Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр. София, 28.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна
Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6307/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 258 и сл.
от ГПК.
С
решение № 310855/11.01.2018 г. на СРС, 35 с-в, по гр. д. № 26524/2012 г. е отхвърлен предявения от Л.В.Ч.,
ЕГН ********** срещу „П.и.“ АД (с предишно наименование „В.В.И.“ АД) ЕИК********иск
с правно основание чл. 76 от ЗС - за предаване на владението върху следния
недвижим имот: гараж № 5, на второ ниво, последен на гаражна улица отдясно, с
площ от 12 кв. м., находящ се в гр. София, ул. „********.
Недоволна от
решението е останала ищцата
Л.В.Ч., която го обжалва с доводи, че е
неправилно и незаконосъобразно постановено, без да се направи преценка в цялост
на събраните по делото доказателства. Позовава се на нарушения на материалният
и процесуален закон при постановяване на решението. Поддържа, че съдът е
допуснал процесуални нарушения на правата й, не е връчил препис от исковата
молба на ответника, което опорочава процеса. Съдът не е взел предвид
представените от ищцата доказателства, не е съобразил, че лицето В.С.е
управител на „В.“ АД и на „В. Х.“ ЕАД. Според ищцата, по иска по чл. 76 ЗС
ищецът трябва само да докаже момента на отнемане на недвижимия имот или на
движимите вещи, а не да доказва действията на извършителя, като за извършения
взлом има СРП. Тъй като е доказано насилствено отнемане на вещта от ищцата,
съдът е бил длъжен да възстанови владението на вещта в нейна полза. По делото е
установено безспорно владението на гараж № 5 към 2002 г., което до момента не е
променяно, както и отнемането му от ищцата. Твърди се, че съдът не се е
произнесъл относно откраднатите движими вещи, които са се намирали в гараж № 5.
Други конкретни съображения относно незаконосъобразността на решението не са
изложени. Моли да се отмени решението и да се върне делото на СРС за
разглеждане от друг състав и да се уважи иска.
Въззиваемата
страна – ответникът „П.и.“ АД не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят
доводите относно неговата законосъобразност.
Ищцата
е твърдяла, че от 01.03.2002 г., като собственик на апартамент в сградата,
находяща се в гр. София, на ул. „********, ползва подземен гараж и две складови
помещения. Понеже закупеният от нея гараж не й бил удобен, от 2002 г. започнала
да използва разположения срещу него гараж № 5, към който никой нямал претенции.
На 26.03.2012 г. вратата на гараж № 5
била разбита, вещите от него били изхвърлени скрито и тайно и била поставена
нова метална врата. Ищцата е искала да се осъди ответника да й възстанови
владението върху гараж № 5, с площ от 12 кв. м. на второ ниво.
При
тези твърдения, в съответствие с материалния закон СРС е приел, че е сезиран и
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 76 ЗС - за защита на нарушено
владение върху имота.
По
отношение твърденията поддържани в жалбата, че СРС не се е произнесъл относно
отнемането на движимите вещи, находящи се в имота, настоящият състав
констатира, че с писмена молба 24.06.2016 г. ищцата изрично е направила оттегляне на иска относно движимите вещи,
поради което, с определение от 27.09.2017 г., заедно с доклада на делото, СРС е
прекратил производството по тези искове, на основание чл. 232 ГПК.
Определението не е оспорвано от представителя на ищцата и е влязло в сила, като
движимите вещи не са били предмет на произнасянето на СРС.
Неоснователно
е и възражението, че на ответника не е връчен препис от исковата молба. Съдът
констатира, че такъв е получен от него редовно на 18.07.2016 г. (съобщение на
стр. 56 от делото на СРС), но той не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Относно срока за предявяване на
иска и неговата допустимост, за която съдът следи служебно, настоящият състав
намира следното :
По
разпореждането на чл. 76 от ЗС, владелчески иск може да се предяви
в шестмесечен срок, който по своя характер е преклузивен. Понеже
с изтичането му отпада притезанието на владелеца, съдът следи служебно за спазването
на срока. Шестмесечният преклузивен срок, в който владението може да бъде
защитено с предявяване на иск по чл. 76 от ЗС, започва да тече от деня на отнемане на фактическата власт върху имота от владелеца или държателя.
Като
е съобразил твърденията на ищцата и показанията на свидетеля Росен П., според
които на 26.03.2012 г. свидетелят отишъл към гаража и установил, че някой е разбил
вратата и е заменил част от нея, въззивният съд намира, че с предявяване на
иска на 31.05.2012 г. преклузивният срок е спазен.
По същество по иска по чл. 76 ЗС
въззивният съд намира следното :
Трайната
практика на съдилищата и ВКС приема, че владелческата (посесорната) защита представлява уредено от закона средство за възстановяване на владението като фактическо
състояние. Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без
значение на нейния вид (владение или държане), без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и дали лицето,
което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху
вещта. Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред -
да се предотврати самоуправно изменение на фактическото положение, а всяка
подобна промяна да се извършва само по съдебен ред. Следователно, защитава се самото
фактическо състояние, поради което по тези дела съдът проверява само факта на
владението и на нарушението му – по аргумент от чл. 357, ал. 1 ГПК. Вида на упражняваната от ищеца
фактическа власт (дали е владение или държане) не е част от основанието на иска.
От правно значение е единствено да се установи, че фактическа власт върху вещта е съществувала и е била
отнета по скрит начин или насилствено.
При защита на владението като
фактическо състояние по чл. 76 ЗС въпросът за собствеността на имота също е без правно значение и не следва да се обсъжда. (така според решение № 124 от 06.01.2017 г.
по гр. д. № 2188/2016 г., г. к., ІІ ГО на ВКС). Същият извод произтича и от разпоредбата на чл. 357, ал. 1 и 2 ГПК, съгласно
която по делата за защита и възстановяване на нарушено
владение съдът
проверява само факта на владението и на нарушението му. Документите, удостоверяващи правото на собственост,
могат да се вземат предвид само доколкото установяват факта на
владението.
В
съответствие със закона СРС е приел, че за уважаване на иска по чл. 76 ЗС
ищцата следва да докаже само упражняване
на фактическа власт
върху имота, като фактическо състояние и отнемане на фактическата власт от ответника, което
да е извършено по скрит начин и
насилствено.
Като
съобрази обсъдените подробно от СРС гласни доказателства, въззивният съд намира за установено в
производството, че ищцата е ползвала процесния
гараж №
5, който се намира
срещу нейния гараж на второ подземно
ниво в сградата на ул. „********, в гр. София. Съгласно показанията на
свидетеля Р.П.от октомври 2002 г., началото на 2003 г., ищцата е предприела
ремонтни дейности по процесния гараж. Поставена е била нова гаражна врата -
дървена с брава със секрет. Били възстановени ел. инсталацията, направени били стелажи,
за да може да се оставят вътре части от техника. Зимните гуми на автомобилите
се оставяли там, както и европалети, които фирмата получавала. Имало само 2
ключа от гаража, като единият държала Л., а другия - свидетелят.
Настоящият
състав споделя извода на СРС, че по делото е установено осъществяване на фактическа власт
върху гаража от страна на ищцата.
По
отношение втората предпоставка за уважаване на иска, в производството не се
установява фактическата власт върху
имота да е отнета от ответника преди завеждане на делото по скрит начин.
Такъв извод може да се направи от показанията на втория
свидетел на ищцата И.М.И.. Той е поддържал, че е наемал от ищцата процесния
гараж срещу заплащане, като за последно е ползвал гаража през 2013 г. - 2014 г.,
като по това време ищцата е продължавала да ползва гаража.
При тези показания основателно СРС е приел, че в
производството не е доказано твърдението на ищцата владението да е било отнето
от нея.
Дори да се приеме, че на 26.03.2012 г. е имало смяна
на ключове и на част от вратата на гаража, не се установява това да е станало
чрез насилие или по скрит начин именно от страна на ответното дружество.
Свидетелят П. е дал показания, че на 26.03.2012 г.
някой (без да е ясно кой) е разбил вратата на гаража и е заменил част от нея
със своя. Не се установява тези действия да са извършени от представител на ответното
дружество „В. И.“ АД (сега „П.и.“ АД), действащи в това качество. Ответникът П.
твърди още, че няколко дни след това лице на име В.С.посетил офиса на ищцата и
признал, че изпратил хора и изхвърлил всички вещи от гаража. Тези показания не
се подкрепят от никакви други писмени или гласни доказателства по делото, поради което съдът
намира, че в тази част не следва да бъдат кредитирани.
Следва
да се посочи, че исковата молба е предявена срещу „В. И.“ АД, ЕИК ********, с ново наименование „П.И.“
АД. От направената от съда служебна справка по партидата на дружеството в Търговския
регистър се установява, че лицето В.А.С.е заличено като представител на
дружеството още на 18.05.2009 г., от който момент няма никаква връзка с това
дружество и не е негов управител. Твърденията на ищцата в производството в
посочения смисъл, поддържани и пред СГС, са изцяло неоснователни и недоказани.
Предвид
изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя изводите на СРС, че искът по
чл. 76 ЗС не е доказан по основание. Решението на СРС, с което искът е
отхвърлен е постановено в съответствие със събраните доказателства и
материалния закон и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС : При този изход на спора право на
разноски има ответника, но доколкото той не претендира разноски, такива не се
присъждат в негова полза.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 310855/11.01.2018 г. на
СРС, 35 с - в, по гр. д. № 26524/2012 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.