РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Вероника Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 267 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Н.Б.Б. ЕГН ********** с постоянен адрес ***8 срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***Индустриална зона“, „Орион“,
ул. „3020“ 734, представлявано от А.В. осъдителен иск с правно основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 1599,00 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение, както следва: сума в размер на
533 лева за м. август 2018 г.; сума в размер на 533 лева за месец септември и
сума в размер на 533 лева за месец октомври 2018 г, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба,
че е работил в ответното дружество по силата на сключен между тях трудов
договор на длъжност „портиер“. Сочи, че
със Заповед №111/01.11.2018 г. трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради неизплащане на трудовото му
възнаграждение от началото на ТД. Твърди, че е отправял многократни покани до
ответника да му заплати трудовото възнаграждение, но въпреки това същият не е
изпълнил задължението си. сочи, че непратеното му трудово възнаграждение е
както следва: за м. август 2018 г. – сума в размер на 533 лева, за месец
септември 2018 г – сума в размер на 533 лева и за м. октомври 2018 г. сума в
размер на 533 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й
присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право да подаде отговор на
исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява от приобщения по делото ТД №0161/31.07.2018 г., сключен между
страните по делото, че ищецът е работил при ответника на длъжност „портиер с месторабота
„Консервен завод Плевен“ на пълно работно време – 8 часа и с основно месечно
възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за придобит
професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател.
Видно е от
приложената по делото Заповед за прекратяване на трудов договор №111/01.11.2018
г., че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, сключеният между страните трудов
договор е прекратен, без да се изплатят никакви обезщетения на работника.
По делото е изслушана и ССЕ, заключението на която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и, от която
се установява, че: ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор с
основно възнаграждение в размер на 510 лева на длъжност „портиер“; поради
факта, че не е осъществена връзка с ответното дружество от ТД на НАП В. Търново
е предоставен достъп до подадените данни с декларация №1 относно осигурителния
доход на ищеца, работните дни, нетното трудово възнаграждение за процесния период, от които се установява, че: за м. август
2018 г. осигурителния доход на ищеца е 526,00 лева, а нетната сума за
получаване е 407,17 лева; за м. септември 2018 г. осигурителния доход на ищеца
е 568,50 лева, а нетната сума за получаване е 441,14 лева, а за м. октомври
осигурителния му доход е бил 510 лева, съответно нетната сума 397,97 лева.
Прави се извод, че нетната сума, която ищецът е следвало да получи за процесния период е в размер на 1246,28 лева, като по делото
няма данни същата да е платена от ответното дружество.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 128 т.2, вр.
чл.242, ал.1 КТ.
За успешното провеждане
на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта, че между него и
ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по силата на които е
заемал длъжността „портиер“;
че през претендирания период от време е полагал труд
по силата на последното; както и размера на договореното и дължимо между
страните месечно трудово възнаграждение.
В тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като
твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на
който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива
доказателства. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото
се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за м. август 2018 г. е 407,17 лева,
за м. септември 2018 г. - 441,14 лева и за м. октомври сума от 397,97 лева. Поради
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан до размера от 407,17 лева за м. август, до 441,14
лева септември и до 397,97 лева за м. октомври и за тези суми следва да бъде
уважен, като за горницата до претендираната сума в размер на по 533 лева месечно следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът дължи и заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на подаване на
исковата молба - 16.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищецът се дължат
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 436,47 лева .
С оглед изхода на
спора на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС сума в общ размер на 183,96 лева, от които 63,96 лева
за ДТ и 120 лева за допуснатата ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***Индустриална зона“, „Орион“,
ул. „3020“ 734, представлявано от А.В. да заплати на Н.Б.Б.
ЕГН ********** с постоянен адрес ***8, сума в общ размер на 1246,28 лева, представляващи неплатено
трудово възнаграждение, както следва: сума в размер на 407,17 лева за месец август; сума в размер на 441,14 лева за месец септември и сума в размер на 397,97 лева за месец октомври, на основание чл. 128 т.2, вр.
чл.242, ал.1 КТ като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до претендираните за всеки месец суми от по 533,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***Индустриална зона“, „Орион“,
ул. „3020“ 734, представлявано от А.В. да
заплати на Н.Б.Б. ЕГН ********** с постоянен адрес ***8
сума в размер на 436,47 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***Индустриална
зона“, „Орион“, ул. „3020“ 734, представлявано
от А.В. да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сума в общ размер на 183,96 лева, от които 63,96 лева за
ДТ и 120 лева за допуснатата ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му - 07.05.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: