Р Е Ш
Е Н И Е
№………..…./…….07.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 49 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„ЗЮМРЮТ ИНШААТ МЮХЕНСИСЛИК МИМАРЛЪК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД“ с рег. №
****** в Търговска
регистрационна служба Истанбул, Република Турция, със седалище Истанбул, Байрампаша, Джеватпаша
махаллеси, Чалъшкан сок.№4, кат.1, даире 1/А, представляван от А.Б., род.на ***г.
в ***, чрез пълномощник адв.Н.Д. ***, е предявил срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, осъдителен иск по чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, при допуснато в открито съдебно заседание на
01.07.2021г. изменение в размера на иска, именно :
За присъждане на сумата от 31
500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие претърпяно
ПТП от 10.03.2017г. по вина на водача на л.а. БВМ 328 Ц1 с ДК №****И.Н.И. с ЕГН
**********, изразяващи се в щети по л.а. марка ***с чужд регистрационен номер ***,
собственост на ищеца, ведно със
законна лихва за забава върху
главницата от 31 500 лева, на осн.чл.
429, ал.3 от КЗ, считано от 18.04.2019г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице пред застрахователя до
окончателното погасяване на задължението и
законна лихва за забава върху
главницата от 31 500 лева, считано от 09.05.2019г. – изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, на
осн.чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното погасяване на задължението.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба ищецът излага, че на 10.03.2017г. около 00:40 часа на главен път II-29, при км.9500 посока
гр.Добрич, поради движение с несъобразена скорост водачът на л.а. БМВ 328 Ц 1 с
ДК № ****– И.Н.И., при излизане от завой, навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира челен удар с движещия си в същата пътна лента л.а. марка ***с чужд регистрационен номер ***,
собственост на ищеца. Нанесените материални щети по същия – цялостна деформация
на предна лява част и преден десен фар - са довели до тотална щета и
негодността му за последващо възстановяване и пускане в експлоатация. При
спазване процедурата по чл.380 , ал.1 от КЗ на 19.04.2019г. пред застрахователя
на ГО на делинквента е входирана извънсъдебна претенция, но отговор не е
получен. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В законоустановения срок
ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Не се оспорва наличието
на застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на л.а. БМВ 328 Ц 1 с ДК № ******. Оспорва се
механизма на осъществяване на ПТП. Въвежда се възражение за съпричиняване на
вредите от страна на водача на л.а. марка ***с чужд регистрационен номер ***
поради управление на автомобила с превишена скорост. Изразява се становище, че
претенцията е силно завишена, съотв. търсеното обезщетение е свързано със щети,
които не са в резултат на процесното ПТП или са свързани със завишаване цените
на резервни части, труд и/или нормовреме за извършване на операциите по
ремонта. В случай, че е налице тотална щета на МПС по смисъла на чл.390 от КЗ
се настоява, че евентуално дължимото обезщетение следва да се определи като от
действителната стойност на МПС се приспаднат запазените части. Оспорва се
допустимостта на исканията за присъждане на лихви, като се сочи, че законът не
допуска анатоцизъм. Настоява се за
отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в
съдебното производство.
С допълнителната
искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба
твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно
основателността на предявената искова претенция. Изразява становище, че
непредставянето на банкова сметка ***хователя да определи застрахователно
обезщетение на пострадалото лице. Пояснява се, че съгласно закона лихвите по чл. 429 от КЗ са част от
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, което застрахователят дължи, а когато
застрахователят е в забава с изплащането на това обезщетение, на основание чл.
497 от КЗ, той дължи и лихви за забава върху размера на неизплатеното
застрахователно обезщетение. Двете задължения за лихви (по чл. 429 и чл. 497 от КЗ) са с различни правни основания (лихвите по чл. 429 от КЗ са част от общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение и са обусловени от забавата на
виновния водач, а лихвите по чл. 497 от КЗ са за собствената забава на
застрахователя с определянето и изплащането на общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение) и съществуват паралелно.
Ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба, поради
което размяната на книжата е приключила.
Правната
квалификация на предявения от ищеца иск : чл.432, ал.1, вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца
е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от И.Н.И., настъпили за ищеца вреди върху имуществото му,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на
претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се
предполага - до доказване на противното.
Ответното
застрахователно дружество следва да установи изпълнението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и носи тежестта
да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
собственик, а именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди като е управлявал автомобила с
превишена скорост.
Влязлата в сила
присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в
чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това : дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното :
По делото се установява наличието на настъпило
застрахователно събитие, причинено от И.Н.И. с ЕГН ********** от гр.Варна,
застрахован при ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Със споразумение от 29.03.2021г. по н.о.х.д. № 1219/2021г. по описа на
ВРС И.Н.И. е признат за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.3 пр.4 б."А" пр.2, вр. ал.1
б."Б", пр.2, вр.чл.342 ал.1 от НК, затова, че на 10.03.2017г. по път
11-29 гр.Добрич-гр.Варна, кил. 9.500, при управление на лек автомобил „БМВ
328" с peг.№ ******, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.16. от Закона за движение по пътищата ", (1) На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 2.
когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в
крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само
при изпреварване или заобикаляне", чл. 20 от Закона за движение по
пътищата „ (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението." чл 21 от Закона за
движение по пътищата,, (1) При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: за
пътно превозно средство от категория В извън населено място-90км.ч", и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: На Р.Ц.И. - счупване на лява лъчева
кост в долна трета, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около 2,5-3 месеца; На Е.З. /Zeren Erkan/, турски
гражданин - счупване на лявата тазобедрена ямка на таза в задно-долната й част,
без разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца; На А.Б. /Bozdemir
Ayhan/ - счупване на
десния страничен израстък на 4-ти поясен прешлен, ляв страничен израстък на
5-ти поясеи прешлен, гръбен израстък на 5-ти поясен прешлен, които в съвкупност
са - обусловили трайно затруднение в движението на снагата за период от около
6-7 месеца; счупване-изкълчване ниво 5-ти поясен - 1-ви кръстов прешлен, което
е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 6-7
месеца; счупване на кръстцовата кост в дясно, което е обусловило трайно
затруднение в движението ца снагата за период от около 6-7 месеца; На Б.Х.П. - счупване на големия пищял на
лявата подбредрица, вътреставно, в областта на външния кондил, с разместване на
фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период не по-малък от 3 месеца. Деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл.
Не се спори, а и
от извършената проверка в електронната система на Гаранционен фонд гр.София, се
установява, че към момента на извършване на деянието МПС с ДК номер ****има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в
полица № BG/02/116002019475 със срок на валидност до 24.07.2017г.
От заключението
на назначената по делото САТЕ, което като дадено обективно и безпристрастно,
при съобразяване с писмените доказателства по делото и материалите по ДП
№/2017г. по описа на РУ Аксаково, и което като неоспорено от страните съдът
кредитира, се установява, че на 10.03.2017г. около 00.40 часа на ГПП-29 при километър 9,500 и посока
от гр.Варна към гр.Добрич, на предпоследен завой преди м-ст „Аксаковска
панорама", на 500 метра преди пътен възел „Баир Баши", лек автомобил „БМВ 328C1"
с рег.номер
****с водач И.Н.И. ЕГН ********** и собственост на Ч.Т., ЕГН **********, се
движил в дясната от двете пътни ленти посока към гр.Добрич, като при навлизане
в завоя задната част на автомобила се занася със странично плъзгане, автомобилът
същевременно се придвижва напред с навлизане в средната пътна лента за
движение/изпреварване в същата посока. При излизане от десния завой занеслият
се лек автомобил „БМВ" се сблъскал с предната част на лек автомобил „Фолксваген
Пасат СС" с регистрация от Р.Турция рег.№ 59FD533, управляван от А.Б. с
движение в срещуположна посока (към Аксаково/Варна). Настъпилият удар е челен
за двата автомобила, при което е имало покриване/застъпване на предните части
на автомобилите от над 1 метър. Предното ляво колело на л.а. „БМВ 328С1" с
рег.№ ****е било върху непрекъснатата разделителна линия, а задното ляво колело
е било на около 2.06 м. в дясно на непрекъснатата разделителна линия. Левите
колела на л.а. „Фолксваген Пасат СС" с рег. № 59FD533
са се
движели на около 1.25 м. в дясно от непрекъснатата единична разделителна линия.
След сблъсъка двата автомобила се придвижват на около 5.50 - 6.00 м. в посоката
на огледа и в ляво от мястото на удара. Л.а. „Фолксваген Пасат СС" е
установен плътно до лявата мантинела с цялата си дясна част и с предна част
посока гр.Варна, а л.а. „БМВ 328CI"
освен
придвижването се е завъртял около оста си.
В
разултат на случилото се ПТП и двата автомобила са с получени деформации в
предната си част, отворени въздушни възглавници, изтичане технически течности и
газове и др. Пътуващите в двата автомобила са с получени телесни увреждания.
Вещото
лице докладва, че случилото се произшествие е на двупосочен път с три ленти - две
за посока на движение от гр.Варна към гр.Добрич с налична прекъсната осева
линия и една пътна лента - най-лявата за движение в посока към гр.Варна,
ограничена с непрекъсната единична линия. Пътната настилка е с равен асфалт, без
неравности и дупки. Общата ширина на пътя е 11.50 м.; -лявата лента е широка
4.20 м; -средната лента е широка 3.65 м.; -дясната лента е широка 3.75 м. На
300 м. преди зоната на ПТП има предупредителен пътен знак за опасност : -А1
Опасен завой надясно. Докладва се, че в ДП №70/2017 г. по описа на РУ-гр. Аксаково,
съгласно Протокол за оглед на ПТП и фотоалбума не са налични данни за спирачни
следи - и двамата водачи на МПС-тата до времето на сблъсъка не са ползвали
спирачки.
Вещото лице изчислява, че скоростта на движение на л.а. „БМВ 328СI“ с рег.номер Т1882 ТН преди
ПТП е 67.21 км/ч, а на „Фолксваген Пасат СС" с рег. М 59FD533 – 64.55 км/ч.
Счита,
че от техническа гледна точка няма данни поведението на водача на л.а. марка „Фолксваген" Модел „Пасат
СС" с чужд регистрационен номер *** да не е било съобразено с конкретната
пътна обстановка, условията на видимост в тъмната част на денонощието и той не
е извършил определени действия, с които обективно да е допринесъл за настъпването
на удара по отношение управлението и контролирането на автомобила си.
Счита,
че л.а. марка „БМВ"
Модел „328С1"
с рег. номер ****от техническа гледна точка след настъпването на опасността от
момента на загубата на контрол на автомобила при неговото занасяне в десния
завой и загуба на напречна устойчивост е било необходимо да намали скоростта си
на движение преди започването на завоя, с оглед променените условия от влажния
път при началото на валежа от дъжд и промененото
сцепление с пътя.
Доколкото в
представената от ответното дружество преписка по щета №********** липсва опис
на щетите на увреденото МПС, а не се и твърди от ответното дружество да е
извършен такъв, то при установяване на щетите и тяхната оценка, вещото лице е
съобразило данните, съдържащите се в Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, Протокол за оглед на ПТП от 10.03.2017г. от служител на РУ гр.Аксаково,
както и тези след извършения от него оглед на автомобила, който е оставен на
отговорно пазене в двора на фирма „Михневи Транс“ без да е поставен при
специални условия.
Установено е, че
щетите по автомобила са основно в предната и лявата му част, предно окачване,
предпазни средства – въздушна възглавница и колани, технически течности и
газове и др.
Според
заключението, съгласно следните степени за възстановяване на щетите : степен „р“ – ремонт на увредения детайл (за пластмасови детейли), степен II – подмяна на
увредения детайл с изправен; степен 3- възстановяване детайл с тежка степен на
деформация; степен 2 – възстановяване
детайл със средна степен на деформация; степен „Боя“ – възстановяване на
лако-бояджийското покритие на описания детайл, видовете щети и стойността на
щетите възлиза, както следва :
|
№ |
Опис на щетите |
Степен |
Нови части |
Труд |
Труд |
Труд |
|
|
|
възст. |
ориг./алтернат. |
ДМР |
АТР |
бояд-не |
|
1 |
Броня предна |
П |
1573/290 |
2.4 |
|
4.00 |
|
2 |
Основа предна
броня |
П |
581/ |
1.5 |
|
1.80 |
|
3 |
"Решетка пред
радиатор |
П |
662/498 |
1.0 |
|
|
|
4 |
Фар ляв |
П |
1989/1490 |
1.0 |
|
|
|
5 |
Фар десен |
П |
1989/1490 |
1.0 |
|
|
|
6 |
Ел.инсталация-пр.част |
П |
486/ |
9.5 |
|
|
|
7 |
Капак двигател |
П |
1552/836 |
1.5 |
1.0 |
4.50 |
|
8 |
Стъкло челно
триплекс |
П |
1220/ |
3.0 |
|
|
|
9 |
Радиатор отопление |
П |
894/170 |
2.0 |
|
|
|
10 |
Радиатор
интеркулер |
П |
910/526 |
2.0 |
|
|
|
11 |
Радиатор воден |
П |
680/232 |
2.0 |
|
|
|
12 |
Калник преден ляв |
П |
743/130 |
3.5 |
0.5 |
3.60 |
|
13 |
Рог с основа
пр.ляв |
П |
1278/ |
9.0 |
1.0 |
1.80 |
|
14 |
Панти капак
двигател |
П |
2x87/ |
2.0 |
|
|
|
15 |
Рамка радиатор |
П |
1031/ |
3.0 |
1.0 |
|
|
16 |
Ключалка преден
капак |
П |
67/ |
1.0 |
|
|
|
17 |
Предпазител
осн.к-к пр.ляв |
П |
147/91 |
0.5 |
|
|
|
18 |
Ел.вентилатор |
П |
867/370 |
3.0 |
|
|
|
19 |
Джанта пр.лява-ал. |
П |
1417/ |
1.0 |
|
|
|
20 |
Огледало вътрешно |
П |
807/ |
0.5 |
|
|
|
21 |
Въздушна
възглавница водач |
П |
2252/ |
2.0 |
|
|
|
22 |
Въздушна
възглавница пътник |
П |
2193/ |
2.0 |
|
|
|
23 |
КЕБ |
П |
1194/ |
2.5 |
|
|
|
24 |
Колани предпазни |
П |
2x584/ |
1.0 |
|
|
|
25 |
Лайсна пл.праг ляв |
П |
34/ |
0.5 |
|
|
|
26 |
Съд на умивателя |
П |
140/ |
0.5 |
|
|
|
27 |
Конзола двигател
лява |
П |
161/ |
1.5 |
|
|
|
28 |
Корпус въздушен
филтър |
п |
381/ |
0.5 |
|
|
|
29 |
Щанга кормилна
лява |
п |
115/48 |
2.0 |
|
|
|
30 |
Окачване
-шенкел;полуос;Мак Ферсън |
п |
760/549/1604-290 |
3x2.0 |
|
|
|
31 |
Гума B.KUMHO
225/40R18 95W |
п |
244/ |
1.0 |
|
|
|
32 |
Колона предна лява |
3 |
|
0.5 |
5.5 |
1.80 |
|
33 |
Врата предна лява |
3 |
|
2.0 |
12.0 |
4.20 |
|
34 |
Колона
пр.лява-д.част |
3 |
|
0.5 |
5.5 |
1.80 |
|
35 |
Праг ляв |
2 |
|
|
6.5 |
2.20 |
|
36 |
Проверка/регулиране
пр.мост |
р |
|
1.0 |
|
|
|
37 |
Облегалка седалка
водач |
р |
|
1.0 |
2.0 |
|
|
38 |
Облегалка седалка
пътник |
р |
|
1.0 |
2.0 |
|
|
|
ДМБ /С/ |
|
|
|
|
1.0 |
|
|
Сбор |
|
28860/21596 |
75.9 |
37.0 |
26.70 |
Общата сума на
новите оригинални, съотв. алтернативни части възлиза на 28 860 лева,
съотв. 21 596 лева; общо труд – 139.6 часа.
Според
експерта, предвид писмените доказателства по делото и механизма на настъпване
на ПТП, e налице причинно-следствена връзка между
механизма на процесното събитие и настъпилите по неговата предна част
увреждания, т.е. същите са реализирани от прекия контакт (сблъсък) на двамата
участника в ПТП.
Вещото лице докладва, че стойността,
необходима за възстановяване на л.а. "Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 30 774.40 лева.
Стойността за обезвреда на щетите,
определена по Методиката на Наредба № 24 за задължително застраховане възлиза
на 19 516.40 лева.
Действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек автомобил,
определена към датата на застрахователното събитие, при направени корекции за
брой собственици, състояние и съобразно пазарните аналози и условия е
31 500 лева.
Вещото лице заключава, че при така
установените данни стойността от 30 774.40 лева по средни пазарни цени
надвишава 70 % от стойността на процесното МПС и се равнява на 97.70 % от
средно-пазарната стойност на МПС към датата на ПТП, при което е налице „тотална
щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Стойността по методиката при прилагане
на коефициенти и сервизен час според възрастта и категорията на автомобила не
надвишава 70 % от стойността на увредения автомобил : 61.96 % от средната
пазарна цена към момента на ПТП.
Според вещото лице ориентировъчната
неувредена част от процесния автомобил може да се определи под 48 %. За да бъде
определена стойността на запазените части следва да бъде извършен оглед с
разглобяване и то само на тези части, при които е възможно това. Остатъчната
стойност се определя чрез трудоемки операции по разглобяване, почистване,
дефектация, предлагане за реализация без конкретика за реализация в пълен
размер, като продължителност във времето и реализация. Втори вариант на
остойностяване е като за вторични суровини, при което след приспадане на
неметалните съставки, транспорт и др. от фирмите, извършващи тази дейност,
същите изплащат суми от около 350 до 450 лева за автомобил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В чл. 432, ал. 1 КЗ е
предвидено, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 от ГПК, като последната
норма изисква лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
В разглеждания случай се установява,
че видно от съдържащите се в преписката по щета ********** документи ищцовото
дружество, като увредено лице, е отправило към ответника, в качеството му на
застраховател по "Гражданска отговорност" на виновния водач, писмена
претенция, входирана при ответника с вх. № ОК-456154 от 28.08.2017г., поради
което следва да се приеме, че е спазено изискването на чл. 432, ал. 1 вр.
с чл. 380 КЗ. В същата преписка се съдържа и
повторно заведена извънсъдебна претенция пред застрахователното дружество с вх.
№ ОК-243956 от 19.04.2019г. Ответникът не въвежда твърдения да е приел искането
за нередовно, съотв.да е изисквал от молителя допълнителни писмени
доказателства; не са ангажирани в хода на съдебното производство доказателства,
с които да е заявен отказ за изплащане или да се удостоверява удовлетворяване
на претенцията в пълнота или частично.
За възникване на процесното вземане за
обезщетение е необходимо да се установи, че в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС е настъпило
събитие, в резултат на което са причинени щети на собствения на ищеца
автомобил.
Ответникът
оспорва ПТП да е настъпило по посочения от ищеца начин, но от приетите по
делото писмени доказателства : споразумение от 29.03.2021г. по н.о.х.д. №
1219/2021г. по описа на ВРС и заключението на вещото лице по САТЕ по безспорен
начин се установява механизма на ПТП, противоправността на деянието и вината на
водача на л.а. БМВ 328 Ц 1 с ДК № ****за настъпването му.
На следващо място, приетата Съдебно
автотехническа експертиза дава категорично заключение, вземайки предвид
представения механизъм на ПТП, и сравнявайки видимите увреждания, описани в
Протокол за ПТП с пострадали лица и в Протокол за оглед на ПТП от 10.03.2017г.,
че щетите по лек автомобил л.а. "Фолксваген Пасат“ с рег. № *** се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.03.2017г. произшествие
по път 11-29 гр.Добрич-гр.Варна, кил.
9.500.
Следователно, доказано е наличието на противоправно
поведение от страна на водача на
л.а. марка „БМВ"
Модел „328С1"
с рег. номер ******, който с неправомерното си поведение, поради
нарушение на разпоредбите на чл. 16, чл.20 и чл.21 от ЗДвП, е станал причина за
удара и за нанесените щети на лек автомобил л.а. "Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ***. Това обуславя задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗАД на
виновния водач да заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на
увреденото лице.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ,
при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност
на причинената вреда.
Според заключението по САТЕ
действителната (средна
пазарна)
стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие е 31
500 лева, а стойността (средна
пазарна при отчитане както на сертифицирани, така и цените на
услугите на несертифицирани сервизи) необходима
за неговото възстановяване е 30 774.40 лева.
Следователно, налице е икономически
тотал по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Критерият за тотален характер на щетата не е техническата невъзможност за
възстановяване на лекия автомобил в състоянието преди настъпване на
застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на изпълнението
на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние, поради
това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от
действителната му стойност към датата на увреждането.
Ответникът въвежда
възражение, че при определяне размера на застрахователното обезщетение следва
да се съобрази стойността на запазените части.
Действително за определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от
определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на
приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения
лек автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар, т. е. да се препятства неоснователното
обогатяване.
От заключението на вещото лице,
неоспорено от ответника, както и преписката по щетата, се установява, че
независимо от факта на сезиране на дружеството от собственика на процесния
автомобил, опис на увреденото имущество не е извършван, вкл. и към настоящия
момент. Именно това е наложило (в
хода на настоящото производство)
установяването на вредите
от експерта да се извърши само при външен оглед и съпоставка с протоколите,
съставени от органите на МВР непосредствено след ПТП, но без разглобяване и
вътрешен оглед на МПС. По тази причина, следва да се приеме, че посочените от
вещото лице проценти (48 %) неувредена
част от автомобила са ориентировъчни и при невъзможност за конкретизация
относно вид и количество не
отразяват действителното състояние на запазените части. Затова, с оглед
наличието на категорични данни, че при предаване на процесния автомобил за
скраб, собственикът може да реализира доход от 350 до 450 лева, то от
застрахователното обезщетение следва да се приспадне максималната сума от 450
лева.
Следва да се приложи
формираната съдебна практика относно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета. С нея е
възприето, че застрахователното обезщетение се определя като от действителната
стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане стойността
на запазените части (решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Тези разяснения
следва да намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай. Ето защо от
размера на действителната пазарна стойност на автомобила към момента на
настъпване на застрахователното събитие 31
500 лева, следва да се приспадне стойността на
сумата, която би могъл да получи собственика при предаването му за вторични
суровини – 450 лева, при което дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
31 050 лв.
Ответникът противопоставя по делото
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за
който твърди, че е управлявал МПС с превишена скорост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за причинените вреди, обезщетението може да се
намали. В константната съдебна практика на Върховния касационен съд – решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О.; решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на ВКС, І Т. О.; решение № 169/28.02.2012
г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О.; решение № 54/22.05.2012 г. п о т.
д. № 316/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др., се застъпва становището, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
трябва поведеното на пострадалия обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, тоест пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване.
По делото не са ангажирани
доказателства, които да налагат извода, че към момента на ПТП водачът на
увредения автомобил е управлявал МПС с неразрешена за съответния пътен участък
скорост. Вещото лице докладва, че липсват данни от техническа гледна точка
водачът да не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка.
Следователно в случая не се доказва, че е налице съпричиняване на резултата от
страна на водача на увредения автомобил, който с поведението си да е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или да е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Предвид изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно.
По претенцията за
лихви за забава:
В чл. 390, ал. 1 КЗ е
предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпила тотална щета. В случая увреденият
автомобил не е регистриран в Република България, но доколкото е налице тотална
щета, то за ищеца важи общото правило на чл. 390, ал. 1 КЗ за
представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията, доколкото МПС е
в Република България. Липсата на удостоверение не се отразява на дължимостта на
самото обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава.
В този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І Т.
О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І Т. О. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Липсата на представеното удостоверение
за дерегистрация на увредения автомобил, обаче, не може да се прецени, че е по
вина на ищцовото дружество, доколкото се установи, че застрахователят никакъв
начин не е изразил становище по образуваната пред него щета, вкл. не е извършил
опис и калкулация на щетите, съотв. на средствата, необходими за възстановяване
на увреденото имущество. Следователно ответното дружество само е създало пречка
за изпълнение на задължението на увредения за представяне на удостоверение за
дерегистрация, съотв. е изпаднал в забава за плащането на застрахователно обезщетение.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е
предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ (т. 1) или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ (т. 2).
В случая представител на
ответното дружеството както не е извършил оглед на автомобила, така и не са
изискани от молителя каквито и да било допълнителни доказателства, по смисъла
на чл.106 от КЗ за установяване на основанието и размера на претенцията му. И
не на последно място липсва каквото и да било произнасяне на застрахователя по
молбата на собственика на пострадалия автомобил.
Доколкото в конкретния
случай ищецът черпи правата си от съществуващи правоотношения по застраховане
гражданската отговорност на автомобилистите, то за същата е предвидена специална,
спрямо тази на чл. 429 КЗ (която норма е приложима в правоотношенията по застраховане
гражданската отговорност,),
норма на чл.
497 КЗ, която следва да
намери приложение. Както се посочи по-горе застрахователят не е счел претенцията
за нередовна, но не я е удовлетворил,
поради което след изтичане на 15 работни дни от заявяването й дължи законни
лихви за забава, по арг. от чл.497, ал.1, т.1 от КЗ (в тази насока Решение №93 от 27.11.2020г. по
т.д. № 2013/2019г., Първо т.о., ВКС).
Застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие още на 28.08.2017г. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. Повторно е сезиран и на
19.04.2019г. по пощата с пощенско клеймо от 18.04.2019г. Доколкото ищецът
настоява за присъждането й от 09.05.2019г., то искането следва да бъде удовлетворено от сочената
дата до окончателното плащане на вземането.
Присъждане на законна лихва
за забава върху главницата от 31 500
лева, на осн.чл. 429, ал.3 от КЗ, считано от 18.04.2019г. – датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице пред
застрахователя до окончателното погасяване на задължението не се дължи.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от
спора по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски в общ размер от
3134.57 лева, от които за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и
адвокатско възнаграждение. Липсва основание за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено към минимума по
чл.7, ал2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещото лице по САТЕ в общ размер от 22.14 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище гр. София, район Лозенец,
бул.Джеймс Баучер 87, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЮМРЮТ
ИНШААТ МЮХЕНСИСЛИК МИМАРЛЪК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД“ с рег. № ****** в Търговска регистрационна служба
Истанбул, Република Турция, със седалище
Истанбул, Байрампаша, Джеватпаша махаллеси, Чалъшкан сок.№4, кат.1, даире 1/А,
представляван от А.Б., род.на ***г. в ***
сумата от 31 050 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие претърпяно ПТП от
10.03.2017г. по вина на водача на л.а. БВМ 328 Ц1 с ДК №****И.Н.И. с ЕГН **********,
изразяващи се в щети по л.а. марка ***с чужд регистрационен номер ***,
собственост на ищеца, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 31
050 лева, считано от 09.05.2019г., на осн.чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 31 050 лева до първоначално претендирания размер от 31 500
лева и искането за присъждане на законна лихва за забава върху главницата
от 31 500 лева, на осн.чл. 429, ал.3 от КЗ, считано от 18.04.2019г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице пред застрахователя до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87 , да
заплати на „ЗЮМРЮТ ИНШААТ
МЮХЕНСИСЛИК МИМАРЛЪК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД“ с рег. № ****** в Търговска
регистрационна служба Истанбул, Република Турция, със седалище Истанбул, Байрампаша, Джеватпаша
махаллеси, Чалъшкан сок.№4, кат.1, даире 1/А, представляван от А.Б., род.на ***г.
в ***
съдебно-деловодни разноски в размер на
3134.57 лева.
ОСЪЖДА „ЗЮМРЮТ ИНШААТ МЮХЕНСИСЛИК МИМАРЛЪК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД“ с рег.
№ ****** в Търговска регистрационна
служба Истанбул, Република Турция, със
седалище Истанбул, Байрампаша, Джеватпаша махаллеси, Чалъшкан сок.№4, кат.1,
даире 1/А, представляван от А.Б., род.на ***г. в *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87 сторените разноски в размер на 22.14 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: