РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Габрово, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20224200200325 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по молба за признаване и изпълнение на съдебно решение,
постановено от Amtsgericht Ludwigshаfen, ФРГ, срещу българския гражданин С. С. С.
от гр. С., с което му е наложена финансова санкция. С молбата е изпратено
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз
основа на решение за плащане на финансова санкция, постановено от съд в Германия.
Претендира се съдът да упражни правомощията си, като признание решението за
налагане на санкцията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.
Засегнатото лице С. С. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, разгледа
делото без негово участие.
1
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжен съд – Габрово е компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението на чуждия съдебен орган, тъй като засегнатото лице има
местоживеене в района на съда.
Засегнатото лице С. С. С. е български гражданин, роден на ****, с постоянен
адрес в гр. С. , ул. *** № **.
По делото е представено удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено във връзка с изпълнение на решение за прилагане на
финансова санкция с рег. № 4m Cs 5127 Js 23016/21, постановено на 22.09.2021 г. от
съдебен орган - Amtsgericht Ludwigshаfen, ФРГ. Съдебният акт е влязъл в сила на
28.10.2021 г. С него на засегнатото лице С. С. е наложена финансова санкция (глоба) в
размер на сумата от 400 евро за това, че на 27.04.2021 г., при полицейска проверка
около 17:15 часа на ул. R. в L. , съхранява 1,2 грама марихуана, която малко преди това
е закупил в M. от свидетеля M. A. При това осъденият е знаел, че не разполага с
необходимото разрешение съгласно Закона за упойващите вещества и въпреки това
той пренебрегнал липсата на това правомощие. Деянието е квалифицирано като
престъпление, съгласно § 29, ал. 1, абз. 1, т. 1 от BtMG (Закон за упойващите
вещества). По същото дело се претендират и разходите за съдебното и
административното производство, довели до постановяване на съдебния акт, в размер
на 77,50 евро.
Съдът установи, че в случая е налице влязъл в сила в държава членка на ЕС
съдебен акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция – глоба в
размер на 400 евро и разноски в размер на 77,50 евро. Актът за налагане на
задължението попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентен
орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и
превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция.
В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото
деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и
изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл съгласно
чуждото и българското законодателство. Деянието, за което засегнатото лице е
наказано по съдебен ред в Германия, не е било от компетентност на български
2
административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство
се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е
било извършено извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността
му.
След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че са налице
условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. с чл. 14, ал. 2, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС за
признаване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 съдът следва да
определи размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението евро/български лев към деня на постановяване на решението. Размерът
на наложената с решението парична санкция е в общ размер 477,50 евро, от които 400
евро глоба и 77,50 евро разноски. Левовата равностойност на сумата е 933,91 лева.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 33, във вр. с чл. 17 от
Закона за приспадане частично или изцяло на изплатена от лицето имуществена
санкция.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7,
т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение с рег. № 4m Cs 5127 Js 23016/21, постановено на
22.09.2021 г. от съдебен орган - Amtsgericht Ludwigshаfen, Федерална република
Германия, влязло в сила на 28.10.2021 г., с което на българския гражданин С. С. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „***“ № **, е наложена финансова
санкция в общ размер на 477,50 евро (глоба в размер на 400 евро и разходи по
производството в размер на 77,50 евро), равностойни на 933,91 (деветстотин тридесет
и три лева и 91 ст.) лева, за извършено престъпление по § 29, ал. 1, абз. 1, т. 1 от BtMG
(Закон за упойващите вещества).
Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, да се изпрати на
НАП – офис Габрово, за изпълнение.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението – Bundesamt für
Justiz, Adenauerallee 99-103, 53113 Bonn, Deutschland (Федерална република Германия),
като копие от уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на
Република България.
3
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок, който за прокурора започва да тече от днес, а за засегнатото лице от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4