Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в
публичното заседание на
девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело
№ 1373/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на В.Ч.Й. ***, чрез адв. С.В. против Решение № 516/09.04.2020г., постановено по НАХД № 5892/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0819-005260/03.10.2019г.
на Началник
група към ОДМВР – Варна, сектър Пътна полиция, с
което му е наложено административно наказание за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3, предл.1 глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Жалбоподателят счита
решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно
изложени в жалбата; твърди, че описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП не
се подкрепя от събраните доказателства; ВРС е възприел и анализирал фактология,
за която по делото не са събрани никакви доказателства. Поради това моли съда
да отмени обжалваното решение, както и да отмени процесното наказателно
постановление. В евентуалност моли делото да бъзе върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение прави
възражение за прекомерност.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН,
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадената касационна
жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на В.Ч.Й. *** против Наказателно
постановление № 19-0819-005260/03.10.2019г.
на Началник
група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция. За да потвърди процесното НП
първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
На 03.08.2019г., малко преди 23.3ч. Й. управлявал
собственият си лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с ДК №В **** РР в
гр.Варна по бул.“Сливница“, посока бул.“Осми Приморски полк“. В автомобила му
на предната дясна седалка се возила Д. Р.. По същото време на площад
„Севастопол“ се намирали двама таксиметрови шофьори, които изчаквали клиенти,
като автомобилите им били паркирани един след друг, в дясно посока сградата на
Община Варна, на обособените за това места. Между двата таксиметрови автомобила
имало разстояние, но същото не било достатъчно за паркиране на друг лек
автомобил. Докато се движел по бул.“Сливница“, посока бул.“Осми Приморски
полк“, Й. забелязал, че между автомобилите на таксиметровите шофьори има
разстояние и решил да паркира между тях. Насочил предната част на автомобила си
към празното място, но доколкото същото не било достатъчно да побере
автомобилът му, задната част на управляваното от него превозно средство
останала в пътното платно, като почти заело неговата ширина. По този начин Й. затруднявал движещите се автомобили в дясната
пътна лента посока Община Варна, като същите били принудени да заобикалят
автомобила му навлизайки частично в насрещната пътна лента. Въпреки начинът, по който бил позициониран на
пътното платно, Й. изразил претенции към двамата таксиметрови шофьори да
преместят автомобилите си, за да може да паркира той. Последните не се съгласили и между тях и Й. възникнал
спор. В полицейски служители в ОД на МВР-Варна, изпълнявали служебните си
задължения. Те били назначени в смесен
екип /автопатрул/ –автоконтрольор и служител на Специализирано звено за бързи
действия, съобразно утвърдени графици на Началника на Сектор ПП-Варна и
Началника на Сектор СПС-Варна. Служителите на реда били облечени с униформени
облекла и носели светлоотразителни жилетки. Двамата се придвижвали с лек
автомобил с обозначителни полицейски знаци и преминали по бул.“Сливница“, като
се движели в пътното платно посока ИУ-Варна. При преминаване покрай площад
„Севастопол“, забелязали, че автомобилът управляван от Й. е заел почти цялото
срещуположно платно за движение. Щом приближили мястото, където бил спрял,
служителите на реда намалили, за да установят какво се случва, тъй като
поведението на водача им се сторило неприемливо. Поради това служителите на
реда решили да извършат проверка на водача. За целта разпоредили на Й. да
премести автомобила малко по-напред и да отбие в дясно, като му подал сигнал с
ръка, без да слиза от автомобила. При така подадения сигнал Й. не спрял плавно
в най-дясната част на платното за движение, а направил неприличен жест с ръка /
показал среден пръст/ към полицейските служители и ги напсувал. После потеглил
в посока Община Варна. Служителите на реда обърнали полицейския автомобил,
пуснали сирени и тръгнали след него. Застигнали го на светофара на Община
Варна, където Й. изчаквал на червен светофар. Органите на реда спрели служебния
си автомобил пред този на Й. така че да му попречат да потегли. Слезли от
автомобила и се отправили към него. Легитимирали се и му поискали документите
за самоличност – лична карта, СУМПС и КТ към него, както и документи за
автомобила- свидетелство за регистрация. Й. отговорил, че няма да им представи
документи и че няма такива, че те са никои и няма да си даде документите, след
което потеглил. Служителите на реда отново предприели преследване на
автомобила, като се движели след него по бул.“Осми Приморски полк“ в посока
кв.“Чайка“. На кръстовището с бул.“Левски“ Й. спрял на забранителен червен
светофар, като пред него имало друг автомобил.Тогава бил застигнат от органите
на полицията, които слезли от автомобила си и успели да загасят автомобила му. Органите
на реда отново му поискали документи за самоличност и документи за автомобила,
но той им заявил, че няма да ги даде. При тези действия органите на реда
предприели действия по задържането му, но той. буйствал и се дърпал като
отказал да му бъдат поставени белезници. Със съдействието на автопатрул на
Второ РУ-Варна Й. бил отведен в сградата на Второ РУ-Варна. Там той отказал да
води разговор с полицейските служители. В сградата на Второ РУ Й. отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство – Дрегер и отказал да подпише
издадения му талон за медицинско изследване. Поради това срещу Й. бил съставен
АУАН № 66321/03.08.2019г., който отказал да го подпише. Нарушението е квалифицирано
по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното
Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е
възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло
квалификацията на нарушението и е наказал В.Ч.Й. налагайки му глоба в размер на
2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание
чл.174 ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП,
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства: надлежно съставен АУАН, възражения от жалбоподателя, справка за
нарушител/водач и показанията на свидетел.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило
състава на нарушенията, за които е привлечено към административно-наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл.174 ал.3 изрично казва, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв.
Направените изводи от решаващият
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за
да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС.
Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани,
тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
В тази връзка следва да се посочи,
че издаденият АУАН е редовно съставен и поради неопровергаването на
фактическите обстоятелства, доказателствената му сила относно съдържащите се в
него констатации следва да се зачете от съдебния състав. След като в
производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията
на чл.189 ал.2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената
в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на
същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП,
вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР
– Варна да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се
заплати от жалбоподателя.
По изложените по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
516/09.04.2020г., постановено по НАХД № 5892/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
В.Ч.Й., ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща
ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.