото място обстоятелства на
местопроизшествието. Затова и това документиране установява само, че на
посоченото място на км. 143 по главния път I-9 от В към Бургас след с. Старо
Оряхово на 08.04.2014г около 8.30ч. е настъпил сблъсък между л.а.„Киа",
модел „Сийд" с peг. № ***, управляван от С.Ж.,
изследван за употреба на алкохол с нулево показание, в който е пътувала като
пътник Н. Желева, понесла фрактура на
гръдна кост и глезен, и л.а. „Рено“ модел „Клио“ с
рег.№ *** управляван от Г.В.С., която получила телесни увреждания в областта на
рамо и глезен и двете колена.
В хода на приключилото ДП 3079/14 г. по описа на ОД МВР В са съставени
удостоверителни документи относно констатираните обективни факти при оглед на
местопроизшествие: протокол за оглед и фотоалбум със дигитални снимки
(л.85-100). Тези документи, съставени на местопроизшествието се ползват с
доказателствена сила за обстоятелства, възприети пряко от длъжностно лице –
съставител по отношение на констатираното заварено положение на участвали в
инцидента МПС, следите от взаимодействието им, конкретното състояние на пътната
инфраструктура и тайните ориентири на мястото (Решение № 24 от 10.03.2011 г. на
ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.,
ТК, Определение № 870 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1436/2013 г., I т. о.,
ТК). Към тези официални удостоверявания съдът добавя и справките от Агенция
Пътна инфраструктура за наличната към момента на произшествието пътна
маркировка на пътния участък, включваща разделяне на двете платна на завоя с
непрекъсната линя, забраняваща преминаване (М1) и обозначенията за предстоящите
опасни завои и в двете посоки (знак А3 от В към Бургас и знак А4 от Бургас към В),
както и предупреждение за хлъзгане и ограничение на скоростта до 60 км/ч (знаци
А15 и В26) непосредствено преди завоя в
посока от Бургас към В. Събрани са и
протоколи от химически анализ от взетите от разследващите органи кръвни проби,
от които се установява, че никой от водачите не е употребил алкохол.
Допълнително обстоятелствата по поведението на двамата участници съдът
установява по показанията на трима очевидци: застрахования водач Ж. и съпругата
му - пътник в неговия автомобил, разпитани в о.с.з. на 11.01.2021г и признатите
в хода на разследването факти в подписани лични показания на ищцата
(л.110-113). Допълнително е разпитана и свидетелката Р. Г., участник в
движението, достигнала мястото на произшествието непосредствено след удара (л.269),
но депозираните от нея показания съдът не възприема като достоверни по
отношение на завареното положение на автомобилите. Тя описва разположението на
л.а. „Кия“ в завоя по начин, различен от фиксирания в
снимките от огледа, като е категорична, че е пристигнала първа и автомобилите
не са били местени докато не дошли полицаи и линейка. Свидетелката обаче
признава, че вниманието й е било ангажирано с пострадалите и особено с
изваждането на ищцата(описана от нея като „момичето с дългата коса“) от напречно
завъртяния на пътя автомобил „Рено“, като описва
точно неговото положение и поведението на пострадалата, която викала за помощ
докато не била изнесена и сложена на тревата в дясно от платното от
пристигналите на мястото други хора. Описаното общо разположение на заварените
след удара автомобили обаче съответства на фиксираното в огледния
протокол заемане на лентата за движение към Бургас от л.а. „Кия“
(като препятствие, изключващо преминаване на други автомобили) и
перпендикулярно разположение на л.а. „Рено“ в другата лента в непосредствена
близост до разделителна линия, така че е оставало достатъчно място за
заобикаляне на местопроизшествието при използване на съществуващото уширение на завоя.
Двамата очевидци излагат съвпадащо описание за движението на водача
непосредствено преди ПТП: Ж. и съпругата му пътували в посока от Бургас към В,
автомобилът „Кия“ се е движим с равномерна скорост
към 80-90 км/ч и при навлизане в ляв завой в неговата лента се появил внезапно
другия автомобил. Водачът Ж. го възприел като движещ се фронтално срещу него
(„влезе направо отгоре ми“,„връхлетя ме“,“точно срещу моето място“) и
инстинктивно опитал да маневрира в ляво, като кривнал волана, но удара
последвал преди колата му успее да се премести. В писменото си признание по
време на разследваното ищцата е посочила, че е управлявала л.а. „Рено“ с
постоянна скорост от 80 км/ч и след като е изпреварила микробус след излизане
от с. Ст. Оряхово е навлязла в десен остър завой, без да има видимост, където
внезапно е настъпил удара с насрещно движещ се автомобил.
Описаните от свидетелите факти се разминават само по отношение на
мястото, където е настъпил удара, но именно този факт е спорен и съдът не може
да го установи без съпоставка на показанията с интерпретацията на обективните
следи от сблъсъка на местопроизшествието, която налага приложение на
специалните знания на вещите лица – автоексперти и трасолози.
Съдът е събрал две заключения, като първото от тях е основано само на
констатациите по огледния протокол и фиксираните в
него следи. Вещото лице В. обосновава челен ексцентричен удар след косо
навлизане на л.а. „Киа“ в насрещното платно въз основа на сравнение с
експериментални резултати (краш-тестове). В
обясненията си пред съда автоекспертът признава, че е
изследвал скиците на разследващите органи, но не е могъл лично да позиционира
описаните отломки, части и следи от
разлети работни течности и гориво, поради липса на точен ориентир.
Същевременно, макар и да е категоричен, че ударът не е можело да настъпи в
лентата на движение от Бургас към В и след завъртане л.а. „Рено“ да остане в
това платно, експертът коригира изложените в писменото си заключение
констатации относно посоката на удара, поет от този автомобил и следите от
протъркването, оставени от другия автомобил в тази лента. Друг вариант на
механизма на удара е обоснован от комплексна експертиза, включваща не само автоинженери, изложили единодушно изводи въз основа на
ретроспективния анализ на действия на физичните закони и предадената кинетична
енергия от ударния импулс към посоката на преместването на двата автомобила и
отломките от тях, но и трасолози, които са направили
самостоятелен анализ на фиксираните при оглед на местопроизшествие следи и
съществуващи все още на мястото трайни ориентири, позволяващи несъмнено
локализиране на точното местонахождение на решителните за отправните изчисления
физически данни. Съдът възприема изводите на тези експерти, като обосновани с
по-близки до обективните данни изчисления, съответни на корекциите на някои от
разстоянията, неудостоверени при първоначален оглед на терена, но имащи
съществено значение за локализиране на точката на първоначален контакт (отстояния на две следи от „просуркване“
от осева линия и края на платното,
респективно на края на банкета, отразен при огледа). Използваният от трасолозите метод на сравнително съпоставяне на
разпознаваеми ориентири на снимките от деня на ПТП и контролните заснемания от
вещите лица, позволява убедително установяване на следите, поради което и
ретроспективния анализ на тримата автоексперти по
тези следи съдът кредитира като по-точен в сравнение с този по единичната
експертиза.
Според този анализ, ПТП е настъпило в завой на път с две ленти и отбивка в дясно в посоката от Бургас към В, като осевата
линия на двете платна е непрекъсната и съвпада с новоположената
и намерена към настоящия момент, но е липсвала маркировката на края на платно в
дясно и това е довело до неточното отразяване на някои от разстоянията, мерени
от край на банкета. Вещите лица са установили, че отбелязаната в протокола
следа на платното в посока от В към Бургас от пръски
течност и части от предмети (с параметри 1м/2.50м) не представлява протриване и
отразява пътя на оттегляне на вече поел удара автомобил „Рено“ дъговидно назад
до установяване напречно на платното, докато същинското „просуркване“
от л. а. „Киа“ е отразено в следа с дължина 30 см и ширина 2 см, позиционирана
категорично от трасолозите (сн.
6 и 5 към заключението), с начало в платното в посока към В до предната част на
този автомобил, продължаваща с известно прекъсване до предното ляво колело и
под него като пръски и петна от течности, отразяваща
дъговидната траектория на отместването на идващия от Бургас автомобил в посока
наляво и напред след удара до спирането му в насрещна за него лента. Към тези
следи вещите лица са съобразили и „полосите“ от разливащи се течности като
възможни крайни точки на положенията на колелетата на
двата автомобили, но тъй като не са могли с категоричност да определят кой
точно твърд предмет от детайлите на л.а. „Киа“ в предна част между колета е
оставил одраскването при триене в настилката, са обсъдили с приближения два
гранични варианта на място на удара(фиг. 11 и 12). И при двата варианта всеки
от автомобилите се е намирал частично (или дори изцяло в по-малко вероятния
вариант) извън своето платно за движение. Вещите лица убедително обосновават с
действие на физичните закони следния механизъм на челен-кос удар на насрещно
движещите се в завоя автомобили: л.а.“Киа“, управляван от застрахования водач Ж.
в посока към В се е приближил към мястото на удара със скорост 96.56 км/ч (при
ограничение до 60 км/ч), а л.а. „Рено“ управляван от ищцата се е движел в
насрещна посока към Бургас със скорост 88.13 км/ч; когато разстоянието между
тях било 82м, Ж. променил направлението на движението на своя автомобил към
насрещната лента и при преминаване през кривата на завоя настъпил удар като
л.а. Киа бил навлязъл с 91 см в насрещна линия, но и л.а. Рено бил с 121 см
извън своето платно за движение. В първата фаза на удара челните части на
автомобилите са проникнали една в друга и силно са се деформирали, като в
резултата на тангенциалните и напречните сили и загубата на енергия, се е
получило странично изместване и ротация на МПС, а във втората фаза на закъснително
движение са се отделили части и елементи и триещи се части са отложили следи по
платното до установяване на останките от автомобилите в покой на местата им в
насрещните за тях ленти. Вещите лица са категорични, че причина за ПТП е
техническото управлението на всеки от двата автомобила, които са навлезли в
частта от лентата за движение, предназначена за насрещно движение, като са
приели за по-убедителен варианта, при който ударът настъпва на осевата линия.
Експертите поясняват изводите си с обяснения в откритото заседание, че
ретроспективният анализ не може да обхване по-значителен период от време преди
удара, така че да бъде установено траекторията на навлизането на всеки от
автомобилите в завоя, респективно моментът, в който е създадена опасността за другия
участник. В.л. И. конкретизира, че за периода от 1.44сек, в който се ангажират
с конкретни констатации, л.а. „Рено“ е бил вече в насещната
лента и се е прибирал в своята, а водачът на л.а. „Кия“
е насочил своя автомобил наляво, вместо надясно към уширението.
Същевременно експертите потвърждават единодушно, че не могат да определят кой
от водачите първи е напуснал своето платно, но и двамата са можели да преминат
безопасно, ако са използвали уредите за управление за да спазят траекториите си
в рамките на платната.
Съдът констатира съвпадение на аналитичните изчисления на вещите лица
относно отклонение от 4 градуса от траекторията на движение на застрахования
автомобил, което потвърждава достоверността и на показанията на водача и
съпругата му за опита за спасителна маневра след възприемане като опасност на
навлизането на другия автомобил в платното за движение от Бургас към В.
Същевременно ищцата е признала неизгоден за нея факт на управление без каквото
и да е въздействие върху кормилната уредба, което изключва напускането на
нейната лента да е резултат от появата на насрещно движещия се автомобил.
Съдът приема, че преди установения сблъсък на автомобилите в областта
на осевата линия, и двамата водачи са управлявали своите МПС без да се
съобразят достатъчно с особеностите на пътя и предупреждението за опасните
завои. Така идващата от В ищца е
навлязла с траектория близка до разделителната линия, която не е позволила да
премине хоризонталната дъга без да влезе в насрещното платно и със скорост,
която е скъсила значително времето й за реакция на потенциална опасност,
предвидима за такъв път и особено след предупредителен знак за острия завой,
ограничаващ видимост. Същевременно и застрахованият водач е пренебрегнал
ограничение в скоростта, наложено именно поради предстоящ опасен завой, а това
несъмнено е способствало за избора му на траектория в най-лява граница на
неговото платно (за да премине с по-малка центробежна сила) и също значително е
намалило възможността за по-дълго време за спасителна реакция при възприемане
на насрещната опасност. Това предварително поведение не може да бъде изключено
като причина за произшествието, тъй като без него провокираната от ищцата опасност е можело да се избегне. В тази
насока съдът отчита както комплексното заключение на експертите, които са
категорични, че и двамата водачи са имали възможност да избегнат предвидима
опасност при такъв завой, ако са намалили скоростта още преди навлизането в
завоя и грижливо са водили своите МПС по траектория на устойчиво движение с
достатъчна странична дистанция (а не в близост до осева линия, за да успеят да
преминат най-бързо с риск от „сечене“ на завоя).
При така установеното поведение на всеки от участниците в ПТП, съдът
намира за доказани елементите на застрахователното събитие, ангажиращи
отговорността за покриване на вреди, причинени при ПТП с поведение и на двамата
водачи, които независимо един от друг са допринесли за сблъсък. Макар че
конкретната опасност е създадена от ищцата, която е нарушила задължението си да
управлява автомобила си със съответна безопасна скорост и без да пресича
хоризонтално маркирана непрекъсната линия, управлявания от нея автомобил е
можело да се върне в съответната за него лента и да довърши безопасно завоя.
Невъзможността за предотвратяване на удара в скъсената опасна зона след
възприемането на опасността от застрахования водач обаче е следствие от
превишаването на неговата скорост над разрешената за този участък и
недостатъчно грижливо подбрана траектория от самия него по навлизане в завоя.
Съдът намира възраженията на ответника за правомерно предприета
спасителна маневра от застрахования като основание за изключване на вината му
за навлизането в насрещното платно за неоснователни. На първо място, не се
доказа несъмнено, че и без отклонението под ъгъл от 4 градуса в ляво, провокирано от опасното положение на идващия
насрещно автомобил, траекторията е била
подходяща за безопасно разминаване в завой, в който л.а. „Киа“ навлиза не
просто с несъобразена, но с категорично значително превишена над забрана с знак
скорост. Невъзможността да се предприеме
спасителна маневра в рамките на опасната зона, скъсена до 108.13м при
намаляване на скоростта до допустимата от 60 км/ч изобщо не би се обсъждала,
ако застрахования водач предпазливо бе избрал за своето движение най-дясната
част от платното, където е предвидено уширението за
движещи се в неговата посока автомобили, тъй като тогава разстоянието между
двата насрещни автомобила би се оказало по-дълго от реалното установено от
вещите лица на 82.05м и би позволило разминаването дори и без допълнително
отклоняване(според обясненията на в.л.И.(л.455). Затова не може да се приеме,
че поведението на застрахования е изцяло обусловено от недовършеното навреме
прибиране на насрещния автомобил в неговото платно, а удара е резултат само от
неудачна спасителна маневра, провокирана изключително от опасност създадена от
другия участник. Неправомерно поведение на водача Ж. се установява категорично
и то е комплекс от явно нарушение на
забрана за превишаване на ограничение на скоростта (чл. 21 ЗДвП) и
неизпълнение на задължение за разполагане на управляваното МПС възможно най-вдясно по платното за движение (чл. 15ал. 1 от ЗДвП), към които след възникване на
опасността, провокирана от ищцата се добавят и нарушената забрана за маневра,
довела до навлизане в лентата за насрещно движение при
наличие на пътна маркировка единична непрекъсната линия М1 (чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП). Необосновани при това положение остават както възраженията за
цялостно изключване от механизма на вредоносното ПТП на поведението на
застрахования(самоувреждане на пострадалия друг участник при провокиране на
спасителна маневра), така и възраженията за непредвидимост и непредотвратимост на увреждащия сблъсък (случайно събитие),
изключващи вината на делинквента. Неположената в достатъчна степен грижа от
този водач за съобразяване с възможните опасности още преди възникването
им не може да бъде изключена от
причинно-следствената верига и така да освободи застрахователя от отговорността
за съвместно причиненото ПТП( в този смисъл и
разясненията в Решение № 60009 от 15.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2242/2019 г.,
I т. о., ТК по приложение на задължително тълкуване дадено в ТРОС № 28/28.11.1984 г. на ВС на НРБ, издадено по н. д.
№ 10/1984 г.).
Респективно съдът отчита и неправомерността на поведението на
пострадалата ищца, която също не е избрала скорост, съобразена с конкретните
пътни условия на двупосочен път с по една лена за всяка посока, ограничена
видимост в участък с опасен завой(чл. 20 ЗДвП), не е упражнила контрол с
уредите за управление по начин да осигури преминаването в най-дясна част от
платното за движение (чл. 15ал. 1 от
ЗДвП), а е допуснала автомобила и да пресече лентата за насрещно движение при
наличие на пътна маркировка единична непрекъсната линия М1 (чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП).
Така водеща се оказва ролята на поведението на пострадалата, като водач
на автомобила, създала независимо от застрахования водач (повишил със своята
непредпазливост риска от сблъсък при възникване на предвидима за всеки водач
опасност в този завой) самата непосредствена опасност с навлизането в
насрещното платно, без което не би могла да се развие останалата част от
причинната верига, включително и провокираното с реакцията на застрахования
допълнителното преместване в ляво на л.а. „Киа“ до мястото по средата на
осевата линия, където е настъпил вече непредотвратим челен удар. Затова макар принос за процесния краен
резултат(увреждане на водача на л.а. „Рено“) да има поведението на всеки от
участниците, допуснали нарушения на правилата за движение, относителната тежест
на значението на това поведение като причина на резултат във всеки от етапите е
различна. До навлизането в насрещното платно от пострадалата, поведението на
двамата макар и рисково е равностойно,
тъй като скоростта им не е била безопасна и самонадеяно са очаквали да преминат
през опасния участък без да се съобразят с нужда да осигурят дистанция при
евентуално наличие на друг, скрит за тях участник. В следващия етап обаче,
значимо е само поведението на пострадалата, тъй като и без неправилната реакция
с отклонението на ляво от застрахования, ударът е бил неизбежен поради
навлизането й с л.а. „Рено“ в насрещна лента, където плътно до осевата линия
вече се е намирал л.а. „Кия“. Затова макар и да не се
изключва, значението на погрешната спасителна маневра намалява поне наполовина.
Като отчита тези разлики в степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така и субективния елемент на
провокиране на застрахования и несъмнената вина на самата пострадала като
установени в съдебната практика критерии(Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о.), съдът определя степента на участие на
ищцата като водач в причиняването на вредоносносния
инцидент като ¾ от общата причинно–следствена верига.
За установяване на вида и обема на така съвместно причинения от двамата
водачи вредоносен резултат ищцата се позовава на медицинската документация от
проведено лечение(вкл. образна диагностика на фрактури след инцидента и
оперативните интервенции), която е допълнително интерпретирана от назначен от
съда медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава(л.252), че още при приема
на пациентката в спешния център непосредствено след катастрофата са били
диагностицирани травматични увреждания в областта на главата – околоочен кръвоизлив, мозъчно сътресение без безсъзнателно
състояние; травматични увреждания в областта на гръден кош и корем; увреждания
в област на десен горен крайник – голяма разкъсно-контузна
рана в дясна раменна става и мишница, ангажираща кожа, подкожие,
подлежаща мускулатура, ставна капсула и счупване на дясна раменна кост в средна
част; травматични увреждания на десен долен крайник - двуглезенно
счупване с изкълчване на дясна глезенна става и
увреждания на ляв долен крайник – разкъсно контузна рана на коляно и счупване на капаче на ляво
коляно. Тези комплексни наранявания според експерта изцяло съответстват на
понесени удари с или върху твърди, тъпи предмети и представляват несъмнено
резултат от взаимодействието на тялото на ищцата с детайли на МПС при поемането
на челния удар и преместването му при сблъсъка. Вещото лице е проследило и
информацията за здравословно състояние на пострадалата преди инцидента
(изискана и представена от НЗОК по регистрирани медицински прегледи и
манипулации от 2005г.), както и документацията по проведеното лечение, като
потвърждава, че тя е била в добро здраве, и всички увреждания са
диагностицирани непосредствено след ПТП, като след първоначалните три дни на
болнично наблюдение за изключване на други увреждания, пациентката е била
пренасочена за оперативно наместване и фиксиране на фрактурите на подбедрица с плаки и винтове и заключващ пирон на раменната кост на
15.04.2014г. Тези остеозинтезиращи материали са били
отстранени с нови две операции съответно на 12.06.14 и 31.10.2014, но след като
са се появили нови оплаквания, на 12.12.2014 незарастналата фрактура на фибулата
на подбедрицата е била третирана с костна пластика и
отново е била фиксирана оперативно с пирон. След протичане на тази последна
операция крайника отново е бил обездвижен и лечението е продължило в домашни
условия. Вещото лице е съпоставило представените от ищцата платежни документи
(фактури и касови бонове) с рецептите и медицинската документация от назначени
и проведени изследвания и е констатирало, че заплатените суми съответстват на
необходими медикаменти, превързочни материали, медицински изделия и ползвани
услуги, които са били необходими за лечебния процес и съответстват по време и
обем на отделните етапи от възстановяването на здравето на пострадалата.
Същевременно експертът медик потвърждава, че контузните
рани, хематома и мозъчното сътресение, са застрашили временно здравето на
пациентката (до 20 -25 дни) без да са създали опасност за живота й, но са
предизвикали болезнена симптоматика (главоболие, виене на свят, светобоязън), а както първоначалното счупване, така и
необходимите оперативни интервенции са
наложили значителни периоди на обездвижване (поне 3 месеца на горния десен
крайник и левия крак и поне 1 година за десния крак поради усложнението,
наложило втората фиксация). Вещото лице пояснява, че
комплексния характер на уврежданията, характеризиращи се с дефицити в
движенията на крайниците и снагата са удължили оздравителния процес (включващ
много етапи на оперативно лечение и поредица от иммобилизации),
съпроводен със значителни и продължаващи болки, изключителни затруднения при
обслужване, лишения, дискомфорт, зависимост от чужда помощ за общ период не
по-малко от година и са усложнили провеждането на рехабилитационните
мероприятия, необходими за раздвижване на крайниците и възстановяването на
атрофирала мускулатура и изискват периодичното наблюдение от медицински
специалист (поне 20 прегледа).
Към настоящия момент лекарят е констатирал пълно възстановяване на
обема на движенията на ставите в увредените зони, но и наличие на останали
неотстраними загрозяващи белези, ясно видими по части на тялото, които често не
са покрити от облекло (на дясно рамо и мишница и по долните крайници в областта
на колене и глезени). При обясненията,
дадени пред съда (л. 266) медикът обяснява, че тези белези не биха могли да се
премахнат дори и с методи на пластичната хирургия, тъй като са резултат от дълбоките
разкъсванията, а не са оперативни следи от операциите, които са извършвани
съобразно изискванията за добра медицинска практика и не са нарастнали
при повторното лечение за премахване на медицински изделия.
Отделно психологичната експертиза (л.242) установява, че непосредствено
след ПТП и особено в периода на възстановяване на физическото здраве ищцата е
изживяла интензивен шок и стрес, като травматичният спомен е ангажирал
вниманието й върху последиците от телесните наранявания, като довел до повишаване
на тревожност и фиксация към здравето(хипохондрична нагласа и невротичност),
стесняване на интереси и контакти и известна проява на автоагресия,
натрапливи спомени,
които експертът установявана като остатъчен резултат и понастоящем.
Същевременно, според клиничния психолог тези установени експериментално при
освидетелстване на ищцата негативни последици върху настроението и нагласите на
личността не представляват травма, а само непреработени изцяло симптоми на
болезнено преживяно стресогенно събитие и
несъзнателна употреба на защитни механизми от пострадалата, които са и
помогнали сама да се справи със стреса без да допусне прерастването му в
посттравматично психично разстройство. В обясненията си пред съда (л.265)
вещото лице потвърждава, че остатъчната симптоматика не се свързва с белезите
по тялото на пострадалата, която без да ползва специализирана помощ и
психологична подкрепа е преодоляла травматичните преживявания с положителното
оценяване на възстановяването на движението й и способността й да се грижи за
новото си семейство и особено за родени след инцидента деца.
Макар и депозирани от близък роднина на ищцата, съдът не намира
основание да не кредитира показанията на разпитана свидетелка Л. С. (л.267),
тъй като те са последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и
кореспондират на медицинската документация и наблюденията на експертите.
Майката на пострадалата ясно описва изживяванията на ищцата непосредствено след
катастрофата и периода на възстановяване и лечение. Свидетелства за болезнено
понесени не само физически болки, но и тревожната симптоматика на острата
стресова реакция, изразила се като отчаяние и страх за физическото й
възстановяване, притеснения от нови болезнени лечебни процедури и опасения за
инвалидизиране, която изцяло кореспондира със заключението на психолога.
Свидетелката описва болезнено понесени затруднения по обслужването на дъщеря й
както при болничния престой, така и в домашните условия след изписването,
наложили постоянно ежедневно пълно
обгрижване за хранене, тоалет и хигиена от близките в продължение на
поне два месеца (докато не е можела да става) и постоянно наблюдение и подкрепа
в следващите месеци на раздвижването с патерици сред махането на първия метален
елемент. Нуждата от чужда помощ останала и след рехабилитацията на ръката, тъй
като междувременно обездвижените крака били отслабнали и дъщеря й не можела да
пази равновесие и да се задържи сама с атрофиралата мускулатура. Свидетелката
посочва и динамиката на психическите страдания, следваща възстановяването на
организма на ищцата: след премахване на имплантите
надеждата й за подобряване се засилила въпреки новото обездвижване, но когато в
края на годината се появило усложнението на левия крак и се наложила новата
операция, отново се проявили страховете й за бъдещето. Допълнително тази
свидетелка сочи, че принудителното домашно лечение изолирало дъщеря й от
приятелския й кръг, с който преди инцидента общувала интензивно, тя отказвала
да приема посещенията в дома си, тъй като се срамувала от деформирания си вид.
По време на лечението си пропуснала предложение за работа в чужбина, за която
дълго се била подготвяла, а след като се възстановила се върнала на предишната
си работа като счетоводител, но не успяла да я запази, тъй като се притеснявала
да шофира, изживявала силен страх от пътуване с автомобил, който не бил
преодолян и понастоящем, въпреки че вече приемала сама да управлява автомобил.
Свидетелката потвърждава, че дъщеря й е живяла с родителите си две и половина
години след инцидента, когато е имала нужда от тяхната ежедневна подкрепа, а
след това се омъжила за своя дългогодишен приятел, който я подкрепял и приемал
без притеснения. Майката счита, че физическите възможности на дъщеря й не са
възстановени в цялост, тъй като още имала затруднения при клякане, усещала
металния елемент в ръката си, притеснявала се, че не може да се грижи
пълноценно за децата си и търсила помощ, а загрозяващите белези които й
останали се стремяла да прикрива с нетипично за нея облекло. Същите обстоятелства се излагат и от
свидетеля С., баща на ищцата (л. 268), който заедно със съпругата си поел
непосредствените грижи след изписването на дъщеря му от болницата. Той описва
значителните болки в първите месеци на домашното лечение, когато дъщеря му
отказвала дори да говори с тях, както и
значителна интензивност на страданието й поради пълното обездвижване на
крайниците и невъзможността да стане сама от леглото, нужда от памперси и
затруднения при къпане дори и след
свалянето на гипса, като единият крак бил в пластмасов ботуш от бедрото надолу,
а другия в ботуш на глезена. Свидетелят описва и усложнения процес на
раздвижване, последователното сменяне на помощните средства ползвани след
ставането на пострадалата – инвалидна количка, помощен стол за физиологични нужди
и патерици, както и постоянния страх от усложнения и невъзможно възстановяване
до изтичане на не по-малко от година от ПТП. Потвърждава, че емоционалното й
състояние не е възстановено, като е останал страх от пътуване в автомобил,
макар че приемала да шофира когато се налага.
В заключение, като съпоставя тези показания с установените при
освидетелстването от експертите физическо и психологическо състояние, съдът
приема за доказани като причинени от противоправното поведение на застрахования
водач не само телесните увреждания породили негативни изживявания като
значителни по интензитет болки и неудобства от наложителния начален болничен
престой и домашното лечение, обездвижването и възстановяването на движенията на
ръката и двата крака до 1 година, но и продължителните в същия период
по-интензивни, а понастоящем значително намалели тревожни и страхови
изживявания. Категорично е установено, че телесните увреждания са оставили и
непреодолими последици като трайни загрозяващи белези, които ще продължават
обективно негативно да нарушават психически комфорт на пострадалата
занапред(въпреки, че при тестуването освидетелстваната не е демонстрирала фиксация в тази насока). Не се установи понесена по-тежка
травма със загуба на съзнание и други трайни последици които затрудняват фукционирането на крайниците (показанията на св. С. в тази
част са опровергани от съдебния лекар). Възраженията на ответника за изключване
на усложненията в лечението на глезена от вредоносните последици не са
основателни, тъй като в заключението на експерта не се сочи, че т.нар. “лъжлива
става“ се е породила от небрежно оперативно първоначално лечение, а на
спецификата на сложната фрактура, характеризираща се с трудно видими с просто
око разстояния между фрагментите, които да са могли да бъдат преодолени с
естествено развиваща се костна тъкан, както и повишения риск от понасяне на
по-интензивно натоварване на тази увредена структура при ограничаване на
движението и на другия крак от коляното.
Допълнително, освен обичайните за такъв вид увреждане негативни
изживявания като болки, неудобства и битови
ограничения, съдът установява и значително по дълго продължилите и
съществуващи и понастоящем личностни и поведенчески промени и остатъчна, макар
и немного интензивна, тревожно-депресивна симптоматика, отчасти пряко
проявление на стресовото преживяване на самото ПТП, отчасти и резултат от
продължаващото въздействие на комбинация от житейски фактори, обусловени в една
или друга степен от това събитие, осъзнавано от пострадалата като първопричина
за промените в живота й. Такива са както дългия процес на възстановяването и
неочаквано възникналото ново усложнение, така и загубата на планирана работа и
промяна на перспективата й за житейска реализация от кариера в чужбина към
всеотдайна майка, довели до фиксацията на
пострадалата върху здравето й и грижите за новото й семейство като новоосъзната
ценност, определяща бъдещето й занапред. Същевременно тази преориентация е
позволила на пострадалата да преодолее в значителна степен стресовите последици
и да компенсира негативните с позитивни емоции, получени от подкрепата в нова
семейна общност с предложилия брак партньор и раждането на двете й деца. Затова
и последиците от поведението на застрахования следва да се възприемат в
по-ограничен обем, но не и да се изключат изцяло, тъй като до тези нови
житейски промени ищцата несъмнено е изпитала интензивна негативна психическата
симптоматика на ниска самооценка и безперспективност и болезнения спомен за
тези преживявания подхранва все още страхове и притеснения за бъдещето й (препредадени от св. С. като притеснения, че не се грижи
пълноценно за семейството си поради физически дефицит, какъвто обективно
липсва).
Въз основа на така установеното съдът отчита за определяне на размера
на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението
на чл. 52 ЗЗД, конкретните обективно съществуващи обстоятелства, възприети
трайно като критерии за обективно обосноваване на "справедлив" размер
на компенсация за цялостната негативна промяна в живота на пострадалата(Решение
№ 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103
от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК). Като такива
съдът отчита: комплекс от три средни по степен телесни увреждания и множество
леки, с интензивен болкови синдром и нужда от обгрижване на легло около два
месеца, затруднена подвижност и ползване на помощни средства около 12 месеца,
продължителен възстановителен процес с три операции и болезнена рехабилитация,
протекъл по-дълго от обичайното; комбинирано с увреждане на състоянието на
психическите нагласи до преодолима промяна на самооценка и личностни перспективи в резултат на силен
стрес и интензивна симптоматика до 1 година, значително намаляла до 2-ра година
и компенсирана до страхове и натрапливи спомени;
неотстраними козметични дефекти; претърпяване на увреждането в период от
живота, когато се изграждат социални нагласи и се определят цели за личностно и
професионално развитие. Тъй като последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези
фактори. Не може да се сподели довода на
ответника за пълно възстановяване на пострадалата от телесното й увреждане при
явно констатирани от вещото лице загрозяващи белези, останали върху видими
части на тялото на младо момиче. В този смисъл увреждането на ищцата следва да се обезщети и като трайно, с
остатъчно действие през целия й живот.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и
нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Затова съдът отчита съответния лимит на застрахователно покритие
/чл. 266 КЗотм./ и динамиката на икономически процеси
в страната към релевантния за настъпване на увреждането момент. Приложимите към 2014 г. стойности са
били завишени през 2012г спрямо предходните периоди( до и преди 2010г.) именно поради повишените стандарти на
живот в страната и са действали до следващо актуализиране през 2016г. Затова
като обичайна съдебна практика при определяне на обезщетения по справедливост
следва да се отчитат казуални разрешения по случаи на
причинени вреди с траен характер в съответния период. На съдът са известни
размери за комплексни увреждания от вид, сходен с процесния в порядъка 35 000 -
55 000лв (Решение № 127 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60387/2016 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 78 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60397/2016 г.,
II г. о., Решение № 186 от 8.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2424/2017 г., II т.
о.), но доколкото в тези случаи
възстановителния период е бил по-кратък, съдът намира за справедлив в настоящия случай размер от 60 000лв.
Значително по-високи размери (85000 -100 000лв, дори
140 000 лв) са били обосновани в практиката с по-тежки трайни деформации
и увреждания, намаляващи функциониране на органи по начин изключващ
продължаването на нормалното ежедневие на пострадалите (Решение № 55 от
24.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1842/2019 г., II т. о., Решение № 298 от
19.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2732/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 9 от
22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 94 от
23.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2711/2018 г., I т. о., ТК), каквито последици в
настоящия процес категорично липсват. Съдът заключава, че с този паричен еквивалент
би се постигнал справедливия размер за общо понесени до момента физически болки
и емоционални страдания, както и отражението на инцидента и битовите неудобства
върху психиката на пострадалата, промяната в начина на живот и професията като негативни последици от деликта.
Допълнителен негативен за ищцата резултат са и разходите, направени за
закупуване на медикаментите и консумативите, необходими за болничния и домашния
постелъчен режим, вложените при операцията на
фрактурата изделия за остеосинтез, за които съдебният
медик е потвърдил че са приложени при лечението на пациента. Размерът на
сумите, платени за сметка на ищцата се установява с касовите бонове, издадени
като разписки за плащане в брой на общ сбор от 2667.46лв(формиран от отделните
покупки, описани на л. 31).
Отделно от тези неблагоприятни изменения с имуществен характер, ищцата
твърди да е понесла и загуби, като е лишена от обичайни за нея доходи от
трудова дейност за периода, в който е бил нетрудоспособна поради лечение на
понесеното телесно увреждане. Видно от представения трудов договор( л.24)
ищцата е била назначена на длъжност „счетоводител” с основно възнаграждение
650лв и уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от шест месеца,
които не са били изтекли към момента на увреждането на здравето на ищцата. Това
обаче не може да се тълкува като несигурност за реализиране на трудовата
функция над този срок, тъй като трудовото правоотношение е било уговорено
принципно като безсрочно, а упражняването на опцията за прекратяване в рамките
на срока за проверка на способностите на служителя не е сигурно. Напротив,
свидетелите са категорични, че макар ищцата да е кандидатствала за работа в
чужбина и първоначално да не е търсила трайно договаряне с местен работодател,
след като търсеното от нея назначение е било осуетено поради продължителното й
лечение, тя е променила намеренията си и е предпочела след изтичане на периода
на временна нетрудоспособност да се върне на работа именно при този
работодател, но недовършеното в този ранен период преодоляване на последиците
от психическия стрес я е принудило да се откаже да продължи да изпълнява тази
длъжност и занапред. Няма никакви доказателства, които да опровергават тези
факти, напротив, вписаните в болничните листи и в удостоверението за изплатени обезщетения
данни за тази служителка сочат, че след първоначалния период на временна
нетрудоспособност от момента на увреждането през април 2014г до ноември 2014г е
последван от период на трудова дейност. Същевременно обаче липсват каквито и да
е данни за причината за следващия период на нетрудоспособност през 2015г. За м.
10 и 11.2015г не са представени болнични листи, а към този момент вече
физическото възстановяване следва да е било приключило и според свидетелските
показания е предстояло създаването на новото семейство на ищцата и тя е била в
състояние да напусне дома на родителите си, за да е самостоятелна. Затова съдът
приема за доказани само пропуснатите ползи като разлика между полученото
обезщетение за осемте месеца през 2014г в размер на общо 1824.60 лв. и очакван
доход за същите 8 месеца от м.04. до м.11.2014 в размер на 5200лв. Така
сигурната вреда достига само 3375.40лв., като пропуснат доход, който служителката би получила ако трудовата
й функция не бе нарушена от причиненото от ПТП увреждане.
При така установените факти, съдът намира претенциите
на ищеца за частично основателни по следните съображения:
Претендира се реално изпълнение по застраховка, сключена на 18.04.2013г
за обезщетяване на отговорност възникнала на 08.04.2014г, съответно за това
правоотношение, като породено от договори, сключени преди въвеждането на новия
нормативен режим, по силата на пар. 22 от ПР на КЗ се
прилага уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането, която допуска
пряко сезиране на съда от пострадалия с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
На първо място съдът отчита, че покритият от задължителна застраховка
риск е нормативно определен като причиняване на трети лица на имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на застраховани
моторни превозни средства (чл. 257 ал.1 КЗ отм.). Доводът на ответника за
ограничаване на отговорността на застрахователя поради виновно причиняване на
събитието от ищеца не може да бъде споделен, тъй като по отношение на самата
застраховка, той несъмнено е трето лице, а вредите му са понесени като резултат
от непосредствено причинен и с поведение на
застрахования водач увреждащо
ПТП.
Възражението на застрахователя по материалната легитимация на ищеца се
основава на ограничение на покритието на задължителната застраховка по чл. 268 КЗ отм. за вреди, понесени от
виновен за настъпване на събитието водач, но в случая вината на тази пострадала
се свързва с поведение, което по същество е самостоятелна, отделна причина за
първия етап, сложил начало на причинно-следствената верига едновременно с
поведението на застрахования. Съдът приема, че не е налице типичната хипотеза,
изключваща третиране на пострадалия като трето лице, която се отнася до
водачите, управляващи застрахования автомобил или другото МПС в ПТП, причинено
по начин, изключващ разграничаването на поведението на участниците в
причиняването на сблъсъка. Самата
специфика на независимото съпричинителство изключва
третирането на пострадалия като изключително виновен за целия резултат от нея.
Затова и в тези случаи отговорността на застрахователя не се изключва, а само
се ограничава до степента на съпричиняването на общия резултат с поведението на
другия виновен участник, който в случая е и пострадал.
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това
застрахователно събитие обезщетение следва да покрие само такава част от понесените от пострадалия вреди, която съответства
на значението на поведението на застрахования. По изложените по-горе
съображения, тази част съответства на 1/4, тъй като неговата небрежност да се
съобрази с ограничение на скоростта и да избере безопасна траектория за влизане
в завоя е довела до непредотвратимост на вредоносния
сблъсък в скъсената опасна зона при появата на опасността, създадена от другия
водач. Тези обстоятелства покриват изцяло правопораждащ отговорност на
делинквент фактически състав, съпричинен и с
поведение на самия пострадал като
участник в ПТП. В случая
прилагането на чл. 51 ал.2 ЗЗД поради съпричиняването от страна на пострадалия
е наложително, тъй като ищцата е създала изначално предпоставката за
осъществяване на деликта(т. 7 на ППВС № 17/63 г., т. 7 от ТР. № 1 / 2014 г. на ОСТК на ВКС), и
поради небрежното нейно поведение не е могла да осуети конкретния вредоносен
резултат в собствената си правна сфера. В заключение компенсацията за доказано
понесените имуществени и неимуществени вреди следва да се намали с 3/4.
Така от общия сборен размер на имуществените вреди от 6042.86лв
(направени парични разходи 2667.46лв и 3375.40лв неполучена разлика от трудово
възнаграждение) на ищцата следва се
присъдят само 1510.71лв. и само до този размер претенцията за имуществени вреди
е основателна. За горница до общо 7023.24лв
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съответно от определеното общо справедливо обезщетение за комплекса от
неимуществени вреди следва да се присъди част от 15 000лв, а за разлика до 45
000 лв претенцията следва да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 226 от КЗотм., основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за лихва,
считано от момента на увреждането на пострадалия.
Възражението за погасяване на акцесорите
вземания по давност е основателно, тъй като искът е предявен на 05.04.2019г.,
когато не са изтекли пет години от настъпване на застрахователното събитие( чл.
197 КЗ отм.), но по отношение на лихвите нормативно установения давностен срок
във всички случаи е тригодишен (решение № 67/24.06.2011г. по т. д. № 323/2010г.
на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 96/18.07.2011г. по т. д. № 610/2010г. на ВКС,
ТК, І т. о.). Затова акцесорните вземания не могат да
се присъдят за целия период на забава, а само за последните три години преди
сезирането на съда, с което се прекъсва давността. Затова и лихвите по
основателна част от иска за неимущестените вреди
съдът присъжда от 05.04.2016г. Лихвите върху имуществените загуби са
претендирани само за периода, необхванат от давността.
Позоваването на правилата за преодоляване на последици от обявено
извънредно положение не е основателно. Съдът намира, че въведената с
първоначалната редакция на чл. 6 от ЗМДВИП забрана за начисляване лихви за
забава и неустойки, цели да предотврати възникване на неблагоприятни последици
за длъжници частни лица, които са затруднени да обслужат задълженията си по
време на извънредно положение, въведено за ограничаване на разпространение на
високо заразно заболяване. Нормата не може да се отнесе и към задълженията на
застраховател, който носи отговорност за забава, допусната от делинквента много
преди въвеждането на ограничителния режим за борба с пандемията. Като част от
отговорността, която застрахователя покрива тази лихва се следва не поради
забава в плащането на договорен по размер дълг, а като компенсация за
накърнения в предходен момент негативен интерес (Решение № 193 от 26.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК) и затова възниква от този по-ранен
момент като част от обезщетението за деликта и не може да се ограничава поради
промени в обществените отношения, настъпили по-късно.
Ищцата е претендирала заплащане на разноски, подробно посочени в
списъка по чл. 80 ГПК, които съдът съпоставя с представени доказателства за заплащане
на такси (3132,18лв) и разноски за възнаграждение на вещи лица (2373.65лв),
както и договорения адвокатски хонорар (3500лв), удостоверен като изплатен в
брой в разписка, инкорпорирана в договор за правна помощ. От този доказан общ
размер 9005.83лв на направените разходи на ищцата следва да се възстанови само
част от 2858,20лв, съответна на основателна част от претенцията (16510.71/52023.24). В този размер са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за направени разноски по делото.
Възражението за неоказано съдействие не може да бъде уважено, тъй като при
действието на КЗ(отм.) претендиращият обезщетение не е задължен за уведомява
предварително застрахователя, а такова задължение има застрахования, но чл. 226
ал.2 КЗ изключва позоваване на това основание срещу пострадал. Отделно от това,
за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноските, дори и да не е
причинил спора, тъй като не е знаел за събитието, породило отговорността му,
той следва да признае иска и да предложи плащане, а такова поведение в
настоящия процес липсва.
Насрещната страна също има право да търси компенсация, съразмерно на
неоснователната част от иска(35512.53/52023.24). В списъкът си застрахователят
е посочил внесени депозити като сбор от
2790лв за разноски за възнаграждения и пътни разходи на вещи лица и
свидетели, 5лв такса за удостоверение и
450 лв юрисконсултско възнаграждение, което не надхвърля законов
максимум по чл.25 ал. 2 от Наредба за плащане на правна помощ. Съответно от
общия размер 3245лв в полза на застрахователя следва да се присъдят само
2215.13лв.
В рамките на правомощието си по определяне на насрещно поискани
разноски, съдът прилага компенсация, като способ за ограничаване на вредоносния
характер на насрещните действия на спорещите (Определение № 79 от 17.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК).
След насрещно приспадане на
определените в полза на всяка от страните разноски, съдът присъжда само разликата от 643.07лв в полза
на ищцовата страна.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”,
ЕИК *********, гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от изп. директори И. и К.-М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.В. П, ЕГН**********
***, следните суми, платими по банковата й сметка в БАНКА ДСК АД с IBAN ***:
·
15000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляващи сборно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди като болки и страдания,
понесени поради телесни увреждания(хематом на глава и мозъчно сътресение без
загуба на съзнание, контузия на лява част на гръден кош, фрактура на дясна
раменна кост и счупване на патела, фрактура на десен глезен и множество
счупвания на подбедрица, рани по дясно ляво коляно), наложилото се
продължително лечение повече от година и психическа травма, резултат от
нараняването, настъпили в резултат на ПТП на 08.04. 2014г., около 08.30ч. по
главен път І-9 в посока от гр. В за гр.
Бургас, на километър 143 след с. Старо Оряхово, съпричинено
от застрахован водач по полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите
№ 11113001113258 за управление на лек автомобил марка „Киа", модел „Сийд" с peг. № ***,
·
1510.71 лв. (хиляда петстотин и десет лева и седемдесет и една стотинки),
представляващи сборно обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплащане на разходи за
медицински изделия и медикаменти по лечение на същите телесни увреждания и
загубен доход над обезщетение за временна неработоспособност до брутен размер
на получавано преди увреждането трудово възнаграждение за период от април 2014г
до ноември 2014г.,
·
ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тези две обезщетения, считано от
05.04.2016г до окончателно плащане на
сумите, на осн. чл. 226 КЗ(отм.) вр. пар. 22 от ПР на
КЗ;
·
както и сума от 643.07лв. (шестстотин четиридесет и три лева и седем стотинки), представляваща
остатък след насрещна компенсация на определен в полза на ищцата размер от
2858.20лв, представляващ част от направените от нея по делото разноски,
съразмерно на основателната част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК с
определен в полза на ответника размер от 2215.13лв., представляващ част от
направени съдебно-деловодни разноски, съразмерно на неоснователни части от
претенциите, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.В. П, ЕГН********** ***,
предявени срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”, ЕИК *********,
гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от изп.
директори И. и К.-М. за присъждане на горници на обезщетения за същото
застрахователно събитие, както следва:
·
над 15 000лв до
претендирани 45 000лв за обезщетяване на неимуществените вреди, както и
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тази главница, начислена
за период 08.04.2014г до 05.04.2016
·
и над 1510.71лв. до претендиран сбор от 7023,24 лв. за
обезщетяване на имуществени вреди, формирани от направени разходи формиран от
направени разходи за ползвано медицинско изделие в размер на 2400лв, за медикаменти по лечение на телесното увреждане
в размер на общо 267.46 лв и загубен доход над обезщетение за временна
неработоспособност до брутен размер на получавано преди увреждането трудово
възнаграждение за период от април 2014г до ноември 2015г в общ размер
4355.78лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД