Р Е Ш
Е Н И Е №18/1.2.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
22
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 255 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.В.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0813-000522 по чл. 171, т.1, б.“а“ от Закона за
движението по пътищата(ЗДвП) от 01.10.2018г.
на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, с която
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“ до отпадане на
основанието за това, заради извършена проверка по преписка с
рег.№326000-10837/18г. по описа на Сектор“Пътна полиция“-Ямбол, в резултат на
която е преценено, че П.В.М. не отговаря на медицинските изисквания за водач на
МПС. Излагат се съображения за липса на мотиви, които да обосновават
прилагането на ПАМ, поради което се иска отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят П.В.М., редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответната
страна, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, редовно
призована, се представлява от главен юрисконсулт А, редовно упълномощена. Моли
да се остави жалбата без уважение, а издаденият административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Същият счита за съответен на
събраните доказателства. Фактическата обстановка е доказана в хода на съдебното
следствие и издадената заповед, с оглед на това, е съобразен акт с материалния
закон и издаден при спазване на процесуалните правила. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
Жалбата е
депозирана от надлежна страна, адресат на административния акт, неблагоприятно
засегнат, и в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд, поради което
съдът я счита за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения.
Жалбоподателят
П.В.М. има издадено СУМПС № ********* на
05.06.2018г., валидно до 05.06.2028г., видно от
представената като част от
административната преписка Справка за водач/нарушител от информационната
система на МВР. С процесната заповед на Началник
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, спрямо лицето е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач“ до отпадане на основанието за това.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния
за това орган – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, оправомощен за това, със Заповед №326з-1397/23.06.2017г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол(т.1.4 от
заповедта).
Заповедта за налагане на ПАМ е
издадена в писмена форма, с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.Като
фактически основания в нея се сочат - извършена
проверка по преписка с рег.№326000-10837/18г. по описа на сектор
ПП-Ямбол и получено писмо от
РЗИ-гр.Ямбол с изх.№МД-05-2141/26.09.2018г. за регистрираните заболявания на
лицето: „Инсулинозависим
диабет с усложение - диабетна полиневропатия.
Хипотиреодизъм. Състояние след четирикратни мозъчни
инсулти в БДСМА с остатъчна левостранна латентна хемипареза.Леки координационни нарушения на базата на ЯМР
данни. Хронична исхемична енцефалопатия и централен
вестибуларен синдром“.Съобразно тях е преценено, че П.В.М. не отговаря на
медицинските изисквания за водач на МПС.Заповедта съдържа и вписване на валидно правно основание за издаване - чл.171,
т.1, б.“а“ от ЗДвП.
Съгласно сочената като приложима законова норма - чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“, за когото видимо се установи, че не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за
това. При тази законова
регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на
мярката е установено по надлежен ред като обективен факт обстоятелство, че
притежателят на СУМПС страда от заболяване, което го прави опасен за останалите
участници в движението.
В
разглеждания случай горната предпоставка като фактическо основание е налице. Принудителната
административна мярка е била наложена след извършена проверка и изискано
становище от РЗИ – Ямбол за това дали водачът има регистрирани заболявания,
които да попадат в Приложение 1 или Приложение 2 на НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011
г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории, изд.
от министъра на здравеопазването, и необходимо ли е заключение за физическата
годност на водача да се дава от ТОЛЕК. На искането с
рег.№326000-10837/07.08.2018г. на ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР“Пътна полиция“ към
ОДМВР-Ямбол,с приложено към него ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св.П.“
АД – Ямбол с №4158/18.12.2017г., издадено на П.В.М., Директорът на Регионалната
здравна инспекция гр.Ямбол е отговорил писмено със становище с изх.№ МД-05-2141/26.09.2018г.,
че лицето П.В.М. според издаденото ЕР на ТЕЛК №4158/18.12.2017г. има регистрирани
няколко заболявания: „Инсулинозависим диабет с усложение - диабетна полиневропатия.
Хипотиреодизъм. Състояние след четирикратни мозъчни
инсулти в БДСМА с остатъчна левостранна латентна хемипареза. Леки координационни нарушения на базата на ЯМР
данни. Хронична исхемична енцефалопатия и централен
вестибуларен синдром“, с оглед на което заболяванията изискват задължителното й
освидетелстване от ТОЛЕК.
За
извършаване на преценка за наличие на установено по надлежен ред като обективен
факт обстоятелство, че притежателят на СУМПС страда от заболяване, което го
прави опасен за останалите участници в движението, относими
са правилата на НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа
годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за
водачите от различните категории, изд. от министъра на здравеопазването(Наредба
№3 от 11.05.2011г.). Според тях, физическата годност на водачите управление на
МПС се установява чрез медицински преглед за установяване на здравословното
състояние по отношение на изискванията за физическа годност и заключение за
съответствие(чл.3 от наредбата). В група 1, попадат водачите на МПС от
категориите "АМ", "А1", "А2", "А",
"B1", "B", "BЕ" и "Ткт",
в същата група попада жалбоподателя, който има СУМПС кат.В. Изискванията за
физическа годност към водачите от група 1 са определени в приложение № 1 към
наредбата чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които
се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в
зависимост от категорията на МПС(чл.4 от Наредба №3 от 11.05.2011г.). Регистрираните
заболявания на жалбоподателя, според представеното решение на ТЕЛК – „хронична исхемична
енцефалопатия“ и „състояние след четирикратни мозъчни инсулти с остатъчна левостранна латентна хемипареза“
попадат в т.13, буква „б“ „исхемичен мозъчен инсулт и
усложнения“ от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба №3 от 11.05.2011г., където са предвидени съдови заболявания на нервната
система и състояния след прекарани съдови заболявания на нервната система, и
изискват извършване на индивидуална оценка на здравословното състояние.
Констатираното заболяване “инсулинозависим диабет с усложения“, попада в т.51, б.“а“ от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба №3 от 11.05.2011г., където са предвидени вътрешни заболявания, при
наличие на които също е предвидено извършване на индивидуална оценка на
здравословното състояние. Според правилото на т.10 от забележките към
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 към Наредба №3 от 11.05.2011г. “При наличие
на повече от едно заболяване, всяко от които изисква индивидуална преценка,
заключението за физическа годност се дава от ТОЛЕК.“ С оглед приолжимите
разпоредби от Наредба №3 от
11.05.2011г., съдът счита даденото становище от РЗИ-Ямбол, че за лицето е
необходимо задължително освидетелстване от Транспортната областна лекарска
експертна комисия(ТОЛЕК), за съответстващо на приложимата нормативна уредба. В
тази връзка правилно е приложена и принудителната административна мярка
“временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“ до отпадане
на основанието за това спрямо П.В.М. от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Ямбол, с издадената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0813-000522 по чл. 171, т.1, б.“а“ от ЗДвП от
01.10.2018г. Констатираните заболявания
на лицето изискват то да е освидетелствано от ТОЛЕК, за да е налице основание
да се сдобие със СУМПС. Издаденото Удостоверение за здравословното състояние на
П.В.М. с изх.№16/24.01.2018г. от общопрактикуващ
лекар не е документ, с който в конкретния случай е допустимо да се установи, че
лицето отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС след издаването на
ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св.П.“ АД – Ямбол с №4158/18.12.2017г.В
същото са вписани повече от едно заболявания, за всяко от които се изисква
извършване на индивидуална преценка за съответствие с медицинските изисквания
на Наредба №3 от 11.05.2011г., която да бъде извършена от специалисти, а не от общопрактикуващ лекар. С оглед на това, правилен е изводът
на административния орган, че лицето не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС, което
е основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.а“ от ЗдвП.
Мярката е с
временен характер, при осигурена от закона възможност годността или негодността
на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти, съгласно
изискването на чл. 7, ал.4 от Наредба № 3 от 11.05.2011г.. Правото на защита на
съответното лице, спрямо което е приложена подобна мярка е гарантирано, но
общественият интерес изисква приоритетна защита, поради което налагането на ПАМ
предхожда процедурата по установяване съответствие на лицето с медицинските
изисквания за водач на МПС, в случая с освидетелстване от ТОЛЕК. Основанията,
които в случая обосновават налагане на ПАМ,
безспорно са налице - експертно решение на ТЕЛК с вписани заболявания и медицинско
становище на РЗИ Ямбол, според което за всяко заболяване е необходимо
извършване на индивидуална преценка и оценка от ТОЛЕК, по арг.
от Правилото на т.10 от забележките към Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 към Наредба №3 от 11.05.2011г.
С оглед на
горното, мярката е съответстваща на относимите материално
правни
разпоредби на ЗДвП и Наредба №3 от 11.05.2011г., както и на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата. Процесната заповед като издадена и от компетентен орган, в
писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, които се
потвърждават от съдържащите се в административната преписка писмени
доказателства, съдът преценя като законосъобразен и правилен административен акт.
При този краен извод жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като в
полза на ОДМВР-Ямбол, в чиято структура е включен органът, наложил ПАМ, се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100(сто) лева, на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на П.В.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0813-000522 по чл. 171, т.1, б.“а“ от ЗДвП от 01.10.2018г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Ямбол.
ОСЪЖДА П.В.М. ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Ямбол, гр.Ямбол, ул.***, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете